ВЪПРОС:
“Все пак в природата има и въглехидрати, Емо, например плодовете.”
ВЪПРОС:
“Плодовете и зеленчуците са въглехидрати, също зърнените храни овес, жито, царевица, които са със съвсем естествен произход. Това как ще го коментираш?”
—
ОТГОВОР:
Приятели, съмишленици, другари и другарки!
Помните ли силуетите и общия изглед на хората отпреди трийсет-четирийсет-петдесет години?
А отпреди шейсет-седемдесет?
Бяха тънки, стройни и дори тогавашните дебели хора, днес биха минали за леко (съвсем леко) наднормени.
Спомням си изтърканата, избледняла черно-бяла снимка от края на ХIХ век на най-високия войвода навремето – мъж от Югозападна българия, висок два метра и пет сантиметра и тежък… сто и два-три килограма.
Сто и два килограма при ръст два и пет?
Днес всеки трети-четвърти мъж на ръст сто седемдесет и пет, сто и осемдесет сантиметра е близо сто килограма или ги надхвърля. Да не отварям дума за мъжете над сто и осемдесет сантиметра и нагоре.
Културистите от трийсетте и четирийсетте на ХХ век (прим. Стив Рийвс) на ръст сто осемдесет и пет сантиметра тежаха около деветдесет килограма. В наши дни колегите им на сто и седемдесет сантиметра надхвърлят сто и трийсет килограма тегло.
Накратко:
Някога Нямаше Хора Над Сто Килограма.
Ако все пак е имало някой, той е бил крайно необичайно, направо инцидентно явление.
—
НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ…
Най-лошото е, че днес общественото мнение и схващания за нормален човешки изглед се промениха дотам, че деца в шести клас, тежащи по деветдесет и повече килограма биват третирани като “малко по-едрички”.
И същите тия тъпчат пици, тостове, спагети, кола, бира, десетки литри енергийни напитки, протеинови барчета с калории до небето, а двойно по-дебелите им родители ги съзерцават със свинско умиление и телешки възторг.
Помните ли стария, отпреди години, израз за някой много голям: Е, какво, да не е сто кила?
“Сто кила” бяха физически и психологически символ на нещо много голямо, много тежко и недостижимо.
Днес тия думи биха били абсолютно неадекватни дори за 40-50% от юношите (“тийнейджъри” по сегашному).
—
И ТАКА:
Приятели, съмишленици, другари и другарки!
В природата В Естествен Вид Почти Липсват Въглехидрати.
Станалите нарицателни плодове, зеленчуци, мед и ядки са просто… чесане на езиците за тия, дето не си задават истински въпроси.
Я си представете, че сега, точно в този миг ви захвърлят насред Балкана и трябва да оцелеете там до май месец без никакви провизии. Къде ще намерите плодове? Зеленчуци? Ами мед или ядки? Жестоката истина е: ако не изровите някоя случайна грудка, ако не дъвчете постоянно някакви корени, ядлива дървесна кора и треви, ако не уловите риба или да хванете диво животно, в този студ сте приключени до три-четири дни.
И ако не успеете да построите някакъв измъчен заслон против вятъра и снега. Да не забравяме и огъня, който трябва да запалим, иначе на втория ден сутринта (най-вероятно) няма да се събудим.
Три-четири дни е бонус, приятели.
По-вероятно до ден-два.
Именно в такава неблагоприятна обстановка се е оформила за милиони години нашата храносмилателна система, предназначена чрез дължината си да изсмуква всяко хранително вещество от…
От изключително бедната и крайно недостатъчна (недостатъчна от днешна гледна точка, иначе си е съвсем нормална, щом сме оцелели като вид) като количество храна.
Милиони години.
Не както все още пишат някъде – отпреди осемдесет-сто хиляди години.
—
НЯКОГА, НЯКОГА…
Някога обичайната храна на българите е била настъргана ряпа и качамак.
Хляб, когато го е имало, защото…
Защото, колкото и да не ви се вярва, всъщност през по-голямата част от стотиците години, за нас българите, хлябът често е бил в крайно занижено количество.
—
ПРОБЛЕМЪТ “ДНЕС”
Днес се храним с мъртва, купешка псевдо-храна, която отдава огромна енергия без да е необходимо да се разгражда и усвоява по цялата дължина на червата.
Тесто, картофи, ориз, захар, сладкиши, алкохол и пр.
В това число влизат, колкото и парадоксално да изглежда, и плодовете, защото те, приятели, са селектирани и изкуствено смесени от други десетки (изкуствени, липсващи в такъв вид в природата) предхождащи ги сортове плодове.
За такова хранене са ни необходими не повече от пет-шест метра черва, по-правилно три-четири, колкото на месоядните.
И ето го проблемът:
Храним се с “храна”, която директно отдава енергия, докато стомахът и червата (ни) се стимулират изкуствено, панкреасът е принуден да отпуска абсолютно ненормални количества инсулин, целият организъм е под стрес, затлачва се от адреналин и от невъзможността да елиминира отровите от тия изкуствени храни и…
И още, и още, и още, и още.
Резултатът е ясен: болести, преждевременно остаряване и смърт.
—
ПРОБЛЕМЪТ С ПЛОДОВЕТЕ
Те са Силен Въглехидрат, хора!
Да го кажа още веднъж: съвременните плодове са Изключително Силен Източник На Енергия.
Т.е. плодова захар, която директно навлиза в кръвта.
Ето защо немалко хора са склонни да надебеляват и от ядене на плодове.
Ако ядете диворастящ плод, картината ще е съвсем различна – той е необлагороден, по-кисел и усвояването му ще е многократно по-бавно и навлизащата захар ще е неимоверно по-малко като количество и по-слаба.
Ето защо, ако приучим тялото си да използва горивото (захарта, енергията) от плодовете, ние ще сме заредени за дълго време и…
Внимание!
Ще се приучим да живеем с енергия от плодовете, от зеленчуците, която, ако не сме шерпи, е напълно достатъчна в ежедневието на 98% от хората.
Като включим малко (но редовно) количество зеленчуци (отново въглехидрати) и необходимото количество белтъчни храни (ядки, боб, леща, мляко и млечни, яйца, риба и пр.), ще имаме пълната гама от всичко необходимо.
Разбира се, за младите, за подрастващите организми и крайно натоварените спортисти нещата с храненето са доста по-различни, но както разбирате, това (в известен смисъл) е частен случай.
За редовия, нетрениращ, неспортуващ, омързеливен човек, ако все пак реши да консумира тежки, комплексни или захарни въглехидрати (хляб, картофи, ориз, пици, теста, баници, сладкиши и пр), те ще са (би трябвало да са) в изключително занижено количество.
И казваме “сбогом” на поне 80-90% от познатите болести.
—
КАК ДА ПРИУЧИМ ТЯЛОТО ДА ИЗПОЛЗВА МИНИМАЛНО КОЛИЧЕСТВО ЗАХАР?
Има няколко начина, които всъщност съставляват Един Цялостен Начин.
1) ДА ТРЕНИРАМЕ В РАННИТЕ УТРИННИ ЧАСОВЕ
Тогава захарта е най-ниска (изключвам вечерта на един гладен ден, ако имаме такъв) и ако направим добра тренировка по (или малко след) изгрев, ние караме тялото да използва остатъчните клетъчни запаси от енергия и дори…
Дори да използва като гориво част от натрупаните мазнини.
Така бялата мастна тъкан постепенно започва да се превръща в кафява (тънка и кръвоснабдена) мастна тъкан.
2) ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СТУДА
Запомнете:
Ако всеки ден имаме пет-осемминутна студова практика (тренировка на чист, студен въздух, студен душ, обтъркване със сняг и пр.) тялото се приучва да гори мазнини.
Да вкараме мазнините като гориво е крайно трудно, но редовни утринни тренировки и студови процедури този процес става постоянен и лесен.
Най-важното е, че не натрупваме излишни килограми и въпреки че имаме малко (наистина малко!) мазнина, тя всъщност е добра и неувреждаща.
3) РАЗУМНОТО ХРАНЕНЕ
Пиша за храненето във всяка публикация и днес също ви намекнах основата, върху която стъпвам при обосновката за цялостното хранене на хората днес.
4) ПОВЕЧЕ ТРЕНИРОВКИ НА ЧИСТ (ЕВЕНТУАЛНО СТУДЕН) ВЪЗДУХ
Когато температурите са ниски и ако наблизо има воден басейн (водопадите и водните пръски са желан бонус), въздухът изобилства с гладни (отрицателни) йони.
Гладни са, защото искат да ядат и поради тази причина крадат положително заредени частици, които са оновата на онова, което ни разболява.
Тренировки на открито, походи в планината, плуване в естествени водоеми (реки, езера, морета, стоене под водопади) изкачване по скали и пр. са малка част от дейностите, които ни водят към плътно, стабилно здраве.
5) НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
Ако във вътрешното ви мислене и светоусещане липсва (вътрешната) усмивка, ако липсва идея за контакт и разбиране на Природата, тялото ви трудно ще съумее да използва гладните йони, трудно ще горите мазнините (или ще ги горите патологично бързо), доброто храносмилане за вас ще е мираж и болестите (от, уж, леките до най-тежсите) ще ви съпътстват.
—
В КРАЯ:
Какво повече?
Просто се наслаждавайте на движението, вятъра, на чистия хладен въздух и водата, на звездите, дърветата, животните и птиците, на присъствието на близките и приятелите и ще усетите как вътре във вас всичко се променя, отпуска, как се изпълва със светлина и се умиротворява.
И ще сте на Пътя.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.