Трапезно ориентирана духовност или „Синовете на Великата Уста“

19.06.2016

   ВЪПРОС: „Емо, каквото и да правя, както и да коригирам храненето, все съм гладна и нищо не помага. Има ли изход? От друга страна си мисля, че яденето е едно от големите удоволствия, без които не може.“

   КОНТРА-ВЪПРОС: Дали еволюцията (Природата, Бог) ни е създала с една, едничка цел – да ядем? Да тъпчем и храносмиламе? Не да осмисляме, не да осъзнаваме, не да общуваме, не да създаваме или да обогатяваме знанието и вярата си, а… да ядем?

   Казано иначе, апогеят на двайсет и (много) повече милиарда години, е появата на една гладна уста, която поглъща, де що види? Всичко останало: мозък, сърце, чувственост, духовност и пр. глупотевини, са някаква (недомислена) притурка в облика на Синовете на Великата Уста, т.е. хората?

   Не мислите ли, че ако беше така, същата тая еволюция, щеше да ни съоръжи с по-къси черва, че да не чакаме толкоз… следващото ядене и с анус, достойно съразмерен на устата, а не с отвор осем-десет-дванайсет пъти по-малък от нея?

   Венецът на Природата: Чичко Устичко или Двуликият… Анус (или беше с „Я“? – за които са запознати с римската митология)

   ЛЮБОПИТНО: Преди време след завършването на едно от изданията на Семинара за жени и поне една трета от участничките (имаше жени от цялата страна) бяха пушачки. Семинарът продължи над четири часа и половина, а накрая жените, наред с всичко останало, споделиха, че нито им е минало през ума, нито са усетили необходимост (желание) да пушат.

   Чудно – защо?

   ОТГОВОР:

   ИМА ДВА ВИДА ГЛАД:

1. Здрав, естествен, възникнал като следствие от изразходваната енергия, която трябва да бъде (материално) възстановена

   2. Изкуствен: глад, възникнал от неравновесие в различните сфери на физиологията, нервопроводимостта, електропроводимостта, енергоемкостта и общия психо-физиологичен дисбаланс в кондиционното състояние на организма.

   ПСИХОЛОГИЯТА на човека е различна от тая на животните. При уплаха, при моментно или продължително напрежение, животното усеща енергийните блокажи и не се храни до възстановяване на баланса. То се „прилепя“ към Природата, вслушва се и разчита на нея.

   Егото при човека (съзнанието, че е нещо повече, че е господар на природата) го подтиква да яде въпреки стреса – т.е. човекът се отделя и дистанцира от Природата. Продължителното невслушване в сигналите на тялото, кара организма да не реагира и да ги самозаглушава. Това поведение се превръща в навик и маниер на възпитание. Така се стига до буквално непознаване на собственото тяло, до насилственото му нечуване и неразбиране.

   КОНСУМАТОРСКОТО отношение (аз съм господарят и природата ми е длъжна) ни подтиква да заграбваме и да придобиваме нови и нови неща, повечето ненужни. С хранителния вкус е същото – ние сме сити, стомахът е пълен, но купуваме още, още и още и дъвчем пътьом. Това е откровено неуважение към вече погълнатата храна, игнорираме я и гледаме да натъпчем нещо ново, уж, по-вкусно.

   Проблемите следват в две посоки: (1) разболяваме себе си и (2) даваме консуматорски (надменен) пример на децата, които стават същите (дори и по-лоши) от нас.

   В планетарен план – унищожаваме Земята, дори вече подхващаме и околоземното пространство. В момента там е по-зле и от боклуджийска кофа.

   ДВАЙСЕТ И ПЕТИЯТ КАДЪР: Всички знаят, че скритото в двайсет и петия кадър влияе на психиката и тайно (и трайно) оформя желанията и предпочитанията. Но – доколко е така?

  Преди десет години една френска компания проведе мащабен тримесечен експеримент за проверка степента на влияние на 25-ия кадър върху четири групи хора:

– обикновени хора, подбрани на случаен принцип
– хора със силна религиозна вяра
– мотивирани хора, спортуващи четири-пет пъти седмично и спазващи съответен здравословен хранителен режим
– спортисти в предсъстезателен период, когато мотивацията и концентрацията е особено висока.

   От сутрин до вечер, в опитното градче хората били атакувани с телевизия, видео-игри и филми със 100% наличие на рекламен двайсет и пети кадър.

   След приключването на експеримента, реално повлияните от скритата реклама били обикновените хора на случаен приницип – повлияността била над 68%, а някои дори развили зависимост от Кока-кола, дъвки, медикаменти и пр.

   При останалите три групи степента на влияние се движела между 0%, 0.1% и 1% – т.е. била липсваща. Изводът на специалистите: колкото по-мотивиран, по-концентриран, по-емоционално и интелектуално ангажиран и с по-силна вяра е човек, толкова по-трудно или невъзможно е да бъде разбалансиран (повлиян, разболян) от скрити реклами, пороци и лоши привички.

   СЕГА НАЯСНО ЛИ СТЕ, къде се крие причината в съсипването на образованието, спорта, в агресивното изличаване на историята и духовността, които са ни съхранили през вековете?

   НИКОЙ (властимащ, политик, колонизатор, костеливите ръце зад ТТИП) не иска умен, духовно обединен и здрав електорат. Народ? Необходими сте им потиснати, глупави, бездуховни, разединени, зяпащи реклами, зависими, каращи се един с друг и… болни. Децата ни – също.

   Въпросът е: Ще продължаваме ли да им играем по свирката?

   Но, ако решим да не го правим, ще си стоим ли малодушно по къщите, мрънкайки „Мен не ме засяга“ или „Преклонена глава сабя не я сече“?

   ГЛАДЪТ, който, уж, изпитвме в ежедневието (ние, другите, децата, обществото) в над 80% е нереален, повлиян, принудително подтикнат (от чичковците в сянка) глад. Ако сме наистина ангажирани, ако емоционалността ни кара да летим, ако сме изпълнени с желание да открием, да разберем, да експериментираме, да прочетем, да научим нещо ново, ако горим от желание да победим в състезание, в игра, да надмогнем и надскочим себе си – кога, реално, бихме огладнели/пропушили, кога бихме станали зависими?

   Казано иначе – кога бихме огладнели/пропушили, ако мисълта ни е заета със стойностни, интересни и всепоглъщащи неща?

   Кога – ако сме влюбени: в живота, в движението, в природата или… в (единствения) човек?

   ЕНЕРГИЯТА има определени, видими, обществени средища и те са като най-тясното на пясъчния часовник – точката, в която невидимото натрупване дава видими и измерими резултати. Физическата енергия – в залите, басейните, стадионите и пр. Откривателската и интелектуалната – в библиотеките, училищата, университетите, кината, театрите, концертните зали и пр.

   Къде е вашето обичайно място в Пясъчния Часовник на Природата – пред отворената врата на тъпкания с убийствени Е-та пететажен храдилник? Или отвън, пред вратата, с другите пушачи, край които минават… деца?

   В КРАЯ:
   Най-интересното място (от всички възможни) в Грандиозния Пясъчен Часовник на Природата не е някъде другаде, а вътре в нас.

   Разберем ли го, всяко друго място… си идва на мястото.

Nobless oblige.


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар