Неусетното изкачване или „Преходът от луничките към трупните петна“

Ще четете за:
– от тънкия Стан Лаурел до човекът-шкембе Оли Харди
– стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър
– принципът на постепенността
– трупните петна и луничките
– точните критерии за здраве и работещи решения
– сваряването на жабата и положението в държавата
– нас самите, идеалите и децата
– жабата, плужека и овцата
– за кражбите, измислената пандемия и Милен Цветков
– сравнителен анализ и „тенекиено предупреждение“
– критичната маса
– бихте ли последвали самите себе си?

ВЪПРОС: „Емо, някак неусетно качих над двайсет килограма и сякаш изведнъж стана това. Захарта ми е доста повишена, много се затруднявам при движение, почнах да правя по-често настинки, а и сега с тоя коронавирус… Не мисля, че положението ми е кой знае колко тежко, но все пак мога ли да направя нещо за нормализиране?“


ОТГОВОР:
Знаеш ли, прав си.
Хич не е зле положението.

Изведнъж е станало.
Снощи си легнал здрав, с нормално тегло и захар, а днес сутринта…

Оппаааа, изненада!
За няколко часа от тънкия Стан Лаурел си се превърнал в човекът-шкембе Оливър Харди.

Кихащ и кашлящ.

ЗА СНИМКАТА:
В горния край на един скален комин съм.

Бях преценил, че успея ли да се изкача в шпагат най-горе, ще мога да се прехвърля върху скалите по-нататък.

Стъпка по стъпка, приплъзване по приплъзване, разкрачен като Родоския колос, тръгнах и с всеки трийсет-четирийсет сантиментра си казвах, че не е кой знае какво, докато…

Докато в един момент погледнах надолу.

Беше страховито:
Под мен, измежду краката ми, имаше празно пространство от осем-девет метра, екипът беше далеч долу (снимката е със зум) и усещането, че объркам ли някое съвсем незначително (незначително ли казах?) движение…

Да?

Ами, отивам на кино.
Долу, останалото от мен, би се събрало в една найлонова торбичка – разкъсано месо и натрошени кокаляци.

Който не го е преживявал, той не знае.

ПРИНЦИПЪТ НА ПОСТЕПЕННОСТТА може и да е добър, когато го използваме за подход и преодоляване на трудни (и продължителни във времето) моменти, но…

Но е абсолютен провал, ако се сриваме (постепенно?) надолу и се успокояваме, че не е толкова зле.

Също като жабата, дето се сварява бавно и до последния миг си вярва, че всичко е наред.

Ето защо, с гола вяра, розови надежди и фанатично упование обикновено се стига до под кривата круша.

Цъфнала или не, все тая.


ТРУПНИТЕ ПЕТНА И ЛУНИЧКИТЕ
Когато сме в собствената си кожа, промените често са незабележими, но всяка различност във:

– външния вид
– телесните показатели
– физическите възможности
– здравните/болестните индикации
– общуването с хората

… и още, и още…

Има посока на действие и в 100% напред във времето посоките се сливат в една.

За който има очи и план да наблюдава.

План. Правилно прочетохте.

Ако разчитаме на емоции, интуиция и „абе аз ги усещам нещата“, ще бъдем като ония новаци-студенти по медицина, които и двайсет часа след смъртта, все още бъркат увеличаващите се трупни петна… с луничките.


ТОЧНИ КРИТЕРИИ ЗА ЗДРАВЕ… или постепенната му липса:

№ 1: ТЕЛЕСНО ТЕГЛО.
Ако имаме установено оптимално (харесвано, най-добро) телесно тегло и установим (дори минимална) промяна, това е първият показател за извършващи се дълбоки вътрешни промени.

Не започнем ли действие в посока контрол (възстановяване, връщане) в естественото ни теглово състояние, в един момент ще установим, че…

… че изтърваме положението и навлизаме в болестно-комплексарския диапазон (абе, май не съм толкоз зле… още)

Решение: телесното тегло се следи Всяка Сутрин След Изхождане. Стига да го има, хе, хе… изхождането.

Няма „ама“, няма „защо?“, няма „всеки ден ли?“, няма „и до кога това?“

Точка.

А на въпроса „докога?“, отговорът е Цял Живот.
Или поне до когато можете да се движите и да разсъждавате трезво… стига да ви е присъщо.

№ 2: ИЗХОЖДАНЕ (ГОЛЯМА НУЖДА)
Правилото е: два пъти на ден и нагоре.

Под два пъти на ден (при положение, че се храните поне два пъти дневно!!!) или през ден, влизате в болестна спирала.

Решението е:
– задължителна и незабавна промяна в храненето
– задължителна промяна (редовно движение и спорт)

№3:ГУРЕЛИТЕ В ОЧИТЕ, бяло-жълтата засъхнала слюнка в ъглите на устата и обложеността на езика – следят се сутрин след ставане и вечер след работа.

Ако имаме редовни видими жълти гурели, засъхнала слюнка в края на устните и обложен (бяло-жълт) език, въобще не се чудете накъде вървите.

Пътят е един: към болест, освен ако не сте вече с двата крака вътре.

Решение: огромно като дейности, но основните са:
– абсолютно наложителна промяна в храненето
– абсолютно наложителна промяна в движението и спорта
– абсолютно наложително въвеждане на упр. за гъвкавост
– абсолютно наложителна дихателна практика
– абсолютно наложително въвеждане на глад
– абсолютно наложителна преоценка на светогледа

№ 4: БЪРЗО ЗАДЪХВАНЕ при неголямо физическо натоварване.

Дължи се на вътрешно-телесното облагане с мазнини и клеясването на жизненоважни органи, системи и жлези, както и промяната (гъсти, мазни и вмирисани) на телесните течности.

Може да сте тънки като вейка и, въпреки това, да се задъхвате – тук теглото не играе. Има мъже на шейсет килограма и жени на четирийсет и осем, които отвътре са като мазен кебапчийски тиган, в който три месеца са пържили развалено свинско, без да го чистят.

Е, ако сте дебели, е ясно: действате по точка №1.

Решение за №4:
Виж решенията от точка №3.

№ 5: НАМАЛЕНА ГЪВКАВОСТ
За да установите това и то в рамките на три-пет дни е необходимо да имате ежедневна Утринна Гимнастика, включваща упражнения за основна гъвкавост, извън всичко останало.

Правите ли такава гимнастика, приятели, другари и другарки или си казвате „Аз, навремето, колко гимнастика съм правил/а, стига толкоз!“?

Ами вечер?

А тренирате ли два-три пъти седмично?
А завършвате ли тренировката (ако въобще я има!) с десетминутно разтягане и огъвкавяване?

Ако питате за решение, току-що ви го дадох.

Без гъвкавост няма бърза и чиста лимфа, няма вътрешна чистота и всичко клеясва.

Утре сутрин, като се събудите, преди да започнете Арт-Ритуала по Самоубийство (относително разтеглен във времето) – цигара и кафе, прочетете това.

№ 6: ЛИПСА НА МУСКУЛНА ПЛЪТНОСТ и загуба на характерните за пола (секси) телесни извивки.

Не, не говорим за възраст, приятели.

Говорим за насила самопредизвикана остеопороза, водеща към бъдещи счупвания, към проблеми с бъбреците, с щитовидната жлеза, с хормоните, възникване на кисти, тумори, проблеми с яйчниците – при дамите.

При мъжете тези (уж, никакви) промени са далечен и сигурен (кофти) показател за превръщане на мускулната тъкан в мазнина (от тестостерон към естроген), а това…

А това, драги събратя, е предвестник на проблеми с ерекцията, простатата, проблеми със сърцето, проблеми с кръвооросяването на мозъка (бъдещо оглупяване и инсулт), евентуален диабет и какво ли не.

Тук решенията са в две посоки:
– немедлено започване на спорт със задължителни тежести
и
– абсолютно наложителна промяна в храненето

Инак, ако перифразирам Илф и Петров:
„Съветите – наши, меките пишки – ваши“

Разбира се, говорим за промени, настъпващи неусетно и неумолимо след 50-55 год. Въпреки, че напоследък лекарите и психолозите сигнализират за главоломно снижаване на… мекостта под 40, дори под 35 години.

№ 7: ПРОЗРАЧНОСТ И ЦВЯТ НА УРИНАТА
Жизненоважна е именно прозрачността, докато цветът е лесен за промяна в рамките на час-два.

За прозрачността:

Ако урината е тъмна и непрозрачна, това е най-лошият вариант: непрозрачността говори за тежко мазнинно-минерално замърсяване на всичко вътре във вас, за налепи, слуз и общо телесно клетъчно задъхване.

Всичко това предвещава неприятности – каквито се сетите, но ако ги гарнирате с нередовно изхождане, застоял живот, цигари и кафе, в края чака… рак.

Решение: Необходима е моментална промяна в храненето.
М-о-м-е-н-т-а-л-н-а.

Целта ни е относително светла и изцяло прозрачна урина.

№ 8: ПЪПКИ
Те са директен показател за проблем с отделителната система, с лимфата, нередности с храносмилането и отделянето.

Казано точно:
– лигавиците (бели дробове, гърло, нос, стомах, черва, дбело черво) не са добре

– черният дроб е затруднен

– проблем с работата на задстомашната жлеза и жлъчката

– проблем с лимфотока

И още, и още.

Решения: виж решенията в №3.

№ 9: БЕЛИ ПЕТЪНЦА ПОД НОКТИТЕ
Очеизбождащи нередности с минералния състав на тялото, с белтъчния баланс в храненето и отделителната система.

Решение:
– промяна в храненето (необходима е програма от компетентен инструктор)
– редовен спорт (с компетентен инструктор)
– редовни упражнения за гъвкавост с дихателна практика
– редовно прекарване на чист въздух сред природата

№ 10: ГАЗОВЕ И ПОДУВАНЕ
Очевиден проблем с:
– приема на храна (несдъвкване, течности по време на хранене)
– по-голямо количество на едно хранене
– недостатъчно изхождане
– познанието и светогледа

Решение:
– промяна на храненето, съставките и порциона
– редовен спорт
– промяна в отношението към света и околните

№ 11: УВЕЛИЧАВАНЕ И РАЗШИРЯВАНЕ НА ТЪМНИТЕ КОЖНИ УЧАСТЪЦИ – петна и бенки.

Запомнете: всяко по-тъмно петно или бенка са вродени (генетично, фабрично) места за складиране на отпадъци – настоящи и бъдещи хвостохранилища.

По-светлата кожа има повече функционални затруднения и затова бенките се срещат многократно повече при хората с бяла кожа.

В напреднала възраст тъмните места/бенки се превръщат в безоточни замърсени области и се разрастват в старчески, а впоследствие и в смъртни петна.

Показател са за проблем във всяка част на тялото:
– храносмилане
– отделяне
дишане
– лимфоток
– черен дроб

И още, и още.

Решение: Прочети решенията на точка № 3.


ЗА СВАРЯВАНЕТО НА ЖАБАТА И ПОЛОЖЕНИЕТО В СТРАНАТА

Здравето на държавата е едно към едно със сборния образ на здравето, здравното възпитание и естетическото себеуважение на всеки отделен индивид.

– Ако хората масово са запуснати, дебели, нездрави, с абсолютна липса на стремеж към естетически изглед…

– Ако хората масово не дават и пет пари с какво се хранят и тъпчат теста, захари, подсладени газирани и алкохол…

– Ако разбирането им за благополучие е маса, натъпкана с лоясали меса, хляб, козунаци, торти, туршия, пача, джумерки и кебапчета…

– Ако разбирането им за здраве е хапчето против газове, антибиотика против настинка, ваксината против грип и маската против…

Против какво, всъщност?

Е, ако това е картината на българската здравно-естетическа и духовна действителност, каква ще ни е държавата?

Ами… такава, каквато я виждаме в момента.

Какви ще са ни децата – синовете и дъщерите на същите тия, дето бият учителки по коридорите на училищата, на родителите с алкохола, хляба, кюфтетата, джумерките, с дебелите шкембета и хигиена на хипопотам от Екваториална Африка?

Какви ще са ни идеалите?

Образованието – сринато.
Културата – алкохолно-наркотична, чалгарско-джумеркаджийска.
Историята… писана от Америка за България.

Ами… Аспарух?
Ами… цар Калоян?
Ами… Паисий?“
Ами… „Балканджи Йово“?
Ами… Вазов и „Епопея на забравените“, която вече е Епопея на Забранените?
Ами… Левски, Ботев, мустакатия Кочо, капитан Петко и десетките войводи, дали живота и здравето си за България?…

Ами… агресивното НЕотбелязване (преди дни) на Априлското въстание от нито една българска институция, от нито един български (български???) политик и от нито една официална българска (българска???) медия?

Ами…

„Бедни ми, бедни, Македонски… Защо не умря при Гредетин?“

Жабата, приятели, барабар с жабчетата е сварена още преди да е стъкнат огъня.

И за жаба ли говорим, всъщност? В наше време?
По-скоро за жалка, събирана с лъжицата издънка между плужек и овца.


ЗА КРАЖБИТЕ, „ПАНДЕМИЯТА“ И МИЛЕН ЦВЕТКОВ

Кой допуска „неща“ като Магистралния Повелител на мисирките (и гротескното му обкръжение) да са начело на страната и да я ръководят? И то, при положение, че във всяка нормална държава този и тези биха били въдворени немедленно, където трябва?

Кой допусна (допуска, търпи и преизбира) овластени престъпници, крадци, подмазвачи и предатели:

– да крадат пенсионните фондове (и всичко друго) и да обричат родителите ни на глад, ровене по кофите и преждевременна смърт?

– да крадат от нашия труд, от средствата за децата ни, от хляба на всички ни и да ни убеждават като ден и нощ колко сме безсъвестни и как не им разбираме политиката и мерките?

– да позволяват (срещу офшорки) на външни, чужди, вредни и агресивни спрямо България, агентурни, шпионски и откровено клинични организации да променят историята ни, да охулват героите ни, да опростачват езика, културата, съзнанието ни, да развращават децата ни и да превръщат (по-лековерните) в безропотна, безпросветна, лесна за манипулиране, овча маса?

– да блъскат, унижават, малтретират, да лъжат и да се подиграват с български жени (обикновените трудови медсестри) по прозорците на правителствена сграда, съградена с парите и труда на нашите майки и бащи?

(Лично аз знам, как бих постъпил, ако това е моята съпруга, приятелка, дъщеря и действията ми, приятели, няма да са свързани със съд и прокуратура… освен с онзи съд, дето е високо в синевата над главите ни)

Кой, приятели, другари и другарки, допусна да бъде възможна тенденциозно „случайната“ смърт на Милен Цветков? Ами насилствената смърт (или потрошено тяло и разсипано здраве) на всички ония честни журналисти (мъже и жени) и то само в рамките на година две?

Кой, драги сънародници, в края на краищата, прави възможна нелепата, съсипваща народа и страната ситуация около абсолютно измислената „пандемия“, дето не и се види (тук, у нас) краят?

Съвсем между другото, знаете ли, че от началото на „военното“ положение („във война сме“ – помните ли чии са тези „светли“ слова?) по данни на НСИ на ден от инсулт и инфаркт в България умират по 191 души, а 56 от рак.

На ден, приятели.

България е на стабилното 3-то място в света по смъртност по напълно официални данни на ООН.

Въпросът стои: кой допуска всичко това?

И, отговорът е?…

Да?

Ние, приятели.
Ние допускаме всичко това.
Всички ние, дето си седим и чакаме.
Ти, аз, те, всички.

И докога така?


СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
(научен метод, при който се сравняват различни парадигматични компоненти, с цел достигане до логично обосновани, реалистични изводи, водещи към осмисляне, знание, действие и промяна)

Прост въпрос, приятели: Какво би се случило, ако положението в страната, такова, каквото е, беше не тук, у нас, а:

– В Румъния? Емоционалният отговор е „олеле, мале!“, а единствената, най-мека дума за онова, което ще последва е… кръв. Дето се вика, знаем на какво са способни братята румънци.

– В Гърция? При тези мързеливи (както си приказваме) гърци? Тези „мързеливи“ гърци вече пети-шести път в близките месеци и години ни показаха как се действа спонтанно, задружно и безстрашно. Улиците още помнят…

– В Сърбия, Хърватия, в Словения? Чак не ми се ще да си представям…

– В Полша или Унгария? Шляхтичите и чокоите не обичат някой да им се качва на главата, а вторите си имат и Орбан, дето всички го уважават. Сещам се за настъплението на турците през 14-15-ти век и една (позабравена, но унгарците си я помнят) крепост, наречена Егер, където именно унгарците показали среден пръст – както на настъпващия нашественик, така и на вечно изменчивия, бледен, неумеещ да се бие, но кроящ интриги зад гърба на бойците… елит на Европа. Идва ми наум една емоционална дума и тя е „страхотия“…

– В Италия? В Испания? Във Франция? В Германия, дето е по-нагъчкана с американски бази и присъствие от всички останали страни? Ами, следете новините, говорете с приятели, които живеят там. Дори и по нашите казионни, режисирани, подкупно-предателски и угоднически новини щат-не щат споменават по нещичко и това би трябвало да (ни) прави впечатление.

Дори в Мека-та на виртуалната западна демокрация – САЩ хората вече се организират, провеждат митинги, заплашителни шествия, които показват, че навсякъде всичко клокочи.

Как е у нас, приятели?
Как е у нас?

Защото мълчаливият, срамотен (за нас днес, тук и сега) отговор неминуемо би ни показал, че имаме от какво да се поучим, върху какво да се замислим и какво да предприемем.

А то е…

Естествени, защитни действия (на здравата имунна система – лична, обществена и национална) в отговор на вътрешни, враждебни (бактериални, възпалителни, ракови) промени или външни вирусни интервенти.

Виждали ли сте научнопопулярни филмчета, заснети под микроскоп, в които Т-лимфоцитите гонят до дупка лошия, болестотворен микроб и накрая безмилостно му разказват играта?

За това говоря.

Защото, вместо овчо, розово-нежно пляскане на ръчички вечер по балконите (което е 100% гаранция, че няма да излезете утре на улицата), би трябвало в девет вечерта всички да вземем една тенекиена тава и лъжица (вилица, нож или друга метална чиния) и да заблъскаме метала в метал.

Хиляди, маса, народ.

С този стар, страховит, пречупващ психиката на противника, внушителен воински номер (правили са го почти всички армии – ужасяващ грохот от сблъсъка на мечовете в щитовете) ще покажем

– на себе си
– на ония, че сме тук
– че търпението приключи
– и че сме на път да дойдем

Ще се намери ли организация, фб-група или друго обществено формирование, което да подеме организирането на тенекиеното предупреждение?

Което ни води към следващата част, а именно:

КРИТИЧНАТА МАСА
Скоро писах за това.

Необходимо е да си задаваме въпроси и да търсим работещи, реални отговори (не такива, продиктувани от режисираните телевизионни програми, от правителствената шайка и техните пред- и зад-океански началници).

За да формулираме стойностни въпроси е необходимо образование, постоянно себеобразование, интелектуално ниво, четене на книги, стремеж към справедливост, изграждане на лично чувство за естетика и красота, занимаване с изкуство и…

И вглеждане в очите на хората.
Общуване, разговор, просветителство и разясняване.
Вслушване в думите на другия.
Размисъл и уважение – без препирни и комплексарство.
Човешка топлота и порив към единство и разбирателство.

Така разумните, чувстващите, съпричастните, реално мислещите, знаещите, образованите, непримиримите, незагубилите борбеността и енергията се увеличаваме и изграждаме необходимия брой хора за прехвърляне на критичната, пълзяща по робски, човешка маса…

Критичната човешка маса, отвъд която нарастването на интелигентните, непримиримите, образованите, знаещите, търсещите и борещите се ЧОВЕЦИ… става естествено и не може…

… не може,
… не може,
… не може,

Не може да бъде задушено.

Дори с маска върху лицето.
Дори и с камък отгоре.
Дори и с ботуш, стъпил върху лицето.

СКАЧАЙТЕ ОТ ДИВАНИТЕ, облечете се в усмихнато и привлекателно здраве, говорете с хората, търсете заедно посоката и им давайте работещи решения.

И помнете: можем да увлечем някого само с личен пример.
Приказките и принципите са след това.

В КРАЯ:
Погледнете се в огледалото, приятели, другари и другарки.
Вслушайте се в гласа си.
Усетете настроението, което носите и действителността, която създавате.

Бихте ли последвали… самите себе си?

 


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар