ВЪПРОС:
“Емо, как да се застраховаме поне донякъде, че няма да отключим страрческа деменция? Майка ми е с деменция, баба ми също, а напоследък виждам признаци и при баща ми. Имам ли някакъв подход, който да помогне?”
ВЪПРОС:
“… и имам голямо притеснение, че ще последвам гена на родителите си, като отключа Алцхаймер.”
—
ОТГОВОР:
Погледнете снимката, приятели.
Борът е паднал над малък овраг и образува малък, естествен мост над падинката. Нямам никаква причина да вървя по стъблото с риск да се изтърся долу. По-удобно би било да се спусна по склона, да се изкача по отсрещния и да изляза на равното.
Вместо това, пристъпвам, опитвам да поддържам равновесието, залитам, но накрая, разбира се, ще успея да мина.
—
КОМУ СА НУЖНИ ПОДОБНИ ЕКВИЛИБРИСТИКИ?
На мен, разбира се.
Катеря се по скали без обезопасяване, минавам в неугледни пози по паднали стволове, влизам в много студени, опасни, крайно бурни морски води в зоната на прибоя, където всичко е воден въртоп и остри скали и…
И всеки ден се запознавам с нови хора.
Ислушвам ги, ако е необходимо обръщам посоката на разговора, повеждам ги и им откривам необичайни за тях хоризонти.
Защото колкото и да е опасно в Дивата пустош, най-опасно е, когато попаднеш на човек, с когото трудно можеш да се разбереш и трябва да надмогнеш себе си, да проявиш воля, търпение, умение да бъдеш гъвкав и настойчив, за да успееш да накараш човека да се вслуша, да се замисли, да започнe да съпоставя, да разсъждава и да тръгне по нов път.
—
ПОВЕЧЕТО ХОРА
… се опитват да съхраняват себе си като се затварят.
Изолират се.
Прогонват, уж, “токсичните” хора.
Или самите те се махат.
Но, приятели!
Природата е изпратила този човек при вас.
Поне го изслушайте.
Не казвайте “оф”, тоя/тая ме изморява.
Опитайте да решите поблема… ако има такъв.
Защото, задържим ли енергията в нас непобутната, уж, здравословно опазена, тя… умира.
Всяка енергия, която не се движи непрестанно, не се докосва, прелива, обменя и променя с околните енергии, изчезва, все едно никога не я е имало.
И се появява на друго място, в друго време, но на нас вече не ни върши работа. Ние сме я загубили, а заедно с нея сме загубили възторга, любопитството, желанието, умението да взаимодействаме и да се преливаме.
Превръщаме се във вкостени, херметично затворени с възрастта черупки, които всъщност…умират.
—
ВИЖТЕ ПЪТЕЧКИТЕ В ПАРКОВЕТЕ, В ГРАДИНИТЕ И ГОРИТЕ
По тях минават хора и такива пътечки са активни и чисти.
Когато потокът от минаващи намалее, пътечката запустява и обраства в треви, бурени и храсти.
Ако никой не минава отникъде (и заобикаля гората), цялата гора се превръща в непрогледна, невъзможна за преминаване, крайно неприветлива пустош.
—
АБСОЛЮТНО СЪЩОТО Е С МОЗЪКА НИ
Някога, когато сме израствали, когато сме научавали нови неща, когато сме учили в училище и в университета, когато сме живяли активно, опитвали сме всякакви новости, защото буйната младост ни е подтиквала да поемаме рискове, невронните връзки в мозъка са се утъпквали като новосъздадена пътечка.
В средна и зряла възраст това “утъпкване” продължава.
Продължава и създаването на нови невронни пътечки, но в много намален процент.
В напреднала и старческа възраст никой не прокарва нови пътечки, а просто остава на комфортното усещане за знание и…
И постепенно броят на работещите пътечки намалява, намаляват новосъздадените, огромни клетъчни дялове от мозъка не могат да се “чуват” едни други и…
И човек постепенно влиза в режим на мудно мислене, още по-мудно осмисляне на новостите, разсъжденията се разпадат, а в паметта зейват огромни пробойни.
И ето ни със старческа деменция.
Или Алцхаймер… ако такъв ни е късметът.
И, да, външните фактори (високо кръвно налягане, холестерол, захар, витаминно-минерален недостиг и пр.) играят огромна роля, но…
Но самият факт, че човек не се е потрудил да прочете, да научи, да промени, да опита нов подход към самия себе си и ежедневието си, говори, че…
Говори и показва, че човекът…
– не си вярва достатъчно
– няма самочувствието, че може да оправи нещата
и, че…
Че човекът се е предал.
Предадем ли се, кажем ли си “не мога”, “аз бях дотук” и пр, ние започваме да умираме.
—
ЕДНО ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ЗНАНИЯ
Е Големият Комплекс от знания за:
– храненето
– питейната вода
– гладуването
Ако след четирийсетгодишна възраст не започнем да се интересуваме, да научаваме, да опитваме (проба-грешка), да търсим новости в практическите приложения на наученото, да открием неотстъпчивостта в себе си и да разширяваме кръгозора си и да добавяме нови неща в ежедневието си (т.е. редовно да излизаме извън зоната си на комфорт)…
Ние най-вероятно ще отключим деменционни симптоми, откровена старческа деменция или дори Алцхаймер.
—
АКО ХРАНЕТО НИ Е СЪОБРАЗЕНО…
Ние ще имаме силна имунна система, която ще преборва външните болестотворни организми, ще елиминира вътрешно образуваните (от прием на захар, неправилни храни, антибиотици, лекарствени препарати и пр.) и ще подпомага правилните (добрите, полезните за нас) микроорганизми.
Едни от най-лошите вредители са глистоподобните паразити, които…
Които огромен брой хора носят в себе си и с напредване на възрастта техният брой придобива характера на епидемия, за която самият човек не знае. Казано нагледно, отвътре органите на човека приличат на Чичко-Тревичко, т.е. проядени и запълнени от… по-малки или по-големи червеи.
Те се раждат, умират, акат, пикаят, отделят всякакви отрови и това убива…
– имунната система
– храносмилането
– хормоналната система
– черния дроб, белите дробове (огромна част от червеите се раждат и създават там), бъбреците,сърцето и мозъка.
– кръвно-мозъчната бариера
И всичко останало.
И ето ни пред прага нa Всички Деменции.
И пред прага на… каквото се сетите.
—
А МЕДИТАЦИЯТА?
Тя отпуска тялото, дарява го с вътрешни сили за взаимодействие с околния свят и Природата, дава ни усещането за безкрайността на Мирозданието, а това…
Това ни зарежда с енергия, която става…
– жизнена енергия (енергия за Още Живот)
– вътрешно-телесна енергия (за силна работа на органите и системите)
– енергия за движение
– енергия, насочена навън (интерес, любопитство, желание да научаваме и желание за контакти и общуване)
И още, и още, и още.
—
МЕДИТАЦИЯТА, ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ Е…
Безкрайно емоционално разширяване, все едно сме готови да приемем цялата Вселена в себе си, с всичко добро и лошо.
Колкото по-широки и безкрайни са мислите и възприятията ни, толкова по-спокойно работят органите и физиологичните ни системи.
Виждате ли колко е просто?
Виждате ли колко е лесно за разбиране?
И колко е лесно за започване?
Един приятелски разговор.
Една усмивка.
Един поглед.
И чувство за приетост, съпричастност и близост.
Една чаша вода.
Една ябълка.
Едно неголямо, но вкусно и питателно блюдо.
Едно небе.
Един далечен хоризонт.
Синевата на планините и белият сняг по върховете.
Въздухът, който ни оживотворява.
И…
И усещането, че сме у дома си.
Толкова е простичко.
—
ВСЕЛЕНАТА, за която знаем от книгите…
Звездите, които виждаме…
Светът, в който живеем…
Могат да бъдят обяснени с прости думи и съждения.
Нашето пребиваване тук и сега – също.
—
В КРАЯ:
Ами… да пребиваваме тук и сега.
Заедно.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.