ВЪПРОС: “Емо, направих гнойна ангина и втора седмица почти не мога да ям. Карам на антибиотици, гърлото ме боли, пари, а нощем се събуждам по няколко пъти. Как да се излекувам?”
ВЪПРОС: “Твърде често взех да правя гнойни ангини, Емо. Свикнах да обтривам на гърлото с нишадър докато съм на антибиотик и минава, но това се повтаря шест-седем пъти в годината. Почвам да си мисля, че световната конспирация ме е нарочила, но майтапа настрана, какво може да се направи?”
ОТГОВОР:
Клякали ли сте след дъжд в калта, да наблюдавате как излизат дъждовните червеи, как се придвижват и как се хранят?
Плъзгат се напред, през предния им отвор навлизат пръст, гниещи листа, треви, преминават през тялото (докато организмът им подбира необходимото) и накрая излиза отзад.
Погледнато общо, това, всъщност, много полезно животинче, е една физиологична тръба.
Предният край е устата, задния – дупето и толкоз.
Това е всичко.
Ние, хората, сме (почти) същото.
ДА СИ ЗАДАДЕМ ВЪПРОСА, какво би се случило с червея, ако по някаква причина количеството на изхвърляното намалее (или изчезне), а той продължи да приема храна?
И отговорите са:
– Ще се пръсне (по подобие на крава в люцерна).
– Ще се повреди и ще спре да приема храна.
Тъй като у дивите животни инстинктът за самосъхранение е стопроцентов, много преди възникване на проблема, те спират да се хранят.
ПРИ ХОРАТА (и децата), които се хранят предимно с готвена храна и нямат досег с природата, усещането за процесите в тялото е притъпено до абсурд – усещат само подуването и тежестта в стомаха, куркането на червата, позивите за отделяне на газове, урина и изхождане.
Натрупването на отрови, прехвърлянето на апогея във вътрешното затлачване, разнобоя между физиологичните системи и още десетки, дори стотици сигнали – остават нечути, неусетени, неразбрани и умишлено потъпкани.
Все едно тялото е реагирало погрешно, неправилно и трябва да му издърпаме ушите.
Докато в един момент… разберем, че то е много, ама много по-умно от нас.
Но тогава е късно и вече сме болни, та оттатък.
ДРАСТИЧЕН ПРИМЕР ЗА НЕЧУВАНЕ на тялото отпреди три седмици: Едно познато семейство вечеряло, когато усетило, че (като че ли) приготвената храна леко нагарча.
Мъжът спрял да се храни, но жената продължила, изяла всичко, в резултат на което стигна до тежко (с опасност за живота) отравяне, до интензивното и два дни на системи.
НЯКОИ ЩЕ КАЖАТ “На мен не може да ми се случи!”, но истината е, че почти 100% от хората го правят редовно, макар и не толкова очевидно.
Какво, мислите, са повсеместните, целогодишни настинки, грипове, ангини, гнойни ангини, чревни отравяния, стомашни неразположения и… така, до края на света?
ДА “КЛЕКНЕМ” и да погледнем червея:
1. Когато храната не е съобразена по количество, по качество, по съставки и като комбинации, първото което се случва в организма е обезводняването. Човек пие (по време на хранене и постепенно го превръща в съсипващ здравето, навик), за да преглътне, в резултат на което добрата работа на стомаха отива по дяволите.
Междинният въпрос е: Пиете ли (вода, сокчета, алкохол, бира) по време на хранене (на масата или веднага след това) и учите ли/оставяте ли децата си да го правят?
2. След стомаха, “на кино” отива работата на червата – болки, присвивания, подувания, неразположения, моментни вдигания на температурата, неясна загуба на настроение и енергия.
Тук престъпниците от бизнес-фармацията идват “на помощ” и предлагат куп “лекарства”, чиито ефект напред в годините е буквално убийствен – хапчета против киселини, против подуване, за “добро” изхождане и последния “хит” – хранителните добавки…
За?…
За какво ли не, но предимно за всичко.
Поредният печален, самонадеян и отчаян опит да излъжем и победим природата.
3. В края е дебелото черво – изхождането става “мисия невъзможна” – през няколко етапа, които хората масово (да, масово!) проспиват:
– незабележимо намаляване броя на изхожданията (от обезводняването)
– забележимо намаляване на изхожданията
– привидно нормализиране (за ден-три-пет), което е скрита диария
– скоростно увеличаване на изхожданията и рядко (като консистенция), т.е. явна диария.
Понякога етапите са разместени, а някои (изглежда, че) липсват.
От тук нататък има две възможности:
А) Привидно нормализиране (скрит и неосъзнат период на отравянето)
Б) Директно влизане в болестта – температура (понякога без), подуване на лимфни възли (най-често около шията), запушване на носа, храчки, гной, подуване на гърлото и сливиците и – гнойна ангина.
ЕНЕРГИЯТА НА РАЗБОЛЯВАНЕТО (ферментирането) върви отдолу нагоре – от дебелото черво (стомах, тънки черва) към вътрешните органи, лимфните възли и гърлото.
Погледнато еволюционно, дебелото черво, отделителната система и гърлото са един и същ орган, разделен от храносмилателната “тръба”.
Когато боледува единия край, обикновено причината е в другия… край.
Казано точно: чистотата в долния край (тънки черва и дебело черво) обуславя здравето и добрия изглед в горния край.
КРАТЪК НАРЪЧНИК НА ДИВОТО ЖИВОТНО В НАС:
1. Усетим ли неясно (като полъх, като неясна сянка) физическо неразположение – над 90% проблемът е в стомаха и червата.
Веднага прегледайте и променете храненето.
2. Усетим ли (дори) намек за намаляване на изхождането – има проблем с обезводняването и комбинациите в храненето.
Веднага прегледайте и коригирайте храненето, но и…
Започнете да спортувате.
3. Усетите ли намек за необяснимо, леко запушване на някоя от ноздрите (дори да се чувствате здрави и жизнени), веднага коригирайте храненето и прегледайте приема на вода и плодове на гладно.
4. Усетите ли, че гърлото или носоглътката събират храчки и налепи (дори да се чувствате здрави), веднага включете гладен ден и премислете как ще се храните след това.
5. Усетите ли, че започвате да издухвате често носа си (дори да се чувствате здрави), веднага променете хранителните комбинации и направете гладен ден.
6. Започнете ли да събирате храчки, полипи и носни секрети (сополи), направете прочистване с английска сол или клизма, след което погладувайте ден-два.
7. Над всичко: Спортувайте и Излизайте на Чист Въздух – това е най-доброто прочистване и изпълване с жизнена енергия.
На прима виста – толкоз.
Въпроси и програми – по телефона или на съобщения.
В КРАЯ:
Диви животни сме.
Просто трябва да си го припомним.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.