1. ВЪПРОС:
“Емо, вярно ли е, че горилите са крайни вегетарианци? Защото те са близки до нас анатомически и ако е вярно, трябва да се замислим за себе си”
—
ОТГОВОР:
РАЗСЪЖДЕНИЕТО е много близко до отговора на известния изследовател на Африка – сър Дейвид Ливингстън, когато го попитали “Вярно ли е, че лъвовете се страхуват от човек, носещ запалена факла?” Той се усмихнал и отговорът му бил: “Вярно е, но… зависи с каква скорост носите факлата”
—
НЕ, ГОРИЛИТЕ НЕ СА крайни вегетарианци. Да, менюто им е 85-90% вегетарианско (предимно плодове, треви, ядливи цветове, семена, ядки, дървесна кора, корени, мъхове, лишеи), но останалото е насекоми, различни видове дребни мравки, термити, по-рядко (но редовно) яйца от гнездещи птици и много рядко месо от убито или наскоро умряло животно.
—
МАЛКО ИЗВЕСТНО Е, че горилите ядат почва и обожават да се хранят с треви, по чиито изскубнати корени има много пръст. Същото се наблюдава при почти всички животни, чието меню е предимно вегетарианско, но са покрити с дебел пласт козина/вълна. У нас овцете, ако не пасат на открито (с което поемат много почва), вълната им е рехава и недоброкачествена.
—
XXXL ИЛИ “НЕЩО ЗА СЕКСА”: Знаете ли, че в света на човекоподобните, мъжките горили са най-слаби… сексуално? В сравнение с шимпанзетата, макаците, орангутаните и въобще всички от родата, горилите са направо импотентни. Мъжките горили нямат нищо против друг мъжки да дойде и да “поработи” женската – просто стоят и гледат. Живи светци, горките, направо да ги оплачеш. За разлика от тях, шимпанзетата и орангутаните, които редовно ядат яйца и месо от убити животни, многократно “уважават” женските си (по няколко пъти в денонощието) и въобще не са толерантни към кандидат-любовниците и нашествениците – гонят ги и, по-често ако могат, ги убиват.
А знаете ли, че в моменти на: а) усилена копулация (секс) и б) влошаване на времето, горилите (предимно мъжките) увеличават приема на животински продукти (насекоми, мравки, термити, яйца и дори месо)? Оцеляването на вида (секс и понижение на температурата) е пряко свързано с приема на животински продукти, защото бързата, адекватна и, ако е необходимо – агресивна реакция на водача/шефа (сексуална или поведенческа – да бъде защитена групата/стадото) е пряко свързана с приема на животински продукти.
В заключение – прословутият Кинг-Ког е само Холивудска измишльотина, защото горилите (въпреки страховития си вид) са по-често плашливи и се крият, ако видят човек – за това свидетелстват всички пътешественици. Не така е, обаче, при най-човекоподобните – шимпанзетата. В диви/естествени условия те защитават агресивно общността и рода.
Всеки може да направи извод и да оформи предпочитанията си.
—
2. ВЪПРОС:
“Много се говори за племето хунза, за храненето и дълголетието им, но имам усещането, че нещата се пресилват. Емо, възможно ли е, да разкажеш нещо?”
—
ОТГОВОР:
НЕ САМО СЕ ПРЕСИЛВАТ, а направо се говорят небивалици и чисти глупости: Как ходели (ей така, между другото) ежедневно по 140-160 км. (задайте си въпрос по колко км. на ден изминаваше Кирил Николов-Дизела на Ком-Емине и как се чувстваше), как всички (деца, жени и мъже) гладували през пролетта по три месеца (три месеца са 90 дни!!!), как месо не се яде, въпреки че всички (пътешественици, специализирани лекарски екипи, наблюдатели и журналисти), които са били там, говорят, че в племето хунза се яде и месо, но в малки количества.
Най-точен отговор можем да дадем, ако се водим по известния лекар-изследовател – д-р Пааво Айрола.
—
В СВОИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ Пааво Айрола поставя бита, храненето и начина на живот на българите и българските столетници на по-предно място от племето хунза, преди тибетците, японците и въобще Изтока. Добре е да се замислим, защото напоследък всичко (държавна политика, телевизия, информационни агенции, образование, което е почти липсващо) са насочени към обезличаване на българското, подмяна на историята, забрава на традиции/ценности и насаждане на всеобщ народностен комплекс за малоценност.
Народ “второ качество”, който постоянно се озърта, белким някой по-умен – лама, източен мъдрец/гуру, Пауло Някой си Коелю, турски йоги (които на 100 год. чукали по пет пъти на ден) или който и да е евроатлантик… да го научи как да живее, как да мисли, как да обича, накъде да гледа и за кого да гласува.
—
В БИТА НА ПЛЕМЕТО ХУНЗА няма нищо по-различно от бита на нашите баби и дядовци (въобще българите) до средата на ХХ в. Най-общо – ранно ставане, отхвърляне на много работа (хранене и извеждане на животните, работа на полето/нивата, в гората, в планината) преди закуска, която е чак след 09:00 ч. След това отново работа, пот, умора и лек обяд. С прибирането надвечер идва нова/стара порция физически къщни задължения – хранене на животните, чистене, подготвяне на утрешния ден.
Вечерята е ранна – около 18:30-19:00 ч, а лягането – около и малко след 20:00 ч.
—
ОТЛИЧИТЕЛНО при хунза е консумирането на много плодове – в суров вид през лятото и като компот (накиснати) през зимата. Всичко останало е като при нас преди век – овесено-житна каша, също елда и ечемик, мляко, сирене и масло. Месото, предвид бедността, е твърде рядко ястие.
—
МИТЪТ за дълголетието на хунза е просто мит. Наблюденията и медицинските изследвания показват, че средната възраст, която доживяват, е… малко под 55 г, т.е. много под средната в България по същото време. Английските лекари говорят за почти повсеместен запек, множество очни заболявания (най-вече глаукома) и частични сърдечно-съдови смущения.
—
ПРИ ОБЩУВАНЕ с Изтока, е добре винаги да помним, че там разговорите са иносказателни, приказни, а фактите – липсващи. Митовете и легендите се приемат (почти) буквално, представят се за проверени факти и се размиват с действителността. Повсеместно се вярва в духове – горски, къщни, планински и всевъзможни небивалици. По отношение на дълголетието е същото: масово хора биват представяни за над сто, сто и петдесет, дори двестагодишни, но когато се погледне в регистъра (като цяло и той липсва, предвид липсващата инфраструктура), се оказва съвсем друго – че хората рядко доживяват 80-85 години, средната смъртност е под 65.
—
ЛЮБОПИТНО: При пребиваване в Киргизия, бях излязъл да потренирам карате на една поляна. Събра се групичка деца, после надойдоха и възрастни. Криво-ляво, с жестове и ръкомахания намерихме общ език и успях да ти накарам да правят ритници с мен. След ден-два разбрах, че ме нарекли Майсторът на Великия Крак – за тях вече бях почти богоподобно същество, въпреки че степента ми (тогава) беше нищо и никакъв кафяв пояс.
Същото се получи и с известния по него време спортист-актьор Гойко Митич. Срещнах го в центъра на столицата Фрунзе (днес Бишкек). Беше с екип от пет-шест коли, но когато хората го познаха, настана истинско стълпотворение. В тълпата се заговори, че това е най-силният мъж на света и притежава божествени, мистични способности.
—
ОТНОВО – всеки може сам да направи изводите си.
—
3. ВЪПРОС:
“Емо, доктор ********ов казва в една своя статия, че тези, които ядат месо и мляко са винаги болни и умират рано. Вярно ли е това?”
—
ОТГОВОР
ПРЕДИ доста време при мен дойде изключително слабо момиче на 17 год. От няколко месеца следвала гладолечителските съвети на известна наша лекарка, в резултат на което мензисът и спрял. Лекарката я посъветвала да направи цикъл от гладни сесии, за да и тръгне (???!!!) Девойката послушала и карала така към три месеца. От мензиса – ни следа, но станала кожа и кости.
Посъветвах момичето да яде (съвет, който би и дал и първият срещнат овчар в Балкана) и изготвих хранително-тренировъчен режим. За кратко време мензисът се появи, стана редовен, тя качи няколко килограма и заприлича на човек.
В последните години имам над тридесет подобни случая.
—
АКО КОНСУМИРАНЕТО на мляко и месо водеше до постоянно боледуване и умиране, то най-дълголетните (преди време) общности – киргизи, тунгуси, индианците в Андите и дори японците, досега да са измрели. В Далечния изток се консумира предимно сушено месо, мляко в сериозни количества, картофи, елда, ечемик, сушени плодове и оскъдно количество зеленчуци. Само японците са различни, но пък при тях суши-то е на огромна почит, което си е вариант на месото, че и сурово.
Въобще не споменавам за българските дълголетници, за които половинката ракия, хляба, сиренето, парче пастърма, една краставица и киселото мляко са основното, което са слагали в торбата сутрин преди тръгване.
—
ДОСТА ХОРА говорят за йога, като пропускат, че йога издига консумирането на мляко почти в култ и препоръчва дори цели млечни дни – вариант на опосредстваното гладуване. В Шветашвара Упанишад се казва: “Половин час преди йога-практика изпий чаша топло мляко, за да затоплиш стомаха и тялото”
Също – мнозина парадират с Аюрведа, но колко наистина са наясно, че там се говори за комбиниране на всички вкусове в едно ядене (сладък, солен, горчив, кисел, лют) за да се балансират дошите (психо-физиологическите и фините личностни нагласи)? Дийпак Чопра дава следния примерен вариант на вечеря: портокалов сок, печено пиле, добре овкусена салата, малко пържени (да) картофи и за десерт – крем карамел.
Изводите сами си ги правете.
—
ПОЛ БРЕГ: Да, говоря за онзи, всеизвестния Пол Брег, който умира на 81 (не на 98, както се тиражира), но не от старост, а след нещастен случай – кара сърф в океана, попада на огромна вълна и получава вътрешни травми, които довеждат до инфаркт. Та, големият Пол наистина отрича млякото, но в замяна на това препоръчва месото – добре изпечено, овкусено и към него – чаша подбрано вино. Говори много за вегетарианството, но казва, че неговият начин на хранене е вслушване в себе си и когато усети, че организмът му иска месо, просто му го дава.
Вслушване в себе си – от това по-добро няма.
—
ДА ОБОБЩИМ:
1. Разбира се, че основата, върху която трябва да изграждаме (и надграждаме) начина си на хранене е вегетариантството.
2. Разбира се, че ако сме твърдолинейни (фанатични) привърженици на определен хранителен режим и не се вслушваме в сигналите, които изпраща тялото ни, в един момент ще се разболеем.
3. Фактите показват, че премахването на всички животински продукти, води (по-бавно или по-бързо, понякога минават доста години) до сериозни липси и нарушения във физиологичните и психическите функции на тялото.
4. Фактите показват, че НЕ присъствието на един вид храна (“да” или “не” на месото и млякото и пр.), а нейното количеството оказва влияние – да подобри здравето или да доведе до болест. Припомнете си “правилото на Двете шепи” – обемът храна за едно ядене.
5. Би било отявлена глупост да приемаме априори начина на хранене на общности (народи, групи, племена) отдалечени от нас – географски, като манталитет, като история, като обичаи, народностни привички и характерологични особености. Но да се учим, обогатяваме и експериментираме – да.
—
В КРАЯ:
Снимката показва група хранещи се и “умиращи” хора – часът е 09:00. Технически погледнато, групата се състои от няколко черни пояса, един доскорошен състезател (гребане и плуване), двама представители на вин-чун системата, бегач-маратонец, бивша състезателка по волейбол и бивш гимнастик-състезател от спортното училище.
Закусваме след ставане в 05:30, след десетки пробягани и преплувани километри, след натоварване, пот и изтощение. А денят тепърва започва и ни чакат още точно десет часа тренировки, пот и крайно изтощение.
Какво има в чиниите, се вижда добре.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.