Tрябва ли да си правим ДНК тест, кръвни и нутри-тестове, за да съобразим храненето си с генетичните данни?

 днк тестАбе, народе… или „Какво загубихме?“ и „Има ли надежда, да открием себе си отново?“

 ВЪПРОС: „Емо, трябва ли да си правим ДНК-профили, кръвни и нутри-тестове, за да съобразим храненето си с генетичните данни?“

ОТГОВОР:
Ще започна с Марк Твен и почти нецензурните му думи за учението и послушанието: „Майната им на училището и послушанието! Излезте на улицата, защото животът се учи в движение.

Оригиналния текст започва с… fuck.

   ПОЗНАВАМ много хора, които си правят всевъзможни тестове, защото:

– са съвременни хора (може би ние останалите живеем в първобитно-общинния строй).
– са изключително информирани (чудна работа – животните без да са информирани, знаят кога времето ще се разваля, кога идва земетресение, познават водните, въздушните течения и магнитните линии, наясно са с билките, тревите и пр, усещат дори… лошотията у хората)
– искат най-доброто за себе си, близките и децата (все едно ние, останалите, не искаме това?)
– може би те са Хора, а да си такъв (хор-ър), сигурно е необходимо (преди да седнеш на масата) да минеш през лабораторията, статистическото бюро и специализираните кабинети – за хормони, лимфоцити, утайки, гликемичен индекс, различните нива на РН, стомашно-чревна киселинност и каквото друго се сетите.

   Всъщност, тези хора, са… уплашени хора. Хора, възпитани и изградили живота си в саксия, вярващи в компютри, датчици, светещи дисплеи и справочници. Обикновено са заети, устремени, знаещи, но вътре в себе си, се страхуват от всичко и всеки.

   Живот на пакетиран кренвирш – стерилен и… липсващ.

   ЛЮБОПИТНО: В последния си (засега) филм „Всичко е загубено”, Робърт Редфорд е мълчалив и самотен корабокрушенец, своеобразен Робинзон Крузо на XXI-и век. Редфорд обаче вижда във филма друго, много по-важно послание: „Става дума за ролята на технологиите в съвременния свят. Наблюдавам как хората започват да комуникират по-бързо и все по-често да говорят едновременно. Това вдигане на оборотите ме заинтригува, защото по този начин не разбираме другите и губим себе си. Зададох си въпроса: Колко още можем да продължим така? Защото рано или късно нещо ще се случи, нещо ще гръмне и всичко ще отиде по дяволите – обяснява той“ – Този филм е за това какво става, когато тези неща изчезнат. В него няма нищо освен природни стихии, един самотен човек и неговата лодка – ярък контраст на всичкия технологичен шум, който според мен обърква хората.

   ВАНГА казваше: „Идваме на този свят голи и голи си отиваме.“ Т.е. всичко, което ни е необходимо, ни е дадено: тялото, душевността, сетивата, чувствата и усещанията.

   Ние избираме, дали да се превърнем в идиоти от типа „Аз, роботът“ или да се вслушваме в тялото си и да учим на това „забравено“ изкуство децата и другите.

   Забравено ли? Тялото е вратата, през която трябва да минем, за да влезем в Библиотеката На Природата.

   КАК ДА ЗАПОЧНЕМ? Чуйте – просто е и, ако някой твърди, че е сложно, кажете му първата думичка от мисълта на Марк Твен.

1. Разбира се, че първо е храненето. Вкарайте ежеседмични гладни и плодово-зеленчукови дни. Два-три-четири пъти в годината правете дву-три-пет дневни гладни сесии. Прочистите ли тялото, то ще ви покаже, кои храни са за вас, когато започнете захранването. Не робувайте на диети, веган-, веге- или месо-ядство – просто се вслушвайте.

2. Храненето трябва да е „цветно“. Всичко в природата е разнообразие от цветове, а цветовете са концентрирана енергия. Цветни плодове, цветни зеленчуци, цветно приготвяне на храната. С времето ще откриете, кое ви привлича, кое не толкова и кое е добре да отбягвате.

3. Движете се, с колкото може по-малко дрехи. Идете някъде, където можете да ходите боси, голи, да дишате с пълни гърди и да усещате всеки полъх, лъч, градус и бар. Ще видите, че е много лесно да „чуваме и усещаме“ природата, защото просто… ни е дадено.

Запомнете: съблечем ли дрехите и се „гмурнем“ сред листата, вълните, тревата и дърветата, ставаме диви животни – лустрото на съвременността е тънко и си отива с първото ръмжене на „нещо“ в тъмното: грабваме тоягата, катерим се по дърветата и откриваме, че животът има друга стойност и измерения.

4.Спортувайте, по дяволите! – Няма лениви диви животни. Разберете, че онова, което наричаме лениво в природата, е всъщност – почиващо си животно. В мига, когато тръгне да търси храна или е принудено да се защитава, откриваме цялата красота на оцеляващия живот – движение, мощ, преценка и динамика.

   Но, запомнете: Зад това стоят готовност, гъвкавост, мускули, сухожилия, сърце, дробове и енергия.

   Ерго?…

   СПОРТЪТ И ЕНЕРГИЯТА са директни показатели за вътрешното ни състояние: повишените възможности, песента на тялото или… болката, некомфортността, умората и унинието показват точно къде сме. С времето ще открием, че някои храни и комбинации ни носят „възможности“, поддържат ни млади и жизнени, а други не.

   И всичко това – без интернет, справочници, взиране в „Бога на Великия дисплей“, ходене с лакмусчета в джоба, марли на устата, чорапи за всякакви случаи (вкл. за сандали и джапанки) и безкрайни разговори с джипито.

   НИКОЙ НЕ БЯГА ОТ ЕНЕРГИЯТА. Ще откриете, че без да агитирате, хората ви вярват, идват при вас, а децата ви не са бледи и безплътни (дебели и обездвижени) „майстори на клавиша“, а им е интересно с вас и ви следват.

   В КРАЯ:

Не „Назад към Природата“, а – да се отворим към природата. Т.е. към себе си, защото природата и ние, сме едно цяло.

like and share banner

Коментари

Коментари