– какво знаят (и не знаят) жените за мъжете и тестостерона?
– Сталин и физиологията (няма плюене – няма човек)
– бавното слюнно самоотравяне
– отравяне по време на хранене
– връзката “дебело черво – уши, нос, гърло и дробове”
– чиста и нечиста храна
– хранителната левкоцитоза, носните секрети и плюенето
– Бай Ганьо и здравно-битовите навици в древността
– нашият най-близък приятел Природата
– Без паника!
– коронавирусът като параван за нечиста политика
– магистрално-тулупните кражби и бъдещето на страната
– Гладиатор: “Това, което правим приживе, отеква във вечността”
– къде сме ние, знаещите?
– скара-бираджийския патриотизъм и бъдещите разкопки
—
ВЪПРОС: “Емо, казваш когато можем, да издухваме носа си навън, не в кърпичка, ако сме на открито, но какво ще кажеш за страшно неприятния факт, че мъжете плюят и храчат където им падне по улиците?”
—
ПРЕД-ОТГОВОР
Този въпрос ми го задават десетки жени, но все избягвам да отговоря официално, въпреки че на заниманията по йога е разискван многократно.
Днес ще открехна завесата.
Донякъде.
—
ОТГОВОР:
Жени!
Ще ви издам една тайна, която трябва да знаете: в мъжкото тяло има една гъста, течно-леплива субстанция (хормон), която наричаме тестостерон.
Като изключим, че тестостеронът:
– прави мъжа твърд, където трябва
– оформя мъжката физика по познатия мускулест начин
– прораства в твърда четинеста брада и мустаци
– придава ниския тембър на мъжкия глас
– подклажда напористата мъжка борбеност
– оформя мъжкия характер и реакции
– кара мъжа да се захласва по вас, жените
И още, и още…
Та, като изключим всичките (привлекателни, примамливи, поносими и не дотам) екстри от тестостерона, запомнете (жени!), че тази типично мъжка хормонална част, е най-обикновено…
Да?
Ами… лепило.
Всички знаете колко е лепливо онова, което мъжът изхвърля, когато… където… върху каквото… върху когото… в каквото… в когото и пр, а тази субстанция е природната еманация на тестостерона.
Въпросът, жени, е: можете ли да си представите, вътре във вас (ние мъжете знаем защо!) да блъска, да наляга, да слепва, да втвърдява, да циркулира във всяка клетка такъв… влудяващ продукт?
Ето защо мъжката
– обмяна на веществата
– реакция спрямо всичко заобикалящо
– двигателна активност
– възбудимост и агресивност
– категоричност
… са направо субсветлинни (често не особено приятни) в сравнение с женската предпазливост, изчаквателност, прикритост и т.н.
—
КАКВО, ВСЪЩНОСТ, ВИ КАЗВАМ?
Ами това, че плуващото из цялото мъжко тяло, тестостеронно лепило, слепва и събира в лигави тапи всичко, до което се докосне.
Колкото по-бърза е обмяната (по време на спорт, емоционална възбуда, хранене), толкова повече лепило циркулира из мъжкия организъм и, ако мъжът не предприеме действия по елиминирането му…
– да плюе
– да храчи по характерния куршумно-стрелкови начин
– да се секне агресивно
– да пие вода невъздържано
… ако премахнете всичко това у мъжа…
Просто ще го вкарате в най-краткия път към инфаркта, инсулта или всякаква вътрешна болест на основата на тежко холестеролно отлагане.
Все едно в една, работеща под огромен напор система, да затегнете (затворите) всички предпазни, изпускателни клапани – след броени минути всичко ще се взриви.
Или, ако перифразираме известната сентенция на Сталин:
“Няма плюене – няма човек”
—
РАЗБИРА СЕ, това не означава, че мъжът трябва да се държи гнусно-просташки и да оплюва всички тротоари.
Къде и как точно ще се изплюе (издуха или изхрачи) мъжът, зависи от нивото на неговата култура, характер, възпитание, манталитет, нравствено-волеви импулси, родови характеристики и, ако щете, идеали и разбиране за света.
—
БАВНОТО СЛЮННО САМООТРАВЯНЕ
Научете се да плюете, жени и мъже!
Научете се да го правите бързо, качествено и на мига – когато наоколо няма хора, защото ако винаги преглъщате слюнката (храчката, сополите, отпадъка), постепенно влизате в режим на самоотравяне.
Звучи несериозно, казвате?
Ами тогава, когато ви дойде, съберете една жълтозелена, гъсто-мазна, наситена храчка, изплюйте я и я разгледайте. Вижте обема, количеството, качеството, степента на отвратителност и си представете…
Само си представете, уважаеми жени и мъже!
Представете си, че трябва да преглътнете този… сопол.
Но не веднъж.
Представете си, колко пъти на ден, спрени от
– обстоятелствата
– възпитанието
– яловия и ненужен за момента себеконтрол
– поведенчески задръжки
– неадекватни вътрешни психо-еквилибристики
… вие преглъщате това.
Значи, умножете го по… десет?
По петнайсет?
Двайсет?
Трийсет?
Или повече?
Колкото и гадно да звучи, има хора (над 80%), които за едно денонощие (включително нощем в леглото и насън) преглъщат и вкарват в стомаха, в червата, в кръвта и клетките си, количество храчки (отпадни гърлени, носни и от дробовете секрети), отиващо към литър и половина.
Именно – литър и половина.
И това е при жените, при мъжете е почти двойно.
Прекрасна, направо духовна идея за разсъждение, здраве и вътрешен просперитет, нали?
Само че, приятели, другари и другарки – без познаване и подпомагане функциите на тялото, духовност… няма.
—
ОТРАВЯНЕ ПО ВРЕМЕ НА ХРАНЕНЕ
Най-много отпадни гърлено-носни (и в дробовете) секрети се събират по време на хранене, защото…
Защото над 98% от храната на масовия, негрижещ се за здравето си човек, е мъртва, мазна, отвратително приготвена, ненормално смесена и буквално… отровна.
Още по време на храненето защитните сили на тялото (имунната система) започват да отделят отровите, отпадъците и ненужните вещества, като ги насочват (чрез лимфотока) към лигавиците за изхвърляне – гърлото, носа и дробовете.
Ето защо е съвсем обичайно по време на хранене да имаме позив да издухаме носа си, а към средата и края на храненето – да се изплюем (да прочистим дробовете си) и то в солидно количество.
Обаче, културата ни кара да преглътнем тая… смрадна отрова.
А, всъщност, най-нормалното е да кимнем на присъстващите, да се извиним, да станем от масата, да отидем до банята и да свършим, каквото е необходимо.
—
КОЛКОТО ПО-ЧИСТА (ПО-СУРОВА) Е ХРАНАТА, толкова по-малко секрети се събират в лигавиците.
Никой не събира храчки (и не му се запушват дробовете) от сурови плодове, сурови зеленчуци, от орехи, бадеми, дори от сурово месо.
Но, когато вкараме храната във фурната, когато смесим тежки животински храни една с друга (прим. месо с млечни), всеобщото вътрешно облагане и запушване върви със спринтова скорост.
—
НЕПОЗНАТИ ВРЪЗКИ
Чистотата на дебелото черво (редовното му, текущо изпразване и относителна чистота на отпадъците – без химия, никотин, тежки метали, наркотици) се отразява директно – в рамките на минути до час, на слузните секрети в гърлото, синусите (вкл. ушните канали) и дробовете.
Казано грубо, но точно, не ги ли изхвърлите навреме, лайната ще ви излязат през носа.
Буквално.
—
ХРАНИТЕЛНАТА ЛЕВКОЦИТОЗА, рН и събирането на секрети
Когато се храним с повече топлинно обработена и прекалено смесена храна, имунната система изпраща ударно количество бойци – бели кръвни телца (левкоцити), които да се бият с интервентите и да обезвреждат отровите.
Това ненормално състояние (да, не е нормално, каквото и да ви говорят лекарите), наричаме хранителна левкоцитоза.
При немалко хора хранителната левкоцитоза е в степен, чиято кръвно-физиологична картина е идентична с левкемия.
Запомнете:
– колкото по-отровна (най-вече термично обработена) е храната, толкова повече секрети (отпадъци) се събират.
– колкото повече хранителни (отрови) отпадъци, толкова по-натоварени са имунната и лимфната система.
– колкото по-натоварени са тези две системи, толкова рН се движи в киселинния спектър
– колкото повече органи и физиологични системи са с рН в киселинния спектър, толкова по-близо до болестите е човек.
Накратко:
1) Събраните секрети трябва да се изхвърлят, не да се преглъщат
2) Събирате ли много секрети (в гърлото, в носа, в дробовете), трябва да промените храненето и да включите активен спорт, дишане и движение на чист въздух.
—
ЗДРАВНО-БИТОВИТЕ НАВИЦИ В ДРЕВНОСТТА до наши дни
Спомняте ли си момента от “Бай Ганьо у Иречека”, в който нашият герой чака домакина и “разхождаше се напред-назад и час по час плюеше връз килима”?
Днес ни изглежда като липса на елементарна култура (и е така), но!!!
С едно уточнение: в древните общества, традициите повелявали във всяка стая да има специален съд (плювалник) и това особено стриктно се е спазвало при арабските народи.
Когато по нашите земи е имало течаща вода, бани, тоалетни и, разбира се, плювалници, в (някогашната, проекто-евроатлантическа) Западна Европа е било смрад, мръсотия, воня по улиците и, разбира се, редовни чумни/холерни епидемии.
Съдът за плюене е бил (почти) обичайна част от някогашната мебелировка, вкл. и у нас по възрожденско време. Ето защо бай Ганьо, попадайки у Иречек (и не намирайки необходимия мебелен артикул), почти без неудобство плюе по килима.
Плювалникът е бил неизменна част от обзавеждането на спалните (заедно с нощното гърне – спомнете си описанието на нощното мъжко уриниране в “Любов по време на холера”) и така хората са свиквали да имат една (относително) добра, текуща хигиена.
—
И ОТНОВО СТИГАМЕ ДО ПРИРОДАТА
Най-големият пречистващ орган в тялото са дробовете – казвам го редовно.
Осемдесет процента от всички изхвърлени токсини се падат на белите дробове.
Но не се залъгвайте: осемдесетте процента падат на шейсет, после на петдесет, а нерядко и под четирийсет, ако:
– пушим
– прекарваме дълго в непроветрено помещение
– не се движим, не спортуваме и не дишаме на открито
И още:
Ако излизате в парка по график, защото така трябва, самата природа ви отвръща с недоверие – вие не сте “нейният човек”, а използвач, решил да мине метър, но да се възползва от природните екстри.
“По-скоро камила ще мине през иглено ухо, нежели богатият да влезе в царството небесно” Лука 18:25
Излизайки сред природата на бакалския принцип “на ти – дай ми”, ще получите едно голямо нищо – излъчването ви, вашата нагласа, мисловната ви отчужденост и принудителното ви присъствие ще блокират финото енергийно взаимодействие между тялото и съзнанието ви от една страна и – от друга – огромната, ласкава мощ на природата.
То е все едно да лъжете близък човек или приятел постоянно – няма как да се получи, защото близкият човек усеща неискреността.
С природата, приятели, е същото.
Затова, когато решите да отидете, пристъпете към нея като към най-близкото същество, което не само ви обгръща отвсякъде, а е винаги с вас, вътре във вас и във всичко, за което се сетите, мислите и чувствате.
—
БЕЗ ПАНИКА!
Доскоро започвах публикациите с “Без паника!” (по известната реплика от “Пътеводител на Галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс), но днес вече не е необходимо.
От първия ден на организираната, добре заплатена и режисирана правителствено-медийна олелия, във всяка публикация изтъквах, разяснявах и доказвах, че коронавирус има, но опасност – не. Не повече отколкото от обикновена, стандартна настинка. Ако на някого му харесва грип, добре.
Върнете се назад и прегледайте.
Реално погледнато, едва ли може да бъде събрано представително количество хора в света, умрели (само и единствено, в чист вид) от covid-19. Наскоро излязоха потресаващи факти от първа ръка за истинския брой починали в Италия. От 100% починали, 96-97% са си отишли от други заболявания и дори тези 96-97% не са окончателни, а продължават да растат.
В САЩ дават между 13 000 и 39 000 долара на медицинско лице, ако впише пациент, че е заразен/починал от коронавирус.
У нас тарифата е от 800 до 1600 лв, а началниците на районните епидемиологични центрове биват притискани със заплашителни депеши или по телефона, за да могат НОЩните плашила да докарат заплануваните бройки.
Пропагандата, приятели и парите, които стоят зад нея, са ужасяващ фактор за промиване на мозъци и прокарване на политики, прикриващи агресивни човеконенавистни идеи.
—
БЕЗ ПАНИКА! – 2
Всички нормални и здравомислещи хора, които не се поддадоха на “вещерски” прокоби и внушения, разбраха, че пандемия няма, няма епидемия, няма дори квартална зараза и каквато и да е по-сериозна опасност (от настинка до грип) от нещастното covid-че, което беше използвано като изрисуван с призраци параван, само и единствено за да могат световните банкстери и американските псевдо-демократи да се джавкат с републиканците и специално с Д. Дж. Тръмп.
Което правят и в момента.
Т.е. поредната вътрешноквартална американска цигания (караници, свади, разкрачени каубойски стойки, престрелки и “ти знаеш ли, кой съм?”), която наблюдаваме от самото начало на измислената им, съшито-закърпена от отделни, показващи мускули щати и фракции, псевдо-демокрация. Бандитско-кокошкарска държава, командвана от клинично амбициозни властолюбци и откровено болни ненормалници от спектъра на педофилите, сексуалните извратеняци, различните представители на черните секти и последователи на какви ли не мрачни религии.
Нищо различно от затворническата измет, с която през ХIV век напълнили корабите на Колумб, а впоследствие и тия на първите завоеватели – първородниците на “великата” американска идея за, уж, неограничените човешки възможности и равни права.
Кьорфишеци и фойерверки за лековерните.
—
А НИЕ ТУК?
Един въпрос, приятели, другари и другарки:
На кого се дължи вечното (постоянното, неизменното, задължителното – с малки изключения) избиране на отявлени предатели, крадци и малодушници за наши…
Забележете!
За наши ръководители.
Ако имаме родова смелост, ще идем до огледалото, ще погледнем и ще посочим човека, който точно в този миг сочи нас.
Какво се опитвам да ви кажа ли?
Не тръгнем ли към промяна на самите себе си, на вижданията си за света, не променим ли и да обогатим разбиранията си за отговорността спрямо
– децата и тяхното бъдеще
– близките
– народа
– България
– личната и всеобща работа за единство
… не направим ли тази лична, групова, всенародна промяна, бъдещето занапред се очертава като непрестанен срив – водата в тоалетната, веднъж тръгнала, няма къде другаде да отиде, освен… в тоалетната.
Пуснете си “Гладиатор” и чуйте репликата:
“Братя! Това, което правим приживе, отеква във вечността!”
Съзнаваме ли го?
Съзнаваме ли го във всеки миг, всяка минута и всяко утро, когато отворим очи за новия ден?
—
А НИЕ ТУК? – 2
Ние (досущ безропотни овце – пълно е с народ, който още се мъкне с маски!) бяхме въвлечени като клакьори-голтаци, като най-бедните пляскащи ентусиасти, скандиращи хвалебствени овации на долнопробния, бандитски вътрешноамерикански панаир, докато…
… докато на всички беше наредено да си седят по къщите и да не пречат, за да може тулупно-шкембестата шайка на Квази-Магистралния Тулуп Ди Тутти Тулупи да краде де що свари, че не се знае за после.
И това им се видя малко, та по едно време даже и заплатите тръгнаха да си вдигат (връз гърба на оголелия, обрания до шушка, уплашен, заспал и истерясал народ), помните, нали?
—
ВЪПРОСЪТ, приятели, другари и другарки, остава.
Какво правим ние, дето:
– не се имаме за овце и нито веднъж не сложихме маски
– се праскаме, че сме потомци на Ботев, Левски и пр.
– се бием в гърдите, че ги разбираме нещата
Нещастната смърт на Милен Цветков беше удобен улей, в който да се оттече насъбраното недоволство и гняв, защото…
Ами, защото, няма как да извоюваме наново държавата, натикана в пръдливите гащи на шкембестата шайка, с поставяне на цветчета, бдения, палене на свещички и беззъби скандирания за справедлив съдебен процес.
Един самотен, извоюван процес (Справедлив? Айде, холан, вярвате ли го?) не може да промени статуквото, да изгони крадците, да накаже предателите и да издърпа страната от блатото на безизходицата.
Време е да решим искаме ли истинска промяна или ще тичаме подир подобни удобни, уж, неслучайни случки, ще демонстрираме романтична, розово-будоарна непримиримост, а всъщност…
… всъщност ще ни мързи да си нарушим рахатя и ще ни е страх да започнем нещо голямо, мощно, всеобхватно и всенародно, защото…
Ами, защото за това се иска много повече кураж (и дупе!) от скара-бираджийски, сватбарско-гергьовски заричания, че сме потомци на когото там (виж по-горе), че сме българи-юнаци, че българите ги е имало, ще ги има и ще пребъдат.
Те, и в древен Рим на туй са се надявали.
Че ще пребъдат… без да стават от софрите.
Днес им ходим екскурзионно по разкопките и им се чудим на акъла.
—
В КРАЯ:
При нас разкопки дал господ.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.