ВЪПРОС:
“Как да се преборим със стреса, Емо?”
ВЪПРОС:
“… а вечер се прибирам капнала, направо треперя от стрес и напрежение и ако тепърва хукна да тренирам, имам усещането, че ще се разпадна!”
ВЪПРОС:
“Стресът през деня ми е вповече, губя енергия и нямам никаква енергия вечер след работа, Емо, а нали за да тренирам после, се иска енергия? Ще ми се натрупа умора и стрес и после отивам в болницата!”
—
ОТГОВОР:
Вгледайте се, приятели и си отговорете, кое е общото във въпросите?
Ще ви отговоря: думата “стрес” присъства навсякъде, а това означава, че…
Означава, че “стрес” не само е в речника на хората, а и в начина на мислене, което…
Което ни отвежда към следващата част на публикацията.
—
СЪЧЕТАНИЯТА “КР”, “ПР”, “ТР” И ПРОЧИЕ…
Ще ви въведа в преддверието на слово-психо-физиологията, приятели, т.е. ще стъпим заедно на черджето (само на черджето) пред огромния и необятен замък на истинското знание.
Ако разговаряте с някого и искате да го ядосате, употребявайте повече думи, съдържащи ПР, КР, СР и т.н. Примерно: трактор, пречи, кротко, страх, мразя, трябва… схващате, нали?
Тези звукосъчетания действат на подсъзнателно ниво и карат човек да е винаги наострен, напрегнат, уж, готов за всичко, но всъщност… губещ енергия.
Други такива (подсъзнателни) звукови раздразнители са звуците в края на думите, които изискват директно прекъсване, спиране на въздушната струя, още повече със стържещи звукове. Примерно: брак, знак, нагар и пр.
Също и прекрасната, звучна, българска (хе, хе) думичка… коуч.
Която в съзнанието на повечето българи предизвиква естествена аналогия с и зрителен образ на най-обикновен… коч.
Тези звукосъчетания и прекъсвания, приятели, са много малко в традиционния разговорен български език, защото речта ни (въпреки привидната твърдост) носи мисловна, психологическа, поведенческа и психологическа мекота.
За разлика от англосаксонските езици, които са продукт на специфично физическо, поведенческо, мисловно, психологическо, манталитетно и философско противопоставяне заради самото противопоставяне – за англосаксите всичко в природата, в света, в космоса и вселената е враг, заплаха, опасност, деструктивност, затова трябва да бъде разфасовано, унищожено и те (англосаксите) да властват над него.
Западният манталитет е готов да раздели и разфасова всичко.
Източният манталитет и философия винаги разглежда всичко като взаимосвързано, непротивопоставящо се и в пълно (космическо) единство.
Англосаксонският (абсолютно чужд на нас) начин на мислене, води до междуособици, кръвопролития и войни. Човек за човека е враг, вълк (според тях) и е добре да знаете, че тази поговорка Не Е Наша.
А езиците им са отражение на това.
Тези взаимозависимости, приятели, се изучават в подземията на ЦРУ (и сродните организации) и затова първото, което е необходимо при завладяване и подчиняване на нови народи (според тях) е да бъдат въвеждани промени в езиците им (ние за момента сме точно такъв народ, но няма да е завинаги!).
Промяната в езика, води до промяна в мисленето на хората, до ежедневни дрязги, до противопоставяне на човек срещу човек, до склонност да бъдат изоставяни вековните трационни народни ценности, обичаи, реч и до отстъпление от родолюбието и обичта към Родината.
И до разпад на държавата.
Което наблюдаваме в момента.
—
ВСЯКА МИСЪЛ СЪЗДАВА РЕАЛНОСТ
Ако мисленето ви е че сте заобиколени от врагове, че всички искат да ви сринат, да ви ядосват, да ви прецакват, вие ще бъдете в постоянно напрежение.
И тогава небългарската думичка “стрес” ще е част от мисленето ви, от речниковия запас, от начина ви на отношение към околните, ще носите неспокойствие и напрежение и ще ги провокирате в децата и близките… колкото и да искате обратното.
Към подобен начин на мислене естетвено се прикрепя и изразът “животът е борба”, а това моментално ни вкарва в напрежение, в страх от провали, в измамния стремеж да сме винаги на гребена на вълната, да имаме готовност за ответни удари, да не проиграваме козовете си… и прочие безумици.
Защото, приятели, съмишленици, другари и другарки, Животът е Движение, Взаимопреливане, Взаимообмен и Взаимотрептене на Енергия.
Взаимо- означава Взаимност, Единство и Единодействие.
Ако десет човека сме ядосани и озлобени, единайсетият ще попие нашето напрежение и също ще влезе в състояние на агресивност и озлобена умора. Ако е дете, ще е вечно ядосано, неконтактно, агресивно, ще се чувства изоставено и… когато порастне, ще възпроизвежда същия модел на поведение и присъствие.
Ефектът на Стотната Маймуна, ако сте запознати.
Ако обаче, знаем, че всяка наша мисъл, жест, движение, звук, дума, израз, мимика, отношение са част от Всеобщия Ход На Енергията, дали бихме си позволили…
Дали, приятели, бихме си позволили да сме груби, жестоки, непрощаващи и озлобени?
Дали бихме приемали всяка ежедневна неприятност за лош знак, за началото на низ от лошотии, дали бихме били озлобни срещу съдбата, срещу околните, дали бихме стигали до караници, скандали и раздори?
Дали ежедневието ни (каквото и да е то) би било нескончаем, взривоопасен източник на стрес, стрес, стрес и неизвестност за ужасното и черно бъдеще или…
Или, ако наистина имаме Работещо Познание За Нещата…
Бихме гледали на утрото, на работата в службата, на настъпващата вечер и нощта като различни моменти от Едно И Също Нещо: Живота, в който сме поканени да участваме, да привнесем и покажем доколко можем да се вплетем като Важна Част от механизмите, които поддържат гальовното преливане на Енергията – винаги, навсякъде, във всичко и във всеки миг?
Сложно ли ви дойде?
Безмислено ли ви се струва?
Е, затова написах в началото: четиво за четящи българи.
—
ПРОСТИ СЪВЕТИ ЗА ЖИВОТ БЕЗ НАПРЕЖЕНИЕ
1) ВИНАГИ ТЪРСЕТЕ И ОТКРИВАЙТЕ в другите онова, което НИ свързва. Казвайте го с думи, защото това създава истинско усещане за близост и сходност, а между сходните неща липсва напрежение.
Не само го казвайте, а вярвайте наистина, когато го изричате.
Фалшивата приповдигнатост и изкуственото, заучено поведение имат точно обратното въздействие.
Виждате ли каква дума употребих: въздействие.
Не “ефект”.
“Въздействие” носи усещане за мекота, за продължаване напред във времето, усещане за доброта, бъдеще и надежда.
А чуждицата “ефект” отсича категорично, като гилотина.
Едва ли искате да сте носители на… гилотинно присъствие.
2) НАУЧЕТЕ СЕ ДА СЕ УСМИХВАТЕ
Усмивката, приятели, предразполага, отваря и успокоява хората.
При усмивката полуотваряме устни, което е подсъзнателно представяне, че “ето, отварям се, уязвим/а съм и ти имам доверие”.
Отвореността създава готовност за обмен на енергия, а когато енергията тече, напрежението изчезва. Обратно, затвореността, стиснатите устни и напрегнатата поза моментално предизвикват напрегнатост и втвърдяване у другия.
Умението да поддържаме и да сме инициатори във взаимния обмена енергия, ни поддържа в отлично здраве и умората става непозната за нас.
Тренирайте усмивката си пред огледалото и това ще отпусне вътрешните ви органи, ще им помогне да се освобождават от натрупаната негативност и всички физиологични системи ще работят спокойно и заедно.
3) ВИНАГИ ЗАПОЧВАЙТЕ изказването си с утвърждаване на казаното от другия. Така го подтиквате (несъзнателно за него) да бъде благосклонен към вашата теза и, дори тя да е в противоречие с неговата, да я изслуша и да вземе под внимание доводите ви.
Ако започвате с “не”, “не е така”, “не си прав/а” и пр, не очаквайте разбирателство.
4) ПРАВЕТЕ ГЛАДЕН ДЕН СРЕД ПРИРОДАТА
Запомнете, приятели, че спокойствието в храносмилателната система, автоматично отпуска всички органи, всички клетки и привежда в единодействие физиологичните системи: сърце и кръовообращение, дишане, лимфа, имунната дейност, освобождаването от телесните отрови и най-важното…
Когато сме сред Природата, говорим по-малко, мисълта ни се успокоява, неусетно насочваме вниманието си към красивото, просторносто, усещаме безкрайността и това подтиква тялото и съзнанието да попиват свежа, чиста и пулсираща енергия, докато спокойно отдават отработената и разболяваща ни енергия.
5) ТРЕНИРАЙТЕ!
Получава се нещо много интересно, когато тренираме:
Желанието за действие…
Насоченото внимание…
Удоволствието от работещите мускули…
Удовлетворението от проявената воля…
Удовлетворението от изпълнения план…
Мекото отпускане след тренировка…
Всеопрощаващото настроение на излизане от залата…
И над всичко: настроението от общуването с десетки усмихнати, добри, приятелски отворени към нас хора…
Ни изпълва с вярата, че животът утре ще е още по-хубав, че ще се чувстваме поне толкова добре, колкото и днес, че ще сме здрави, ще носим увереността, че можем, че сме приети, че някой вярва в нас и разчита на нас.
Че Единството, Взаимопомощта и Приятелството не са празна словесност, а Реалност, която изграждаме, постигаме и в която живеем, но…
Но е необходимо да се потрудим върху себе си, върху схващанията си за Природата и Космоса и да обогатяваме познанията си за окръжаващия ни свят.
—
ПУБЛИКАЦИЯТА
Е насочваща, в никой случай не е изчерпателна.
Изводът е:
Следвайте предците, народа, традициите и историята си.
Говорете своя език, въпреки чуждите, които учим.
Познавайте миналото си, знайте причините за настоящето и работете за общото бъдеще.
Защото нашето бъдеще и това на децата ни е възможно само и единствено, ако го има общото (ни) бъдеще като народ и държава.
Мислете на своя език, със своите думи, гордейте се с произхода си и не предавайте Родината.
—
В КРАЯ:
Простичко е: всички заедно.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.