НАВСЯКЪДЕ се твърди, че добрите думи са най-силно и положително въздействащи. Но реалността е съвсем друга.
—
ИМАМЕ НЯКОЛКО НИВА на подсъзнание:
1. Ниво на възрастен и можещ. Това е нивото, с което се представяме в ежедневието, нашето “официално” лице. То борави с речников фонд, който внушава, че можем, че имаме необходимия опит, стаж и качества. В този речников фонд се включват социално-контактни, енергични, бойки думи.
2. Ниво на “детето в нас”. Колкото и да сме възрастни, у нас винаги остава едно дете, което (по-малко или повече) вярва в чудеса и обича приказките. Речниковият фонд е както езикът от приказките, романтиката и любовта, така и езикът на науката, защото интересът към чудесата, всъщност е желанието да открием… как функционира светът около нас.
3. Нивото на човешко същество, което (въпреки пола, силата, уменията и привидния непукизъм) може да бъде изплашено, обидено, наранено и увредено. Това уязвимо същество се нуждае от речниковия фонд на топлотата, близостта и успокояването. Но, също така, при директна уплаха и страх, можем да включим лична агресивност, за да преодолеем страха, а агресивността изисква определени думи, изпълнени с настъпателна експресия.
4. Нивото на същество, което може да се отдаде на интимност, любовна близост, на удоволствие и страст. Тук речниковият фонд е както нежен и мил, така и емоционално наситен и често заимстваме думи от т.3.
5. Нивото на разбиращ, закрилящ и успокояващ. Това е нивото на Учителя и Мъдреца в нас, който знае, прощава и може да даде обяснение на всичко. Мъдрецът борави с широка словесна гама, защото може да си позволи да бъде както закрилящ и мил, така и подтикващ и насочващ. Понякога подтикът е близък до катарзиса на ученика, т.е. могат да се използват думи, които водят до контролирано ядосване, обида и шок. Ученикът трябва да преодолее това и излиза по-силен, уверен и можещ.
—
ПРЕДСТАВЕНИТЕ пет нива са примерна схема, от която тръгват много разнообразни и нюансирано примесени, психологически разклонения. Никога едно ниво не е представено самостоятелно, защото всеки от нас е многообразна и многопластова личност.
—
САМИ ПО СЕБЕ СИ думите са просто набор от звукове. Важно е посланието, което изпращат, а то зависи от ситуацията, мястото, социалния контекст, целта на общуване, нивото на интелигентност, възрастта и пола на общуващите. Казано иначе, дали едни думи ще са добри, зависи от изброеното и никога не можем да твърдим, че има “абсолютно” добри (или лоши) думи.
—
ЛЮБОПИТНО. Разказва лекар: Възрастна жена била в кома повече от три месеца. Край леглото и се редували трите и дъщери, всяка от които работела, а след работно време идвала в болницата. За три месеца се изтощили, будували през нощта, появили се проблеми на работните им места.
Въпреки това, бдяли край леглото и говорели на майка си мили, нежни думи. В един момент малката дъщеря не издържала и рекла: “Майко, обичаме те, но се съсипахме. Време е да решиш, какво да правиш. Ако искаш да си ходиш, направи го, но ако ще се връщаш, време е, защото повече (тук последвал нецензурен израз) така не може!”
Тонът и бил доста остър. Часове след това майката дошла на себе си и разказала, че през цялото време чувала милите думи, но те не отключвали в нея решение за действие. Едва когато се включила най-малката дъщеря, думите и значението им достигнали до съзнанието и, дошла на себе си и тръгнала към оправяне.
—
ОБЩУВАНЕТО между хората в по-голямата си част е метафорично. Използваме думи и словосъчетания, които носят послание, различно от формално приетото. Примерно “Убих те!” (казано през смях, на шега) или “Голямо си говедо”. И двата примера носят отпечатък на близост, интимност и в съответният контекст биха се приели с разбиране и усмивка. Богатството на общуването е именно в това, че можем да си позволим да кажем неща, чието истинско послание е различно от семантиката. Дори твърде “солени” и нецензурни думички могат да повишат нивото на зареденост, заедност, сплотеност и единство, ако е улучен точният момент и не бъде прехвърлена мярката.
—
КАКВО КАЗВА ЙОГА? Напоследък битуват варианти на схващането, че учителят (инструктор, съветник, специалист) по йога говори единствено с благ тон и употребява само положително въздействащи словосъчетания. Ето няколко цитата (Упанишади, Бхагавад-Гита), които дават различен поглед. Нека се има предвид, че текстовете са с многовековна давност.
…
1. “Йогинът (следващият Пътя на Йога) трябва да е силен за да възпре дивия звяр и да отблъсне настъпващия враг. Той е защита на селото и опора за хората”
…
2. “Гласът му трябва да е като тътена на планината, така злото се свива и бяга. Но йогинът трябва да може да говори тихо и благо за да успокои уплашения и да му даде упование”
…
3. “Виж, о Арджуна, Учителя, който ти пратих (уч. Дрона, Бхагавад-Гита). Той е мъж с мъжете и боец с бойците. Ръката му е силна, гласът му надвива тътена на битката. Но в дни на спокойствие говори смирено и благо, може да реди нежни слова не по-зле от дворцов поет”
—
ПОСЛАНИЕТО на думите е Енергия. Ако очакваме нежност, приласкаване, а получим бойкост и острота, енергията ще се разпилее. Същото ще е, ако вместо бодрост и стимул, ни обгърнат с релакс и спокойствие. Добрата дума ще отвори Железните врати от поговорката, само ако е носител на нужното послание.
—
ПРИРОДАТА е многообразна, поливалентна и ние сме нейни копия. Меките извивки на хълмовете и полята се редуват с остротата на скалистите зъбери и пропасти. Дългите десетилетия на спокойствие биват нарушени от изригване на вулкани и земетресения. Колкото по-богат е речниковият ни фонд и начините на изразяване, толкова по-близко сме до Природата и необятното проявление на Всемирната Енергия.
—
В КРАЯ: Езикът на инженера не съвпада с този на поета. Същото е, когато аплодираме любимия отбор или пожелаваме честит рожден ден на някого. А думите на страстта, любовта и желанието са различни от тези на приятелството.
И… слава богу.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.