Глупостта "Бъди себе си" (четиво за четящи, интелигентни и търсещи)

Глупостта „Бъди себе си“ (четиво за четящи, интелигентни и търсещи)

ВЪПРОС:
„… и защо е цялото това суетене, спазване на диети и пр, Емо? Предпочитам просто да бъда себе си.“

ВЪПРОС:
„Никак не обичам да ме вкарват в клишета „здрава“, „хубава“, „стройна“, „в добра форма“. Аз съм си аз и толкова. Не си ли съгласен?“

ВЪПРОС:
„… но нали човек трябва да следва собственото си Аз, иначе просто ще се изгуби? Този груб материализъм „яж, тренирай, спазвай режим“ е много далеч от човешката и, ако щеш, дори от животинската ни същност.“

ОТГОВОР:

Чували ли сте легендата за тримата просяци?

Те лежали в смрад, в нищета, в безнадеждност и просели милостиня.

Бог се преобразил на обикновен човек и на първия просяк дал пари.

На втория подарил мрежа за риба и лодка.

На третия не донесъл нищо, но поговорил с него.

Подтикнал го да си зададе въпроси, да се вгледа в природата и животните, да почувства болката и радостта на преминаващите пътници и го накарал да поразсъждава върху днешния ден, върху утрешния и дните занапред.

Първият просяк пропил парите и останал на улицата.

Вторият просяк цял живот се препитавал с улов на риба.

Третият, обаче, запомнил предадения му урок.

Вървейки из тържището, се заговорил с този, с онзи, усмихвал се, разказвал истории от живота и хората го харесали. Нахранили го, облекли го и, слушайки думите му, се замисляли. Разбрали, че човекът е страдал, но е натрупал и голям опит, че е добър, честен, справедлив и го провъзгласили за водач и съдник.

Просякът се замогнал и през целия си дълъг живот бил уважаван от съгражданите си. Научил децата им на четмо и писмо, отсъждал справедливо в споровете, създал свое семейство и живял в мир и добруване.

КАКВА Е ПОУКАТА ЛИ?

Първите двама просяци, въпреки разликата в придобивките, не се замислили, не променили нищо в себе си и продължили да живеят без да се опитат да надградят полученото.

Третият бил научен да се вслушва в другите, да чувства болката и радостта на живите същества и да създава връзка с (и между) хората. Познанието за природата и живота го накарало да разшири кръгозора си.

Той се превърнал в нов, привидно същия, но все пак различен, богат вътрешно човек.

ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ…

Ако третият просяк беше държал инатливо на „аз съм такъв, какъвто съм“, щеше да остане капсулиран, почти неконтактен и без истинска съпричастност. Не би могъл да накара хората да се отворят, не би могъл да ги почувства, да намери общ език с тях и би привършил живота си отритнат, самотен, в по-голяма нищета от първите двама.

ПРЕДИ МНОГО, МНОГО ВРЕМЕ

Понятието „земя“ е значело пръстта (твърдта), върху която стъпваме.
След време е разширило значението си за мястото (местността, огромната площ), където живее семейството, рода, групата, племето, народът.

Днес, наред с първите две, „Земя“ означава и планетата, която е наш общ, космически дом.

Възможността да променим, да разширим и обогатим своята гледна точка, разширява и обогатява нашия езиков фонд (брой употребявани думи, речник), което ни кара…

Да мислим по нов начин.

Да правим нови, невъзможни преди, изводи и заключения.

Да прибавяме към разбирането си за света нови понятия.

Да обновяваме и допълваме съдържанието на старите.

Да откриваме неизвестни страни от човешката душевност и световъзприемане.

Всичко това, в крайна сметка, променя самите нас.

Не само ни обогатява, а променя.

Запазваме много от някогашното, уж, себе си, но ставаме различни, с повече възможности за разбиране, за научаване и…

И целият свят се променя, защото виждаме скритата същност на нещата, която преди дори не сме подозирали, че съществува.

СИДХАРТХА (БУДА),

Също бил убеден във владеенето на своето тяло, на психиката и емоциите си, в познаването на самия себе си и природата на нещата.

Всъщност, живеел в илюзия и самовлюбеност и точно затова учителят му го изпратил в града.
Сидхартха трябвало да навлезе в живия живот (света на хората и реалното правене на нещата), за да разбере от първа ръка…

Да разбере, че едно е да мислиш, да разсъждаваш от дистанция, да допускаш, да вадиш умозрителни заключения, а съвсем друго – да действаш, да бъдеш подлаган на реални неволи, на реална физическа и психическа болка, на реални изживявания, които…

Които стъпка по стъпка ти разкриват, че „познаването на себе си“ е илюзия, просто защото е Път във всички посоки едновременно. Всичко е ново, непознато и поради това интересно за тези, които са пълни с енергия. Път без начало, без край, без ориентир за покрита степен и без документ за достигнато (завършено, овладяно) ниво.

След десетки години Буда/Сидхартха се върнал на същото място, от което започнал някога. Бил много стар и едва тогава започнал да осъзнава, че Пътят към Себе Си е Пътят към Всичкото и тепърва започва.
Осъзнал, че Пътят е винаги предстоящ.
И че винаги, във всеки миг сме на Пътя.

ПО ВЪПРОСА ЗА БЛАГОНРАВНОСТТА

Един от известните майстори-медитатори, японецът Сузуки, казва, че всяка благонравност (от типа „вече знам кой съм“, „обичам всичко и всички“, „нищо не може да наруши равновесието ми“, „мога да медитирам“, „владея тялото и духа си“) приключва…

Кога?

Приключва в мига, в който сложите кутрето си на наковалнята и друг стовари чука върху него.

Ужасяващата (реална до изпепеляване) болка ви променя и показва истинското състояние на Вас в Този
Миг:
– моментният себеконтрол или пълната му липса
– дълбокото медитативно вглъбяване или липсата му
– благонравният ви и благочестив език… или липсата му
– умението да мислите спокойно, пространствено, благочестиво или пълната му липса
Както и всемирната обич, любов и все-приемане, с които, уж, сте изпълнени… или пълната им липса.

ВЪПРОСЪТ С БОЛКАТА

Е основен в пътя към неспирното (абсолютно безкрайно) напредване в познанието на самите себе си.
Медитацията е упражняване на Пътя към нас самите.

Затова във всички медитативни системи тренировъчната болка (дискомфорт, умора, глад, устояване на неблагоприятни условия и умишлено лошо отношение) присъства ежедневно и ежечасно.

ГОЛЕМИЯТ МАЙТАП Е,

Когато при мен дойдат парадиращи с духовната си израстналост хора, някои от които се водят инструктори, други се имат за майстори, а трети са просто самовлюбени фукльовци.

Вземам ги и ги водя на морето през зимата.

Температурата на въздуха е от минус пет и по-надолу до плюс пет, а водата четири-пет.
В момента на потапянето и започване на плуването (държа да плуват и да потапят главата си) научавам всичко за госта:

– може ли да контролира дишането и дъха си
– може ли да поддържа вътрешна топлина
– доколко владее динамична медитация или само приказва
– какво е истинското му отношение към Природата…

И още, и още.

След излизането, урокът продължава: ще тръгнат ли да се избърсват, да се топлят, да се обгръщат с ръце или, без да треперят, просто ще разговарят спокойно и ще си тръгнат голи, с мокри бански през студа…

Както уча да постъпват десетките хора, които се обучават при мен.

АКО ВИ ИЗГЛЕЖДА СУРОВО,

Поинтересувайте се за всички познати от дълбоката древност до наши дни школи по самопознание и духовно израстване и ще откриете, че…

Че не съществува нито една (нито една, приятели!), в която болката, студът или несгодите да не присъстват в практиката.

МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ПОЗНАВАТЕ СЕБЕ СИ?

Хе, хе, мислите ли го наистина?

(1) УМИРАЛИ ЛИ СТЕ от глад в сурова, тежка зима?

Да сте насред планината и на десетки километри да са само пропасти, сняг, лед, а нощтта настъпва и температурат пада главоломно?

Нямате къде да се подслоните, нямате радиостанция, а от кибрита ви са останали две-три ненадежни клечки?

Случвло ми се е неколкократно и винаги е любопитно да наблюдавам евентуалните възможности за адаптиране на по-волевите хора и пълната липса на адекватност при изнежени стайни мижитурки, дето се имат за медитатори.

Ами ако този ад (за неподготвените) продължи с дни?

Ако няма какво да ядете и в този адски студ буквално умирате от глад?

Ако трябва да ядете дървесна кора, да изтръгвате миналогодшни корени, които да дъвчете, да чупите леда на замръзналите потоци, да намирате вкочанени жаби и да ги ядете?

Знаете ли, че веганите или припадат от студ и недохранване и ги извозваме след ден-два или…

Или променят светогледа си, научават се да оцеляват, да благодарят на природата и се превръщат в съвсем нови човеци.

Който не го е преживявал, може да раздува празни приказки.

Който го е изживявал (и то неведнъж)… просто знае.

(2) ПРИКАЗВАЩИТЕ за пацифизъм и ненавреждане приключват с тия понятия в мига, в който някой посегне, хване, удари жестоко, нарани, счупи кост, тръгне да коли или да убива детето им.

Тогава те или са готови да се борят, да убиват без да се замислят или, обратното: просто хленчат, напикават се от страх, пищят и се превиват на земята, превъртат, откачат и оттам нататък техният дом е лудницата.

Кое бихте избрали вие, приятели?

И, ако го изберете сега, ще го направите ли в Мига На Истината?

(3) АКО ПОТЪВАТЕ с „Титаник“ (примерно), бихте ли се борили като титани, бихте ли спасявали хората до последния момент, бихте ли били опора за давещите се или…

Или, ако ви се удаде, просто ще скочите в лодките, ще загърбите умиращите, ще оцелявате глухи и нечуващи, увити в дебело одеяло…

А след време ще забравите тези подличко изживени часове и ще се имате за достойни хора?

НАКРАТКО:

Който приказва, който се плюнчи, зарича и вдига врява, не е наясно с нещата.

Който, обаче, действа и върши, ден след ден, учи се ден след ден, обогатява се ден след ден…
Просто прави небходимото и, ако има възможност, учи и напътства другите.

ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ…

Няма такова нещо като „познаване на себе си“ или „да бъда себе си“.

Има познаване на своите възможности и, евентуално прогнозиране как бихме се държали в неочаквана, тежка, унизителна и, разбира се, животозастрашаваща обстановка.

Ужасяваща и животозастрашаваща за:
– нас самите
– детето/децата ни
– близкия човек и близките хора
– другарите, приятелите и непознатите хора

Когато имаме достатъчно житейски опит (най-често горчив и трудно постигнат), тогава с голяма вероятност бихме знаели дали ще постъпим по един или друг начин.

Т.е. ние започваме да опознаваме себе си, но помнете, че това е безкраен процес.

Без опит, без изживяване на реални ситуации, знанието за самите нас е ялово самозалъгване и абсолютно невъзможно за постигане на ента по ента, по ента, по ента степен.

КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗАХ?

Действайте, приятели!

Ставайте рано и ще знаете какво е.

Плискайте се със студена вода и ще знаете какво е.

Движете се, тренирайте, дишайте на чист въздух и ще знаете какво е.

Оставайте задълго в истинска тишина и ще знаете какво е.

Разговаряйте с дърветата, с тревите, с животните, с нощното небе и звездите и ще се учудите на нещата, които ще научите за вътрешното си „аз“.

Разговаряйте с хората и ще се научите да разговаряте със самите себе си.

Вслушвайте се в хората и ще се научите как да чувате самите себе си.

НАЙ-ПРОСТИЯТ НАЧИН ДА СЕ УЧИМ Е…

Като четем.

НАУЧНА и научно-популярна литература
Това е най-достъпният начин да се удивим от природата, от животните, от, уж, неодушевените елементи, от Земята, Космоса и Вселената.

Удивлението граничи с възхищението, а възхищението ни довежда до прага на смирението, благоговението и преклонението.

Стигнем ли до тях, ние сме готови да се учим.

ПЪТЕПИСИ, биографии и животоописания:

Ще знаем как са постъпвали смелите хора и ще се запитаме как (евентуално) бихме постъпили ние, дали бихме могли да бъдем като тях, бихме се учили от постъпките им и най-важното…

Бихме имали вътрешен, неугасващ стимул да го правим.
И пример, който да следваме.

РОМАНИ, повести, разкази:
Ще се докоснем до изживявания на сърцето и душата, които ще ни разтърсят. Това е сериозен начин да се опитаме да видим себе си и да опитаме да преценим своето (евентуално) реално поведение в подобни (на описаните в романа) ситуации.

ИСТОРИЧЕСКИ РОМАНИ и историческа фактология:
Ще научим за и ще се вживеем в тежките и трагични времена, когато са умирали много, много хора… както е и в момента. Това би ни дало сила, упование и готовност да посрещнем борбата с лошото, защото…

Защото, приятели, другари и другарки, запомнете:

Предупреденият е въоръжен.

Прочелият и помнещият прочетеното, има информация и готовност.

Готовността е будност на съзнанието.

Будността на съзнанието е заявка за адекватност.

А адекватността във всеки един момент говори за ясния ум и непоколебимостта на човек, на когото всеки може да се опре, да разчита и да се довери.

Такъв човек ли си ти, приятелю?

В КРАЯ:

Говорим за доверие.

Говорим за съпричастност, топлота и единство.

Най-човешките неща.

П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене