Ще четете за:
– отчаянието
– „ако сега имах малко време… „
– „аз на теб, ти на него, той на тях… „
– тютюнопушенето и алкохола
– мъжете в света
– черните очила, нахлупените шапки и качулките
– да премахнем предпоставките за пушенето и алкохола
– мислете за широки, светли и красиви неща
– не оставяйте днешната работа за утре
– кой, ако не ти, приятелю?
–
ОБАЖДАНЕ (по телефна)
„… не знам какво да правя, откриха на баща ми рак на дебелото черво и има разсейки и в черния дроб. В момента му правят лъчетерапия, но е много слаб, а беше здрав и як. Само на петдесет и осем е, дали има надежда?“
ВЪПРОС:
„Много е тежко, защото разбрахме, че майка ми има рак на панкреаса. Да, цял живот е пушачка, сутрин почваше с кафе, а вечер пиеше по две-три чаши вино. На шейсет е, беше пълна, а сега е кожа и кости. Изгубили сме всякаква надежда.“
ВЪПРОС:
(отпреди година)
„… и въпросът ми е дали ще е е удобно да се видите с баща ми? Пуши по две кутии цигари, вечер изпива цяла бутилка ракия и въобще не се вслушва в думите ми. Тревожа се за него, защото кашля много лошо.“
(говорих с бащата от последния въпрос няколко пъти. Станахме почти приятели, но не промени нищо в начина си на живот. Умря от рак на белите дробове няколко месеца по-късно)
–
ПОЛУЧАВАМ
Подобни обаждания и запитвания по три-четири на седмица.
Обикновено хората са в стадий, в който не може да се направи нищо.
И тъй като опознавам повечето от хората, от десетки години виждам общата връзка и тя е… отчаянието.
–
БИЛ СЪМ
При десетки умиращи от рак, от тежък пиелонефрит и какво ли не. Болките и отчаянието са смазващи и повечето хора съжаляват за живота, който са водили.
Най-честите реплики са:
„Ако сега имах малко време… „ (но времето е приключило)
„Не знаех, че ще стигна до тук“ (а е достатъчно да четем)
„Дано децата ми да са по-умни от мен!“ (без думи)
„с моя начин на живот сам си го докарах!“ (да, така е)
И много скрит плач и сълзи.
–
НО ОТЧАЯНИЕТО, ПРИЯТЕЛИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ,
Е започнало десетки години преди видимия, болезнен край.
Говорим за ранното детство и юношеството.
Нещо в семейството не е вървяло и в детския ум се е стаило озлобление.
Детето е имало въпроси, които за него са били важни, но никой не е искал да им отговори.
Никой не се е вгледал в очите на израстващото същество и през цялото време са го игнорирали, въпреки привидната загриженост „детето да има пари и да е нахранено“.
Оформящият се малък човек е имал притеснения, бил е една мъничка крещяща болка, но е чувствал родителите си толкова далечни и чужди, че е смачкал притесненията и страха, които са продължили да го разяждат година, след година.
Неизчистените страхове са направили момчето/момичето недоверчиво, прикрито, улицата е открила пробитата душа, наместила се е в нея, дошли са цигарите, алкохолът и наркотиците, с които…
С които младият уплашен човек е запълвал празнотите, а тези празноти са били по-големи от света, в който живее. Т.е. свят, изграден от агресивно нищо, от патологично отчуждение, мрак в ежедневието, мрак за в бъдеще, сковаващ страх от утрешния ден и просмукана дори в костите безнадеждност.
И когато е дошло времето момчето/момичето да създадат семейство (ако не са приключили под някой мост, в изоставена къща или наркокомуна), просто са прехвърлили страховете си върху човека, с когото живеят, а по-късно и върху децата, които…
Които още в началото на живота си започват с неясна тревога, която отравя детството и кръгът се затваря.
„Аз на теб, ти на него, той на тях, те на другите“
–
ЗА ТЮТЮНОПУШЕНЕТО И АЛКОХОЛА
Това са продължения на вътрешните страхове.
Човекът с цигара в устата и другият, надигащ чашката, са прикрито уплашени, но позиращи хора.
Налапваш цигарата и се вписваш в околната среда, където всички пушат, вместо…
Вместо да изградиш своя действителност, която да е различна от смъртоносния омагьосан кръг.
Но как да се откъснеш, ако не си научен?
Как, ако не си възпитан?
Как, ако никой не ти е показал, че има и друг живот, различен от масовия самоубийствен идиотизъм?
–
И ОПИРАМЕ ДО МЪЖЕТЕ В СВЕТА
Грубата конструкция на живота се оформя от мъжа.
Когато тя е стабилна, идва жената и я изпълва с топлота, цвят и живот.
Но ако грубата конструкция липсва или се клати, жената ще се изчерпи, ще се изтощи в поддържането на привидната стабилност. Това ще я направи нервна, несигурна, ще отключи вродените ѝ страхове и в един момент може да се разболее или да събере сили и да ни напусне.
Затова ние, мъжете, носим огромна отговорност.
Ние създаваме основата, върху която се раждат доверието и усмивката.
Ние увличаме останалите членове в семейството и ги изпълваме с желание за действие.
Ние даваме първите сериозни отговори и именно ние оформяме началния светоглед на децата и общия дух в семейството, върху който стъпва цялата жизнена философия.
Всичко това се получава в игра, в закачки, в смях и шеги, в постоянното действие и неудържима енергия, характерни именно за мъжете.
Такива ли сте, приятели, вкъщи?
–
ЗА ЧЕРНИТЕ ОЧИЛА, НАХЛУПЕНИТЕ ШАПКИ И КАЧУЛКИТЕ
Спокойният, вътрешно свободен човек не се притеснява от тялото си и е леко облечен.
Обратното:
Вътрешните притеснения и страхове карат хората да прикриват тялото си (всеки психолог го знае). Черните очила (ако не сте на Еверест или в Сахара), нахлупената шапка, скриваща лицето ви и качулката, обгръщаща ви отгоре и отстрани са недвусмислен показател за страх.
Все едно сте вдигнали плакат с надпис: „Страх ме е, но не искам да си го призная и не знам как да се преборя с него“
Казано иначе, ако детето ви носи дрехи с качулка посред лято, ако постоянно е с тъмни очила… погледнете себе си.
Имате много, много, много работа.
Със себе си.
–
ВСИЧКО КАЗАНО ДОТУК, ПРИЯТЕЛИ,
Има за цел едно:
Да открием и премахнем предпоставките, които ни карат да пушим, да пием редовно, да преяждаме и да се тъпчем със сладко (това също са следствия от депресивни състояния и страх).
Изчезнат ли страховете, изчезва тютюнпушенето, алкохолът и наркотиците, защото на никой нормален човек (освен на несигурния и уплашения) не му е необходимо да се крие зад цигарата или да обърне три чаши, за да се отпусне пред другия/другите.
Оттук нататък идва моментът да отворите прозорците на мрачния (до вчера) замък, наречен „Аз отвътре“ и да пуснете светлината.
Това, разбира се, ще промени изцяло начина ви на живот.
–
ЗАПОМНЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ!
Всяко вътрешно противоречие изпраща разнопосочен и объркан сигнал до клетките на тялото. Въвежда ги в заблуждение, в противоречие и ги насъсква едни срещу други.
Това е предпоставка за рак.
Когато тази обърканост стъпи върху неправилно хранене, преяждане, върху алкохол, цигари и стимуланти…
Когато в дробовете ви не влиза чист, свеж въздух…
Когато тялото ви е обездвижено и течностите в него са гъсти, мръсни, затлачени и мазни…
Когато всички органи са наблъскани със смърт от мъртвата храна, с която се храните от сутрин до вечер, че и през нощта…
Когато мислите и съзнанието ви не са заети с просторни мисловни дейности, а с мрак и страх…
Тогава идват тежките, необратими болести.
Не искате това, нали?
Не го искате за близките и децата си, нали?
–
НАКРАТКО: НЕ ОСТАВЯЙТЕ ДНЕШНАТА РАБОТА ЗА УТРЕ!!!
Цигарите не са опция. Оставете ги.
Алкохолът не е опция. Забравете го.
Намалете храната.
Вкарайте гладни паузи и гладни дни.
Никога не пийте кафе сутрин след ставане.
Започвайте всеки ден с гимнастика и дълбоко дишане на чист въздух.
След гимнастиката – вода и плодове.
Два до три пъти седмично – специализирана тренировка.
Два-три пъти седмично бягайте или качвайте стълби.
Не оставяйте нито един свободен ден без разходка, тренировка, поход или планински преход.
Четете книги. Четете много, много книги.
Разговаряйте с близките хора. Изслушвайте ги.
Интересувайте се от всичко.
Мислете за интересни, широки и необятни неща.
Подтиквайте близките и децата да мислят за широки и необятни неща.
Носете простор, енергия и светлина.
–
В КРАЯ:
Знаете старата поговорка за тръгването по Нов Път:
Кога, ако не сега?
Къде, ако не тук?
Кой, ако не ти, Приятелю?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу!
Нова публикация всяка неделя!
