(Това е продължението на фейсбук публикацията: “Ние, дето живеем на Луната“)
ВЪПРОС:
“Как да спазваме чистота, Емо, като всички плодове и зеленчуци са пълни с нитрати?”
ВЪПРОС:
“… и ти е лесно на теб да говориш да се храним с повече пресни храни, но знаеш ли с какви боклуци и отрови е пълно всичко?”
ВЪПРОС:
“Няма вече чиста храна и затова по-добре да ядем всичко, пък както стане, в края на краищата.”
ВЪПРОС:
“Емо, дай някакви идеи кък да се храним чисто, че иначе “яжте повече плодове и зеленчуци” е просто празна препоръка, защото всичко е пълно с отрови”
ВЪПРОС:
“Как да дишаме и да сме здрави, като и въздухът е отровен вече?”
ОТГОВОР:
Задавайте си правилния въпрос, приятели.
Той е един:
“Как е възможно да има десетки, стотици и хиляди хора живеещи сред нас, които не боледуват, въпреки че се хранят със същата (както нас) храна, пият същата (както нас) вода и дишат същия (както нас) въздух?”
Дали всичките тези хора са чисто и просто генетични, хе, хе, изроди или има нещо друго, върху което си струва да се помисли?
Ако търсите градивно решение на проблема (а не да си чешете езиците в коментарите), правилната посока е да разберите (научите, осъзнаете, осмислите) как тези здрави хора постигат и задържат здравето си неизменно напред в годините.
И още:
Как е минало детството им?
Какво образование имат?
Били ли са здрави като деца?
Тренирали ли са сериозно или просто са ритали топка в квартала?
Ако са боледували в ранна възраст, как така днес са истински символ на здраве?
Как живеят днес?
Как се хранят, как пият вода, какви са ежедневните им навици?
Какво работят и как минават дните им?
Какви са отношенията им с близките хора и приятелите?
Какви са като хора?
Можете да продължите и да допълните въпросника, но помнете, че накрая ще трябва да съпоставите (наложите, напаснете, съотносите, сравните) себе си със/спрямо човека/хората, който/които ви интересува/т и…
И именно на тази основа да започнете промяната.
—
ЗА СЕБЕ СИ:
Роден съм в степите на Казахстан при почти минус четирийсет градуса. Като дете боледувах много, въпреки постоянното трениране и завоюване на медали – имам поне шест-седем тежки бронхопневмонии.
Големият скок в здравето дойде след армията: промених изцяло храненето и в рамките на месец-два престана всичко (настинки, хреми, сополи, синузитни пристъпи, хъхрене, висока температура, гърло, бронхити и пр.)
Между другото, бях прегледал задълбочено роднините по майчина и бащина линия и знаех, че доста от прабабите и прадядовците ми са си отишли от тежки пневмонии, някои от туберкулоза.
Като изключим две-три залитания (нормални за млад, много активен, направо космически взривно-активен, човек), от които произтекоха сериозни отклонения в ежедневния здравен ритъм, до днес…
До днес (и то от десетки години) съм здрав.
Здрави са близките ми хора.
Здрави са близките ми приятели, огромната част от които тренират и се хранят разумно.
Най-после здрави са и хората от клуба, който водя.
Консултирам стотици хора по целия свят и тези, които тръгнат по Пътя, приключват с болестите.
Възможен ли е по-очебиен, нагледен и ясен доказателствен резултат за ефикасността на нещата които говоря, разяснявам и показвам нагледно?
—
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
Приказките, че…
– всичко е замърсено
– всичко е отровено
– всичко, което ядем и пием е боклук
– няма никаква надежда
… са чисто и просто малодушни, пораженчески, разкапващи психиката на лековерните и податливите (най-вече на децата) и просто неверни внушения.
Всъщност, това са приказките на мързеливите.
На тези, които нямат смелост да решат и да опитат.
На тези, които нямат смелост да тръгнат по пътя на новото и неизвестното (за тях).
Приказки на страхливите хора, които не са изградили собствено чувство за отговорност към останалите (и отново децата), които никога няма да застанат пред другите и да ги поведат към решаване на проблемите.
Надявам се, ти, приятелю, който четеш това, да не си от тези хора.
—
И ТАКА, ДА ПОПИТАМ:
Откъде мислите, че се купуват вкъщи (у нас) продуктите за храна?
Сигурно чакам под дървото на Познанието в Райската градина, та белким господ ми разреши да си взема едно кило библейски био-ябълки?
Може би бера био-зеленчуците от Райските Ангелски Градини, дето ангелите поливат със светена вода де що зеленчук е засаден?
А водата? Ах, водата за пиене вкъщи идва направо от ония специални библейски реки, в които от едната тече вода, в другата шербет, в третата мед и в четвъртата мляко.
Т.е. вече е ясно, че млякото и млечните (доколкото въобще някой вкъщи ги яде) се вземат също от Горе.
То чистота, то безхимикалност, то безпестицидност, то… чудо!
—
ОСНОВАТА НА ОСНОВИТЕ НА ЗДРАВЕТО
Това са пет изисквания, без които по-лесно ще минете през иглени уши, нежели да влезете в Царството на Здравето:
1) ВСЯКО ХРАНЕНЕ
Започва половин час преди сядане на масата с две-три чаши вода (от бутилка, от чешмата, от реката, а може, ако щете, и от първата по-чиста дъждоавна локва… стига да си носите марля).
Десет минути преди да започнете да се храните, изяждате една ябълка или друг плод, но…
Но ябълката Бие Всички Останали Плодове.
Във всички древни народи единствено ябълката е на почит. Няма нищо (хе, хе) за авокадото или, примерно, за мангото.
А тия, дето приказват за пестициди и пр, нека си приказват и да ходят да си берат ябълките От Горе, там ги чакат. Ние, дето живеем в реалното ежедневие, купуваме от плод-зеленчука.
С водата и ябълките измивате (прочиствате, подготвяте) целия чревен тракт да реагира незабавно на отрови (хормони, пестициди, химикали и пр.) и да ги изхвърля своевременно.
Без предварителна вода и плод, този процес Е (Почти) Невъзможен и вие бавно, но сигурно се отравяте.
2) ПЕСТЕЛИВОТО, ПОЧТИ НЕДОИМЪЧНО, ХРАНЕНЕ
Говоря ви за количеството, а то е… две събрани шепи с лек връх отгоре.
Това е точното количество, съответстващо на нашия стомах, приятели, отвъд което трябва да остане място за стомашните сокове и образуващите се от храносмилането газове.
Натъпчете ли стомаха до дупка, газовете тръгват не само по червата но и:
– нагоре по хранопровода и увличат стомашното съдържимо (рефлукс)
– през тъканите и накрая през кожата, като предизвикват неприятни и болестни кожни промени. С годините газовете пътуват нагоре през тъканите и променят състава и формата дори на скелета, включително и формата на черепа.
Накратко: две шепи храна с връх.
Това е цялото ви хранене.
Вметка:
За децата, здраво трениращите и бременните двете шепи с връх не важат. При тях ими други, чисто спортни хранителни принципи и разценки на белтъчини, въглехидрати, витамини, микроелементи и пр.
3) НИКОГА НЕ ПИЙТЕ ВОДА И ТЕЧНОСТИ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ
Дори и при относително чисто и правилно подбрано хранене пиенето на вода (и каквато и да е течност), води до пресичане дейността на стомашните сокове и огромна част от храната се превръща във враг (за имунната система).
Представете си как на всяко хранене вашата имунна система работи на прага на възможностите си, все едно сте болни от левкемия, примерно.
Писал съм за хранителната левкоцитоза (ненормалното повишаване броя на левкоцитите след хранене) и то е неимоверно засилено при няколко условия, които не са тема на днешната публикация.
4) ГЛАДНИТЕ ДНИ
Без гладен ден на вода, забравяте за вътреочистителните процеси.
Приказките, че можело тялото да се чисти, докато си ядем по два-три пъти дневно, са празни приказки. Сложим ли в тялото нещо, което е различно от вода (с изключение на малко лимонов сок и малко мед) или дори нещо, което се дъвче (примерно, плод), очистителните процеси спират на секундата.
Прочетохте и, надявам се, запомнихте: ежеседмично еднодневно гладуване на вода.
5) АКТИВНО ДВИЖЕНИЕ, СТУДОВИ ПРОЦЕДУРИ, ДИШАНЕ
Здраво сърце, активно кръвообращение, силна имунна система и чист организъм са невъзможни без
– активно движение и спорт
– мощна дихателна дейност
– ежедневни утринни студови процедури (плискане на чешмата, студен душ, плуване в студени води)
И, за тия, дето приказват, че нямало кога, че на мен ми било лесно да приказвам, ще подхвърля, че ходя на работа всеки ден, справям се с неприятности и свинщини всеки ден, а вечер, веднага след приключване на работата, уморен или изцяло скапан, поемам към тренировъчната зала.
В пек и студ, в дъжд, в сняг, в леден вятър или суграшица – всеки ден от десетки години.
Събота или неделя (въпреки, че имам по две-три тренировки), хвърлям оборудването в колата и с близки хора поемаме към набелязано място (море, планина, водопад или скални отвеси)
Който иска, прави.
Който го мързи, приказва и си намира оправдания.
Който гори от енергия и желание, си личи отдалеч.
Който се страхува, но не си го признава, злобее.
Прости закономерности, дето всички ги знаят.
Надявам се вие да сте… от които трябва.
—
КАКВО ВИ КАЗАХ, ПРИЯТЕЛИ?
Дишаме един и същ въздух.
Пием една и съща вода, аз от чешмата. Предимно като чай.
Купуваме храната си от едни и същи места, но…
Някои имаме начин на живот, близък до природата, защото сме едно с Природата и защото знаем (съзнаваме, усещаме, чувстваме), че Ние Самите Сме Природата.
Оттук се променя всичко:
– подборът на едни или други продукти
– количеството на едно хранене
– маниерът на хранене
– ставането сутрин в работни и почивни дни
– лягането вечер в работни и почивни дни
– отношението към себе си, към животните и Природата
– отношенията с близките, приятелите и въобще всички хора
– забавленията (“Покажи ми как прекарваш свободното си време и ще ти кажа що за човек си”, кой го е казал?)
—
В КРАЯ:
Е, въпросът е очевиден:
Как прекарваш свободното си време ти, приятелю?
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.