Къснонощни приказки за късната (и много късната) нощна вечеря (за кой ли път)

ВЪПРОС:
“Какво ще кажеш за късната вечеря, Емо?”

ВЪПРОС:
“… и всяка вечер се прибирам от работа в 22:30, докато се оправя и изкъпя, става поне 23:10. И понеже знам, че да се храня късно е вредно, започнах да пропускам вечерята, но взех да слабея, а за един мъж това не е добре. Какво ще ме посъветваш, Емо?”

ВЪПРОС:
“Всякакви приказки чувам за късното хранене, Емо. Твоето мнение какво е, примерно, за храненето след 20:00 ч?”

ОТГОВОР:
Моето становище за късната вечеря (дори не след 20:00, а след 00:00 ч.) е положително.

Положително, но в разумни граници.

ПОГЛЕДНЕТЕ СНИМКАТА
Часовникът показва час и нещо след полунощ.

Разговорът в студиото на “Нощен хоризонт” продължи доста след два, а когато приключихме, с хората, които ме съпровождаха… отидохме да ядем.

Цял ден бяхме пътували, бяхме похапвали нещо малко (уж, съобразено със здравето) по пътищата, бяхме се ядосвали на задръстванията, на разбитите магистрали (магистрали ли казах? нашите магистрали са като коларски друмища в Андите) и невъзможността да се пътува с нормална скорост.

Накратко, след три бяхме изгладнели като лъвове и просто отидохме и се нахранихме лъвската.

Додето се приберем, додето се оформим за лягане (изкъпем и прочие) стана почти четири и половина сутринта и да ви издам ли една тайна?

Легнахме си почти гладни… отново.


НЕКА СМЕ НАЯСНО, ПРИЯТЕЛИ!
Ако можем да живеем така, че да не вечеряме по-късно от седем и половина-осем и да лягаме най-късно в десет, би било прекрасно, но…

Винаги има “но”.

Немалко хора работят до късно, други на смени, трети през нощта и когато се върнат, най-нормалното е да възстановят с по-леко или по-сериозно хранене.

Въобще не споменавам, че огромен брой късни и нощни дейности са свързани с тежък, дори много тежък физически труд (прим. докерите).

Мога да ви уверя и че десетки професионални спортисти тренират в малките часове. Просто са нощни птици, отиват в залата (в басейна, на стадиона), тренират изключително здраво, след което се прибират и правят късно нощно (много ранно утринно) белтъчно-въглехидратно зареждане по определена схема.

Т.е. хранят се.
А после отиват и побеждават.


НЕ ИМ СЕ ВЪРЗВАЙТЕ… НА ФАНАТИЦИТЕ!

Фанатиците казват:

Каквото и да се случва, ние винаги трябва да вечеряме в седем вечерта и да легнем най-късно в девет. А ако ни се случи да будуваме (нощна смяна, извънредна ситуация, война), през нощта пием само вода, защото иначе е нездравословно.

Същите тия никога не са носили чувал след чувал, след чувал, след чувал в два посред нощ. Утре вечер отново, вдруги ден (нощ) отново и така месеци наред.

Същите тия не са работили нощна смяна, не са изливали бетон и не са копали канали в малките часове, не са крачили в защита на границите на Родината след полунощ, не са били моряци на зимна нощна вахта и пр.

Не са будували месеци наред след 23:00 и от тях да се е очаквало да бъдат силни, мощни, готови за бой (истински бой, не като в електронните игри), да имат бързи, адекватни реакции и да вземат мигновени животоспасяващи решения.

Решения, от които зависи животът на приятеля, на другаря или дори… другарите.

Казано иначе:
Мързелуваш и… някой умира.

Караш на гола водица и ако се наложи да издърпаш другаря от страшна опасност със сила… нямаш сила, пускаш го и той умира пред очите ти.

Примерите са невъобразимо много на брой, защото самият живот е многообразен и изключително необятен.

А на първо място е фактът, че сме хора и човеци, които трябва да подхождат със стремеж да разберем другия, да осмислим защо прави едно или друго, защо постъпва така или иначе и…

И едва тогава да изразим отношение.
Ако въобще е необходимо, разбира се.


ЩЕ ВИ РАЗКАЖА НЕЩО ИНТЕРЕСНО
Преди известен брой години в Япония проведоха интересен експеримент, за който съм писал неколкократно.

На лагер по карате отделиха сто души и ги разделиха на две по петдесет.

Първите петдесет тренираха здраво, спазваха абсолютно стриктна хранителна дисциплина, лягаха навреме, сутрин ставаха по план и не излизаха въобще извън здравословния и спортен режим.

Вторите петдесет също тренираха здраво, но имаха свобода да нарушават (донякъде) храненето, можеха да ходят на заведения, на забавления, просто трябваше да са в залите и на тренировъчните площадки в уречените часове.

В края на лагера беше проведено тежко и многопластово състезание между едните и другите (физическа издържливост, технически умения, бой и пр.).

Групата на петдесетте, които имаха свобода на избор, които можеха да разпускат от време на време, да общуват нормално с приятели и да се забавляват…

Та, точно тази група удържа смазваща, почти стопроцентова победа над групата на аскетите.

Впоследствие експериментът беше повтарян многократно с други бойци, дори със спортисти от олимпийските дисциплини и резултатът винаги…

Абсолютно винаги…

Без никакво изключение потвърждаваше извода, че успешното спортно израстване, спортните възможности, психологическата устойчивост и здравето вървят ръка за ръка с…

Именно:
Вървят ръка за ръка със свободата на избор, със спокойствието, че не се ограничаваш драстично, със съзнанието, че когато поискаш, можеш да излезеш с приятели, да се повеселиш, да хапнеш нещо различно, да позакъснееш или дори да вечеряш в малките часове на тихо и приятно място.

А обратното:
Да следваш фанатични режими, да орязваш целия си нормален и социален живот в името на някаква “велика” идея, да издигнеш каменни догми за хранене, веселие, почивка, сън, отношения, близост и да живееш като монах…

Ами това просто не върши работа.


ЗА СЕБЕ СИ

От почти четирийсет години се връщам (почти) всяка вечер след 21:00 (по-често след 21:30) от тренировка. Мога да ви уверя, че когато бях състезател, този час отиваше до след 22:30.


Разбира се, мога да си позволя и да не отида на тренировка, ако изникне нещо чрезвичайно, но в общи линии (без събота и неделя) това ми е режимът.

Първата ми вечеря е малко след 22:00 и тъй като тялото ми се нуждае от повишена концентрация на белтъци, въглехидрати, микроелементи и витамини, имам втора късна, допълваща вечеря, която е от 23:00 нататък.

Разбира се моето понятие “вечеря” няма нищо общо с разбиранията на повечето хора, защото…

Защото цялото количество храна (на първата вечеря) се събира в двете ми шепи, а втората вечеря е още по-малка, но крайно концентрирана откъм съставки.

Мога да ви уверя, че не ми пречи да изляза с близките, с приятелите и да изям (примерно) един-два, дори три сладоледа в малките часове, особено през лятото.


КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗВАМ, ПРИЯТЕЛИ?
Ако искате здраве, отлична форма, настроение и самочувствие:

Изградете си един разумен, относително пестелив начин на хранене, който обаче…

Който обаче да можете да промените (нарушите) във всеки един момент, защото всяко прекрасно и здравословно дневно (денонощно) меню, ако бъде спазвано винаги, навсякъде и абсолютно безпрекословно…

Това, уж, отлично меню изнежва физиологичните системи, прави ги лениви, небоеспособни и в един момент…

В един момент всичко в тялото тръгва накриво.


ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ НА ИЗТОК…
Т. нар. лами (будистки монаси) имат мръсни дни, в които слизат в селата на общоселските събори, пълнят купичките си с всичко, което се предлага и го изяждат?

Наистина, общото количество е съвсем малко, но все пак е показателно.

Знаете ли, че провеждано през известен период, мръсното хранене подтиква имунната система да тренира, да не се залежава и да обезврежда (в тренировъчен режим) вкараните проблемни микоорганизми или дори хранителни отрови?

Знаете ли, че т. нар. мръсно хранене е разпространено по целия свят и идва от незапомнени древни времена, за които въобще нямаме писмени източници, но…

Но мъдростта оттогава, скрита и закодирана в народностните традиции по цялата Земя, е тук, сред нас и ние просто трябва да я открием, да я изучим с отворено съзнание и да я прилагаме разумно.


В КРАЯ:
Готови ли сме да отворим съзнанието си?
Готови ли сме да приемем мъдростта и да я изучаваме?
Готови ли сме да разнасяме мъдростта и да бъдем жив носител на знанието?

Готови ли сме да действаме?
Готови ли сме наистина, приятели?


П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене