Ще четете за:
– големият страх, дето ни гонел
– “Лудият от лаборатория 4”
– Човекът, Който Правеше Всичко Както Трябва
– здравият болен човек
– здравите хора не търсят здраве
– лудостите, които ни помагат да израстваме
– “по-лесно е камила да мине през иглени уши”
– не бъдете тапата, която спира енергията
– здравето никога не е причина, а следствие
– за цената, за стойността и простаците с пълни джобове
—
ВЪПРОС: “Чудя се, Емо, колко луд трябва да е човек, че да спазва всички здравословни изисквания да става рано, да яде каквото трябва, да планира всичко и т. н. Голям страх трябва да го гони… Вярно, здрав си, но на каква цена?”
—
ОТГОВОР:
Абе, прав си. Голям страх ни гони.
Мен най-вече.
Затуй съм все гол и бос насред реки, гори, планини и трънаци, изобилстващи с хапещи насекоми, паяци и змии.
Обвзет от неописуем страх, зимата редовно бързам да се набутам в зимното море, защото дори навън да е минус десет, водата в Черно море не пада под един-два градуса.
Сиреч, топло.
Умни сме ние, страхливите.
—
“ЛУДИЯТ ОТ ЛАБОРАТОРИЯ ЧЕТИРИ“
Помните ли?
Преди много, много години, в началото на 70-те имаше такъв филм.
Най-общо ставаше въпрос за мъж, когото считаха за несериозен перко. Беше научен работник в Лаборатория №4, всички го мислеха за аутсайдер и идиот, но когато действието стана наистина напечено, взе нещата в свои ръце и се оказа, че е не само стойностен човек, но и мъж на място.
—
ПРЕДИ, КОГАТО ИМАХМЕ държава, народ, образование и литература, под редакцията на вестник “Стършел” излизаха ежеседмично малки книжки с хумористични разкази от най-добрите ни хумористи.
В един от разказите на Станислав Стратиев се описваше деня на Човека Който Прави Всичко Както Трябва.
Този човек става все по едно и също време – в 05:30.
Мие си зъбите с паста “Поморин”, прави гимнастика, взема хладен душ.
Поздравява учтиво всички.
Пристига на работа точно в осем.
Цял ден изпълнява стриктно работните си задължения.
Дъвче всяка хапка точно трийсет и два пъти.
Вечер се прибира, минава през плод-зеленчука, готви вечеря и си ляга точно в девет.
Накратко: човек, който прави всичко както трябва.
Разказът, обаче, завършваше така:
“Никой в квартала не го обича. Децата го отбягват, мъжете не говорят с него, жените гледат встрани, а бабичките по пейките го кълнат тихичко “Да пукне, дано!”
—
ТОЗИ, КОЙТО прави всичко както трябва, за да е здрав…
… всъщност е болен човек.
Това е човек, без интереси, тежко фанатизиран индивид, който подчинява всичко на идеята за здраве.
Следва въпросът: колко време ще е (технически) здрав такъв човек?
Осемдесет?
Сто?
Сто и двайсет години?
Защото колкото и здрави да сме, дори и двеста години, накрая си отиваме и се оказва, че здравето е твърде ниска летва, за да подчиним целия си живот на него.
Тичайки (само и единствено) подир здравето, не забелязваме важните мигове и човешката топлота, пропускаме истинските хора, изтърваме важните неща и, всъщност, пропиляваме живота си.
—
КОГАТО СТАВАМ РАНО, го правя с точно определена цел:
– да плувам по време на изгрева
– да усетя водата, въздуха, трептенето и вибрирането на всичко
– да тренирам водни дихателни техники по изгрев слънце
– да проверя възможностите си за оцеляване в студена вода (през зимните месеци)
– да медитирам в абсолютната тишина и спокойствие на утрото сред природата
– да извърша всичко това рано сутрин, защото през деня ще съм зает
И прочие, и прочие.
Любопитството, желанието и енергията да опитам, да открия и да изживея са толкова силни, толкова всеобхватни, че само дето не подскачам като навит на пружина и…
Знаете ли какво?
Въобще не ми минава мисъл за здраве – имам неудържимо желание за нещо и просто го правя.
Дали е здравословно или не, не ми пука.
Решавам, изготвям план и правя.
Сам или с друг, както дойде.
Но, се оказва, че хората, които вървят подире ми са стотици, всъщност много повече.
И, о, чудо!
Здрави са.
И аз с тях… по съвместителство.
—
НАБЪРЗО НАХВЪРЛЯН СПИСЪК С “ЛУДОСТИ”
1) Исках да съм боец и каратист, затова тренирах сам след работно време.
Следствие: след мен тръгнаха стотици.
2) Исках да бъда гъвкав, да медитирам и да видя какво е да стигнеш границата между обикновеното съзнание и… онова, откъдето връщане няма.
Следствие: запознах се с много стойностни хора (прим. Весо Лучански), а след мен тръгнаха стотици.
3) От малък съм любопитен докъде мога да стигна във взаимодействието си със студа, леда и граничните състояния на тялото – не бях чувал за Уим Хоф. Тренирах (и днес тренирам) сам, а след мен са стотици.
4) Експериментирах с храненето и гладуването, защото чрез много личен опит открих, че влияят на възможностите за дълбока медитация…
… а след мен тръгнаха стотици.
5) От малък се интересувам от граничните състояния при задържането на дъха (в техникума носехме пълна кофа с вода и през междучасията си измервахме времето с лице, завряно в кофата)…
… а днес на плувните утрини с дишане и плуване, с мен са десетки хора от всякъде.
6) Постоянно съм изпълнен с неистово желание да открия непристъпни, широки, необятни места или природни предизвикателства и редовно съм някъде – сам или с един-двама близки приятели.
Олд Шетърхенд (здравият, як приключенец във всички точки на света) и днес е герой, когото нося дълбоко в себе си.
Пример: няколко пъти минавах сам две трети от Еменския пролом, изследвах реката нагоре и надолу и вече всяка година с мен са десетки навити жени и мъже.
7) Исках да предам, ако е възможно, наученото през годините и затова започнах всяка неделя да публикувам по една статия…
… а днес, незнайно и чудно защо, ме следват хиляди.
И още, и още, и още.
Списъкът с “лудости” е от земята до небето, а здравето…
Здравето е само малка част от тях и в никакъв случай, водещо.
Водещи са енергията и желанието.
—
“ПО-ЛЕСНО Е КАМИЛА ДА МИНЕ ПРЕЗ ИГЛЕНИ УШИ… “
(Матей, 19:23-26)
Знаете за какво става въпрос, нали?
Ако богатият дава пари, за да може да си откупи място в Рая, той никога няма да влезе в него.
Може да се добере до там, само ако се промени изцяло, да стане съвсем друг човек и всичките му дела да са насочени към доброто, но…
… но тогава целта му да влезе в Рая няма да е на дневен ред, защото животът му ще е изпълнен със съвсем други стремежи.
Какъв е изводът?
Приятели, съмишленици, другари и другарки:
Няма “път на здравето”, има Път на Енергията…
… която никога не спира.
Енергията, която никога не остава в покой, полюшва се леко като морска вълна, трепти, обгръща, обхваща, прелива се във всичко…
… но никога не спира.
Опитаме ли да спрем енергията
– с мисъл
– с възрастово (телесно и интелектуално) вкостяване
– с противопоставяне
– с “ох, колко е досадно”
– с липса на желание
– с отказ от учене, себеобразование и лично израстване
… ние се превръщаме в (ненужна) тапа, върху която се оказва огромно, природно налягане.
Въпрос на време е да бъдем избутани и изхвърлени встрани.
Напрежението (върху тапата – самите ние) и избутването ѝ, са моментът, в който възникват болестите.
—
ЗДРАВЕТО, приятели, другари и другарки, е следствие.
Т.е. нещо, което получаваме, когато се стремим да открием какво има оттатък безкрая, когато енергията ни тласка да научим повече за живота, да узнаем, да преживеем, да донесем познание и утеха на останалите.
Не можем да постигнем здраве с техника, фармакология и липса на въображение.
Не можем да постигнем здраве със страх, със забрава на миналото, с липса на памет за делата на дедите и с превиване на гръб пред идиотизма на съвременния covid-фашизъм.
Спомнете си думите на Николай Хайтов:
“Криле получава този, който има сърце да полети”
—
В КРАЯ:
Цената и стойността са различни понятия, приятели.
Живеем заради стойността, а цената (малка или голяма) може да я плати всеки простак с пълен джоб.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.