ВЪПРОС:
“Какво да правя при камъни в бъбреците, Емо?”
ВЪПРОС:
“Постоянно ми излизат някакви песъчинки и камъчета от бъбреците и болките са направо нетърпими, особено посред нощ. Как да се отърва от тях?”
ВЪПРОС:
“Баща ми си отиде от бъбреци, направи пиелонефрит и ме е страх, че същото ще се случи и на мен.”
—
ОТГОВОР:
ОТ ЗЕМЯТА ДО НЕБЕТО
През десетките години, в които се занимавам с хора с различни заболявания, установих, че…
– макар и да идват от различни семейства,
– макар външно да са с различен тип тяло и характер
– макар да са с различен темперамент
– макар външно да са, уж, весели и усмихнати хора
И външно разликите помежду им да са от земята до небето…
Всички, които имат бъбречни заболявания, са с нещо общо и това “общо” е дълбоко вкорененият, всеобхватен, абсолютно разпознаваем за специалиста… страх.
Ако се случи да опознаем човека добре, ако бъдем допуснати до неговото личностно, почти интимно “вътре”, тогава можем да оприличим истинския му вътрешен живот на…
На малко, уязвимо, уплашено и треперещо животинче, свряно в хралупата, докато наоколо земетресения срутват скални масиви, горят ужасяващи горски пожари или побеснели реки преливат и отнасят всичко по пътя си.
—
СТРАХЪТ, ЗА КОЙТО ГОВОРЯ…
Не е страхът при проблемите с щитовидната жлеза, примерно.
Не са и смазващото отчуждение и самота, предхождащи рака.
При бъбречните заболявания говорим за стесняване на кръгозора, за самозатваряне в тесния тунел на еднообразните възприятия, на постоянното позоваване на (вкопчване в) миналото и неумението да се изгради отчетлива, практически работеща и видима идея за утрешния ден и бъдещето въобще.
Т. е. човекът се е хванал за миналото като удавник за сламка и не го пуска при никакви обстоятелства.
Често за хората, страдащи от бъбречни заболявания, е невъзможно да намерят причината и няма как сами да открият повтарящия се психо-лайтмотив (подобно на разкапващия нормалните възприятия и нормалното съзнание 25-ти кадър във филмовата лента).
За тези, които не знаят що е то “скрит 25-ти кадър”, давам пример: гледате филм и неистово ви се допива кока-кола, защото…
Защото във всяка секунда заснето движение от 24 кадъра, последният представлява изпотена бутилка кока-кола, от която се излива, уж, примамливата, изстудена течност в запотена стъклена чаша.
Зрителят, разбира се, не вижда никаква кока-кола и никаква чаша (това е невъзможно), но подсъзнанието отчита 24-тия кадър и започва подмолната си дейност.
Именно по този начин страховете от незнание, от неверие в самите себе си, стокхолмският коловозен синдром от травмите в детството (този коловоз се оказва много удобен за постоянни себеоправдания, че не се справяме), липсата на действени навици, липсата на достатъчно воля и, разбира се, често присъстващият най-обикновения мързел…
Всичко това (картината е много, много по-всеобхватно черна и отчайваща, но дълбоко скрита) започва да нарушава функциите на отделителната система, защото…
Защото отделителната система, наред с чисто физиологичното изхвърляне и освобождаване от телесните отрови и отпадъци, се явява Психо-Физиологичен и Ментален Символ именно на…
На умението (или абсолютното неумение и нежелание) на човек да се отърси от чернотата на миналото и да нарисува пред себе си реалистичната, светла и истинна картина на бъдещето, за което…
За което трябва да се положат (и да се полагат) сериозни, постъпателни и ежедневни усилия.
—
ВИЖТЕ ТЕСНИЯ, СКАЛЕН КОРИДОР НА СНИМКАТА
Немалко хора живеят точно такъв живот-коридор, притиснали сами себе си и продължаващи да стесняват изкуствено вътрешното си функциониране и остатъчните си (отпечатаните дълбоко в подсъзнанието) психо-възприятия.
– ако сме имали продължителни негативни изживявания в детството,
– ако в ранна възраст сме присъствали на повтарящи се лоши, осакатяващи детското съзнание човешки отношения (най-вече между майката и бащата),
– ако наслоеното незнание (непознаване на естествените природни закони) ни пречи да изскочим от черната матрица и да стъпим на Горната Земя,
– ако нямаме Светла Вяра В Доброто, която (съчетана с образование, знание и познание) да ни води към естествената светлина в човешкото битие…
Тогава е много трудно (почти невъзможно при стандартния, изхабяващ начин на живот) да вземем нещата в свои ръце и да се измъкнем от блатото, както Барон Мюнхаузен, който се издърпал сам, хващайки се за косата.
И изкуствено изграденият от самите нас смачкващ, смазващ, тъмен, безнадежден и ужасяващ коридор продължава да ни задушава и да не ни дава да се отърсим от страховете и психо-авто-отровите.
—
ДЕСЕТ СТЪПКИ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЪБРЕЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ
1) ЗАПОЧВАЙТЕ ДЕНЯ С ЧАША ХЛАДКА ВОДА
Сутрин първото ни задължение трябва да е Задвижване Дейността На Бъбреците и Сърцето.
2) ДЕСЕТМИНУТНА ГИМНАСТИКА
Задължително разпределение на дейностите:
50% динамични упражнения за сърцето и бъбреците (те работят отлично, когато тялото се тръска): бягане на място, бягане с високи колене, клякане с лек поскок при изправянето и пр.
и
50% гъвкавост, която подобрява кръвотока, лимфата, усилва качеството на нерво-съобщенията и “изцежда” бъбреците.
3) ЧАША ИЛИ ДВЕ ЧАШИ ВОДА ПОЛОВИН ЧАС ПРЕДИ ХРАНЕНЕ
Всяко хранене натоварва бъбреците, защото поетите белтъци и въглехидрати изискват много вода за усвояването си, а отпадъчните отрови трябва да могат да бъдат разредени и изхвърлени през бъбреците.
Колкото повече белтък и топлинно обработени храни поемаме, толкова повече чиста питейна вода е необходима за един ден.
4) ЗАПОЧВАЙТЕ ЗАКУСКАТА И ОБЯДА С ЯБЪЛКА
Ябълката подобрява усвояваето на храната.
Колкото по-добро храносмилане, толкова по-малко отпадъци и отрови и толкова по-спокойна бъбречна дейност.
5) СУРОВИ ЗЕЛАНЧУЦИ ПОНЕ В ДВЕ ОТ ДНЕВНИТЕ ХРАНЕНИЯ
Усвояването на всяка храна се усилва неимоверно, ако се приема заедно със сурови зеленчуци и минимално количество парени, задушени или печени такива.
6) НЕПРЕЯЖДАНЕ
Ако поемем повече от необходимото количество храна, голяма част от нея не се усвоява и се превръща в ненужен, отравящ тъканите боклук.
Този телесен боклук трябва да стигне до дебелото черво и бъбреците, за да бъде изхвърлен. Но знайте, че и в дебелото черво продължава усвояването на някои групи вещества и вода. Ако усвояването е затлачено, отровите във водата биват прехвърлени на бъбреците и с течение на годините те се претоварват, влошават дейността си и започва образуването на песъчинки и камъни.
7) ЕДИН ГЛАДЕН ДЕН В СЕДМИЦАТА
След трийсет и пет, четирийсет и пет годишна възраст липсата на гладна ежеседмична пауза/паузи лека-полека затлачва тялото и изхабява бъбреците.
В гладния ден (гладна пауза) олекотяването на храносмилателната система влива жизнени сили във всички физиологични системи и организмът се подмладява.
8/ В ТЕЧЕНИЕ НА ДЕНЯ
Намирайте време за бързо, краткотрайно раздвижване: подскачане, усукване, дълбоко дишане.
Т.е. казано иначе, тръскане, изцеждане, пречистване.
9) ЗАВЪРШВАЙТЕ ДЕНЯ СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНА ТРЕНИРОВКА
Освен тръскане, изцеждане и усукване, е необходимо да засилите работата и качеството на мускулатурата, защото…
Защото (наред с всичко друго) мускулите са активната част от общата хормонална система и ако са добре поддържани, имаме и стабилен хормонален баланс.
Ако хормоните са наред, жлезите са във върхова форма, лимфата е бистра, кръвта и тъканите са пълни с пресен кислород и бъбреците работят спокойно и методично.
10) ПРЕКАРВАЙТЕ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕ СРЕД ПРОСТОРА
Поля, гори, планини, реки, водопади, езера, морета и над всичко – дневната синева на небето или звездния безкрай нощем.
Широтата поражда широта на мислите и възприятията вътре в нас.
Широтата на мисленето успокоява и поставя физиологичните системи в единодействие.
Широтата на възприятията поражда съвсем нови емоции, които са в основата на телесната алкална реакция.
Широтата на мисленето и възприятията подтиква всеки човек да си задава стойностни въпроси, да търси отговорите, да чете, да се самообразова, да отсява важното от ненужното и да трупа познание, което…
Което изгражда непоколебима вяра в Живота и неговото невъобразимо действено многообразие.
Постепенно осъзнаваме, че Животът е единственото състояние на Всичко Съществуващо, което ни отвежда до единственото вярно заключение, че…
Смърт няма.
Това, което хората именуват с понятието смърт, е просто преминаване от едно състояние на съзнание в друго, от едно състояние на светлинна вибрация в друга и така в еони, еони, еони от време (времето също е несъществуваща фикция) обхождаме и пребиваваме във всички възможни точки и кътчета на време-пространството.
Цветна и примамлива необятност, в която сме навсякъде и във всичко.
И тогава… къде остана страхът?
—
ВМЕТКА ПРЕДИ КРАЯ
Публикацията е насочваща и далеч, далеч не изчерпателна.
Тя е само уводът към началото, все едно сме на черджето пред портата на познанието.
Помнете, че за каквото и да говорим (болести или здраве), винаги става въпрос за съзнание и подсъзнание.
Но към промяна на съзнанието и докосване до необятните дълбини на подсъзнанието се стига по най-простичките пътеки (методики):
Изграждане на ежедневни навци.
Изграждане и следване на плана за утре и следващото утре.
Винаги усмихнати, пълни с готовност за помощ и подаване на ръка.
Широта в мисленето, в идеите и в отношенията.
И, разбира се, да сме приносители на светлина и енергия.
—
В КРАЯ:
Ние сме концентрирана, мощна светлина, заключена в крехко човешко тяло.
Осъзнаем ли я, животът става лесен, игрив и бърз, като бистър планински поток.
Ние сме творците.
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.