Дом сред звездите (три в едно)

Ще четете за:
– не всичко се оправя с вит. С
– отново за рака на кожата, храненето и плажното масло
– слънчевите лъчи
– сравнителна „слънчева“ статистика отпреди век и в наши дни
– прости съвети за изграждане на ежедневни навици
– да настроим бинокъла
– винаги имаме енергия
– дейности, създаващи усещане за липса на енергия
– човекът, природата, космосът
– Карл Сейгън за звездите

ВЪПРОС №1:
„… и значи щом вит. С е толкова важен, нали лекувал всичко, вкл. и коронавирус, можем да се храним всякак, абе всичко да си ядем, но си вземаме тъпия витамин и всичко ще е наред. Нали така, Емо?“


ОТГОВОР:

Ама, да!

Със същия успех можете цялото семейство да пикаете и да акате цял месец насред хола, а като решите да оправите нещата, просто напръскайте отгоре с дезинфектант.

И, хоп, работата е готова.


И ПОНЕЖЕ е пълно с народ, дето продължава да си мисли, че може да яде, да пие, да пуши, а накрая да глътне неККво хапче и то ще го върне към живота…

Ще ви задам три кофти въпроса:

1) Ако не пиете два литра вода на ден и не ядете сурови плодове и зеленчуци, кой, мислите, ще изрине купищата неизходени лайна от гънките на дебелото ви черво? Витамин Це-то?

2) Когато качите трийсет наднормени килограма (в началото са били само два, после пет, след туй десет и така напред и нагоре) и холестеролно-глаукомно-побелелите ви очи изскочат от страховитото вътрешно налягане, дали ако напълните шепата с витамин-це-та и ги изпиете, лойта ви ще се стопи, килограмите ще паднат, а очите ви ще станат бистри като на дете?

3) Когато (от ядене на саздърми, рула, пръжки, пача и мусака) кръвта ви стане тъмна и гъста като желе, когато лимфата ви се превърне в рядко тесто и почнете пред-инсултно да заваляте думите, как мислите – ако изпиете едно кило от заветния витамин С, дали ползата ще е по-голяма, отколкото, ако започнете да поливате дървения крак на масата и да очаквате, че ще цъфне и върже?

Мога да продължа с въпросите, но идеята, надявам се, е ясна: Ако сами не си свършим работата, никакъв вит. С, дори и в космически количества, не може да ни помогне.


НАКРАТКО:

1) Никакъв витамин (минерал, мулти-добавка) не може да ни спаси, ако с неразумно хранене, с липса на активно движение, с цигари и алкохол допускаме в тялото ни да се утаяват, натрупват и разлагат купища отпадъци и канцерогенни мръсотии.

2) Никакъв витамин (минерал, мулти-добавка) не може да ви излекува от болест, в която първата стъпка трябва да е корекция на храненето, степенувано гладуване и активен спорт (прим. бъбречно-каменна болест, високо кръвно, подагра и т.н.)

3) Никакъв витамин (минерал, мулти-добавка) не може да ви помогне да отслабнете, да станете стройни, да премахнете задуха, пред-инфарктните и пред-инсултните признаци, ако не коригирате драстично храненето, ако не снижите обиколките на талията, на ханша и не започнете да спортувате.

Продължете изреждането на точките сами.

–––––

ВЪПРОС №2:

„Постоянно говорите и демонстрирате, че сте леко облечен, но това противоречи на науката, според която слънчевите лъчи предизвикват рак на кожата. Аз си ходя облечена, така уча и децата. На плажа винаги държа да сме под чадъра със слънцезащитен крем.“



ОТГОВОР:


Да-а-а, това е, хе-хе, смъртоубийсвената логика на Херлок Шолмс и помощника му Смотансъм от типа:

Не излизам навън и затова не съм хапан от крокодили.
Казват му: Но навън няма крокодили, защото не сме в Африка и Нил е далече.
А той: Да, но все пак навън съществува по-голяма вероятност да се намери някой заблуден крокодил, а вкъщи съм защитен изцяло.


ЕДИН ОТ ИЗВЕСТНИТЕ МЕДИЦИНСКИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ, Томас Клайн, още през 2007 публикува подкрепено със солидна фактология статистическо проучване, според което:

1) РАКЪТ на кожата (по Земята) се наблюдава там, където има най-голяма консумация на тежки (в голямата си част, промишлено обработени) животински мазнини (Европа, Америка). В горещата Африка, в пустинните области на Австралия или Южна Америка практически рак на кожата няма.

2) РАКЪТ на кожата странно, но закономерно (над 80%) се открива сред хората по света, които ползват редовно слънцезащитни фактори и предпазващи лосиони.

3) ЧЕСТОТНОТО разпределение на меланомите по тялото изключва слънцето като причина за поява на рак на кожата. Най-малко (почти пренебрежимо в процентно отношение) случаи на рак на кожата има точно там, където слънцето огрява най-често – лицето, ръцете и шията. Честотата на поява на раковите меланоми е в десетки пъти повече на корема, слабините и седалището, т.е. най-защитените от слънцето места.

Бих допълнил, че появата на рак (почти) винаги (над 90%) следва пътя на лимфната система, на разпространението на телесните течности и местата на (възможното) „утаяване“, което е повече от показателно, че болестта има точно определена и проследима логика.


ПОЗНАТА ВМЕТКА

Днес, 2021-ва, подобни мащабни изследвания биват задушавани в зародиш, а ако някой (лекар, общественик, независим изследовател) реши да действа на своя глава, бива осмиван, притискан, заплашван (вкл. семейството му), дискредитиран, бит или убиван.

Статистиката за това е по-дълга от разстоянието Земя-Слънце.


СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ…


Дават живот.


Поддържат живота.


Животът на Земята е немислим без слънчевите лъчи.

Всички знаят, че вит. D се образува под прякото въздействие на слънчевите лъчи върху очите и кожата. Но колко от вас, приятели, знаят, че освен за здрави кости, вит. D е най-предпазващият фактор против образуване на рак?

Колкото по-малко слънчева светлина пада върху кожата и очите, толкова по-забавени са метаболитните процеси във всяка клетка на нашето тяло. Метаболитното забавяне нарушава мастната обмяна, което предизвиква повишаване на холестерола, натоварване на черния дроб, намаляване на кислорода в тъканите, срив на имунната система и…

Нататък, каквото се сетите.


ЛЮБОПИТНО:

Според статистиката, през 1870-та година повече от деветдесет процента от европейците са имали ежедневен продължителен контакт със слънчевата светлина.

Сто години по-късно, отчетеният процент е под десет.

Статистическото повишаване на раковите заболявания днес (вкл. рака на кожата) е в пълно съответствие с намаляване на ежедневния контакт със слънчевата светлина.


ПРОСТИ СЪВЕТИ:


Изградете си ежедневни навици:

1) Всеки ден отделяйте (поне!!!) десетина минути да бъдете на открито.

2) По изгрев слънце (или малко преди това) гледайте в слънцето по минута. Опитвайте да не мигате. Ако сте станали по-късно и слънцето е твърде ярко, изберете ниво в небето (или далечна точка), където слънчевата светлина е поносима.

3) Вървете пеша стегнато и когато се загреете, събличайте веднага дрехите, за да могат слънчевите лъчи да попадат върху кожата.

5) Увличайте децата със себе си на открито, дори и да е хладно.

6) Плувайте. Ивицата от 30-50 см. над водата е буквално вълшебна и животворяща. В съчетание с директните слънчеви лъчи, плазменото състояние на водата и въздуха увеличава и ви зарежда с неизчерпаема жизнена енергия.
–––––

ВЪПРОС №3:
„Нямам енергия, Емо, а се храня както трябва три-четири пъти на ден. Къде греша? По мое виждане, повечето хора са без енергия, уморени и някак изпразнени. А ти постоянно говориш за енергия, как тренираш и колко неща правиш… „


ОТГОВОР:


Всички сме гледали през бинокъл.

Ако не е настроен и образът е замъглен, трябва да напаснем разстоянието до обекта с фокуса на лещите и образът се изяснява.


ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, обаче, как бихте се чувствали, ако трябва да гледате един ежедневен свят (хора, улици, сгради, случващи се неща, работа, дом, близки, деца) през очите на човек, чийто зрително-интелектуален фокус се разминава с действителността.

Съвсем малко, на косъм, но се разминава.

Всяко нещо, уж, е лесно да бъде постигнато и, аха, да се получи… но, щрак, и нещо не достига.

Всяка емоция, чувство, стремеж към близост, аха, да бъде точно според очакванията ни… и нещо все липсва.

Всяко желание, блян, мечта или просто краят на деня, уж е както трябва… но стои незавършено и не на място.

И така ден, след ден, след ден.

Месеци, години, десетилетия.


Цял човешки живот.

Очите се уморяват, характерът се напуква, волята омеква и се прегъва, тялото и то, докато накрая разберем, че ежедневните, уж, малки разминавания са изпили жизнената (ни) енергия и вече не вярваме, че нещо ще се промени към по-добро.


ВСЕКИ ИМА ДОСТАТЪЧНО ЕНЕРГИЯ


Когато говорим за липсата ѝ, всъщност имаме предвид нещо (храна, действие, бездействие, явление, човек, хора, феномен), което я спира да се прояви.

1) КОГАТО се храним повече от необходимото, храносмилането изяжда жизнената енергия и буквално копаем гроба си със зъби. Тогава е добре да променим маниера си на хранене и на първо място – да въведем гладни паузи (по-малки или по-големи) в живота си.

2) ФИЗИЧЕСКОТО БЕЗДЕЙСТВИЕ е като шило, което пробива дупки в енергийното тяло и жизнеността ни започва да изтича. Помнете, че енергията се заражда и поддържа чрез съобразено движение (разходки, спорт, походи и пр.)

3) ЛИПСАТА на ежедневни целеви ориентири (когато просто се шляем и размотаваме безцелно) разпилява енергията подобно на буйна вълна, която се разлива по равен бряг и губи силата си. Липсата на ангажименти може и да изглежда примамлива, но бързо се превръща в празнота и в липса на реално усещане за самите себе си.

4) ЛИПСАТА на мотив за каквото и да било, е скрит Маелстрьом („Спускане в Маелстрьома“ на Едгар Алън По), в който може да изчезне дори желанието за живот.


СЪВЕТЪТ МИ Е
– винаги
– винаги
– винаги

И още хиляди пъти „винаги“ започвайте деня с реална, малка, постижима и видима цел (или група от малки цели).


И ОЩЕ ВЕДНЪЖ:

– винаги
– винаги
– винаги

И още хиляди по хиляди пъти „винаги“ при всеки възможен случай излизайте извън града (населеното място).

Разхождайте се нависоко по планинските склонове, изследвайте вековни гори, откривайте пещери, наблюдавайте изгрева, възхищавайте се на каменните грамади на върховете и с течение на времето ще откривате…

… че макар и да сте уморени вечер, всъщност сте удивително заредени с (кой знае откъде взела се) енергия.


КОГАТО ЖИВОТЪТ НИ е обърнат към Природата, ние винаги сме пълни с енергия, защото основното, което дава облик на Природата, на Космоса и Мирозданието, това е…

Неизчерпаемата Енергия.

Неспирното Всемирно Движение.


И извиращото от дълбините на безкрая Тайнство на Живота – навсякъде и във всичко.

Изпълним ли се със съзнанието, че идваме от тази необятна, безкрайна и невъобразима, преливаща от жизненост енергия, че сме в нея и сред нея, от там нататък винаги сме в съзнателното усещане за ясна перспектива на своя Човешки Живот и всичко, което правим.

Дори и да сме далеч от дома, винаги сме вкъщи.

Както казваше Карл Сейгън:
„Направени сме от звезден прах и затова никога не умираме, а просто се прибираме у дома.“

В КРАЯ:
Винаги сме у дома, запомнете го.


П.С: Ако си съгласен с написаното или тази статия ти е харесала, може да се запишеш на имейл, за да не пропускаш и да получаваш най-новите публикации. 

Нова публикация всяка неделя! 

Записаване от тук >>

Вашият коментар