В прав текст: Без дискова херния и дископатии

   ВЪПРОС: „Откриха ми дискова херния, Емо и ми казаха никакъв спорт вече. Но ме боли и кризите са ужасни. Има ли изход?“

   ОТГОВОР:
   Вгледайте се в снимката.

   Скалната игла, на която съм, е по-тясна от метър. Под мен, отпред и встрани има осемдесет (и повече, Гугъл ги дава сто) метра пропаст. Страховит каньон, чието дъно (далеч долу) е осеяно с остри скали, между които тече бърза планинска река.

   Едно леко залитане и изчезваш в небитието, все едно не те е имало.

   Да не говорим, че температурата е петдесет на слънце, очите ми смъдят от потта и вървим повече от два часа.

   Затова (съвсем несъзнателно) съм изправен, ниската част на гърба е стегната, тазът, гръбнакът, главата и темето са на една линия, брадичката прибрана, досущ като играчите на въже. Центърът на тежестта е леко снижен, а десният крак свит, за да може да обере инерцията от евентуално „кофти“ поклащане.

   Страхът си е страх и тялото, ако е редовно тренирано, реагира инстинктивно, за да оцелее. А съзнанието, ако не се е отказало да се помещава в безразсъдна глава като моята и да е изчезнало малодушно, пропищява с тънък гласец: „Кой, по дяволите, ме накара да застана тук?“

   Установих тия неща по-късно, когато бях на стабилно, спокойно и безопасно място.

   А някога, в началото на студентските си години имах сериозни болки в кръста, превивах се и, когато отидох на лекар, диагнозата беше „тежка дископатия“. И, разбира се, същия съвет: „Никакво напрежение, оттук нататък никакъв спорт, ще внимаваш като се изправяш и ще почиваш повече!“

   Не го послушах, има си хас.

   ПРЕЗ ДЕСЕТКИТЕ ГОДИНИ, в които водя спортисти и се занимавам с профилактика на заболявания, не помня нито един случай на човек с дискова херния, който след година-две да не се е освободил от болките и да не е влязъл в стабилно здраве, ако…

   … ако следва предписанията.

   Разбира се, има и такива, които продължават да си носят хернията, трудно вървят, превиват се, стават все по-зле и отиват на осакатяване. Това са хора без воля и без желание за действие. Продължават по стария начин – никакво движение, мързел, никакви реални стъпки за обогатяване на познанието, никаква корекция на храненето и никаква промяна в начина на живот.

   Но, празни приказки от сорта „аз – това, аз – онова“ до небето.

   Малодушни страхливци, дето чакат от умрял писмо.
   Напоследък страната ни се наводни с такива.

   От нас зависи, да ги изтикваме в ъгъла, където им е мястото, за да не внасят разложение и безнадеждност.

   ВМЕТКА ЗА РЕАЛИСТИТЕ: Ако сме направили дискова херния (дископатия, ишиас и пр.), гръбнакът ни никога няма да се върне и да стане такъв, какъвто е бил на петнайсет години.

   Но…

   Но с начина на живот ще можем да контролираме положението, да имаме нормално ежедневие и удоволствия, движението ни ще е нормално, почти без (или с много малко) ограничения.

   На практика ще сме здрави.

   Ако трябва да съм откровен, след четирийсет и пет-петдесет годишна възраст, дори и да сме в отлично здраве, ако искаме това здраве (и животът ни) да продължава дълго и занапред, ограниченията, които все пак ни се налага да спазваме, са очевидни.

   Нещо неясно?

   ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ГРЪБНАКА е естествено следствие от влизането в нормален двигателен ритъм.

   Повтарям: в Нормален Двигателен Ритъм.

   Защото нашето тяло (вкл. и гръбнака) е направено за постоянно движение и редовно силово натоварване. Иначе, защо, по дяволите, Природата ще изсипе осемстотин мускула, ще ги накачи по скелета, а с най-големите и най-мощните ще покрие гърба?

   И всичко това?…

   …за да можем ние (плужеците на ХХI век) да се излежаваме по диваните, да седим по двайсет часа в денонощието пред компютрите, да се оплакваме, че гърбът и вратът ни са схванати, болят и да мислим, че решението на всичко е…

   Хапчето, бе, какво друго?

   АКО ОПРИЛИЧИМ гръбнака на растящо дърво, а двата дълги гръбни мускула отляво и отдясно на поддържащи колчета, тогава е лесно да си представим, че ако махнем едното, в костната гръбначна структура ще възникнат неравновесни напрежения.

   Може да изглежда наивно, но (почти) всички, които стигат до дискова херния (и варианти), дълги години преди това са „извадили“ (и редовно са изваждали) едното или дори двете поддържащи „колчета“:

   – с постоянно седене на стол и облягане назад
   – с продължително седене с вляво или вдясно извит гръбнак
   – с продължително лежане на меко легло (диван)
   – с дълго стоене/седене/лежане без гимнастика и разтягане
   – с липса на физическо натоварване на гърба
   – със застоял живот
   – с незнание как да тренират тялото и гърба
   – с липса на утринна и вечерна специфична гимнастика
   – с липса на съобразено хранене

   Мога да изброя още двайсетина причини, но и тези са достатъчни – често го казвам, но е вярно.

   НАЙ-ОПАСНИТЕ МОМЕНТИ за гръбнака в ежедневието:
   Ще се изненадате, че са съвсем различни, от ония, които са ви били втълпени.

   По степен на опасност:
   1) Сутрин след ставане от сън.

   Когато спим, тялото е (почти) безсъзнателно. Легнем ли на една страна, гръбнакът провисва и започват микроразмествания на прешлените. С годините (в зависимост от предпочитаната поза) микроразместванията и микроскопичните защипвания на излизащите от гръбнака нерви се затвърждават и стават все по-осезаеми.

   Ето защо е необходима утринната гимнастика – за възстановяване, а не за събуждане.

   2) Вечер след работа. 

   Цял ден на стола, гръбна стегнатост (защипвания), притеснения (смяна на позата и размествания), сервилни разговори, принудително стоене на едно място и липса на достатъчно питейна вода (за да не сте в тоалетната през пет минути) и масивно, почти рисково, ежедневно обезводняване.

   При обезводняването всички меки тъкани (вкл. и междупрешленните дискове) се спарушват, намаляват обема си и, ако са носещи (като дисковете), отиват на кино.

   И това – всеки ден, години наред.

   Ето кое налага вечерната гимнастика – за да изличим, изтрием и премахнем огромното психо-физическо напрежение и възникналите болестни напрежения в гръбнака.

   Освен това: да разтегнем меките тъкани, да ги изцедим като гъба, за да могат да поемат много нова, жива вода.

   3) Сядането на стола.

   Това е моментът на буквално сплескване на междупрешленните дискове – тръшваме се и не усещаме, как гъбнакът буквално се смачква и скъсява с три-пет сантиметра в момента на сядане.

   Това, че седалката е мека и отлично тапицирана, е най-големия проблем, защото тазът несъзнателно балансира вляво и вдясно (без осъзнатото ни участие) и допълнително избутва дисковете в посоката на предпочитаната поза.

   Решението е: вечерна гимнастика и силова тренировка – и двете по определена програма.

   4) Шофирането.

   При него гръбнакът винаги (абсолютно винаги) е изкривен:
   – в зависимост от волана (ляв-десен)
   – в зависимост дали караме автоматик или на ръчка
   – в зависимост от това левичари или десничари сме

   Всички знаят, какво е да излезеш от колата и да се протегнеш след дълго шофиране, но…

   …но протягането не върши никаква работа.

   Решението е: двайсетминутна гимнастика (по определена програма) и редовна силова тренировка – отново по определена програма.

   5) Спането по корем:
   Дори и да нямате никакви оплаквания, ако редовно спите по корем…

   Ще Стигнете До Проблеми С Кръста.

   Големите букви са за тия, които четат през ред (защото да четат всичко им е твърде обременително) и, белким видят нещо, което да ги накара да се замислят.

   6) Абсолютното незнание (дори от спортните инструктори, инструкторите по йога и повечето лекари) как да се изправим, когато сме се навели за нещо.

   Това специфично изправяне го преподавам редовно на тренировките по йога, по карате и на всички, които работят с мен.

   7) Абсолютното незнание (включително и при повечето, уж, дипломирани, нацепени фитнес-инструктори и инструкторите по йога, каквито идват редовно при мен с болки в кръста), как се подхожда към физическо лечение на дисковата херния и механизмите от свързани силови комплекси, които вкарват:

   – в специфична физиологична кондиция
   – в активно хранене
   – в едновременна и синхронна работа

   … и още, и още…

   … двата дълги гръбни мускула, чиито (начални) залавни места са: горе в тила и долу в лумбалната област.

   „Тил“ и „лумбална област“ – дори и обикновен човек ще направи връзката.

   Т.е. не става въпрос за вдигане на тежести, а за познание, подход и лечение.

   Ето защо, хората с дискови хернии (и различни форми на защипвания), които идват и редовно тренират при мен (при нас) в клуба, след година (или малко повече) се освобождават от болките и започват разумно да контролират здравето си.

   ЗАБЕЛЕЖКА-1: Винаги можете да ми пишете (да се обадите) за да направим програма и план за действие.

   ЗАБЕЛЕЖКА-2: След две седмици и половина, от 05.09 до 08.09.2019 (от четвъртък до неделя) е ежегодният Летен Спортен Лагер, който провеждаме в Кранево.

   Можете да участвате и ще имате възможност от първа ръка да научите основните здравословни механизми, свързани с храненето, със спорта и с начина на живот.

   Ще имаме възможност да общуваме лично и да провеждаме разговори по интересуващите ви теми.

   И, КАКТО ВИНАГИ, ИДВА РЕД НА ХРАНЕНЕТО (задължителното свързващо звено при всички болестни отклонения)

   Като изключим ненормалното тъпчене с въглехидрати (ненужно гориво) и масовото увеличаване на телесното тегло, другият основен хранителен проблем е Липсата на Оптимално Количество Качествени Белтъчини – градивните тухлички (за възстановяване и изграждане).

   Вярно е, че повечето хора поглъщат немалко белтъчни храни, но:

   1) Комбинациите на едно сядане на масата са такива, че храната се превръща в отрова, а полезните съставки (доколкото ги има), се изхвърлят.

   2) Белтъчините са така сготвени (препечени, препържени, фабрично преработени), че стават част от масираното отравяне и разболяване на тялото.

   3) При огромната част от хората тялото не може да усвои приетите белтъчини, поради най-очевидната причина: липсата на движение, което да накара имунната система да работи за „мускулно-сухожилен анаболизъм“ – изграждане, растеж и поддържане.

   ПОВЕЧЕТО ХОРА (българите са недостижим връх) са убедени, че храненето е проста работа и, че всичкото „чука-трака“ там вътре (и там долу) се случва от само себе си.

   Което, всъщност е така, ако…
   Ако живеем нормален живот, такъв какъвто са живели предците ни.

   Доста далечните предци (чиито гени, функции, физиология) носим и днес.

   И когато въведем в тематиката многознайковците (ако млъкнат и се вслушат без бой), започват да разбират, че нещата нито са толкова прости, нито пък… толкова подвластни на интуицията, хороскопа, кармата, магнитните бури, слънчевите петна и НЛО.

   Подвластни са на, къде-къде по-прозаични неща като движението, спорта, водата в нас, суровите плодове и зеленчуци, здравата, но съобразена храна, почивката, съня и общия план на ежедневието, подчинен на изброеното.

   Все едно да попитаме мъж и жена, за какво се разказва във филма „Вики, Кристина, Барселона“.

   Мъжът: „За един, дето ги изчука и трите. После двете се чукаха, а той дойде и направиха тройка. Накрая пак се чукаха, ама поотделно. Абе, секс, братче!“

   Жените са по-обстоятелствени, по-пространни и започват с усещането на момента, самотата, гласът на интуицията, омаята на мига, музиката, която те разтърсва, необходимостта да преподредиш душата си, да откриеш себе си и т.н.

   Въртиш глава от единия към другия и мозъкът ти изпушва.

   Въпросът „кой от двамата е по-близо до истината?“ и евентуалният му отговор, придобиват облика на… празни приказки.

   Та, и с разбирането на храненето е същото.

   НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, че всяко физическо, болестно неразположение има и психологически подтекст, който работи вътре в нас (човърка, изгражда, подтиква, преподрежда или откровено разгражда) от момента, в който започнем да гледаме на света що-годе съзнателно.

   Дотогава вече сме почти характерологично оформени от родителите си, от книгите, които сме (или, което днес е по-вероятно – не сме) чели, от фоновото влияние на баби, дядовци, братовчеди, по-далечни родственици и от зараждащото се влияние на външни за семейството обстоятелства – съседи, приятели, съученици, училищна и обществена среда, преобладаващите настройки на нацията и държавността… въобще от всичко, с което имаме бегъл досег.

   Колкото повече празноти, неясноти, неразбории, конфликти, колизии, ниска проба интелект, простащина, липса на човешка заедност и общонародно обединение ни заобикалят, толкова повече психо-пробойни има у нас.

   Толкова по-голяма склонност към психо-залъгалки – цигари, алкохол, наркотици.

   Толкова по-реална склонност към междуличностни конфликти и проблеми носим.

   Толкова по-изявена нагласа към опониране, кавги и раздели притежаваме.

   От тук до депресиите, липсата на вяра и бъдеще пътят е чист, та чак изблизан.

   Думите на Чарлз Буковски идват съвсем на място:
   „Нещо те наранява дълбоко – затова търсиш алкохол, наркотици или крещяща музика, пусната толкова силно, че да не можеш да мислиш.“

   И – ето ни в страната на болестите, които са готови да възникнат и да се оформят – в зависимост от генетиката, живота и психиката, която носим.

А СЕГА ЗАВЪРТЕТЕ ПОГЛЕД наоколо и се вгледайте в:
– милата татковина
– държавата и държавността
– ценностите: национални, държавни и човешки
– нравствеността
– чистотата (ох, леле) на междуличностните отношения
– разговорите, общуването и възпитанието
– децата, образованието и бъдещето

   В края турете за капак болестите на днешните българи и вярата им.

   Вярата?
   Вярата ли, казахме?
   Боже, господи…

   ПРЕКЪРШЕНАТА ПСИХИКА, приятели, другари и другарки, много често (в повече от 90%) удря (и смачква) точно гърба, гръбнака, кръста и врата – физическите символи на изправеност, самочувсвие, лично присъствие и непоколебимост.

   Ето защо, от незапомнени времена (и днес в науката за психофизиологичните предпоставки за възникването на болестите), се знае, че болките в кръста, дископатиите, ишиаса, дисковите хернии и шиповете (ако създават проблеми)…

   …са в пряка и директна връзка с липсата на оптимистично познание, със смачканото и отровно образование, на дребноватия материалистичен кръгозор и неизяснената, почти липсваща… вяра.

   Защото, човекът, който има непоколебима вяра, чувства и знае, че е свързан с всичко, че е част от света тук, част от енергията на космоса и огромното, необятно мироздание…

   Такъв човек има различна осанка, походка, различно присъствие и излъчване.

   Такива хора носят природата и простора със себе си, дори да са затворени в малко, тъмно и лишено от въздух, помещение.

   И в присъствието на такива хора, другите се чувстват обновени, окрилени, с надежда в бъдещето и готови да изграждат единство и взаимопомощ.

   Готови са да бъдат по-добри, по-всеопрощаващи, по-великодушни и по-…

   По-хора.

   В КРАЯ:
   И… къде, по дяволите, изчезна дископатията?


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар