ВЪПРОС:
“Емо, според теб доколко болестите могат да се дължат на генетичните предразположения?”
ВЪПРОС:
“… и си мисля, че за да възникне една болест, в основата не ще да е само неправилният начин на живот, а именно генетиката.”
—
ОТГОВОР:
Самият живот, приятели, отрича твърдението, че всичко, което се случва с нас, е плод само и единствено на генетиката.
Ако беше така, всички щяхме да боледуваме от болестите на своите родители, на техните родители и така… до края на света.
Но не става така.
В зависимост от начина на живот, храненето, характера, образованието, изградената (или не) воля, степента на движение и спорт, редовните закалителни процедури (или липсата им) и най-вече умението да запазим детското у себе си и стремежа към приключения…
Ние повтаряме (мот-а-мо, в известна степен) или не генетичната закодираност, с която се раждаме.
Фактите изоблистват с примери, в които въпреки наднорменото тегло и бавната обмяна на цели родове, детето се хваща да тренира и изгражда здраве, външен вид и характер, почти несъвместими с тези на предците си.
И, в крайна сметка, изживява живот, който няма нищо общо с предопределените психо-физически, манталитетни и ментални нагласи.
—
НАКРАТКО:
Нямате никаква полза да седите на дивана, да люскате бира, да роните пуканки и да оплаквате лошата си генетика. Това не води до никъде, освен до тежки болести, провален живот и ранна смърт.
И обратно:
Ако целенасочено изследвате заболяванията на родителите си, а и на всички в рода, ще откриете, че имате множество механизми, с които да направите така, че…
Предразположението ви към една или друга болест да не се прояви.
Разбира се, да излезеш извън рамките на приетите в семейството и рода традиции, се изиква силен характер, сериозно образование и бликаща енергия, която ще ви помогне да надмогнете разочарованията и несгодите по пътя на “проба-грешка” и “нова проба, нов резултат, нови навици и нов начин на живот”.
Е, готови ли сте или сте от бирено-диванните мрънкачи?
—
НЯКОЛКО ПРОСТИ ПРИМЕРА:
1) АКО ИМАТЕ склонност към високо кръвно налягане, трябва да очаквате всички следствия от това: задъхване (хипоксия) и инфаркт на сърцето, проблеми с бъбреците, глаукома и инсулт.
Как трябва да постъпите?
Храненето ви трябва да изобилства с пресни плодове и зеленчуци, да премахнете захарта и алкохола и да въведете гладни паузи в ежедневието си.
В движението и спорта е необходимо да се съсредоточите върху леко бягане, скачане на въже, упражнения със собствено тегло, плуване и разумна работа с тежести.
Над всичко трябва да е общуването с природата и походи.
Не е сложно, нали?
2) АКО СТЕ с тежки кости, едра структура, с бавна обмяна и склонност към пълнеене, наред със сърдечносъдовите проблеми, може да очаквате дисбаланс в черния дроб, разширени вени и отново глаукомно-инсултни предпоставки.
Ще са ви необходими много течности, много гладни и плодови дни, пълно орязване на въглехидратите от тесто и захар и редовна консумация на цитруси.
Спортът и движението ще трябва да поддържат добра сърдечна дейност, което означава кросово бягане, скачане на въже, бягане по наклон и стълби, плуване, работа на открито със собствена тежест и редовна дихателна практика.
Походите в планината са абсолютно задължителни.
3) ГЕНЕТИЧНАТА СЛАБОСТ на “уши, нос, гърло”, говори за вродена бавност на дебелото черво. Лимфната и имунната система също са проблематични
Изводът е, че храненето трябва да се предхожда от много вода и водни плодове, а на масата зеленчуковите салати са задължителни.
Извън това, ритмиката на хранене, спане, работа, тренировка трябва да се следи стриктно, защото ритъмът на живот се отразява директно върху психиката и работата на дебелото черво.
Закаляването със студена вода е абсолютно наложително.
Активният спорт, с мното амплитудни движения, е препоръчителен, както и работата с тежести.
—
ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПРИМЕРИ
Са общ поглед и насочваща идея, че ако сме се запознали с родовите генетични предразположения, вместо да чакаме активното им (болестно) проявление, можем да започнем разумна профилактика в ранна възраст.
Ако нашите родители не са (били) наясно (както е с повечето родители), навлезем ли в етап от живота, когато организацията на ежедневието зависи от нас, най-естественото е, да направим така, че да не боледуваме.
Което означава да говорим със специалист, да отчитаме до колко една или друга фамилна обремененост се проявява и да извършваме обосновани и навременни промени в своето хранене, спорт и свободно време.
—
НЕ СЕ ВЪРЗВАЙТЕ НА ТВЪРДЕНИЯТА,
Че всичко е предопределено, защото е точно обратното.
Дори (привидно) твърдата материя около нас реагира на думите, мислите или дори само на присъствието ни.
Растенията в гората се отдръпват (буквално) и сигнализират за опасност, ако сред тях крачи човек с готовност да сече, да пали, изкоренява и руши. Обратното, добрият човек, излъчващ разбиране и съпричастност, кара листата и тревите да се отпуснат в спокойствие, а животните да продължат нормалните си дейности.
Цялата гора (растения, животни, птици, насекоми) се променя, когато пристъпим в нея.
А т.нар. “нежива” материя преподрежда протоните, неутроните, атомите и дори молекулите, в зависимост от характера и настроението на човека.
Става въпрос за един, единствен човек.
Ами ако сме десетки?
Стотици?
Хиляди?
—
ПО АБСОЛЮТНО СЪЩИЯ НАЧИН
Реагират и се променят клетките в собственото ни тяло.
Ако човек сее противопоставяне и разделение, той изпраща същите сигнали към тялото си и го обърква. Първа реагира хормоналната система, след това имунната, оттам спадът повлича всички физиологични процеси и някои функции буквално умират.
Ако излъчваме единство, топлота и подтикваме към сплотеност, нашите клетки живеят в равновесно взаимодействие и процесите в тялото протичат бистро, спокойно и, като цяло, се радваме на добро здраве.
Когато към позитивната и светла психика прибавим един разумен, редовен и неотклонен дневен режим, съобразено хранене и спорт, ние, приятели, сме в състояние на повлияем на гените дотам, че да променим наследствените предразположения.
—
НАКРАТКО:
Фамилни генетични обременености има.
Дали въобще ще се проявят и доколко, зависиси изцяло от нас и начина ни на живот.
—
НАШЕТО ТЯЛО, ПРИЯТЕЛИ, ДРУГАРИ И ДРУГАРКИ,
Е първото стъпало на взаимодействие на нас самите (личност, характер, воля, познание, вяра) с окръжаващата ни действителност.
Второто стъпало са близките ни и децата.
Научим ли се да бъдем здрави, направим ли така, че близките ни да са здрави, значи сме научили урока си и можем да продължим напред.
—
В КРАЯ:
Как сте с първия урок, приятели?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.