Без болки в гърба (тилно-раменната област като кръстопът на надеждите)

ВЪПРОС:
“Нещо да кажеш за болките високо горе в гърба, Емо?”

ВЪПРОС:
“… и постоянно ме боли гърбът между плешките, направо ужас! Мога ли да се отърва от тях?”

ВЪПРОС:
“Откриха ми дискова херния високо в гръбнака в тилно-раменната област, Емо. Казаха ми, че вече не трябва да спортувам.”


ГРАВИТАЦИЯТА, КОЯТО ЗАБРАВЯМЕ

Приятели!

Помнете, че винаги, когато сме прави, теглото на плътта (кости, мускули, сухожилия, течности, мастна тъкан, кръв и пр.) тежат надолу и…

Ако не бъдат извършвани редовно (думата е “редовно”) определени дейности (разтегляне, огъвкавяване за наместване на костно-ставния апарат, общофизически упражнения и специфична мускулна дейност), меките тъкани се сплескват, нарушават целостта си, създават се ненормални напрежения и в крайна сметка…

В крайна сметка се получават микро-травми, които в един момент преминават в очевидни, сериозни макро-травми (разтежения, сплесквания на дискове, защипвания на нерви или спукване на междупрешленни дискове, което е именно дискова херния).

Всичко това е съпроводено с малки и, уж, незначителни болки в началото, а впоследствие болките стават буквално неконтролируеми и травмите навлизат в състояние, при което започва разрушаване на възможността за нормално движение.

И ето ни пред прага на инвалидността, която с течение на времето става необратима и окончателна.

Не искате това, нали?
Тогава след мен: четете внимателно и действайте!

ВМЕТКА:
Всичко, което пиша, което представям и което давам като решение на проблемите, е в резултат на многогодишната ми работа със стотици хора, дошли при мен с различни степени на инвалидизация.

Системите от упражнения, които съм съставил, работят на 100%, но…

Но се изисква правене (трениране), а не лежане, мрънкане, празни приказки и гълтане на болкоуспокоителни.


ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
Природата лекува, подобрява и поставя на точното място всичко. От нас се изисква да не пречим на процеса.

Преченето се изразява с:

– липса на ежедневно разумно движение и спорт.
– постоянно лежане и обездвижване
– житейска философия, стъпила върху отчаянието и пасивността

Имаме около двеста кости, задвижвани с близо седемстотин мускула. Ако някой допуска, че природата ни е снабдила с такъв огромен брой мускули (и жените и мъжете!), за да седим пред компютрите, да се въргаляме по диваните и да се оплакваме… очевидно не е наред с главата.


КОФТИ, НО ФАКТ!
Постоянно ми се обаждат десетки инструктори по йога от страната, които имат проблеми (болки) в гръбнака.

Правят го с изричното напомняне да не съобщавам имената им.

Е, аз също съм йога-инструктор, но също така и бивш професионален състезател и държа (изисквам и преподавам) хората, които тренират при мен да идват и да провеждат тренировки с утежнението на собственото тяло, с гирички, дъмбели и щанги.

Всичко това, разбира се, в стройна, специфично изработена система.

Накратко:
Само йога (пасивно) разтегляне и огъвкавяване на гръбнака (и псевдо-изометрично усилие) не помага, защото…

Защото мускулният корсет (дългите гръбни мускули, раменно-тилните мускули, дългата и напречна коремна мускулатура, косите странични коремни мускули, гръбно-тазовите връзки и пр.) не се изграждат, стабилизират и поддържат в тонус с разтегляне и усукване, а…

А със специфична общофизическа, повторяема мускулна работа чрез тренировъчни серии.

Запомнете:
Ако мускулът не е в тонус (определена степен на жизнено трептене), ако не притежава заложените от Природата обем и сила, той не поддържа (като корсет) костната структура и…

И в мига, в който се изправим и тръгнем по ежедневните задачи, целият гръбнак отново се сплесква (сгрухва) и проблемите се завръщат с нова сила.


ЗА ЧЕКРЪКЧИИТЕ
Понеже съм любопитен и винаги готов да се уча, съм присъствал на десетки сеанси при различни т. нар. чекръкчии.

Мога да ви уверя, че това са феноменални познавачи на човешкото тяло, костно-ставни връзки и сухожилия.

Но!

Ефектът от чекръкчийския сеанс е от ден до пладне и след кратко време проблемите се завръщат отново. Казано точно, ако човек не промени начина си на живот и не включи редовни специални тренировки за гръбнака, гърба и цялото тяло, болестните рецидиви постепенно ще се засилват до степен на непоносимост и инвалидизация.


С КАКВО ДА ЗАПОЧНЕМ:

Това е цялостното, праволинейно увисване с леко и постепенно въртене от таза: увисваме на лост и с краката леко и внимателно въртим наляво до крайното възможно положение, след което извършваме същото наобратно.

Следва заздравяването на дългите гръбни мускули с едновременно разтегляне (в нашия Спортен Център имаме специален уред), което комбинираме с още четири-пет упражнения.

После идва специфичната тренировъчна работа за тилните, гръбно-раменните и коремните мускули. Тук отново имам изработена през годините методика, която работи на 100%, но само за тези, които тренират.

Повтаряна от два до четири пъти в специализирана зала плюс ежедневната (отново специфична утринна и вечерна) гимнастика, програмата вкарва гръбнака в стабилно, укрепено състояние (и отлично хранещи се тъкани).

Оттук нататък човек лека-полека влиза в графата на здравите хора и придобива много тънък усет за тялото си, който му дава възможност да коригира и обогатява тренировките или, обратното, да почива, ако се налага.


РАМЕННАТА И ТИЛНО-ГРЪБНАТА МУСКУЛАТУРА
Тя е съставена от мускулите на раменете (всяко рамо с по три мускула), тилно-раменните мускули (т.нар. трапец) и високите дялове на дългите гръбни мускули, чиито долни залавни места са в ниската част на кръста.

Особеното в раменната мускулатура е, че се тренира в различни положения на тялото – от изправено, през наведено до хоризонтално.

Всеки ъгъл на навеждане вкарва в работа различните раменни дялове, като задният раменен дял е най-пренебрегваният, а именно той (във взаимодействие с трапеца и дългите гръбни мускули) поставя раменете в положение, което държи горната част на гръбнака изправена и това:

– предотвратява патологичното ошипяване на горния гръбнак
– дава възможност за голям дихателен обем на дробовете
– поддържа правилното разположение на органите
– не натоварва с излишен натиск сърцето

И, разбира се, предотвратява приведената, немощна старческа походка с ръце, хванати отзад на кръста.

Нещо любопитно:
Само завъртането (ротацията) в китката на ръката, с която държим гиричката (тежестта) напред или встрани, дава началото на съвсем различно по обхват и натоварване раменно упражнение.

Запомнете:
Старческата (наведена, с паднали рамене и ръце хванати отзад на кръста/гърба) походка е неизбежна за всеки, който не работи разумно, редовно и мъдро с тежести за раменните мускули и гърба.

Тази походка (освен изкривяването и сгрухването) е една от причините да се насложи многогодишен кислороден недостиг. Той смачква обмяната, кожата побледнява, става тънка, прозрачна и некръвоснабдена, в сърцето и мозъка влиза малко количество некачествена кръв и…

Казано образно, всичко отива на кино.

Но началото на “киното” е поставено още преди двайсетте, когато съвсем младият човек (жена или мъж) е престанал да се движи активно, да диша активно, да мисли активно, да чете, да се интересува от всичко в света и, на практика, е приключил с развитието си.

Без да го съзнава, разбира се.
Двайсетгодишен старец.
Днес е пълно с такива.


ПРОБЛЕМЪТ С ТРАПЕЦА
Това са симетричните (ляв и десен трапецовидни) мускули отстрани на врата над и зад ключицата, които дават възможност да повдигаме раменете нагоре.

С напредване на годините, ако човек не тренира мускулите (и специално трапеца), те се обезводняват, губят минерали и обем и се скъсяват. Това, всъщност, се случва с всички мускули (и въобще с всички тъкани в тялото) и единственото решение е да ги използваме и тренирме редовно според предназначението им.

Скъсяването на трапеца повдига раменете нагоре и ги издърпва навътре, а това нарушава нормалния теглови баланс на раменния пояс, човек се прегърбва и започват (уж) необясними болки тук-там.

Прегърбването води до невъзможност да вдишваме качествено с високата (ключично-гръбната част на дробовете) и човек започва да се задъхва. Задъхването е следствие от многогодишната липса на кислород, което кара хората да скръстват ръце зад гълба си, за да облекчат дишането (виж по-горе).

Истинското решение е само едно: Да се влезе в зала с тежести (гирички, дъмбели, щанги) и да се работи по специфична програма за раменния пояс и специално за трапеца, вкл. и при жените.

Имам лично изработени десетки подходи към раменете.
Преди дни една от жените при нас ми каза, че страда години от болка в дясното рамо, плексит някакъв и трудно движи ръката си.

Започнахме на мига и…

И бяха необходими само четири-пет минути, за да направим първия (непълен) кръг от комплекса и жената възкликна, че болката в рамото я е отпуснала и се движи свободно.

Само четири-пет минути, приятели.
Ами ако практиката е редовна?


ПРЕСЕЧЕНАТА ТОЧКА МЕЖДУ РАМЕНЕТЕ И ГРЪБНАКА

Това е т.нар. “кръстопът на надеждите”.

Гръбно-раменната област на гръбнака е свързана с умението (и желанието) да изразяваме достойнство и чест: изправена глава и прибрана брадичка.

Положението на раменете има същата морално-етична и характерологична функция:

– приведени рамене (раболепие и подчиненост)
– изправени рамене (твърдост, достойнство, отстояване на честта, готовност за вземане на решения и стремеж да оправяме кризисните ситуации)

Предалият се (пред моментната ситуация, пред Живота, пред началството, пред висшестоящите) е разбираем отдалече (превит гръбнак и приведени рамене).

Несъответствието между желанията (представите, мечтите и надеждите) и реалната действителност предизвиква натрупване на напрежение именно в тилно-раменната област на гръбнака.

Колкото по-голямо е разминаването между мечтаната реалност и действителната (все едно да наложим един върху друг кръг и квадрат), толкова повече дялове от гръбнака започват да дават нерешими болестни рецидиви.

Това е причината хората масово да имат болки, схващания, изхабявания и болестни промени именно във високата част на гърба (мислиш и искаш едно, а се получава съвсем друго и ти нищо не можеш да направиш, освен да се ядосваш).

Както сами разбирате, да отидеш на масаж, не е решение на проблема: ще се почувствате добре… но след ден-два кофти-ежедневието ще ви докара същите психо-физически несгоди.

За да излезем от Зловещия Омагьосан Кръг и да поставим ново житейско начало, е необходим съвсем друг подход към Живота:

– да си поставяме реалистични и постижими ежедневни цели

– да опитваме постигането им (почти) на 100%

– да решаваме проблемите, а не да ги създаваме

– да се учим да поддържаме стабилни връзки с близките хора

– да се учим да общуваме и да носим настроение на приятелите и кръга от хора, с които имаме ежедневен контакт

– да работим за единството и разбирателството между колкото е възможно повече хора

– никога да не заместваме общуването със себеподобните (хората) с такова, но с животни (домашни любимци). Това води директно до психо-физически и човешки колапс, защото съзнанието, че не можем да общуваме добре с хората, ни изправя пред абсолютен житейски крах, който ни преследва на всяка крачка.

– да усвояваме и практикуваме умението на медитативното отпускане

– да имаме разумен и редовен спортно-двигателен режим

– да имаме ежедневно общуване с Природата, защото именно общуването с нея поставя началото на истинското вътрешно равновесие

– да проверяваме ежедневно Онова В Което Вярваме: колкото по-пълно е припокриването на Вярата с Ежедневието, толкова по-спокойни и удовлетворени сме.


В КРАЯ:
“В дълбините на зимата, аз най-сетне открих, че в мен има едно непобедимо лято.”

Думите са на Албер Камю.

Открихте ли своето непобедимо, усмихнато лято, приятели, което винаги и навсякъде е с вас?


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене