ВЪПРОС: “Емо, много диети, много виждания, объркана съм от това, че повечето взаимно се отричат. Има ли изход?”
ОТГОВОР:
САМИЯТ ФАКТ, че нещо е определено за природосъобразно, т.е. вкарано е в някаква логично разбираема и емоционално обоснована схема, вече го прави неприродосъобразно.
Защото в природата липсват “твърди” схеми за каквото и да било. Дори физичните закони и познатите структури на веществата съществуват при определени параметри: прим. водата кипи при 100 градуса на морското равнище.
При промяна на налягането (както е на някои наблюдавани “близки” светове) градусите са изцяло различни и дори съществува наблюдавано явление “горещ лед”.
КОЛКО ОТ НАС знаят, че разделянето на животните на “тревопасни” и “месоядни” е до голяма степен условно? Пример: Едно тревопасно животно като кравата, на пет кг. фураж, поема и около 3-5-8% животински белтъчини – дребни насекоми, ларви, мравки, паячета, буболечки, бръмбари, понякога червеи и дори дребни жаби и гущери.
Обратното също важи: месоядните редовно дъвчат треви и винаги избират първо червата на убитото тревопасно, защото в тях се съдържа… растителна храна, вече смляна, сдъвкана и готова за консумация.
Светва ли ни лампичката вече?
ТЕКУЩ ИЗВОД: В Природата не съществуват резки граници, а разумно съжителство и взаимопреливане.
Единствено човекът, неразбирайки Единството, поставя верски, религиозни, научни, емоционални, хранителни, възрастови, расови, полови, логистични и всякакви други граници… и от това си пати.
ХАЙЛАЙФ-ПРИКАЗКИ: На парти сме. Носят подноси с “хапки”: хлебни късчета с хайвер, салам, масло, краставички, маслини и пр. Предполагаемо тегло на “хапката” – 15-20-30 грама. И най-откаченият привърженик на разделното хранене не би твърдял, че ако изядем една, две, три хапки, ще разстроим храносмилането си или, не дай боже, ще вземем да се отровим.
Най-вероятно, ако изядем спокойно пет-осем, дори десет хапки, ако се чукнем и пийнем чаша-две вино, ако разпуснем и побъбрим с тоя-оня, ще се приберем в добро настроение и… леко гладни.
Къде останаха тежестта, затрудненото дишане, оригванията, подуването на корема, киселините – т.е “хляба и солта” на телевизионните реклами и въдица за лековерните шарани?
ФИЛОСОФИЯ НА ДИАЛЕКТИКАТА: Основният закон там е: “Количествените натрупвания водят до качествени изменения”. Следва въпросът: Може ли да бъде объркано/разстроено храносмилането с редовното приемане на минимално количество смесена храна, при достатъчен прием на вода и редовна консумация на сезонни (и естествени за географското разположение) плодове и зеленчуци?
И отговорът е???…
Честито, имаме сделка.
В “ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА” (източна Калифорния, пустинята Мохаве) температурите надхвърлят 60 градуса. Ако прелетим със самолет и “лиснем” отгоре 20-50, дори 100 тона вода, след броени минути от водата няма да остане и следа – сухата, напукана почва ще я погълне, а останалото ще се изпари.
Ако сторим същото над някоя блатиста местност, водата ще повдигне нивото на блатото, ще се разлее на километри и ще разнесе воня и зарази.
ЧОВЕШКИЯТ ОРГАНИЗЪМ (и всяка физическа структура) е като пустинята. Ако бъде доведен (редовно довеждан) до положение да “иска да яде/да попива”, той усвоява (почти) всичко, във всякакви комбинации, ако количеството е съобразено.
Ако започваме деня на чист въздух; ако правим йога, гимнастика и разтягане на открито; ако плуваме при изгрев слънце; ако бягаме по морския/речния бряг и в гората; ако тренираме редовно надвечер след работа; ако вътрешната ни хигиена (вода, плодове, дишане, гладуване) и външната – движение, леки (и по-малко) дрехи, вода, душове, дъжд – ако всичко това е нашият начин на живот, като силно, здраво, диво животно, тогава организмът усвоява лесно храната, без значение от комбинациите.
КОГА ЗАПОЧВАМЕ да говорим за “Природосъобразно (разделно, макробиотично, фито-диети, диетите на доктор Някой Си Който И Да Е и пр.) хранене”?
Отговор: Когато се отдалечим от (разбирането, усета, чувството за) Природата. Тогава започват проблемите (болестите), проблемите налагат ограничения, а ограниченията са майка на диетите. Ако майката са ограниченията, бащата е мързелът, защото убива инстинкта за самосъхранение, кара ни да сме вяли, отпуснати, анти-креативни, догматични и отричащи.
СЛЕД ПОРЕДНОТО ПОВТОРЕНИЕ на клубното “Плувно Утро” (плувна тренировка преди изгрев), един от мъжете ми сподели, че яде като лъв и няма нахранване, а не пълнее. Същото беше с другите и с мен. Всъщност “беше” е неточно, по-правилно е “Е”.
Така Е с другите и с мен. Ранни тренировки, после работа, служебни ангажименти, вечерни тренировки, състезания, събирания, заедност, смях. Като известните “Бурлаки на Волге” от Иля Репин – дърпаме Лодката на Живота или я бутаме задружно, като мъжете на снимката.
Диетите? Все още са… за другите.
Не за нас.
СЪВЕТ: Докарвайте всеки ден тялото си до момент, в който да иска, да желае, да се нуждае от храна и вода. Не да му ги давате наготово, защото “така трябва”. Всички ние имаме почти осемстотин мускула – по-малки и по-големи. Какво мислите, че им е необходимо – прозяване на стола пред компа?
Когато са в кондиция, осемстотинте воина трептят, работят задружно, тялото пее, тонусът е висок, имунитетът се справя отлично и хормоналната система (жлезите с вътрешна секреция) приема и отдава енергия безпроблемно.
Чувате ли “мелодията” на всичко това?
ЕРЕТИЧНО:
1. Можем ли да обвиним индианците (още преди “Хуманитарна” Америка да ги превърне в мърляви цигани), че са живели неприродосъобразно? Че са ядели месо и, убивайки животното, са му благодарили и го гледали в очите, помагайки му да отиде отвъд? Проблемите им със здравето започват едва в резерватите, където ги натикват загрижените колонизатори.
2. Какво би се получило, ако отучим ескимосите да ядат мас и да живеят от улова си? Ако ги убедим, че трябва да пият сутрин първо вода (при температура -30), да цедят цитруси и да дъвчат краставици? Знаем ли, че с всяко (провокирано) изпикаване при тази минусова температура се губят ценни минерали и мазнини, на които мястото им е в организма?
3. Знаем ли, че тибетските лами с (огромна) охота ядат месо, риба и пилешка супа (застроена със сурово яйце), когато бъдат почерпени или присъстват на т.нар. “Мръсни дни”. Още Блаватска го споменава, а Александра О’Нийл го описва при пътешествията си из Тибет. Преди години бях на изток. Седяхме в кръг и домакинята поднесе тамошна месна супа, а сред събраните имаше и пътуващ лама. Единствените, които отхвърлиха супата, бяха двама… български йоги.
Примери – много. Ако решите да си зададете въпроси, да потърсите смислени отговори и да видите, къде сте по отношение на фанатизма, потърсете в youtube филма с Антъни Хопкинс “Пътят към Уелвил“. Ще се посмеете, но и ще се наложи да се погледнете в огледалото.
В КРАЯ:
За какво говорим, всъщност?
За усет и вслушване в себе си. Загубим ли ги, тогава идват… диетите.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.