За летните чревни вируси и други глупости


   ВЪПРОС: „Емо, лято е и има много чревни вируси. И аз пипнах един такъв и вече един месец не мога да се оправя. Има ли начин да се предпазим от това?“

   ОТГОВОР:
   Начинът да не се получава е толкова лесен, че и дете би го запомнило.


ДА ИЗЯСНИМ:

   1. Бактерии, вируси и „болестотворни“ организми има още преди човекът да стъпи на Земята. Т.е. отпреди милиони по милиони години.

   2. Щом сме оцелели до днес, изводът е един: оценката за умението на нашето тяло, физиология и съзнание да се справя (по-скоро да живее в приятелско, динамично съвместителство) с окръжаващите го микро- и макро-организми, е отличен шест (6). По десетобалната – десет. Ако имаше стобална – сто. Милионобална – милион.

   Сиреч – по-добра няма накъде.

   3. Нищо и никой не може да съществува в непрекъсната битка (противопоставяне, агресия, стълкновение, война, на ръба). Ако мислим за „постоянна война“ на хората срещу микробите (вирусите, бактериите), тази война е изгубена.

   Дори ножът губи в непрекъснатото „сблъскване“ с хляба – малки частици от него се откъсват и накрая острието му съвсем изчезва.

   Ние оцеляваме единствено в симбиоза.

Друг оцеляващ начин няма.

   Романтичните (тъпи) катастрофични филми на Холивуд са за забавление на децата и инфантилните, неуки, непознаващи нито континенти, нито държави, нито столици, бъркащи дори посоките на света, американци („2012“, „След утрешния ден“, „Денят на независимостта“, „Гео-буря“, „Смъртоносно влияние“, „Армагедон“ и пр. бози). Освен, че насаждат страхове, че нещо ни дебне, че нещо ни е враг и нещо (олеле, божке!) е лошо, че към нас хвърчат комети „убийци“ (такива просто няма), те поддържат психиката на малоумните зрители в непрестанна напрегнатост.

   Апропо – и политиката на САЩ е отражение на същата катастрофична, ограничена, крайно егоистична, страхлива в основата си и мега-експанзионистична идея.

   4. Цялата земна флора и фауна са ЕДИН организъм и нищо не е враг на друго, иначе (подобно на теоретичния процес „анихилация“), животът на планетата би се самоунищожил за относително кратък (погледнато геологически) период.

   5. И сега, внимавайте: Нищо и никъде във видимата и невидимата Вселена не е враг и в противоречие с друго – където и да се намира. Вселената е един организъм – в пълно равновесие. Т.е. балансът, взаимосвързаността и единността на всичко с всичко, са част от наблюдаваните астро-физични закони.

   Четете Айнщайн, интересувайте се от последните разработки на Стивън Хокинг (не Фейсбук-глупостите), излизайте сред природата и наблюдавайте животинския свят.

   НАШЕТО ТЯЛО е огромна държава от живи клетки, клетъчни структури, микроорганизми, бактерии, вируси (и дори някои по-големи животинки), които обаче са подчинени на едно – запазване живота на ЦЯЛОТО.

   Немалка част от тези микроорганизми съвсем не са добри (технически и клинично погледнато), но в контекста на Цялото, работят за общото благо.

   Дали ще се проявят като лоши (разболяващи) или добри (градивни), зависи от степента на обединеност, която зависи изцяло от нас.

   Същото важи и за непрекъснато нахлуващите в тялото ни микроорганизми (вируси и бактерии) – дори да се увием в найлон (като кренвирш или презерватив), те ще продължават да намират входове.

   КОГАТО ИЗГЛЕЖДА, че нещо е извън контрол (настинка, неразположение, вируси, чревно отравяне, болест), причините са три:

   №1: Нарушен (претрупан, объркан, ненормален, отровен, мъртъв) хранителен режим. Технически казано: Лош бензин=развален (болен, счупен, умрял) мотор. Моторът в случая сме ние.

   №2: Липса на здравословна използваемост. Ако един механизъм (мотор, кола, обществена структура) не се използва, връзките между отделните звена клеясват и стават невъзможни.

  Обърнато във физиологичен план, това за нас, хората, са Ежедневното Движение и Спортът.

   №3: Липса на връзка с Производителя: Нашият производител (родител) е Природата. Пластмасовата Градска среда, в която сме се натикали, ни убива (разваля, съсипва, разболява) постоянно.

   Решението е: Редовно „телефониране“ и общуване с Природата – на чист въздух, на разходка, поход или – в мълчание, съзерцание и любуване. С възможно по-малко дрехи, ако е възможно – голи и боси.


ЧЕТЕТЕ КНИГИ!!!

   „Можете ли да се възхитите на един залез, да се трогнете от играта на вятъра, когато си прави кули от облаците и ги разваля с един замах, за да издигне още по-величествени?

   „Обичате ли понякога да слушате вятъра и да си говорите с него? Успокоява ли ви шумоленето на листата? Ако и това умеете да правите – вие сте много щастлив. Защото то ще означава, че… вие няма да останете никога сам, че имате… цяла в с е л е н а от зелени дървета, от цветя и пеперуди, от буболечки и мравки, от изгреви и залези, от звукове и аромати.

   Написано от Николай Хайтов („Бодливата роза“)

   НАЗАД КЪМ ХРАНАТА:
   Коя е нашата истинска храна?

   Отговорете, докато преброя до десет: едно, две, три…. пет, шест… девет, десет.

   Какъв е Вашият отговор, приятели, другари и другарки?

   Защото истинската НИ храна,

   … онова, което ни зарежда…

   … обновява…

   … и възстановява

   … е Слънчевата Светлина.

   Именно – слънчевата светлина: най-бързодвижещата се субстанция, носител на първичната, животворна енергия.

   ТЯЛОТО НИ приема светлина чрез:

   1. Очите и кожата – без светлина върху очите, стигаме до нераположения, дезориентация, депресия и самоубийство. Без слънчева светлина върху кожата, губим витамините от Б-комплекса, вит. Д, а оттук и всичко останало.

   Добре е да знаете, че всичко, което възпрепятства досега на слънчевата светлина с кожата (прим. слънцезащитните фактори), води до липса на меланин, а оттам – директно до тумори и рак.

   2. Чрез водата и въздуха. Очевидна е връзката между биологичния НИ живот и въздуха и водата: без въздух умираме за минути. Без вода – за часове или дни, зависи от околната температура.

   3. Плодовете и зеленчуците в суров вид: това са опосредствани източници на светлина, т.е. приемът не е директен, а през няколко звена.

   Проблемът с плодовете е, че повечето хора са забравили, че това е Основната Ни Храна, с която сме оцелявали през милионите години. Т.е. яли сме ги самостоятелно и преди да намерим (наберем, съберем или убием) друга храна.

   Накратко: плодовете се ядат на гладно, преди сядане на масата. Водата и тя, но преди плодовете и никога с каквато и да е храна.

   4. Зърнени култури и варива: светлината у тях е твърде нищожна, но е необходима, когато плодовете и зеленчуците са в оскъдица (зима и неблагоприятни условия)

   5. Месо (риба, птици, дивеч, тревопасни) – при тях светлината е минала през четири-пет цедки и до нас достига в ограничено количество. Тяхната употреба е по-скоро лекарство, отколкото ежедневност.


 ЗА ЧРЕВНИТЕ ИНФЕКЦИИ:

   Всеки, който започва яденето си направо (без да е пил вода, която да промие стомаха и червата и без да изяде една ябълка) задължително има киселини.

   Харесва ви или не ви харесва – това е положението.

   Понякога киселините са толкова нищожни, че не се усещат, но са там – долу ври и кипи.

   От този кофти „кипеж“ остава отровен, болестотворен налеп, който моментално разваля и отравя всяка новопостъпила храна. Чревната микрофлора отива на кино, добрите бактерии – и те, и в края имаме редовни чревни инфекции, висока киселинност и – в един момент – гастрит и язва.

ПРАКТИЧНО:

   Запомнете: Чревни инфекции, неразположения и зарази са невъзможни (Не-Въз-Мож-Ни), ако:

   1. Преди всяко хранене, изпивате две чаши вода, с половин изцеден лимон. Ако нямате лимон, капнете малко ябълков оцет. Ако и това нямате, просто изпийте две чаши вода.

   2. Малко след това изядете една ябълка. Може и друг плод, но ябълката бие всички плодове – изчиства стомаха и червата от налепи.

   3. Не преяждате – количественото правило за „двете шепи“. Разбира се, за млади хора, които са слаби или тренират усилено и целогодишно, това правило може да се поразтегне или да се увеличи броя на дневните хранения.

   4. Не смесвате месо с мляко/сирене; боб/леща с мляко и пр.

   5. Не ядете развалени храни.

   6. Не пиете нищо (вода, мляко, сок, бира и пр) по време на хранене и час и половина след това.

   ОБЩУВАНЕТО:

Взаимоотношенията ни с хората са нашият истински, животворен, светлинен източник, защото отразяват Принципа на Взаимосвързаността и Единността във Вселената.

   Умението да общуваме, да сплотяваме, да сдобряваме, да зареждаме с енергия и единност хората около нас, говори за вярата и показва степента на нашето познание за Живота въобще, за механизмите на Мирозданието и Вселената.

   Всички знаем, че може да се храним и с най-добрата храна, но ако отношенията ни с близките и околните са вгорчени, ние линеем и накрая се разболяваме.

   Всички знаем, че една добра дума, поглед, докосване или прегръдка, могат да ни дадат повече сили и от най-полезната храна.

   Всички знаем, че една споделена любов, може да ни храни дни наред и – само от това! – да сме пълни с енергия и на върха на щастието.

   В КРАЯ:
   Като за Интернет – толкоз.
   Който иска – действа.


**Забележка: за въпроси и контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар