За голия тумбак и здравословните чифте пищови. Полезно ли е човек да живее здравословно?

   ВЪПРОС: „Емо, много приятели във фейсбук споделят, че не е чак толкова полезно да живее човек здравословно. Тя и поговорката казва, че много хубаво не е на хубаво. Ти какво ще кажеш?“

   ОТГОВОР:
   Е, какво да кажа?

   И аз така – чета написаното из фейса, водя записки и живея според премъдростите фейсбучни.

   МИНАЛАТА ГОДИНА с няколко навити хора (три жени и петима мъже) отидохме за четири дни през зимата сред гората. Бройката на мъжете я мислехме четирима, но петият го доведе един от групата.

   Беше замислено като приключение с цел да тестваме познанията и уменията си за оцеляване в тежки, зимни условия.

   Не взехме никакво ядене освен основните подправки, а вода щяхме да си набавяме от снега, леда и ручеите. Подготвихме се с ножове (за мен – лък), бойни прашки, въдици, капани и разни приспособления за лов на дребни животни.

   Камбаните забиха предупредително, когато се оказа, че онзи, доведеният в последната минута, е… веган. Лично аз, бих го натирил обратно на секундата, но откровението дойде, едва, когато се озовахме в планината и започнахме за разпъваме и окопаваме палатките.

   И започнаха веселбите.

   За да не умрем от глад, жажда и най-вече от студ (-11 на палатка са студ, откъдето и да го погледнеш), трябваше по цял ден да сме в движение.

   Другарят с… различното становище се възпротиви да участва в какъвто и да е лов. Вечерта, когато ние, традиционалистите, печахме на лагерния огън уловеното с много труд или правехме супа (жените са незаменими в това отношение) и се спуквахме от смях на вицовете, той ни гледаше гнусливо и пиеше чай.

   На втория ден му беше толкова студено (беше паднал поне с два килограма), че изглеждаше абсурдно да пребивава в пустошта. Приятелят му настоя и, въпреки мърморенето на по-голямата част от екипа, се смилих.

   Третият ден (планът беше да тръгнем на петия сутринта) се оказа преломен. НищоЯдецът, лишен от изкуствените растителни прахчета и от „съкровищата“ на нароилите се напоследък магазини за вегани (морковени торти, картофени салами и ядкови, хе, хе, наденици), приближи границата на необратимата хипотермия и отиваше към стабилен припадък.

   Прекъснахме приключението в дивата зимна пустош (справяхме се отлично, печеното беше без грешка, свикнахме със студа и знаехме, че можем да изкараме зимата), извървяхме десетте километра до колите и се прибрахме.

   Защо разказвам това?

   ЗАЩОТО повечето от хората, които следват една или друга хранителна идея, не се запитват…

   Какво?

   Не се запитват: Доколко с този начин на хранене (предписан от човек, който също не си задава подобни въпроси) биха оцелели – не вкъщи до фурната и супера на разстояние един хвърлей, а в Реални Природни Условия.

   Онези Реални Природни Условия, откъдето идваме всички и където…

   (ето, тук е тайната!)

   Където е Нашият Истински Дом.

   ТИЯ ДНИ, при кореспонденция с Англия, срещнах съчетанието ВМНВХ. Не успях да го разгадая и ми разясниха, че там далеч в мъгливия Албион, някакво момиче спазвало…

   Високо Мазнинно Ниско Въглехидратно Хранене/Диета.

   При мъгливите островитяни това ВМНВХ било последния писък (по-скоро вопъл) и хит с природосъобразността (тушшш!) и с ефективността си.

   Да поясня (копирам буквално примерно Високо Мазнинно Ниско Въглехидратно Меню):
– сутрин: няколко яйца, свинска мас, мазно сирене, биволско мляко, тлъсти наденички и салами
– обяд (ако има): свинска мас, паниран мозък, черен дроб в масло, мазен кашкавал
– вечеря: комбинация от сутрешното и обедното хранене т.е. всичко от двете.

   Това – всеки ден.
   Всеки.

   Вместо да пиша отново „туш“, ще поясня, че следвайки тази ужасия момичето (извън придобитите хормонални изменения), което работи на стол, се бе докарало до над сто и трийсет кила.

   Природно, съобразно и е(fuck)тивно.

   НАЙ-ГОЛЕМИЯТ МАЙТАП беше един от нашите известни актьори, който (докато седяхме на маса с още десетина актьори след представление), ме „въведе“ в, хе, хе, разделното хранене

– неговото си разделно хранене, което спазвал:

   „Виж, сега, Емо, изяждам в началото почти цял хляб, обаче само хляб. Нищо друго. После ям само мешаната скара и с нея си пия бирата. Накрая ям десерта и така нищо от яденетата не се докосва или смесва с другото!

   Хранителен виртуоз, човекът, разбирате.

   При ръст малко под сто и осемдесет, моят приятел гонеше стоте килограма и допускам (предвид коремната му обиколка тогава), че е придобил два-три стомаха отгоре – за отделните ястия, така че…

   Така че, никое от тях не се смесва с останалите.

   ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ НЯМА ТАКОВА НЕЩО като:

   – Здравословен начин на живот
   – Здравословно хранене
   – Здравословна закуска (обяд, вечеря)
   – Здравословно гладуване

   и т.н.

   ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ?
   Въпросът е за кого?

   Един и същ ли ще е здравословният живот на инуитите (жителите на Далечния Север) и бушмените от Южна Африка?

   Очевидно – не.

   ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ?
   Само опитайте да задължите ескимосите да се хранят със здравословна, примерно, средиземноморска закуска.

   (Между другото, няма и такова Реално Научно Усреднено понятие като „Средиземноморска диета“, освен в ненаучните, туристически справочници, напечатани за вЕрващи балъци)

   ЗДРАВОСЛОВНА ЗАКУСКА, обяд, вечеря?
   Здравословни за кого и къде?

   Дали здравословната закуска на едно „картонено“ юпи с вратовръзка и куфарче ще е също толкова здравословна за шерпите в Непал?

   А за един състезател по десетобой?
   За миньор?
   За ловец на скрабове в Северно море?

   И ПОСЛЕДНО: Здравословно гладуване?
   Как ли пък не…

   Всяко гладуване е с Причина, с Цел, с План и съпроводено със Знание.

   Животните гладуват когато усещат, че се разболяват, когато са болни, ранени, потиснати и изпълнени със страх.

   Е – с хората е същото, но колко от тях го знаят, съзнават и правят?

   При хората (от т. нар. „цивилизован свят“) съществува Ежедневният Психо-Физиологичен Елемент, наречен Преяждане и когато бъдат намалени дажбите или Кратността На Хранене, те считат това за гладуване…

   А то е… завръщане към Природата, известно на всеки бушмен, зулус, ескимос, индианец, маор.

   Ако липсват Причината, Целта, Планът и Знанието, гладуването се превръща в самоцелна, фанатична и необмислена… издънка.

   Причината за гладуването може да е:
– физиологична (текуща, инцидентна или постоянна) профилактика
– профилактика на заболяване
– лечение на заболяване
– контрол върху телесното тегло
– контрол върху негативни физиологични процеси
– контрол върху дегенеративни възрастови изменения
закаляване
– засилено упражняване на медитация

   И още, и още…

   Изброяването е с цел да ви наведе на мисълта, че гладуването е сериозен процес, изискващ знание, дълбоко обмисляне и много планиране.

   КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗАХ, приятели, другари и другарки?

   1. Че повечето хора, които твърдят, че живеят здравословно, а боледуват и умират преждевременно, всъщност, грешат във всичко, без да го съзнават.

   Фрапиращо: пълно е с народ, който пуши по кутия-две цигари на ден, но сипва в кафето кафява захар… за по-здравословно.

   2. Че препоръките за хранене и движение (спорт) изискват на първо място доближаване до Природата – т. е. инструкторът (специалистът) също би трябвало да живее по такъв начин. Не е възможно да ходиш ежедневно с маратонки и високи боти до посред лято, но да говориш за ползата от… ох, ох, босоходството.

   3. Не е възможно да рекламираш, пропагандираш и пробутваш фармацевтични добавки, мултивитаминни комплекси (да!), енергийни напитки, анаболни заместители, обезмазнители, отводнители, хормони на растежа и анаболи и да твърдиш (масово е), че водиш здравословен начин на живот.

   4. Да говориш за гладуване (под път и над път) и да го свързваш само и единствено с:

   – фазите на луната
   – зодиакалните знаци
   – равноденствията
   – и пр. планетарно-звездни „преплитания“

   … е откровено непознаване на природата въобще и тази на човеците и животните – Тук На Земята.

   Никое животно и никоя от дивите общности не се води по това, освен жреците и шаманите (и медитиращите монаси в дълбоките пещери), но тяхната цел няма нищо общо с идеята за здравословност.

   ИДЕТЕ НА ОТКРИТО за ден-два.

Слушайте вятъра.
Възхищавайте се на цветовете.
Наблюдавайте животните.
Посрещайте изгрева.
Дишайте с пулса на морето.
Вървете нощем под звездите и се питайте дали там, някъде…

   Т.е?

   Усетете Природата, по дяволите.

   Ще се върнете по-мъдри, по-уравновесени и изпълнени с благоговение.

   В КРАЯ:
   Здравето, което всички търсят, е просто… следствие.
   Никога причина.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар