ВЪПРОС:
„Нещо да кажеш за болките високо горе в гърба, Емо?“
ВЪПРОС:
„… и постоянно ме боли гърбът между плешките, направо ужас! Мога ли да се отърва от тях?“
ВЪПРОС:
„Откриха ми дискова херния високо в гръбнака в тилно-раменната област, Емо. Казаха ми, че вече не трябва да спортувам.“
–
ГРАВИТАЦИЯТА, КОЯТО ЗАБРАВЯМЕ
Приятели!
Помнете, че винаги, когато сме прави, теглото на плътта (кости, мускули, сухожилия, течности, мастна тъкан, кръв и пр.) тежат надолу и…
Ако не бъдат извършвани редовно (думата е „редовно“) определени дейности (разтегляне, огъвкавяване за наместване на костно-ставния апарат, общофизически упражнения и специфична мускулна дейност), меките тъкани се сплескват, нарушават целостта си, създават се ненормални напрежения и в крайна сметка…
В крайна сметка се получават микро-травми, които в един момент преминават в очевидни, сериозни макро-травми (разтежения, сплесквания на дискове, защипвания на нерви или спукване на междупрешленни дискове, което е именно дискова херния).
Всичко това е съпроводено с малки и, уж, незначителни болки в началото, а впоследствие болките стават буквално неконтролируеми и травмите навлизат в състояние, при което започва разрушаване на възможността за нормално движение.
И ето ни пред прага на инвалидността, която с течение на времето става необратима и окончателна.
Не искате това, нали?
Тогава след мен: четете внимателно и действайте!
–
ВМЕТКА:
Всичко, което пиша, което представям и което давам като решение на проблемите, е в резултат на многогодишната ми работа със стотици хора, дошли при мен с различни степени на инвалидизация.
Системите от упражнения, които съм съставил, работят на 100%, но…
Но се изисква правене (трениране), а не лежане, мрънкане, празни приказки и гълтане на болкоуспокоителни.
–
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
Природата лекува, подобрява и поставя на точното място всичко. От нас се изисква да не пречим на процеса.
Преченето се изразява с:
– липса на ежедневно разумно движение и спорт.
– постоянно лежане и обездвижване
– житейска философия, стъпила върху отчаянието и пасивността
Имаме около двеста кости, задвижвани с близо седемстотин мускула. Ако някой допуска, че природата ни е снабдила с такъв огромен брой мускули (и жените и мъжете!), за да седим пред компютрите, да се въргаляме по диваните и да се оплакваме… очевидно не е наред с главата.
–
КОФТИ, НО ФАКТ!
Постоянно ми се обаждат десетки инструктори по йога от страната, които имат проблеми (болки) в гръбнака.
Правят го с изричното напомняне да не съобщавам имената им.
Е, аз също съм йога-инструктор, но също така и бивш професионален състезател и държа (изисквам и преподавам) хората, които тренират при мен да идват и да провеждат тренировки с утежнението на собственото тяло, с гирички, дъмбели и щанги.
Всичко това, разбира се, в стройна, специфично изработена система.
Накратко:
Само йога (пасивно) разтегляне и огъвкавяване на гръбнака (и псевдо-изометрично усилие) не помага, защото…
Защото мускулният корсет (дългите гръбни мускули, раменно-тилните мускули, дългата и напречна коремна мускулатура, косите странични коремни мускули, гръбно-тазовите връзки и пр.) не се изграждат, стабилизират и поддържат в тонус с разтегляне и усукване, а…
А със специфична общофизическа, повторяема мускулна работа чрез тренировъчни серии.
Запомнете:
Ако мускулът не е в тонус (определена степен на жизнено трептене), ако не притежава заложените от Природата обем и сила, той не поддържа (като корсет) костната структура и…
И в мига, в който се изправим и тръгнем по ежедневните задачи, целият гръбнак отново се сплесква (сгрухва) и проблемите се завръщат с нова сила.
–
ЗА ЧЕКРЪКЧИИТЕ
Понеже съм любопитен и винаги готов да се уча, съм присъствал на десетки сеанси при различни т. нар. чекръкчии.
Мога да ви уверя, че това са феноменални познавачи на човешкото тяло, костно-ставни връзки и сухожилия.
Но!
Ефектът от чекръкчийския сеанс е от ден до пладне и след кратко време проблемите се завръщат отново. Казано точно, ако човек не промени начина си на живот и не включи редовни специални тренировки за гръбнака, гърба и цялото тяло, болестните рецидиви постепенно ще се засилват до степен на непоносимост и инвалидизация.
–
С КАКВО ДА ЗАПОЧНЕМ:
Това е цялостното, праволинейно увисване с леко и постепенно въртене от таза: увисваме на лост и с краката леко и внимателно въртим наляво до крайното възможно положение, след което извършваме същото наобратно.
Следва заздравяването на дългите гръбни мускули с едновременно разтегляне (в нашия Спортен Център имаме специален уред), което комбинираме с още четири-пет упражнения.
После идва специфичната тренировъчна работа за тилните, гръбно-раменните и коремните мускули. Тук отново имам изработена през годините методика, която работи на 100%, но само за тези, които тренират.
Повтаряна от два до четири пъти в специализирана зала плюс ежедневната (отново специфична утринна и вечерна) гимнастика, програмата вкарва гръбнака в стабилно, укрепено състояние (и отлично хранещи се тъкани).
Оттук нататък човек лека-полека влиза в графата на здравите хора и придобива много тънък усет за тялото си, който му дава възможност да коригира и обогатява тренировките или, обратното, да почива, ако се налага.
–
РАМЕННАТА И ТИЛНО-ГРЪБНАТА МУСКУЛАТУРА
Тя е съставена от мускулите на раменете (всяко рамо с по три мускула), тилно-раменните мускули (т.нар. трапец) и високите дялове на дългите гръбни мускули, чиито долни залавни места са в ниската част на кръста.
Особеното в раменната мускулатура е, че се тренира в различни положения на тялото – от изправено, през наведено до хоризонтално.
Всеки ъгъл на навеждане вкарва в работа различните раменни дялове, като задният раменен дял е най-пренебрегваният, а именно той (във взаимодействие с трапеца и дългите гръбни мускули) поставя раменете в положение, което държи горната част на гръбнака изправена и това:
– предотвратява патологичното ошипяване на горния гръбнак
– дава възможност за голям дихателен обем на дробовете
– поддържа правилното разположение на органите
– не натоварва с излишен натиск сърцето
И, разбира се, предотвратява приведената, немощна старческа походка с ръце, хванати отзад на кръста.
Нещо любопитно:
Само завъртането (ротацията) в китката на ръката, с която държим гиричката (тежестта) напред или встрани, дава началото на съвсем различно по обхват и натоварване раменно упражнение.
Запомнете:
Старческата (наведена, с паднали рамене и ръце хванати отзад на кръста/гърба) походка е неизбежна за всеки, който не работи разумно, редовно и мъдро с тежести за раменните мускули и гърба.
Тази походка (освен изкривяването и сгрухването) е една от причините да се насложи многогодишен кислороден недостиг. Той смачква обмяната, кожата побледнява, става тънка, прозрачна и некръвоснабдена, в сърцето и мозъка влиза малко количество некачествена кръв и…
Казано образно, всичко отива на кино.
Но началото на „киното“ е поставено още преди двайсетте, когато съвсем младият човек (жена или мъж) е престанал да се движи активно, да диша активно, да мисли активно, да чете, да се интересува от всичко в света и, на практика, е приключил с развитието си.
Без да го съзнава, разбира се.
Двайсетгодишен старец.
Днес е пълно с такива.
–
ПРОБЛЕМЪТ С ТРАПЕЦА
Това са симетричните (ляв и десен трапецовидни) мускули отстрани на врата над и зад ключицата, които дават възможност да повдигаме раменете нагоре.
С напредване на годините, ако човек не тренира мускулите (и специално трапеца), те се обезводняват, губят минерали и обем и се скъсяват. Това, всъщност, се случва с всички мускули (и въобще с всички тъкани в тялото) и единственото решение е да ги използваме и тренирме редовно според предназначението им.
Скъсяването на трапеца повдига раменете нагоре и ги издърпва навътре, а това нарушава нормалния теглови баланс на раменния пояс, човек се прегърбва и започват (уж) необясними болки тук-там.
Прегърбването води до невъзможност да вдишваме качествено с високата (ключично-гръбната част на дробовете) и човек започва да се задъхва. Задъхването е следствие от многогодишната липса на кислород, което кара хората да скръстват ръце зад гълба си, за да облекчат дишането (виж по-горе).
Истинското решение е само едно: Да се влезе в зала с тежести (гирички, дъмбели, щанги) и да се работи по специфична програма за раменния пояс и специално за трапеца, вкл. и при жените.
Имам лично изработени десетки подходи към раменете.
Преди дни една от жените при нас ми каза, че страда години от болка в дясното рамо, плексит някакъв и трудно движи ръката си.
Започнахме на мига и…
И бяха необходими само четири-пет минути, за да направим първия (непълен) кръг от комплекса и жената възкликна, че болката в рамото я е отпуснала и се движи свободно.
Само четири-пет минути, приятели.
Ами ако практиката е редовна?
–
ПРЕСЕЧЕНАТА ТОЧКА МЕЖДУ РАМЕНЕТЕ И ГРЪБНАКА
Това е т.нар. „кръстопът на надеждите“.
Гръбно-раменната област на гръбнака е свързана с умението (и желанието) да изразяваме достойнство и чест: изправена глава и прибрана брадичка.
Положението на раменете има същата морално-етична и характерологична функция:
– приведени рамене (раболепие и подчиненост)
– изправени рамене (твърдост, достойнство, отстояване на честта, готовност за вземане на решения и стремеж да оправяме кризисните ситуации)
Предалият се (пред моментната ситуация, пред Живота, пред началството, пред висшестоящите) е разбираем отдалече (превит гръбнак и приведени рамене).
Несъответствието между желанията (представите, мечтите и надеждите) и реалната действителност предизвиква натрупване на напрежение именно в тилно-раменната област на гръбнака.
Колкото по-голямо е разминаването между мечтаната реалност и действителната (все едно да наложим един върху друг кръг и квадрат), толкова повече дялове от гръбнака започват да дават нерешими болестни рецидиви.
Това е причината хората масово да имат болки, схващания, изхабявания и болестни промени именно във високата част на гърба (мислиш и искаш едно, а се получава съвсем друго и ти нищо не можеш да направиш, освен да се ядосваш).
Както сами разбирате, да отидеш на масаж, не е решение на проблема: ще се почувствате добре… но след ден-два кофти-ежедневието ще ви докара същите психо-физически несгоди.
За да излезем от Зловещия Омагьосан Кръг и да поставим ново житейско начало, е необходим съвсем друг подход към Живота:
– да си поставяме реалистични и постижими ежедневни цели
– да опитваме постигането им (почти) на 100%
– да решаваме проблемите, а не да ги създаваме
– да се учим да поддържаме стабилни връзки с близките хора
– да се учим да общуваме и да носим настроение на приятелите и кръга от хора, с които имаме ежедневен контакт
– да работим за единството и разбирателството между колкото е възможно повече хора
– никога да не заместваме общуването със себеподобните (хората) с такова, но с животни (домашни любимци). Това води директно до психо-физически и човешки колапс, защото съзнанието, че не можем да общуваме добре с хората, ни изправя пред абсолютен житейски крах, който ни преследва на всяка крачка.
– да усвояваме и практикуваме умението на медитативното отпускане
– да имаме разумен и редовен спортно-двигателен режим
– да имаме ежедневно общуване с Природата, защото именно общуването с нея поставя началото на истинското вътрешно равновесие
– да проверяваме ежедневно Онова В Което Вярваме: колкото по-пълно е припокриването на Вярата с Ежедневието, толкова по-спокойни и удовлетворени сме.
–
В КРАЯ:
„В дълбините на зимата, аз най-сетне открих, че в мен има едно непобедимо лято.“
Думите са на Албер Камю.
Открихте ли своето непобедимо, усмихнато лято, приятели, което винаги и навсякъде е с вас?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
