За бъбреците, за отговорността, за достойнството, за генетичната предразположеност и единството

(Искаме ли промяна или ни е кеф да си държим главата в пясъка?)

ВЪПРОС: „… имах много силни болки и ми откриха две камъчета в бъбреците, Емо. Успяха да ги разбият и да се освободя от тях, но по думите на лекарите е много вероятно отново да се получат. Вярно е, че живея заседнал живот и не спортувам, но ако трябва да променя нещо, как да постъпя? И не е ли всичко въпрос на генетично предразположение и съдба?“

   ОТГОВОР:
   На въпроса, как да постъпиш, отговорът е: Сваляш гумите на колата и караш по джанти.

   Друсането по великите български пътища ще е от такава степен, че ще се освободиш не само от камъните в бъбреците, но и от пломбите на кътниците.

   ИДЕЯТА С ДРУСАНЕТО не е шега.

   Още през Х век Авицена е предписвал на мързеливите, които са стигнали до камъни в бъбреците, да бъдат качвани в раздрънкана каруца и пускани надолу по калдаръмените улици.

   Т. е. тръскане, друсане, подскачане и неспирно движение.

   Преведено на днешен език: редовна гимнастика и спорт.

   Защото бъбреците са сито, а неподвижното и пълно с боклуци сито се превръща в своята противоположност – непроходим, калциран и запушен орган, през който не преминава нищо.

   ДВУЛИКИЯТ ЯНУС – ВОДАТА

   В прав текст: Не познавам нито един, който да се е излекувал от бъбреци, пиейки вода.

   Водата има два облика – добър и лош, като някогашният римски, двулик бог Янус.

   Да, водата е отличен разтворител, но ако не бъдат предприети други мерки, тя довлича в бъбреците всичкия боклук от тялото (от неправилното хранене и калцирани утайки от липса на спорт) и ги запушва.

   Проблемът е същият, както с преливането на някои български реки и издавилите се хора: никой не чисти, никой не поддържа, предателите горе крадат и когато…

   … когато водата дойде, оправданията са, че…

   Че дошла вода.
   Че водата била лоша и преливала.
   Че била повече откогато…

   Откога, бе?
   Как преди трийсет години нямаше Голяма Вода?

   Ще ви издам тайната, защото съм с ВиК средно образование и по него време постоянно бяхме по горите, по язовирите, по помпените станции и по пречиствателните такива:

   Работеше се ежедневно, неотстъпно и безкомпромисно, за да бъдат нещата наред.

   Извършваха се ежеседмични, планирани, често извънредни, наблюдения и коритата на реките, потоците и преливниците на язовирите се почистваха от довлечени клони, боклуци и кал.

   Работетеха всички.
   Когато не достигаха хора, участваше армията, сформираха се бригади от ученици, студенти, доброволци, цигани.

   Този ефикасен и задружен механизъм бе премахнат, за да стигнем до дереджето на което сме днес.

   Нашето тяло, приятели, другари и другарки също както коритата на реките някога, трябва да бъде наблюдавано, изучавано, почиствано и обновявано – всеки ден, всеки час, всяка минута.

   МЕЖДУ ДРУГОТО, помня, как старите хора по селата казваха, че трябва да се грижим за водата – за реките, езерата, за язовирите и горите, защото „както я има днес водата, така утре няма да я има“.

   Което в контекста на ставащото в Перник (и, с малки изключения, в цялата страна), е крайно актуално и очеизбождащо.

   Колко знаци, приятели, още са необходими, за да се вдигнем и да действаме?

   ЗА ДА НАУЧИМ ТЯЛОТО да не формира калцификати, е необходимо:

   1) Цялостна промяна в храненето
   2) Задължителна спортна програма
   3) Промяна в светогледа и световъзприемането

   Ако карате само на вода, ще продължавате да се подувате, ще правите камъни и пясък, ще ходите в болницата да ви ги разбиват, а после (след по-кратък или по-дълъг период) цикълът ще се повтори.

   След известно време стигате до нефрит, а по-нататък до пиело-нефрит, което е съпоставимо с диагноза рак.

   Баща ми си отиде от това, извън другите петнайсет заболявания, които влачеше в последните си двайсет години.

   Не искате това, нали?

   СЪВСЕМ МЕЖДУ ДРУГОТО
   Когато започнат да се затлачват бъбреците, това става с участието на цялото тяло.

   1) Невъзможно е да има отлагания (от неправилното хранене, от липсата на движение, от недостатъчния прием на течности и сурови храни) без да има проблем с усвояването и най-вече с неусвояването на храните.

   Т. е. едно от първите засегнати места е храносмилателната система – сокоотделяне, проблем със секретиращите власинки, с правилното всмукване и разпределение.

   Което ни води към начални или напреднали форми на гастрит, предпоставки за язва и пр.

   2) Невъзможно е да има наличие на смущения в храносмилането, а кръвоносната система със сърцето да са в отлично състояние.

   3) Абсолютно невъзможно е да има поражения върху изброените системи и черния дроб да работи безпроблемно.

   4) Абсолютно невъзможно е отделителната система (дебело черво, пикочен мехур, кожа, дробове, лигавици) да е спокойна, здрава и недокосната от общата тенденция към болестен срив.

   Което значи едно: Мерките, които ще предприемем (ако решим да се излекуваме наистина), трябва да обхващат всичко, което сме: тяло, движение и спорт, психика, световъзприемане, ценностна система и вяра.

   ПРОМЕНИМ ЛИ ХРАНЕНЕТО, ще започнем да изхвърляме натрупания натрий от клетките (чиито превишени количества предизвикват дисбаланс в общия алкално-киселинен профил, а именно нарушеният баланс е в основата на бъбречните камъни) и да го извеждаме с урината.

   Спортът ще помага да го изхвърляте през кожата и дробовете.

   Говорим за солта навсякъде и във всичко, говорим за киселите туршии, за смесването на всичко с всичко, като тук се намесва и захарта, и всичко сладко. Също алкохола, цигарите, кафето и… последният да затвори вратата.

   Плодовете (на гладно) и зеленчуците (предимно сурови и печени) ще възстановят алкално-киселинния баланс и в един момент тялото ви ще престане да образува пясък и камъни.

   ПРОМЯНАТА В СВЕТОГЛЕДА е основа на цялостното излекуване.

   Няма как да следвате начин на живот (хранене, спорт, почивка, забавления, общуване, духовност), който е в противоречие с разбиранията ви.

Затова е необходимо да си зададете прости въпроси:

– Какво искам от живота?

– Кои са истинските ценности, на които държа?

– Отговорността (към себе си, към децата, близките, към хората и пр.) част от разбиранията ми за живота ли е?

   Много е просто, приятели: не можете да убедите един пушач (алкохолик, наркоман и пр. дрогаджия), направил бъбречна криза, че трябва да откаже цигарите – на него не му пука за вредността, за опасността, за гнусната миризма и примера, който дава.

   Ама въобще!

   Заради личния си кеф, той би съсипал и детето си, като обвива в красиви, патетични думи и, уж, великолепни фейсбук-сентенции малодушието си и липсата на воля.

   И тогава…

   Тогава, стъпка по стъпка, идват на помощ уроците на Природата:
   – с, уж, безобидни настинки, ангини, неразположения;
   – с тежки, смазващи отношения с близък човек;
   – с необратима болест на нас самите;
   – с тежка болест на наш близък, понякога дори дете;
   – с препятствие близко до смъртта…

   И още, и още, и още и…

   … и, ако оцелеем, си задаваме въпроси.

   Така промяната (приживе) или окончателната промяна (ако си отидеш от живота) са гарантирани.

   За хубаво, за лошо, за приятно или неприятно, но чуйте и запомнете без да се обиждате, приятели, другари и другарки:

   „Природата не си играе на залъгалки, ялови игрички, на позитивно говорене, пясъчно мечтателство и дебилно-лековати коуч-семинарчета“

   Природата действа.
   От нас се иска да го разберем и да крачим заедно с нея.

   „ГЛАВАТА В ПЯСЪКА“ ИЛИ ИЛЮЗОРНИ ВЗАИМОВРЪЗКИ

   Нагласата да решаваме наистина проблемите, води до промяна в личното, в груповото, общественото и народностното ни битие.

   Ако свикнем да решаваме наболелите проблеми на мига, ще възпитаме това и у децата си.

   Ако свикнем да решаваме проблемите наистина, ще изградим около себе си група, общност, съсловие и множество от стойностни хора, които действат по същия начин.

   Ако цял един народ не си заравя главата в пясъка (с дебилната овча мантра „преклонена глава сабя не я сече“), ще излезе устремно и, без да чака поредния месия, ще помете предателите, родоотстъпниците и откровените криминални елементи, окопали се в сградата на Народното Събрание.

   Народното Събрание – на народа.
   А народът, приятели, сме ти, аз, той, тя, то, вие, ние, те – всички, заедно и без да се оставяме да ни насъскват един срещу друг.

   Както виждате, много е просто и връзката между нещата е директна, видима и разбираема.

   И топката, дето тряба да я разиграем, все още е в нашето поле, защото…

   Защото сме живи и защото би трябвало да имаме лично, човешко и национално достойнство.

   Имаме ли го?

   ГЕНЕТИЧНИТЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЯ са у нас и никой не може да ги отрече.

   И никой не трябва да ги отрича.
   Необходимо е да знаем с какъв багаж сме дошли на този свят и как можем да го използваме.

   Те са там, скрити дълбоко и чакат момента да принесат полза или (както е по-често) да ни ударят в самодоволната, неучеща, незнаеща и безотговорна муцуна.

   Не се страхувайте от тях:
   – тръгнете към тях и вижте заболяванията на родителите си

   – научете кога и как са се проявили (не го ли направите, същото ще стане и с вас)

   – четете, мислете и изучавайте какъв начин на живот, какви привички и навици са необходими за да не провокирате гените към болест. Ще се учудите какво богатство и знание е това.

   – опитвайте нови неща и нови подходи към себе си

   – когато сте в състояние, водете себе си до границите на комфорта, за да видите реакциите на организма

   – вглеждайте се в децата и близките си: пред тях се простира същият път и, ако ги обичате (и съзнавате отговорността си), ще вървите по пътя заедно с тях.

   ПОМНЕТЕ, ПРИЯТЕЛИ, съмишленици, другари и другарки:

   На този свят (и на който и да било от всички възможни светове) няма „АЗ“ и „майната им на другите“.

   По пътя…
   По Големия Път на Живота…
   По Пътеката между вселените…

   …и по обикновения, ежедневен, с нищо неотличаващ се човешки път…

   Вървим заедно с всички останали.
   Осъзнаем ли го…

– всеки полъх на вятъра
– всяка крачка
– всяко вдишване
– всяко туптене на сърцето
– всяко присядане на тревата за почивка
– всяка глътка вода
– всеки залък
– всяка идея занапред
– всяко очакване

   …и, разбира се, всеки предстоящ край…

   Придобиват нов, грандиозен и все пак топъл и смирен човешки облик.

   Не сме сами.
   Никой никога не е сам.
   И, да, всичко е Едно.

   Но, за да го почувстваме, е необходимо да го знаем и да живеем така.

   И тогава, както казва Малкия Принц за звездите „всички звезди сякаш се сливат и всяка звезда заблестява със свой топъл и разбираем блясък“

   И всеки момент от ежедневието се превръща във възможност, в интересен вход към неизвестното или в спасителен изход.

    В КРАЯ:
   Както винаги Изходът и Битието са в нашите ръце.

    Онзи Горе създава само предпоставките да проявим интелекта, ума, възпитанието, отговорността, знанието и енергията си.

   За който ги има.


**Забележка: за контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар