На теглилката: Глупостта - билет за духовност или поле за дейност на Световната Конспирация.

На теглилката: Глупостта – билет за духовност или поле за дейност на Световната Конспирация.

ОБИКНОВЕНО наричаме глупост това, което не се припокрива с общоприетите психо-емоционални, физиологично-рефлекторни и социално-поведенчески представи.
АКО БЯХМЕ (био)роботи, понятието „глупост“ не би съществувало, защото наличието на (единствено!) прагматично-логически ориентирано съзнание би направило всички наши действия точни, премерени и, съответно, лишени от глупост.

Винаги и при всякакви обстоятелства бихме постъпвали правилно.
СЛЕДОВАТЕЛНО наличието на поведенчески нюанси, които определяме като „глупост“, има и друг познавателен аспект: Природата/Космос/Бог не би създала нищо, което е очевиден „боклук/грешка“ и не би го търпяла толкова дълго време. Петнайсет милиарда години, че и повече, е сериозно лазене по нервите, дори за стандартите на Природата.

ГРАНИЦИТЕ между т.нар. „глупост“ – от една страна, нравствеността/морала от друга и липсата им – от трета, е твърде… размита. Примерно, в повечето религии самоубийството бива заклеймявано като очевиден „грях“. Но, ако човек пуши, пие, яде несъобразено и не се движи (при очевидна информираност, че това е крайно вредно), той, всъщност, бавно убива себе си.

Следва резонният въпрос: това несъществен индивидуално-личностен проблем ли е или попада под ударите на верско-религиозната гилотина? Как ще погледне Господ на него след смъртта му: като на „разгулник“ или като „самоубиец“? Мястото на двете категории грешници в отвъдното е твърде различно според повечето религии.

ОЧЕВИДНО, повечето категоризации на греха, като такъв, се влияят от времеви, обстоятелствени и дори емоционални причини, които са немислими от гледна точка на Бог, Вечността и Безкрайността на Космоса и Природата. Съотнесени към еднократен момент (акт на директно самоубийство) или към размито във времето бавно себеувреждане, това издава, че сме вплели ефимерни човешки преценки в необятната същност, която наричаме Бог.
ИНСТИНКТЪТ ЗА САМОСЪХРАНЕНИЕ е съпоставим с Първия Закон на Роботиката: „Роботът не може никога и при никакви обстоятелства да причини болка, увреждане или да застраши живота на човека“ Но Първия Закон може лесно да бъде заобиколен, когато частичното нанасяне на болка, е свързано с цялостното запазване на човешкия живот (Айзък Азимов). Същото е с Инстинкта за Самосъхранение. Ако един човек се хвърля пред връхлитащата кола (с риск за живота си), за да спаси дете или друг човек, той игнорира Инстинкта и тръгва срещу себе си.

КОЕ БИ НАТЕЖАЛО повече на Божествените Везни: грехът от унищожаването на собственото тяло или спасяването на друг човек? Ако Законът за Кармата е изисквал другият да умре (за да получи определен урок), ние сме се намесили неправомерно. И ако приемем, че тялото е само и единствено „тленна обвивка“, тогава какво и кого, всъщност, сме спасили?

И… от кого?

ПРОЕКТЪТ „ФИЛАДЕЛФИЯ“, започнат в далечната 1943 с участието на Н. Тесла (многократно подновяван – проект „Монтоук“, „Феникс“ и пр.), освен паранормалните експерименти, включвал изследвания и разработки относно манипулирането на масовото съзнание от 70-те и 80-те на ХХ в. Наблюдателите откриват, че програмираният още от детството човек, придобива технологична интелигентност и свиква да мисли параметрично: данни, съотношения, технологични новости и съпоставки. Такива хора се оправят лесно в технологичните нововъведения, „бъкат“ от информация за какво ли не, но, всъщност, „заложената“ програма не им дава да надскочат привидните рамки на „обективните“ факти.

ПРЕЗ 80-те (отново в дериват-мероприятие на „Филаделфия“) става известен експериментът с две групи юноши: едните са технологично възпитани (технологични спецове), знаят кое е възможно и кое не. Втората група (кодово ноименование „технологични дебили“) са продукт на „старата“ школа във възпитанието: много игри на открито, състезания сред природата, четене на книги (предимно художествена литература), изисквания за основна дисциплина и уважение към по-старшите и по-възрастните. Във втората група било насърчавано въображението – как бихте постъпили ако (прим. попаднете на Марс, в центъра на Земята, на океанското дъно и пр.)

РЕЗУЛТАТИТЕ:

1. Първата група се справяла бързо и безпроблемно в относително позната среда и отлично боравела с технологиите. Но при отказване на техниката, умението им за оцеляване и многоаспектно мислене клоняла към нула. Когато им се кажело, че нещо е невъзможно, защото данните са еди какви, те го приемали априори.

Любопитен пример: в едно от нощните мероприятия, електронният компас с дисплей отказал, участниците се объркали и провалили. Всъщност, уредът работел, просто захранващата букса излязла от гнездото си… но никой не забелязал.

2. Втората група въобще не се влияела от технологиите, използвали ги, но не разчитали много на тях. В нощния поход им била подадена същата ситуация – извадена букса на компаса. Участниците огледали отвсякъде, намерили проблема и дисплеят светнал. Въпреки това, по радиостанцията им заповядали да оставят компаса и децата, ориентирайки се по звездите, пристигнали на контролния пункт.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО:
Човек, на когото му е внушено, че видимият свят е обективен, че материята и технологиите са всичко, е лесен за манипулиране – словесно, емоционално и вълново. Такъв човек лесно се превръща в психо-робот, в консуматор и се възпроизвежда, като ражда и възпитава деца… по свой образ и подобие.

Човек, който не знае, че има граници, че нещо е (привидно) невъзможно, обикновено дава неочаквани и непредвидими решения на проблемите. Такъв човек „открива“ и дърпа другите след себе си. Примерно: повечето научни открития са били обявявани преди това за невъзможни. Но винаги се е намирал някой, незнаещ, че е невъзможно и на когото… просто не му е пукало.

Има стара поговорка „Ако няма път, викнете глупака – той ще ви го покаже“

СЪЩЕСТВУВАНЕТО на импулси (физически, емоционални) и поведение, които наричаме „глупост“, показват едно: че зад привидно разбираемата и логична тъкан на ежедневието, стои океан от необятна и всепроникваща енергия, енергията, от която сме направени и която ни кара да извършваме (уж) глупости. Пренебрегвайки физическото тяло, отхвърляйки нормите и догмите, ние действаме (не по правилата), спасяваме (не по правилата), откриваме решения (не по правилата), влюбваме се и обичаме (не по правилата) и твърде често си отиваме от тоя свят… не по правилата.
КАЗАНО ИНАЧЕ, глупостта е най-прекия път към Необходимостта.
И ТАКА: Правила… няма. Правилата сме самите ние. И ако не можем логически да се обосновем и да нарушим статуквото, ние тръгваме емоционално, нелогично, необяснимо, понякога саморазрушително и привидно неморално, към нещо, което трудно се назовава с думи. Но чувството, че в този (ненавременен) момент е трябвало да направим точно това, никога не лъже.
В КРАЯ: Край няма. Просто слагаме точка на публикацията

**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене