ВЪПРОС: “Емо, навсякъде твърдят, че всички болести идват от емоциите. Какво е твоето мнение?”
НАТЮР(МОРТ): Ей това, всичкото, дето съм го стоварил отпреде си (на снимката), го яжте сутрин, обед, вечер и с (още поне) три закуски – на десет часа, в четири следобяд и късна нощна към един-два след полунощ.
Огладнеете ли – марш в хладилника и пак същото. Ако се оригнете, значи се е освободило място и ръгайте на мига – я саздърма, я кюфте по избор от порциона.
Гръмне ли здравето ви, да знаете – само от емоциите е, манджата няма нищо общо.
“НАТЮР” С КОФТИ “МОРТ”: Разбира се, в един хууубав момент ще спрете да се изхождате редовно, а случи ли се да ви дойде… щастието, карайте леко. Нещата, които ще излизат отзад, ще са с твърдостта на бетонни блокчета – пазете тоалетната чиния, чуплива и скъпа е.
И това, да знаете, е от емоциите и дълбоката (ви) душевност, не от храната.
Сега сериозно: ОТГОВОР
ЕМОЦИИТЕ са важни, но са като житните зърна, които Иисус хвърлил върху камениста и върху плодородна почва – поникнали (съвсем резонно) само от втората. Негативните емоции трябва да имат основа, върху която да стъпят и да се заловят.
Ако няма такава, само ни поразтреперват малко… и си отиват.
В НАЧАЛОТО на 70-те, у нас, в Държавния Научно-изследователски институт по сугестология, създаден от проф. Георги Лозанов, се провеждат дълговременни, научни наблюдения с експериментален характер. Наблюдава се ефектът от отпускането, хипнозата, автохипнозата, спорта, дихателните упражнения и йога върху различни групи хора, като “различността” е в трите типа хранителен режим:
1. Първи тип – стандартно, четирикратно хранене с ежедневно меню: закуска, обед, следобедна закуска и вечеря, като трите основни хранения са на основата на “първо, второ и трето”.
2. Втори тип – стандартно меню, четирикратно хранене със засилен прием на месо.
3. Трети тип – стандартно меню с драстично намаляване на животинските продукти, премахване на “първо, второ и трето” (на едно сядане – едно ядене), а закуските са плодове, кисело мляко и ядки.
Във всички наблюдаеми групи е имало както здрави, така и болни, с диагностицирани здравни отклонения: затлъстяване, хипертония, сърцебиене, различни форми на сърдечна хипоксия, стомашно-чревни и отделителни отклонения.
РЕЗУЛТАТИТЕ от наблюденията са очаквани, безкомпромисни и очевидни:
1. При първия тип хранене положителните резултати от спорт, дишане, йога и пр, са 50-60%
2. При втория тип хранене – резултатност и здравни подобрения 25-35%.
3. При третия тип хранене, подобренията и излекуването (при хипертониците, наднорменото тегло, стомашно-чревните и отделителните отклонения – почти при всички) са над 88% – твърде показателни, за да бъдат “заметени” под килима.
Резултатите са още по-значими, поради факта, че хората са живеели нормален, ежедневно-трудов, професионално ангажиран живот, т.е. имали са запазен, ежедневен, високостресов, интервентен психо-компонент.
ВМЕТКА: ПОМНИМ И ЗНАЕМ. Наблюденията, резултатите и изводите от този задълбочен анализ (и десетки други от ония години), дават и са давали, многопосочна тематика за разсъждение, вкл. на запад. Водещи научни центрове по света ползват “наготово” основата, положена от нашите научни екипи. Вметката е показателна за високото ниво на научна обосновка в (тогавашната) БАН, сродните научно-експериментални институти и подходът към разглежданите въпроси.
Помним ли това? Знаем ли това? Ще търпим ли, платена отвън (псевдо-научна, политико-търгашеска и откровено предателска) измет да подменя истината за близкото и далечното ни минало?
Оставим ли ги, губим всички и най-вече децата (ни) – не знаят откъде идват, не знаят какви сме били, не познават народа си, историята и културата му, не знаят в каква държава живеят и свикват да съществуват в подчиненост и с обречеността на хора “втора ръка”.
Естественият стремеж да се изправиш, да удариш копието в земята и да вземеш нещата в свои ръце, бива заменен с модното (вече обичайно) статукво да емигрираш (т.е. да избягаш) и да живееш другаде, но да се плюнчиш (отдалече), че си българин, че милееш за Родината и да даваш (емигрантски) акъл… отново отдалече.
То е същото, като да бият приятеля ти, а ти да сипеш съвети отстрани, скрит зад оградата.
В ЙОГА – Препоръките от древността са: Практикуващият (прана-а-яма) да промени ЗАДЪЛЖИТЕЛНО начина си на хранене, иначе “Огънят на Йога ще го изгори”.
Съветът е разумен (обоснован медицински и физиологически), защото интензивните и амплитудни дихателни практики изискват чисти, меки и функционално-адаптивни алвеоли (без слузни втвърдявания). Ако са налице такива отпадъчни калцификации, дихателната практика буквално раздира втвърдената, белодробна тъкан.
ЕМОЦИИТЕ са като куршум:
– Ако е изстрелян срещу твърда, чуплива повърхност, той я разрушава;
– Ако е изстрелян срещу бала памук (парцали, кълчища, куп дрехи), куршумът няма поразяващ ефект и засяда още в началото на контакта.
КОГАТО ТЯЛОТО е физиологично “меко” и относително чисто на клетъчно ниво, болестните вибрации “заглъхват” и биват туширани бързо. Обратно – при твърдо тяло (на клетъчно, енергийно и органно ниво), вибрациите на притеснението (страха, яда, паниката, продължителния стрес) лесно обхващат цялата нервна система и се предават на вътрешните органи. Това болестно трептене се запазва и след спортуване, йога и отпускане – леко намалено, но остава.
Така всеки нов ден започва с повишено ниво на основна напрегнатост. Въпрос на време е, отделни сегменти (органи, физиологични групи) или организмът като цяло да подадат очевиден и разбираем сигнал за здравословен проблем.
РЕШЕНИЕ:
1. Достатъчно питейна вода, сурови плодове преди ядене и два-три пъти на ден – сурова (неголяма) зеленчукова салата. Противно на общоприетото, колкото по-студена (ледена) е водата за пиене, толкова по-добре – не я изгълтвайте, а я поемайте на малки, добре ослюнчени глътки. Защо студена/ледена вода – четете, експериментирайте, спортувайте, подлагайте се на екстремни физически натоварвания, преходи, оцелявания, преодолявайте истински (не компютърни) препятствия и… ще знаете.
Без Реални Истински Препятствия (също – реални човешки отношения, общуване, взаимопомощ, взаимодействие и подкрепа), истинския ви живот е коментарното пространство във Фейсбук, където “недействащите” си чешат езиците и изпускат парата.
2. Разбира се, че е отлично 40-80% от храната ни да е растителна и опосредствано животинска (мляко, сирене, масло, яйца). Процентите варират според сезона, пола, настроението, възрастта, движението и пр, но не се поддавайте на крайни фанатични уклони – двата полюса са: (1) Без месо и (2) Колкото може повече месо. Водете се от реалността и разумното познание за здравето, еволюцията, разбирането за света, живота и вселената.
3. Гладуване: Усетите ли, че не ви се яде, напрегнати сте или имате неразположение, не упорствайте – пропуснете едно, две, повече хранения или цял ден. Запомнете, че най-оздравителният (отслабващ, вталяващ) период от денонощието е пропускането на вечерята и гладна нощ – храненето е на другия ден.
4. Междинно гладуване: Една дълга спортна (но не състезателна) утрин може да е повод да пропуснете закуската, дори обяда и просто да вечеряте леко. Правите ли го един-два пъти в седмицата, здравето, спокойствието, чистото тяло, бавното, дълбоко дишане и дълговремеви (далеч напред във времето) спортни възможности ще са с вас.
“ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ… ” – всички знаем думите, дошли от миналото. Ако единствената ни мотивация (да правим това или онова) е здравето, то животът ни е… умряла работа.
Имаше много добро научно изследване за психо-емоционалния живот на човек, който страда, обича, има деца, притеснява се, бори се, оцелява, изживява нещата нормално и – от другата страна – на един двестагодишен, медитиращ в пещерата… йога.
Сравнението е смазващо – за онзи от пещерата: Неговият психо-емоционален живот (отговорност, борба, оцеляване, любов, обич) е на нивото на… двегодишно дете (Йорд. Миланова, Ив. Борисов – “Йога”, 1968/72 в раздела “Въпроси-отговори”).
Т.е?
Не сме родени, за да живеем вечно. Колкото и здрави да сме, един ден ще отидем… другаде. Единствената причина да живеем Тук, на Земятя, е за да общуваме. Общуването е израз и част от Всеобщото Единство на всяко нещо с всичко останало.
От нас се иска да осъзнаем, че можем да подаваме и да поемаме ръка. И да се усмихваме.
Простички неща, за които отива цял един живот.
В КРАЯ:
По “Малкият принц”:
Кога, по дяволите, ще разберем, че условията да бъдем хора, са винаги благоприятни?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.