ВЪПРОС:
“Изпитвам вътрешна несигурност, Емо, която ми пречи да установявам нормални отношения. Как да преодолея това?”
ВЪПРОС:
“… и винаги в мен стои страхът, че ще проваля всяко добро нещо, което ми се случва и което може да ми се случи. Направо сама си отравям живота!… “
ВЪПРОС:
“В ужас съм, Емо! Постоянни паник-атаки, все едно падам в черна бездна, пълна с чудовища и няма никаква надежда да изляза от нея.”
—
ОТГОВОР:
Помните ли фабулата от “Педагогическа поема” на А. С. Макаренко?
Момчета и млади мъже, отритнати от живота, събрани на едно място, в изправително училище – хулигани и престъпници, от които всеки би се ужасил и би избягал.
Но се появява Макаренко, който им показва, че е готов да се опре на тях и че са хора, които могат да носят отговорност.
Момчета и мъже, достойни за доверие.
И те, разбира се, стават точно такива: непредаващи се и несгъващи се мъже, достойни за доверие.
Защото някой им е повярвал.
—
ПРИЯТЕЛИ!
Когато никой не ни вярва от детска възраст…
Когато никой не ни оказва истинско доверие…
Когато ни натякват, че все не можем да се справяме…
Когато съзнаваме, че сме отритнати, неприети и нехаресвани…
Но и…
Когато неразбиращи от възпитание родители се опитват да ни уверяват, че сме голяма работа, че сме върхът, а ние (някак необяснимо) усещаме, че не сме нищо такова и поради това получаваме надута (изкуствено напомпана) представа за себе си…
Тогава, след време…
Нашият бъдещ сблъсък с реалността ще бъде съкрушителен и ще ни смачка. На практика ние ще изгубим земята под краката си и ще се окаже…
Ще се окаже, че доверието ни в хората е тотално изгубено и не вярваме на никого, защото не знаем кой ни лъже и кой не.
Преценката ни за действителността се оказва грешна и когато осъзнаем това, разбираме, че не умеем да преценяваме възможностите си, изпълваме се със страх, с всеобхватна неувереност и…
И е въпрос на време да рухнем психически, да отключим тежки неврози и тежки болестни отклонения.
—
РАЗБИРА СЕ,
Възможно е да поемем и в другата посока: алкохол, наркотици, престъпност, но…
Но е добре да се знае, че винаги в основата стоят предходни, многопластово насложени, често неосъзнати проблеми, които създават психофизиологични пробойни.
Тези пробойни рано или късно ще се проявят и ние…
– или ще се справим с тях и ще продължим напред
– или ще отбягваме решението им и това ще ни тормози и съсипва ежедневно
– или ще се оставим да ни съборят и оттам нататък спасение няма
Както виждате, дали ще проваляме близките си отношения, дали ще пушим по три кутии цигари дневно, дали ще започнем с кокаин и ще завършим в канавката с хероин, дали ще се бодем с инсулинови инжекции (вместо просто да променим храненето си и да спортуваме), дали ще притискаме децата си да постигат онова, което ние не сме могли, дали ще ни се привиждат таласъми и чудовища в тъмното…
Всичко това има еднотипен произход и заметените (някога) под килима проблеми чакат нас.
—
ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ СТРАХОВЕТЕ И ПАНИЧЕСКИТЕ АТАКИ…
Биват подготвени несъзнателно много време преди конкретното им проявление и основите, върху които стъпват (пускат корени) са:
1) НЕПРАВИЛНО ВЪЗПИТАНИЕ в детството, изграждане на неправилни отношения от страна на родителите (спрямо нас), които описах по-горе.
2) ЕЖЕДНЕВНА БЕЗИЗХОДИЦА:
Мъгляв, просмукан във всички ъгълчета на битието, смачкващ психиката фон от проблеми без решение, липса на трайни положителни последствия от ежедневните усилия и частична или цялостна несполука в постигане на очакваното (в мечтите, в представите, в предвижданията) бъдеще
2) ЛИПСА на достатъчно топлота, приятелство и любов
3) НАСЛОЖЕНО ОТ ДЕТСТВОТО НЕУМЕНИЕ да оценяваме и да отвръщаме на приятелството, на отправената към нас топлота и абсолютна невъзможност да приемем любов и да изграждаме истински близки, човешки, интимни отношения.
Т. е. отвън, на пръв поглед, за пред хората, всичко е наред.
Отвътре, обаче, е мрак, студ, безизходица и липса на каквито и да е хоризонти.
4) НАМАЛЕН ИЛИ НИКАКЪВ жизнен, мускулен тонус от преобладаваща липса на физическо натоварване с точно определени цели, които да ангажират психиката.
5) ОБЪРКАНО, нередовно и неадекватно хранене и липса на течности, най-вече вода.
6) ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБОЙНИ, заложени още от детството: неизградена готовност за поемане на отговорност, неизградена волева структура за преодоляване на конкретни препятствия и прикрита (донякъде неосъзната) липса на достатъчно самочувствие.
И над всичко: изгубена връзка с Природата, с откритите широки пространства, с живия див свят и космоса.
—
НЯКОЙ ДА Е ЧУВАЛ…
За панически атаки на село, където задълженията, ангажиментите и отговорностите са ясни и неизменни: животните и пашата, нивите, градините и работата, а над всичко – единството на хората и взаимопомощта срещу стихиите и хищниците.
Разбира се, говоря за селото отпреди 40-60 и повече години.
Не за днешното село (съсипано от предателите в правителството и парламента), където изоставени сами на себе си, без средства, без животни, без реална възможност да управляват живота си, без защита срещу набезите на престъпниците, хората се топят, а селата умират едно по едно.
—
ЛЮБОПИТНО:
Знаете ли, че в над 85% при засегнатите от паник-атаки има крайно понижено присъствие на вит. D в организма?
Което означава, че са навързани множество физиологични проблеми:
– проблем с мастната обмяна,
– проблем с вит. С и В-витамините,
– проблем с елиминирането на отровите през кожата,
– проблем с лимфната система
– сериозен срив в стомашно-чревната дейност
Над всичко: липса на изпълнен минерален профил, което автоматично влияе върху настроението, върху активността при вземане на волеви решения, а оттам и невъзможност човек да поеме нещата в свои ръце
Това означава, че колкото и да говорим за психика, възпитание, размито чувство за отговорност и воля, в крайна сметка имаме фактологично измерими, изключително големи празноти във витаминно-минералния профил на тялото, които…
… които снижават обмяната, скапват стомашно-чревната дейност и довеждат до абсолютен психо-физически срив.
Не забравяйте, че ако стомахът и червата работят в понижен, недоимъчен, почти болестен режим, светогледът винаги е черен, жизнената философия песимистична, настроението лошо и…
И ако това е започнало от детско-юношеска възраст и продължава в зрелите години, ще имаме индивид, склонен към дълбоки, патологично-депресивни, дори самоубийствени или престъпни, агресивно-садистични състояния.
Варианти много, но началните причини са сходни.
—
ЛЮБОПИТНО – 2:
Знаете ли, че огромна част от хората, правещи паник-атаки, са с много (много, много) понижен мускулен тонус? Нетренирани, отпуснати, физически аморфни, без усещане, че притежават реална физическа сила.
На практика, никога не съм виждал човек с тежка, почти постоянна страхова невроза (в над 95% са жени), паник-атаки и неконтрулируеми депресивни състояния, който…
Който да е с редовно тренирана и вибрираща мускулатура, с атлетично и поддържаано със силови тренировки тяло.
Костната система, сухожилията, телесното тегло и импулсите, пораждани от тях (в движение и покой), са огромен стимул (или липса на такъв) за емоциите, за мозъка и настроението.
Не можем да избираме структурата и костите на тялото си (те са генетично заложени), но чрез начина си на живот можем да ги накараме да изпращат сигнали на емоционално доволство, на сила, на недвусмислено усещане, че сме в състояние да се справяме с трудностите и внезапните предизвикателства.
Оттук и състоянието на нашия мозък, психика и психосоматика.
“Здрав дух в здраво тяло”, всеки път го отбелязвам.
Ние, приятели, сме отговорни за начина, по който функционира нашия мозък – колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-здрави сме.
—
С КАКВО ДА ПОМОГНЕМ НА ХОРАТА С ТЕЖКИ ДЕПРЕСИИ?
Говоря по моя опит, който е разхвърлян в десетки години.
Ако решите да помогнете на някого:
1) НА ПЪРВО МЯСТО му влейте (прелейте) усмивка и настроение. Заредете го със светлина, усещане за широта и простор: мотивирайте човека да излезе (и да излиза) на широки и светли пространства – в парка, извън града, в гората, в планината, на брега на морето, реката или езерото.
2) ИЗБЕРЕТЕ (избирайте всеки път) някакво относително леко, но продължително препятствие: хълм, стълби, мост. Нека човекът да има повод да упорства, да прояви (поне минимална) воля и самоконтрол при справянето с конкретното препятствие.
3) ВОДЕТЕ РАЗГОВОР през цялото време и направете така, че човекът да започне да ви разказва нещо, да ви убеждава и да се чувства значим. Всичко това – докато сте на открито и преодолявате избраното (за момента) препятствие.
4) ОБМИСЛЕТЕ И СЪЗДАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТ, с която да накарате човека с паник-атаките да ви води, да ви напътства, да се почувства водач и закрилник. Така автоматично издухвате причините, довели до възникването и обособяването на страховата невроза и паник-атаките.
5) КОГАТО СТЕ НА ОТКРИТО и срещате други хора, направете така, че вашият “пациент” да размени (и да свиква да разменя) думи и да общува с тях – нещо за времето, за местността, за посоката или просто поздрав.
6) СЪЗДАВАЙТЕ ИНТЕРЕС към следващото занимание (поход, препятствие) и нека човекът очаква с интерес деня. Поискайте мнението му, накарайте го да дава предложения и да взема решения.
Интересът, очакването и импулсивното даване на предложения кое как да стане, са екстровертни състояния и моментално разчупват страховите нагласи.
7) ИЗПРАЩАЙТЕ ЯСНИ СИГНАЛИ към човека, че му се доверявате, че мнението му ви интересува и е от значение за вас. Спомнете си как Макаренко е “обърнал” психо-нагласата на своите питомци-хулигани – като им се е доверил и показал, че са хора като всички други.
Хора, повече от всички други.
Доверието и топлотата, приятели, променят света.
Променят вселената.
В крайна сметка, променят и човеците.
8/ ЕДНОВРЕМЕННО С ПОХОДИТЕ, СЪС СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА и широките простори, провеждайте веднъж седмично специализирана тренировка за цялото тяло – на открито или в зала.
9) МОТИВИРАЙТЕ ЧОВЕКА да започне да извършва утринна гимнастика със закалителни процедури – плискане с хладка/студена вода, обтриване с хладка кърпа, частичен или цял студен душ – според пола, възрастта и възможностите.
Ако успеете да поддържате представената програма от девет точки в продължение на три-четири месеца, имате пълна гаранция, че страховият синдром ще започне да отмира.
—
БЕЗ ИЛЮЗИИ!
На думи изглежда не особено трудно, но всъщност изисква много работа и концентрация от страна на помагащия (лекуващия).
Той не би трябвало да се преструва, че обича природата, горите, откритите пространства – желанието му да бъде там трябва да избликва от него, защото…
Никоя преструвка не може да бъде поддържана толкова дълго по този начин и човекът, нуждаещ се от помощ, от приемане и разбиране… би усетил неискреността.
Да измисляш всеки път ново, интересно, занимателно и провокиращо нестабилната психика на пациента, приключение, в което да си водач, довереник, съратник, близък и същевременно да изглежда, че, уж, се водиш по преценките на другия, съвсем не е лесна задача.
Изисква желание, много енергия, физически сили, искрен интерес към ангажимента, много знание, познание, много опит и фино чувство за спадовете и поривите в психиката на човека отсреща.
Не на последно място, нека не забравяме човечността, топлината и съпричастността, които извеждат “ангажимента” в посока твърде различна от стандартните отношения “лекар-пациент”, “инструктор-обучаем” и “водещ-следовник”.
—
“ПРЕДУПРЕДЕНИЯТ Е ВЪОРЪЖЕН” – помните ли това?
Но!
Абсолютно вярно е и обратното: “Незапознатият с обстановката (незнаещият) е оголен, уязвим и уплашен.”
В последните години:
– масовият срив в образованието
– липсата на знание за елементарни хигиенно-двигателни и хранителни навици,
– тоталната липса на двигателна култура и съсипването на спорта,
– противопоставянето на всеки срещу всеки,
– довеждането на човешкия живот до грубо, ежедневно, скотско оцеляване и пълната невъзможност това да се промени…
Изкривиха съзнанието на обикновения човек и го превърнаха в уплашено, озъртащо се животно.
Този начин на живот води неизбежно до огромни предпоставки за психически срив, който (ако намери необходимата почва) да се превърне в страхова невроза или паник-атаки.
В съвременното общество огромен брой хора са на ръба това да се случи и при тях.
—
НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН ОТ ПСИХИЧЕСКИ СПАДОВЕ
Ето защо винаги сме оцелявали и пребъдвали в група, като народ и общество.
Всеки човек, останал сам, лека-полека залинява, затваря се, губи възможност да общува нормално и/или се поврежда психически.
Изводът е:
Бъдете сред хора.
Създавайте настроение.
Участвайте във всеобщото настроение.
Тренирайте сред хора, защото дори най-великият професионалист може да научи нещо от друг, но още по-важното е, че приятелската усмивка, солените шеги в групата, всеобщата приповдигнатост и…
Усещането, че си сред множество, което винаги би те подкрепило и винаги би ти помогнало, е най-нормалния начин да се пребориш със страховете и притесненията да отлетят в небитието.
—
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ,
Че застоялата, спряната и недвижеща се енергия винаги води до психо-спадове.
Създавайте връзки между хората.
Провокирайте възникването на приятелства.
Подтиквайте към заедно и всеобщо правене на нещата.
Поддържайте победния дух на групата и обществото.
Когато много хора вършат нещата задружно и сплотено, енергията е винаги в движение, обновление и увеличава мощта си.
Това оказва директно и недвусмислено усещане за всепобедно единство и изгражда вяра, че нещата занапред ще са добри, че бъдещето ще е по-добро и по-светло, а това…
Това е в основата на възпитанието и изграждането на живи, пълни с енергия и любопитство, устремени към бъдещето, деца.
Деца, които ще знаят какво е приятелство, ще бъдат готови да помагат на по-слабите и да им подават ръка.
—
В КРАЯ:
Както виждате, приятели, имаме неотложна, изпълнена с човечност, задача.
Задача, при изпълнението на която, цялата вселена ще е с нас.
Ами… действаме!
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.