ВЪПРОС: “Емо, мъжът ми отдавна има високо кръвно и го поддържа с хапчета. Холестеролът му уж беше в нормите, но скоро направи микроинсулт, слава богу, без последствия. Вечер изпива почти цяла бутилка вино и пуши по една кутия цигари на ден, понякога по-малко. Иначе редовно кара велоергометър по половин час и като цяло е здрав човек. Как трябва да живее, за да не се повтори инсултът в по-тежък вариант?”
ОТГОВОР:
Въпросът е триумф на българския манталитет днес: хубав, едър, дебел мъж, с високо кръвно, с висок холестерол, задъхва се като кит, пуши по кутия цигари, пие литър вино, яде сладко, не спортува, но иначе…
Да?
Ами… здрав, бе!
ВЪПРОСЪТ отразява в концентриран вид здравословното състояние на 65% от българите днес, преминали трийсет и пет годишна възраст.
Всъщност, процентът е много по-висок, но напоследък хората станаха крайно обидчиви за какво ли не и най-вече, когато бъдат намесени сакралните осемдесет процента.
Доцент Иво Христов и така нататък.
ИЗБРАХ този въпрос от последните трийсет, защото:
1. Високо кръвно имат над 70% от българите.
2. Играещ холестерол – също над седемдесет процента.
3. Хората след 35-40, прекарали микро- и инсулт се увеличават главоломно.
4. Българите със задух, сърдечна хипоксия, инфаркти и тромбози гонят… ония ивохристовски проценти.
5. Българите, пушещи кутия цигари и нагоре… числото е смазващо.
И прочие позитивни новини.
ЗА “ПРЕЗРЕНИЯ КОМУНИЗЪМ”: През 1985-86 бях бурмичка в регионалния Русенски екип, който посрещна представителна научна група от Япония. Жълтоликите изучаваха феномена “дълголетие” в България, защото бяхме на първо място по столетници на глава от населението, а данните за физиологичните ни жизнени параметри (кръвно, мазнини, белодробен капацитет, издържливост, съотношение “ръст-тегло”, средна продължителност на живота и пр.) бяха с космически години напред.
Казано иначе, японците дойдоха да се учат от нас.
От нас – българите.
(Между другото, японците вече хванаха цаката на нашето кисело мляко и го произвеждат като “Българският секрет за дълголетие”. А какво направихме ние със собственото си кисело мляко е видно от съставките му в магазините – нишесте, захар, тебешир, палмово масло, сухо, т.е. мъртво мляко, една купчина номерирани отрови Е-та и прочие дивотии)
С островните учени ходехме по предприятията, избирахме произволни хора, което може –
измервахме ръчно, другото оставяхме на апаратурата. После по селата. Накрая – обратно в канцелариите и…
Официалните данни, които страната бе представила, всъщност се оказаха занижени – полевите проучвания отчетоха много по-добри резултати.
ОТ РУСЕ, японците отидоха в Южна България – планинските села и градчета в Родопите, Рила и Пирин.
Китните, някога, високопланински села, които в над 90% сега ги няма. Доколкото знам, там данните за здравето и дълголетието направо сринали самочувствието на прехвалените самураи.
Да не говорим пък, какво ги е направило нашето селско момче, именувано Дончо Колев, когато през трийсетте го завели в Токио.
Изправили срещу него най-изявените бойци – кой Удушвача, кой Трошача, кой Могъщата Планина – все японски самохвалковци с гръмовни имена.
Резултатът – един и същ. Непобеден самурай за цяр не останал.
Заради неумението им да приемат поражението и подлостта им (опитали да го убият в хотела, като хвърляли по него ножове и звездчки, тип “шурикен”), Дан Колов се зарекъл никога повече да не стъпи в Страната на Изгряващото Слънце.
ДНЕС из ФБ се разпространяват (платени, има си хас!) реклами за “Чудото на японския зелен чай”, “Японски секрети за дълголетие”, “Съветите на японския лекар Нам Кой Си за здраве и дълъг живот”, тибетски, китайски, непалски, индийски и други небивалици, които, ако си наясно с нещата, те карат само да се усмихваш.
Ние сме българи, по дяволите!
Японски зелен чай не съм пил никога. Нито зелен, нито червен, нито син или какъвто там. Тук имаме наши чайове, къде по-добри – четете Петър Димков. На сушито пък (между другото, често пълно с ларви на глисти) не знам и вкуса му.
ПРИЯТЕЛИ, другари, съмишленици, братя:
Сега сме две и осемнайсета и въпросът е: “Как за трийсетина години от водеща по здраве и жизненост нация, успяхме да се сринем до умираща сбирщина хора, чийто брой (ако съберем българите) е по-малък от два-три квартала на Париж или Ню Йорк?”
ЗА ДА НЕ СТИГАМЕ до безрадостния букет от съвременни болести (и инсулт), е необходимо да спазваме народностните традиции и да живеем като нашите прадеди.
Да погледнем (най-общо) обичайните дейности в българското село – от сутринта до вечерта:
1. Сутрин – ставане и преди всичко грижа за животните (храна, чистене, извеждане)
2. Запрягане на каруцата, оседлаване на коня
3. Труд – на полето, на нивата.
4. Закуска – на полето.
5. Труд – на полето/нивата.
6. Обяд – по икиндия
7. Късен следобяд – прибиране от полето, грижа за животните.
8. Вечеря.
9. Наглеждане на животните – сено на конете, в обора и пр.
10. Сън.
ХАЙДЕ СЕГА да обърнем някогашните селски дейности в техните съвременни, градски съответствия (аналогии):
1. Сутрин – ставане, хигиена, гимнастика, разтягане, йога, крос, плуване.
2. Силови упражнения със собствено тегло, хладно плискане, авто-масаж.
3. Отиване на работа.
4. Закуска – поне два-три часа след ставане.
5. Работа и професионални задължения.
6. Обяд.
7. Късен следобяд: вечерна тренировка.
8. Вечеря.
9. Разходка след вечеря.
10. Сън.
Като допълним и очевидното – поне два приема на плодове (преди закуска и преди обяд), поне два приема на сурови зеленчуци (обяд и вечеря), много вода на гладно, олекотени и гладни дни, се оформя картина на стабилно здраве.
(Забележка: Спортни и хранителни програми, въпроси и съвети – на съобщения)
ВИЖДАТЕ, колко е просто – и днес, ако решим, можем да открием у себе си селското, да се вслушаме в гласа на столетията, на рода и насложените народностни рефлекси.
МЕЖДУ ДРУГОТО, инсултът не е заболяване, а симптом (кофти, но симптом), за крайна запушеност (затлаченост, обложеност) на тялото.
Високото кръвно налягане – също.
Когато общата чистота, вътрешната хигиена и функциониране на организма са наред, кръвното налягане се нормализира, холестеролните отлагания изчезват и опасността от инсулт/инфаркт отшумява.
Да лекуваме тялото от инсулт (освен да го предотвратим или да възстановим функционалността след прекаран такъв), е като да обявим, че причината за кражбите, са… крадците.
Когато е очевидно, че връзката “държавна политика-социална политика-статус на населението-състояние на семейството” е в основата на процента (висок или нисък) кражби.
НАЧИНЪТ НА ЖИВОТ и хранене (който издухва безкомпромисно възможността за заболяване) може да бъде преобърнат за три-четири месеца, стига да решим, че искаме здраве.
Да разчитаме на препарати за разреждане на кръвта, означава да вкараме тялото в бавния, опасен водовъртеж на тежките заболявания. Кратката отсрочка на инсулта, е за сметка на объркване на фините клетъчни рецептори, отговорни за усвояване на микроелементите, на жизнено важните метали, на усвояването на захарите, на мазнините и поддържането на хормоналния баланс.
В един момент (напред във времето) ние се превръщаме в болен човек без надежда.
Зад фармацевтичното “лекуване” с препарати стоят мощни компании, които войнствено и репресивно налагат продуктите си на пазара. Целта са печалби – огромни и немислими по количество.
Задължителното условие е: човек да бъде разболяван до степен, която го прави (неминуемо и еднозначно) зависим от “лечение”, за което да плаща.
Много честни лекари отказват да участват в това. Немският лекар д-р Йохан Георг Шнитцер привежда ужасяващи, фактологични примери, свързани с ваксините за настинка и грип (обикновен, свински, птичи), противоинфекциозните препарати (водещи до тежка, вътрешна полиинфекциозност), ваксините и препаратите “против” детски паралич и – да, по днешната тема – хапчетата за разреждане на кръвта (уж, против високо кръвно налягане и инсулт).
Нека повторя: Тия (концерни, фирми, сдружения, транс-концесии и прочее обществени ракови тумори) искат да сме постоянно болни и плащащи. Не им пука за вас, за децата ви, за родителите ви и за народа и страната ни.
Фактите говорят, че за да се случва това, над девет десети от политиците (ни) са вътре в това братоубийство.
Въпросът е, искате ли да бъдете окаяна, дрогирана, чипирана, безволева опитна маса без човешки облик или сте хора, които държат живота в собствените си ръце?
Решението, обаче, е свързано с действие (с правене).
Не с празни приказки от сорта “от нас нищо не зависи”. Никога не говорете така и не споменавайте това пред децата си.
Запомнете: действие, неспиране и усмивка.
Заедно и в единство с другите.
НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ задава психо-физическите импулски, които оформят неврофизиологичната ни дейност и в крайна сметка – механизма, по който реагираме на външните въздействия.
Комплексът “външно въздействие-реакция-физиологично следствие” е в основата на здравето. Лесно е да приказваме, че всички болести идват от психиката, но… просто не е вярно.
Ако сме обърнати към природата, ако имаме силна вяра и познание за единството на всичко, което ни заобикаля, всяко (негативно) външно въздействие, ще се размие и ще изчезне без да предизвика болестни последствия на психо-физиологично, неврологичноно и клетъчно равнище.
Казано точно: Начинът на мислене и психиката ни са следствие от нашата вяра, стремеж (или липсата му) към познание, разбирането ни за света и близостта с Природата.
Обратно: Ако сме скъсали връзката с природата, ако ценностите за нас са “пластмасовите” модни ударения (пари, скъп телефон, скъпа кола, скъпи заведения, дрехи, пластични операции, модни кулинарни специалитети, показност, превзетост, кухи, безсмислени, “картонени” разговори и пр.), обикновено сме мнителни, обидчиви, раздразнителни, заядливи, повърхностни и цялата ни ценностна система е патологично изместена.
В този, втори пример, ние сме отворени за болести, носим (и сеем) разделение и противопоставяне, което означава, че сме болест сами по себе си – нещо, чуждо на природата и, ако щете, на живота въобще.
Животът и Природата няма да ни търпят и (рано или късно) ще ни поставят на мястото ни, но това няма да ни хареса.
На кого му е необходимо това?
В КРАЯ:
Корави сме, българи сме и всички сме от село.
Здрави, яки селяни, които могат умело да въртят сопата.
Не го забравяйте.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.