ВЪПРОС: “От това, което чета, смисълът е, че ние сами си вкарваме активните вещества, които ни превръщат в трушия. Може би царска? Намеквам за подаграта, Емо. Моля те, дай работещ отговор на тема “подагра” или така наричаната царска болест.”
ОТГОВОР:
Царска, но от цар до цар – една предсредновековна Европа разлика.
Нашите вождове и царе (Калоян, Иван-Асен, Симеон, Крум, за когото се сетите) все здрави, в отлична форма и страхотни бойци. Дето се вика, селяни – една подагра като хората не могли да завъдят.
Но ония, аристократите на тогавашната вмирисана, горда Западна Европа (в това време при нас тоалетни, бани и сауни), се отсрамили мъжки: всичките тъпкани с пикоч до козирката, шупнали като развалено кисело зеле, целите в пъпки, с опадали зъби и инвалидизирани на трийсет и пет.
Разбира се, точно на тях нарекли болестта “царска”. Повели, благородниците, още от тогаз с едно на нула… зависи от коя страна на инвалидната количка гледате.
ВМЕТКА: Според древногръцкия лекар Хипократ (четири века пр. н.е.) подаграта е “фараонска” болест, защото от нея страдали предимно египетските фараони.
Т.е. нищо различно от средновековните, хе, хе, евроатлантици.
ИЗОБИЛИЕТО на масата винаги е нож с едно острие и то е насочено към нас.
Идва момент, когато гастрономическите удоволствия и възторжените кулинарни емоции преминават в тотална липса на възторженост и неминуемо се сриват до ежедневен психофизически пароксизъм.
Накрая остават само плачливите спомени за времето, когато сме можели да ядем луканки и суджуци на корем, а след това дори сме успявали да натикаме подутите си крака в обувките и – без да крещим от болката в палеца – да се приберем на собствен ход.
ДИАГНОЗАТА “ПОДАГРА” ни казва:
1. Че бутилката на болестите в тялото ни, за които не сме и подозирали, е препълнена и сега започва да прелива.
2. Че няма орган, който да не е засегнат: бъреци, черен дроб, стомах и черва, сърцето и кръвоносната система, пикочно-половата, простата, кости, мускули, стави, сухожилия и дори мозъка и световъзприемането.
3. Че занапред имаме два пътя:
– Път А: продължаваме по същия начин (алкохол – мек и твърд, кисели краставички и туршия, месо, без сурови плодове и зеленчуци, без спорт и дълбоко дишане, без гладни дни и пр.) и стигаме до частично обездвижване или инвалидната количка. Съпътстващите (възможни) екстри като инфаркт и инсулт не ги броя.
– Път Б: променяме всичко (на първо място Начина по който гледаме на себе си и света около нас) и бавно, но сигурно се връщаме в играта на живота, движението, моженето и усмивките.
Трети път няма.
ЕРЕТИЧНО: Пикочната киселина от месото, всъщност, се изхвърля (почти) безпроблемно, освен ако не ядем по пет кила месо на ден. Т.е. не месото е единственият причинител на подаграта.
Нашият организъм, както и животните, не може да усвоява захар, колкото и някои да мислят обратното. Ние сме деца на природата, а в природата захар няма.
Трудността при елиминирането на отпадните продукти идва от едновременното (на едно хранене) консумиране на месо и сладко. В това число влиза и хлябът.
Ето защо, някогашните крале-любители на пасти и всички, които ядат десерт (особено печени, захарни плодове) в края, неминуемо влизат в спиралата, водеща към подаграта.
Месото, консумирано със сурови зеленолистни зеленчуци, зеле и пр. (почти) не причинява подагрични промени. Още веднъж: месо и зелнчуци.
Нищо друго.
И, не – не говоря за разделно хранене.
Но, полятото с алкохол месо, едновременно с хляба, подсладените напитки, десертите и сладкишите, създават монолитна, отровна маса в червата, и вкарват организма в тотална невъзможност да се освободи от пикочната киселина.
ВРЪЗКАТА между отделните органи не е трудна за проследяване:
Когато кръвта и телесните течности са претъпкани с пикочна киселина (предимно от месото, туршиите, алкохола и захарта), организмът опитва да я изхвърли през бъбреците (също през кожата и лигавиците). Бъбреците не смогват, натоварват се прекалено, образуват пясък, камъни и това е началото.
Начало за чудо и приказ.
В това време гравитацията тегли надолу през тъканите остатъчната пикочна киселина и тя се утаява в тазовото дъно и ходилата. Болката в глезените, подуването на ходилата и болката в палеца са естествен ход на затлачването вътре, дълбоко в тялото.
Затлачените бъбреци връщат напора обратно и вдигаме кръвно налягане. Сърцето се задъхва, започва начална, а в последствие тежка форма на хипоксия – недостиг на кислород. Пиенето на съдоразширяващи и кръворазреждащи хапчета за високо кръвно отваря вратата към хиляди съдови микровъзпаления, а с тях идва холестеролът – навсякъде и във всичко.
Утайките в тазовото дъно и ударно повишеният холестерол предизвикват болестно набъбване на простатата или бактериални смущения в половия апарат при жените.
Между другото, писал съм и преди за подаграта (публикация от 31.01.2016)
ЕДИНСТВЕНОТО УСПОКОЕНИЕ (при мъжете), всъщност ялово успокоение, е това, че в началото на всички, хе, хе, добри новини (изброени по-горе), ерекцията е почти постоянна. Може да продължи месеци, дори години. При жените е аналогично – повишено либидо.
Това извъннормално състояние наподобява конската възбудимост при мъжете, вземащи анаболи – краткосрочен еректо-бонус, който завършва с полова немощ, депресии и самоубийства.
Всички мъже знаят, че когато им се пикае, членът се надува и възбужда. Също и когато сме в автомобил, който вибрира и друса. При подагра е същото: кристалите на пикочната киселина дразнят тъканите в тазовото дъно, оная работа стърчи на макс и мъжът си мисли, че е бог.
Бог?…
Не, не бог, а… “Господин за един ден” (помните филма, нали?)
Един ден (от няколко години) с кофти край.
РАЗБИРА СЕ, възможни са индивидуални телесни вариации по темата.
Примерно:
– повишена пикочна киселина с минимални бъбречни оплаквания
– подут палец, проблеми със сърцето, но (почти) без проблеми с простатата или яйчнците.
– почти никакви оплаквания, освен болка в палеца на крака
И още и още.
Липсата на болки в един или друг орган, не значи, че ще се отървем леко.
Просто сериозното тепърва предстои.
РАБОТЕЩИ ПРЕПОРЪКИ за тези, които искат здраве и промяна. За другите – да си сложат една картотена царска корона и да се успокояват, че болестта им е царска.
Конкретно:
1. Вкарване всяка седмица на периодични гладни дни (на вода и полукисели плодове) по указана схема.
2. Почти три литра вода на ден, като поемането на всеки две чаши е час преди хранене и само на гладно.
3. Три приема на кисели и кисело-сладки плодове преди хранене (на гладно)
4. Зеленчуци – само сурови. Три зеленчукови салати на ден. Забравяте за туршиите и киселото зеле.
5. Без (или с минимално количество) сол и захар.
6. Никакви десерти.
7. От месото остават птици и пиле. Също – риба.
8. Конкретният механизъм на хранене е твърде пространен и личен, затова е необходимо изготвяне на индивидуална програма.
9. Утринна и вечерна гимнастика – всеки ден. Много упражнения за гъвкавост (за изцеждане на тъканите) и ритмични дихателни упражнения – преподавам ги на йога-практиката.
10. Спорт по изготвена програма (три-четири пъти седмично), походи, йога, плуване и дишане на чист въздух. Ежедневното здраво, активно изпотяване е ключът към постепенното освобождаване от пикочната киселина.
11. Босоходство – навсякъде и по всяко време. Снимката е достатъчно показателна.
12. Ежедневни (сутрин и вечер) закалителни студови процедури и контрастни душове (за изцеждане на тъканите). Студовите процедури карат тялото екстремно да се освобождава от ненужното.
13. Силен самомасаж след закаляването сутрин и вечер (по посока на лимфата) с длани и груба кърпа.
(Въпроси, консултации, програми за хранене, спорт и профилактика – на съобщения)
“КАКТО ГОРЕ, ТАКА И ДОЛУ”: Макар и езотеричен, този древен принцип е показателен за връзката, аналогията и единството между отделните нива на света, който ни заобикаля.
Единство – запомнете тази дума.
Ако сме действени, мислещи с няколко хода напред, ако имаме знание, вяра и упование, ако мислим за бъдещето, а обичта…
Обичта?
Да, именно, обичта към децата и близките…
… ни подтиква да сме отговорни, бдителни и осторожни…
Тогава държим на здравето и уважаваме тялото си, защото именно чрез него можем да бъдем полезни. Обичта ни прави отговорни и предвидливи.
“Отдалеко, да ти е леко” – е казал народът.
МИСЪЛТА ЗА БЪДЕЩЕТО (нашето, на децата ни и на всички, които уважаваме) и познанието за Света ни карат да създаваме единство и разбирателство, не дрязги, препирни и конфронтации.
Единството е другото име на здравето.
Мисълта за бъдещето ни кара да изслушваме другия с уважение и да говорим, когато той приключи. Така запазваме нашето и неговото достойнство и показваме, че сме осмислили казаното. Тези и още много други, вече забравени добродетели, можем да открием в книгите – за начина, по който са се провеждали воинските и обществените съвети в нашата история. Можем дори да се поучим от стойностни романи като “Синовете на Великата мечка” или “Винету”.
Между другото, колко от вас знаят, че някогашното българско име Токораз (Исто), е същото като Токай (хан/кхан Токай) и… Токай-ихто – вождът на дакота от “Синовете на великата мечка”?
Единството (във всеки смисъл) е съставната тъкан на всичко, което ни заобикаля (природа, космос, вселена) и е необходимо да го виждаме, да го разбираме и да го утвърждаваме.
От нас зависи да учим децата (си) на това. Правим ли го, ние ги учим на… равновесие и здраве.
Четете, приятели, образовайте се, съпоставяйте и търсете.
ДИНАМИЧНОТО единство в рода, групата, племето, общността, народа и обществото показват степента на израстване – личностно и обществено.
Колкото по-единни – толкова повече здраве (вече го знаем), толкова по-здраво семейство и общество.
Колкото по-разединени…
Да?
Ами, да погледнем днешното здраве на българите, а после да се вгледаме в държавата, която създадохме, в която живеем днес и управляващите, които незнайно защо са още там.
След това да погледнем себе си и да си отговорим – какво ни задължават нашата чест и достойнство – ако ги имаме.
Да пием бира на Шипка, да чупим бутилки, да крещим, да развяваме трибагреника, да се плюнчим пред телевизорите, а на сутринта да си налягаме парцалите – всеки за себе си?
И да мрем от инфаркти, инсулти и рак, все едно у нас се води Третата световна война?
В КРАЯ:
Вяра, познание, обич, достойнство и чест.
Оттам тръгват нещата.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.