ВЪПРОС:
“Емо, баща ми умря от инфаркт и напоследък съм убеден, че нося всички генни маркери и аз да направя същото. Мога ли да избегна това?”
ВЪПРОС:
“Как да не стигаме до инфаркт, Емо? На петдесет години съм, с високо кръвно, с висок холестерол и лекарят ми каза, че ако не пия хапчета, пътят е предопределен.”
—
ОТГОВОР
Въпроси като тия получавам повече от десет на ден.
Мога да ви отговоря, че инфарктът не е резултат от генетика, а следствие от неразумен начин на живот.
Срещам много хора, които се учудват, че този или онзи (люде, които и аз съм познавал) са си отишли от тежък, масиван инфаркт. Обичайните реплики са “Такъв голям, здрав човек, пък… “ или “Тя беше ведра и винаги усмихната жена, направо пращеше от здраве, пък… “
“Пък”- то изразява типичното нашенско неумение да се прецени, че:
– едрината всъщност са много наднормени килограми, носени години наред, унищожили кръвоснабдяването и буквално смазали сърцето
– усмихнатият, винаги червендалест мъж/жена почти на 100% има висок холестерол, задушено от липса на кислород сърце и, разбира се, кръвно извън всякакви норми
—
ПЕЧАЛНО, НО ПРЕДИЗВЕСТЕНО
Преди известно време при мен дойде здрав и як на пръв поглед мъж около четирийсетте. Професионалният ми поглед, обаче, веднага улови издайническите (опасни телесни) сигнали и когато човекът заговори, всичко което ми разказа (като симптоматика) вече го бях видял и преценил.
Мъжът вдигаше тежести и се явяваше на състезания по културизъм. Цветът на кожата, постановката на очите, дишането и дихателните паузи (доколкото ги имаше, защото дишането му беше накъсано) ми показаха, че нещата хич не са розови.
Имаше високо кръвно, висок холестерол и наднормени килограми, които той таксуваше като мускул (навярно 100% от хората биха се излъгали в същото), но за мен беше излишна плът, която бавно и сигурно го убиваше.
Казах му, че трябва да отслабне, да промени изцяло тренировките и храненето си, ако иска да живее повече от още три-пет-седем години.
Говорихме над час, но проблемът беше, че мъжът не искаше да излезе извън образа, който си беше създал – за себе си и пред околните: образът на здравия, силен и мощен мъж.
Не постигнахме разбиране, защото ако беше започнал, трябваше да свали най-малко двайсет килограма, а това не беше по вкуса му.
Разделихме се.
Оказа се, че съм сгрешил в прогнозата.
Половин година по-късно (бях допуснал, че ще удържи още три) този човек получил масивен инфаркт и спешният екип само установил смъртта.
—
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
Както вече казах, инфарктът е следствие от лош и объркан начин на живот и хранене.
Ежедневно самоубийство.
Ако се тъпчеш, ако на масата смесваш всичко с всичко, ако пушиш и пиеш, ако имаш наднормени килограми и не се движиш, учудването (ах, ама как така?) на околните, че си умрял от инфарк граничи с идиотизъм.
То е все едно да се качим трийсет души на покрива на небостъргач, някой да скочи от ръба и ние да се учудим, че долу на паважа се е разпльоскал като разсипана тенджера борш.
И да се питаме един друг: Ама защо стана така, той така хубаво си летеше и нищо му нямаше?
—
СЛЕДЕТЕ СИ КИЛОГРАМИТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ!
Бих могъл да ви кажа, че ако мъжете надхвърлят пет-осем килограма над ръстта си (при един и осемдесет, махаш стоте и остават осемдесет нормални килограма), влизат в сектора на тревожната червена лампичка, но…
Но в днешни дни наднорменият народ е толкоз много, че се счита за нормално да си дебел. На такъв и да му кажеш, че отива на кино, той гледа другите дебели (и все още живи) и си вика “Това са глупости”.
Така че, няма да си хабя думите.
Бих могъл да ви кажа и, че ако жената е над четирийсетгодишна и е с тегло над ръста минус сто и десет (при сто и седемдесет минус сто и минус десет, това са шейсет нормални килограма), също влиза усмихнато и неусетно в спиралата на смъртта, но…
Но и това няма да кажа.
В тия години на свинско дебелоочие, овча толерантност, на пълна липса на себенаблюдение, отсъстващ реален поглед върху себе си и ампутирано чувство за естетика, да кажеш на някого, че е дебел при ръст сто и седемдесет и тегло сто килограма, би значело…
Би значело да нарушиш правото му да е дебел, потен, постоянно миришещ, по-често нехигиеничен и всичко останало… от правата.
Така че, няма да кажа нищо.
Който има акъл в главата, разбира от две думи.
—
СЪВЕТИ ЗА ЖИВОТ БЕЗ ИНФАРКТ
1) СЪС СТАВАНЕТО СУТРИН
Изпивайте чаша хладка/топла вода.
Няма “ама не обичам”.
Правите го.
2) ВСЯКА СУТРИН ДЕСЕТ МИНУТИ ГИМНАСТИКА
И не, не се хващайте за йога.
Първо тичайте на място, после клякайте, правете лицеви опори и коремни преси.
Когато се изпотите, когато се задъхате, когато кръвообращението ви литне в небесата, излезте на балкона/двора и дишайте две минути дълбоко.
Едва тогава влезте в стаята и направете две-три минути гъвкавост и разтягане.
3) СЛЕД ГИМНАСТИКАТА
Отидете на чешмата и се наплискайте със студена вода.
Които решат, направо да влизат под студения душ.
След плискането/душа се изтъркайте силно с груба хавлия.
4) СЛЕД СТУДЕНИЯ ДУШ
Изпийте половин литър (или повече) вода с лимон и портокал.
И отивайте на работа.
5) ЗАКУСКА
Първо изяжте една ябълка и десет минути по-късно сядайтена масата (или вадете от раницата приготвеното)
6) ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ДЕН
Използвайте всеки миг, за да се раздвижвате: коридори, етажи, стълби.
7) ПРЕДИ ОБЯД ИЗПИЙТЕ ТРИ-ЧЕТИРИ ЧАШИ ВОДА.
Малко по-късно изяжте една ябълка.
8 ) ОБЯД
Каквото и да ядете, нека да е малко и към него да има сериозна сурова зеленчукова салата. И не яжте десерт никога!
9) НАДВЕЧЕР СЛЕД РАБОТА
Два варианта:
– отидете и направете сериозна половинчасова тренировка (на площадката, в парка, на стадиона, в басейна, в зала)
или
– повторете утринната гимнастика, но включете и гичики/тежести
10) ЕДИН ЧАС ПРЕДИ ВЕЧЕРЯ
Пийте три-четири чаши вода с лимон и портокал.
11) ВЕЧЕРЯ
Никакъв хляб (картофи, ориз, питки, баници, пици, десерт).
Само зеленчуци и нещо, което съдържа повече белтък.
12) СЪБОТА И/ИЛИ НЕДЕЛЯ (В ПРАЗНИЧНИ ДНИ)
Грабвайте раниците и заедно с близките, с приятелите или другарите, отивайте на поход (откривателство, катерене)
13) ЕДИН ДЕН В СЕДМИЦАТА
Не яжте и пийте чай и вода.
Най-добре е този ден да е денят на похода.
14) БЪДЕТЕ ВИНАГИ ЛЕКО ОБЛЕЧЕНИ И/ИЛИ БОСИ.
15) ГОВОРЕТЕ ТИХО, ПОЧТИТЕЛНО И НЕ ВИКАЙТЕ!
Високият тон винаги удря в сърцето.
Човек, който носи Природата (бог) в себе си, никога не крещи, освен…
Освен в битка за живота си, за семейството, племето, рода, земята и Родината.
—
ВЧЕРА БЕШЕ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ
Повечето хора са вярващи.
Или поне така казват.
Но храмът на бог (Природата) не е в бетонните/тухлени кутийки. В позлатените кубета пък съвсем.
Храмът на бог (Природата) е в нашето тяло и под открито небе.
Там където общуването с Всичко е непосредствено.
Вчера, заедно с близките извървяхме близо двайсет километра из планините. Чист въздух, слънце, простор и синева.
Цял ден бродихме, пиехме чай, седнали на някоя скала (това ни беше храната до вечерта) и пред очите ни беше цялото Мироздание.
Гледахме небето и облаците.
Слушахме птиците.
Наблюдавахме дивите животни.
Вятърът ни разказваше за далечните земи, откъдето идва.
Един ден в Храма На Храмовете.
Утре отново.
—
В КРАЯ:
Най-лесното нещо е здравето, приятели.
Поддържайте връзка с Природата и то винаги ще е с вас.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.