(Искаме ли промяна или ни е кеф да си държим главата в пясъка?)
ВЪПРОС: “… имах много силни болки и ми откриха две камъчета в бъбреците, Емо. Успяха да ги разбият и да се освободя от тях, но по думите на лекарите е много вероятно отново да се получат. Вярно е, че живея заседнал живот и не спортувам, но ако трябва да променя нещо, как да постъпя? И не е ли всичко въпрос на генетично предразположение и съдба?”
ОТГОВОР:
На въпроса, как да постъпиш, отговорът е: Сваляш гумите на колата и караш по джанти.
Друсането по великите български пътища ще е от такава степен, че ще се освободиш не само от камъните в бъбреците, но и от пломбите на кътниците.
ИДЕЯТА С ДРУСАНЕТО не е шега.
Още през Х век Авицена е предписвал на мързеливите, които са стигнали до камъни в бъбреците, да бъдат качвани в раздрънкана каруца и пускани надолу по калдаръмените улици.
Т. е. тръскане, друсане, подскачане и неспирно движение.
Преведено на днешен език: редовна гимнастика и спорт.
Защото бъбреците са сито, а неподвижното и пълно с боклуци сито се превръща в своята противоположност – непроходим, калциран и запушен орган, през който не преминава нищо.
ДВУЛИКИЯТ ЯНУС – ВОДАТА
В прав текст: Не познавам нито един, който да се е излекувал от бъбреци, пиейки вода.
Водата има два облика – добър и лош, като някогашният римски, двулик бог Янус.
Да, водата е отличен разтворител, но ако не бъдат предприети други мерки, тя довлича в бъбреците всичкия боклук от тялото (от неправилното хранене и калцирани утайки от липса на спорт) и ги запушва.
Проблемът е същият, както с преливането на някои български реки и издавилите се хора: никой не чисти, никой не поддържа, предателите горе крадат и когато…
… когато водата дойде, оправданията са, че…
Че дошла вода.
Че водата била лоша и преливала.
Че била повече откогато…
Откога, бе?
Как преди трийсет години нямаше Голяма Вода?
Ще ви издам тайната, защото съм с ВиК средно образование и по него време постоянно бяхме по горите, по язовирите, по помпените станции и по пречиствателните такива:
Работеше се ежедневно, неотстъпно и безкомпромисно, за да бъдат нещата наред.
Извършваха се ежеседмични, планирани, често извънредни, наблюдения и коритата на реките, потоците и преливниците на язовирите се почистваха от довлечени клони, боклуци и кал.
Работетеха всички.
Когато не достигаха хора, участваше армията, сформираха се бригади от ученици, студенти, доброволци, цигани.
Този ефикасен и задружен механизъм бе премахнат, за да стигнем до дереджето на което сме днес.
Нашето тяло, приятели, другари и другарки също както коритата на реките някога, трябва да бъде наблюдавано, изучавано, почиствано и обновявано – всеки ден, всеки час, всяка минута.
МЕЖДУ ДРУГОТО, помня, как старите хора по селата казваха, че трябва да се грижим за водата – за реките, езерата, за язовирите и горите, защото “както я има днес водата, така утре няма да я има”.
Което в контекста на ставащото в Перник (и, с малки изключения, в цялата страна), е крайно актуално и очеизбождащо.
Колко знаци, приятели, още са необходими, за да се вдигнем и да действаме?
ЗА ДА НАУЧИМ ТЯЛОТО да не формира калцификати, е необходимо:
1) Цялостна промяна в храненето
2) Задължителна спортна програма
3) Промяна в светогледа и световъзприемането
Ако карате само на вода, ще продължавате да се подувате, ще правите камъни и пясък, ще ходите в болницата да ви ги разбиват, а после (след по-кратък или по-дълъг период) цикълът ще се повтори.
След известно време стигате до нефрит, а по-нататък до пиело-нефрит, което е съпоставимо с диагноза рак.
Баща ми си отиде от това, извън другите петнайсет заболявания, които влачеше в последните си двайсет години.
Не искате това, нали?
СЪВСЕМ МЕЖДУ ДРУГОТО
Когато започнат да се затлачват бъбреците, това става с участието на цялото тяло.
1) Невъзможно е да има отлагания (от неправилното хранене, от липсата на движение, от недостатъчния прием на течности и сурови храни) без да има проблем с усвояването и най-вече с неусвояването на храните.
Т. е. едно от първите засегнати места е храносмилателната система – сокоотделяне, проблем със секретиращите власинки, с правилното всмукване и разпределение.
Което ни води към начални или напреднали форми на гастрит, предпоставки за язва и пр.
2) Невъзможно е да има наличие на смущения в храносмилането, а кръвоносната система със сърцето да са в отлично състояние.
3) Абсолютно невъзможно е да има поражения върху изброените системи и черния дроб да работи безпроблемно.
4) Абсолютно невъзможно е отделителната система (дебело черво, пикочен мехур, кожа, дробове, лигавици) да е спокойна, здрава и недокосната от общата тенденция към болестен срив.
Което значи едно: Мерките, които ще предприемем (ако решим да се излекуваме наистина), трябва да обхващат всичко, което сме: тяло, движение и спорт, психика, световъзприемане, ценностна система и вяра.
ПРОМЕНИМ ЛИ ХРАНЕНЕТО, ще започнем да изхвърляме натрупания натрий от клетките (чиито превишени количества предизвикват дисбаланс в общия алкално-киселинен профил, а именно нарушеният баланс е в основата на бъбречните камъни) и да го извеждаме с урината.
Спортът ще помага да го изхвърляте през кожата и дробовете.
Говорим за солта навсякъде и във всичко, говорим за киселите туршии, за смесването на всичко с всичко, като тук се намесва и захарта, и всичко сладко. Също алкохола, цигарите, кафето и… последният да затвори вратата.
Плодовете (на гладно) и зеленчуците (предимно сурови и печени) ще възстановят алкално-киселинния баланс и в един момент тялото ви ще престане да образува пясък и камъни.
ПРОМЯНАТА В СВЕТОГЛЕДА е основа на цялостното излекуване.
Няма как да следвате начин на живот (хранене, спорт, почивка, забавления, общуване, духовност), който е в противоречие с разбиранията ви.
Затова е необходимо да си зададете прости въпроси:
– Какво искам от живота?
– Кои са истинските ценности, на които държа?
– Отговорността (към себе си, към децата, близките, към хората и пр.) част от разбиранията ми за живота ли е?
Много е просто, приятели: не можете да убедите един пушач (алкохолик, наркоман и пр. дрогаджия), направил бъбречна криза, че трябва да откаже цигарите – на него не му пука за вредността, за опасността, за гнусната миризма и примера, който дава.
Ама въобще!
Заради личния си кеф, той би съсипал и детето си, като обвива в красиви, патетични думи и, уж, великолепни фейсбук-сентенции малодушието си и липсата на воля.
И тогава…
Тогава, стъпка по стъпка, идват на помощ уроците на Природата:
– с, уж, безобидни настинки, ангини, неразположения;
– с тежки, смазващи отношения с близък човек;
– с необратима болест на нас самите;
– с тежка болест на наш близък, понякога дори дете;
– с препятствие близко до смъртта…
И още, и още, и още и…
… и, ако оцелеем, си задаваме въпроси.
Така промяната (приживе) или окончателната промяна (ако си отидеш от живота) са гарантирани.
За хубаво, за лошо, за приятно или неприятно, но чуйте и запомнете без да се обиждате, приятели, другари и другарки:
“Природата не си играе на залъгалки, ялови игрички, на позитивно говорене, пясъчно мечтателство и дебилно-лековати коуч-семинарчета”
Природата действа.
От нас се иска да го разберем и да крачим заедно с нея.
“ГЛАВАТА В ПЯСЪКА” ИЛИ ИЛЮЗОРНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ
Нагласата да решаваме наистина проблемите, води до промяна в личното, в груповото, общественото и народностното ни битие.
Ако свикнем да решаваме наболелите проблеми на мига, ще възпитаме това и у децата си.
Ако свикнем да решаваме проблемите наистина, ще изградим около себе си група, общност, съсловие и множество от стойностни хора, които действат по същия начин.
Ако цял един народ не си заравя главата в пясъка (с дебилната овча мантра “преклонена глава сабя не я сече”), ще излезе устремно и, без да чака поредния месия, ще помете предателите, родоотстъпниците и откровените криминални елементи, окопали се в сградата на Народното Събрание.
Народното Събрание – на народа.
А народът, приятели, сме ти, аз, той, тя, то, вие, ние, те – всички, заедно и без да се оставяме да ни насъскват един срещу друг.
Както виждате, много е просто и връзката между нещата е директна, видима и разбираема.
И топката, дето тряба да я разиграем, все още е в нашето поле, защото…
Защото сме живи и защото би трябвало да имаме лично, човешко и национално достойнство.
Имаме ли го?
ГЕНЕТИЧНИТЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЯ са у нас и никой не може да ги отрече.
И никой не трябва да ги отрича.
Необходимо е да знаем с какъв багаж сме дошли на този свят и как можем да го използваме.
Те са там, скрити дълбоко и чакат момента да принесат полза или (както е по-често) да ни ударят в самодоволната, неучеща, незнаеща и безотговорна муцуна.
Не се страхувайте от тях:
– тръгнете към тях и вижте заболяванията на родителите си
– научете кога и как са се проявили (не го ли направите, същото ще стане и с вас)
– четете, мислете и изучавайте какъв начин на живот, какви привички и навици са необходими за да не провокирате гените към болест. Ще се учудите какво богатство и знание е това.
– опитвайте нови неща и нови подходи към себе си
– когато сте в състояние, водете себе си до границите на комфорта, за да видите реакциите на организма
– вглеждайте се в децата и близките си: пред тях се простира същият път и, ако ги обичате (и съзнавате отговорността си), ще вървите по пътя заедно с тях.
ПОМНЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ, съмишленици, другари и другарки:
На този свят (и на който и да било от всички възможни светове) няма “АЗ” и “майната им на другите”.
По пътя…
По Големия Път на Живота…
По Пътеката между вселените…
…и по обикновения, ежедневен, с нищо неотличаващ се човешки път…
Вървим заедно с всички останали.
Осъзнаем ли го…
– всеки полъх на вятъра
– всяка крачка
– всяко вдишване
– всяко туптене на сърцето
– всяко присядане на тревата за почивка
– всяка глътка вода
– всеки залък
– всяка идея занапред
– всяко очакване
…и, разбира се, всеки предстоящ край…
Придобиват нов, грандиозен и все пак топъл и смирен човешки облик.
Не сме сами.
Никой никога не е сам.
И, да, всичко е Едно.
Но, за да го почувстваме, е необходимо да го знаем и да живеем така.
И тогава, както казва Малкия Принц за звездите “всички звезди сякаш се сливат и всяка звезда заблестява със свой топъл и разбираем блясък”
И всеки момент от ежедневието се превръща във възможност, в интересен вход към неизвестното или в спасителен изход.
В КРАЯ:
Както винаги Изходът и Битието са в нашите ръце.
Онзи Горе създава само предпоставките да проявим интелекта, ума, възпитанието, отговорността, знанието и енергията си.
За който ги има.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.