ВЪПРОС:
ВЪПРОС:
—
Чували ли сте легендата за тримата просяци?
Те лежали в смрад, в нищета, в безнадеждност и просели милостиня.
Бог се преобразил на обикновен човек и на първия просяк дал пари.
На втория подарил мрежа за риба и лодка.
На третия не донесъл нищо, но поговорил с него.
Подтикнал го да си зададе въпроси, да се вгледа в природата и животните, да почувства болката и радостта на преминаващите пътници и го накарал да поразсъждава върху днешния ден, върху утрешния и дните занапред.
Вторият просяк цял живот се препитавал с улов на риба.
Третият, обаче, запомнил предадения му урок.
Вървейки из тържището, се заговорил с този, с онзи, усмихвал се, разказвал истории от живота и хората го харесали. Нахранили го, облекли го и, слушайки думите му, се замисляли. Разбрали, че човекът е страдал, но е натрупал и голям опит, че е добър, честен, справедлив и го провъзгласили за водач и съдник.
—
Първите двама просяци, въпреки разликата в придобивките, не се замислили, не променили нищо в себе си и продължили да живеят без да се опитат да надградят полученото.
Третият бил научен да се вслушва в другите, да чувства болката и радостта на живите същества и да създава връзка с (и между) хората. Познанието за природата и живота го накарало да разшири кръгозора си.
—
Ако третият просяк беше държал инатливо на “аз съм такъв, какъвто съм”, щеше да остане капсулиран, почти неконтактен и без истинска съпричастност. Не би могъл да накара хората да се отворят, не би могъл да ги почувства, да намери общ език с тях и би привършил живота си отритнат, самотен, в по-голяма нищета от първите двама.
—
Понятието “земя” е значело пръстта (твърдта), върху която стъпваме.
Днес, наред с първите две, “Земя” означава и планетата, която е наш общ, космически дом.
Възможността да променим, да разширим и обогатим своята гледна точка, разширява и обогатява нашия езиков фонд (брой употребявани думи, речник), което ни кара…
Да мислим по нов начин.
Да правим нови, невъзможни преди, изводи и заключения.
Да прибавяме към разбирането си за света нови понятия.
Да обновяваме и допълваме съдържанието на старите.
Да откриваме неизвестни страни от човешката душевност и световъзприемане.
Всичко това, в крайна сметка, променя самите нас.
Не само ни обогатява, а променя.
Запазваме много от някогашното, уж, себе си, но ставаме различни, с повече възможности за разбиране, за научаване и…
—
Също бил убеден във владеенето на своето тяло, на психиката и емоциите си, в познаването на самия себе си и природата на нещата.
Сидхартха трябвало да навлезе в живия живот (света на хората и реалното правене на нещата), за да разбере от първа ръка…
Да разбере, че едно е да мислиш, да разсъждаваш от дистанция, да допускаш, да вадиш умозрителни заключения, а съвсем друго – да действаш, да бъдеш подлаган на реални неволи, на реална физическа и психическа болка, на реални изживявания, които…
Които стъпка по стъпка ти разкриват, че “познаването на себе си” е илюзия, просто защото е Път във всички посоки едновременно. Всичко е ново, непознато и поради това интересно за тези, които са пълни с енергия. Път без начало, без край, без ориентир за покрита степен и без документ за достигнато (завършено, овладяно) ниво.
—
Един от известните майстори-медитатори, японецът Сузуки, казва, че всяка благонравност (от типа “вече знам кой съм”, “обичам всичко и всички”, “нищо не може да наруши равновесието ми”, “мога да медитирам”, “владея тялото и духа си”) приключва…
Приключва в мига, в който сложите кутрето си на наковалнята и друг стовари чука върху него.
Ужасяващата (реална до изпепеляване) болка ви променя и показва истинското състояние на Вас в Този
Миг:
—
Е основен в пътя към неспирното (абсолютно безкрайно) напредване в познанието на самите себе си.
Медитацията е упражняване на Пътя към нас самите.
—
Когато при мен дойдат парадиращи с духовната си израстналост хора, някои от които се водят инструктори, други се имат за майстори, а трети са просто самовлюбени фукльовци.
Вземам ги и ги водя на морето през зимата.
В момента на потапянето и започване на плуването (държа да плуват и да потапят главата си) научавам всичко за госта:
И още, и още.
След излизането, урокът продължава: ще тръгнат ли да се избърсват, да се топлят, да се обгръщат с ръце или, без да треперят, просто ще разговарят спокойно и ще си тръгнат голи, с мокри бански през студа…
Както уча да постъпват десетките хора, които се обучават при мен.
—
АКО ВИ ИЗГЛЕЖДА СУРОВО,
Че не съществува нито една (нито една, приятели!), в която болката, студът или несгодите да не присъстват в практиката.
—
Хе, хе, мислите ли го наистина?
(1) УМИРАЛИ ЛИ СТЕ от глад в сурова, тежка зима?
Да сте насред планината и на десетки километри да са само пропасти, сняг, лед, а нощтта настъпва и температурат пада главоломно?
Нямате къде да се подслоните, нямате радиостанция, а от кибрита ви са останали две-три ненадежни клечки?
Случвло ми се е неколкократно и винаги е любопитно да наблюдавам евентуалните възможности за адаптиране на по-волевите хора и пълната липса на адекватност при изнежени стайни мижитурки, дето се имат за медитатори.
Ами ако този ад (за неподготвените) продължи с дни?
Ако няма какво да ядете и в този адски студ буквално умирате от глад?
Ако трябва да ядете дървесна кора, да изтръгвате миналогодшни корени, които да дъвчете, да чупите леда на замръзналите потоци, да намирате вкочанени жаби и да ги ядете?
Или променят светогледа си, научават се да оцеляват, да благодарят на природата и се превръщат в съвсем нови човеци.
Който не го е преживявал, може да раздува празни приказки.
Който го е изживявал (и то неведнъж)… просто знае.
Тогава те или са готови да се борят, да убиват без да се замислят или, обратното: просто хленчат, напикават се от страх, пищят и се превиват на земята, превъртат, откачат и оттам нататък техният дом е лудницата.
Кое бихте избрали вие, приятели?
И, ако го изберете сега, ще го направите ли в Мига На Истината?
(3) АКО ПОТЪВАТЕ с “Титаник” (примерно), бихте ли се борили като титани, бихте ли спасявали хората до последния момент, бихте ли били опора за давещите се или…
Или, ако ви се удаде, просто ще скочите в лодките, ще загърбите умиращите, ще оцелявате глухи и нечуващи, увити в дебело одеяло…
—
Който приказва, който се плюнчи, зарича и вдига врява, не е наясно с нещата.
—
Няма такова нещо като “познаване на себе си” или “да бъда себе си”.
Има познаване на своите възможности и, евентуално прогнозиране как бихме се държали в неочаквана, тежка, унизителна и, разбира се, животозастрашаваща обстановка.
Ужасяваща и животозастрашаваща за:
Когато имаме достатъчно житейски опит (най-често горчив и трудно постигнат), тогава с голяма вероятност бихме знаели дали ще постъпим по един или друг начин.
Без опит, без изживяване на реални ситуации, знанието за самите нас е ялово самозалъгване и абсолютно невъзможно за постигане на ента по ента, по ента, по ента степен.
—
Действайте, приятели!
Ставайте рано и ще знаете какво е.
Плискайте се със студена вода и ще знаете какво е.
Движете се, тренирайте, дишайте на чист въздух и ще знаете какво е.
Оставайте задълго в истинска тишина и ще знаете какво е.
Разговаряйте с дърветата, с тревите, с животните, с нощното небе и звездите и ще се учудите на нещата, които ще научите за вътрешното си “аз”.
Разговаряйте с хората и ще се научите да разговаряте със самите себе си.
Вслушвайте се в хората и ще се научите как да чувате самите себе си.
—
Като четем.
НАУЧНА и научно-популярна литература
Това е най-достъпният начин да се удивим от природата, от животните, от, уж, неодушевените елементи, от Земята, Космоса и Вселената.
Удивлението граничи с възхищението, а възхищението ни довежда до прага на смирението, благоговението и преклонението.
…
ПЪТЕПИСИ, биографии и животоописания:
Бихме имали вътрешен, неугасващ стимул да го правим.
…
…
Ще научим за и ще се вживеем в тежките и трагични времена, когато са умирали много, много хора… както е и в момента. Това би ни дало сила, упование и готовност да посрещнем борбата с лошото, защото…
Защото, приятели, другари и другарки, запомнете:
Предупреденият е въоръжен.
Готовността е будност на съзнанието.
Будността на съзнанието е заявка за адекватност.
А адекватността във всеки един момент говори за ясния ум и непоколебимостта на човек, на когото всеки може да се опре, да разчита и да се довери.
—
В КРАЯ:
Говорим за доверие.
Говорим за съпричастност, топлота и единство.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.