ВЪПРОС: “Емо, би ми било интересно да чуя мнението ти за гъбичките – вътрешни и външни. Нали сега е лято и проблемът е твърде актуален.”
ОТГОВОР:
Знаете ли, къде растат трюфелите, за които някои плащат откровено ненормални суми?
Имам познат, който се занимава с това.
Тръгва с обучено куче и търси из места, където тревата е изсъхнала, по земята са образувани тъмни петна и наоколо е сенчесто, злачно, с мирис на застояло, особено в коренищата и (в повечето случаи) откровено неприятно.
Трюфелите (ако успее да намери) също са с особен, почти неприятен мирис и няма как да е иначе, при положение, че виреят на такива места – в корените на дърветата.
Понякога се гледа, къде са ровили прасетата, защото те надушват подземните гъби дори по-добре от кучетата – природата ги е пригодила да се ровят из мръсотии и застояли, вонящи боклуци, които никой не би приближил дори.
После отивате в ресторанта (от най-скъпите, има си хас!), където ви сервират това, изровено от прасетата гъбично образувание, което вие, приятели, трябва да изядете… с наслада, разбира се.
А за джоба и олекването му, темата е винаги отворена.
СЕГА СИ ПРЕДСТАВЕТЕ, че тези застояли, влажни, безотточни, без слънце и въздух и неприятни места, из които виреят телесните гъби, са вътре в нас.
В нашето тяло, което било образ и подобие… на нещо там.
Които (телесни места) ние увиваме в скъпи, полиестерни (изкуствени, пластмасови, найлонови, гумени, производни на нефта) дрехи, клинове, чорапи, маратонки и ги обезмирисяваме (отвън, разбира се) с отровни сухи сапуни, спрейове, дезодоранти и пр.
И когато в тези места избуят огромни колонии от гъби, когато мицелите им прорастнат и плъзнат навсякъде из тялото ни, ние (вместо да променим живота си из основи), продължаваме да търсим моментно прикриване и притъпяване на проблема – чети по-горе за обезмирисителите и т.н.
Човек може и да звучи гордо, но миризмата си е миризма.
НЕ СИ ПРАВЕТЕ ИЛЮЗИИ: Начинът, по който растат и местата, където виреят гъбите (трюфелите), са същите (като миризма, застоялост, влажност и непроветривост) и вътре в нас.
КОЕ ДОВЕЖДА ДО ПОЯВАТА И РАЗВИТИЕТО на гъбички?
Всеки от нас (вкл. и аз) можем да поемем (и поемаме редовно) гъбични спори – чрез храна, чрез вдишване, в басейн, чрез физически контакт и т.н.
Всеки от нас има наличие на гъбични зачатъци в червата си, но…
Но?
Но, за да се стигне до развитие на организирана гъбична популация (която да намери храна, както и подходяща среда вътре в нас, да се задържи и да се размножава), е необходимо да има:
1. Крайно недостатъчен прием на чиста, питейна вода – скоро писах за това. Повечето (на практика над 85%) от хората не пият достатъчно вода в денонощието. Количеството, което приемат, въпреки, че се мъкнат с бутилки минерална вода, обикновено е около 1/3 до 1/5 от необходимото.
Това прави хората безотточни (като застояло блато, чиято вода не се оттича и не се обновява) – процесите в тях са застойни, което поражда разитието на всякакви паразити, вкл. и гъбични.
2. Редовна употреба на ЗАХАР – бяла захар, също сушени и захаросани сладки плодове прим. фурми и смокини.
Хората (при жените почти над 90%), които употребяват редовно бяла захар, шоколади, сладкарски изделия и тестени изделия от бяло брашно, винаги имат гъбични проблеми – между пръстите на краката, в слабинните гънки, в лигавиците – прим. гърлото, в половите органи и пр.
3. Редовна и завишена употреба на алкохол и най-вече бира.
4. Редовна употреба на антибиотици, противозачатъчни, хормонални и кортикостероидни “лекарства”. Всички тези убийци на нормалната чревна флора нарушават хормоналния баланс на организма, а това означава, че:
– не само се губи и унищожава, а се подменя чревно-бактериалната флора с нови, лоши микроорганизми
– при загуба на полезните чревни бактрии, автоматично се развива (в по-голяма или по-малка степен) паразитоза, като гъбичките са част от този процес.
– се получава огромен срив на имунната система, тъй като нейната основна база и инкубатор са именно червата.
5. Редовно и постоянно:
– носене на найлонови клинове и тениски
– лишаване на ходилата от досег с въздуха, защото винаги са в маратонки и чорапи – най-заразяващите се с гъбички на краката са спортистите: да държиш ходилата си спарени и затворени дори през лятото, си е болест отвсякъде. Оттук и названието “спортно ходило”.
ГЕНИТАЛНИЯТ ХЕРПЕС:
С отварянето на тази щекотлива, неприятна, страховита и крайно интимно-притеснителна тема, определено ще вляза в противоречие с някои постановки на конвенционалната медицина.
Но четирийсетгодишната ми практика (в профилактиката на болести, в поддържането на отлично здраве, в движението и спорта), изобилства с толкова много и недвусмислени доказателства, че би било грехота да се мълчи.
Твърдя (абсолютно отговорно), че при компетентно и разумно променен и съобразен начин на хранене, който да се спазва, проявлението и рецидивите на генитален херпес изчезват за около година, плюс-минус три-пет месеца.
Преборването на херпеса е бавно, поради агресивността му, но накрая си отива.
Макар, че гениталният херпес не е гъбична инвазия, хранителните методики за избавяне от него са аналогични и се припокриват (с леки разминавания) с тези за гъбичните разраствания.
Наред с всичко друго (много вода, много по-кисели плодове, редовни гладни дни в седмицата и пр.), най-важното при гениталния херпес е откриването на хранителните комбинации, които го провокират.
Обикновено (над 90%) гениталният херпес се рецидивира от комбинацията на (варено или не) мляко с:
– месни продукти
– яйца (прим. палачинки, заливка към мусаката, кюфтета в млечен сос, сосове на млечна основа върху салатите, ястията и пр.)
Другото най-важно е Драстичното Ограничаване На Захарта и Всичко Сладко.
Невъзможно е да се изброят всички зависимости и затова са необходими задълбочени разговори с човека, за да бъдат установени неправилните хранителни привички и погрешните хранителни навици.
Следващата стъпка: изготвяне на съобразена хранителна програма, която (ако е изработена от наистина компетентен здравен инструктор) след пет-седем-десет месеца води до постепенно изчезване на рецидивите от генитален херпес.
След натрупването на многомесечна вътрешно-физиологична чистота и спокойно общотелесно функциониране, минава година-година и половина (или малко отгоре) и забравяте за херпеса.
Но механизмът на (чисто и съобразено) хранене, практиката на активна вътрешнофизиологична чистота, редовно движение и спорт остават за цял живот.
Казаното за херпеса е общо: това е Интернет публикация.
В личен разговор, ще научите много повече.
КАК ДА ПОСТЪПИМ – ако имаме гъбични проблеми:
1. Моментално преобразуване на хранително-двигателния режим: първото хранене е на обяд, като ранните утрини часове се използват за интензивна гимнастика (поне петнайсет минути) или активен спорт: кросово бягане по нагорнище, по стълби, плуване – идеята е да има предизвикано дълбоко дишане и това да се поддържа не по-малко от 8-10 мин.
2. Утринните часове да се използват за (много, много, много) пиене на вода – до обяд поне литър и двеста, в комбинация с пресен лимонов сок. Никакви кутийни сокове тип “Капи” и прочие отрови.
3. Ако имаме гъбични проявления на Кандида, пиенето на вода с лимонов сок и допълнителен прием на вит. С, се редува с прясно изцеден сок от кисела ябълка, зеле и червено цвекло – малко количество (около 50-80-100 мл.), разредено с вода до 250 мл. и малка лъжичка олио.
Съветите за Кандида-проблемите са насочващи, а не изчерпателни. При тях насложеното лишаване от храна в комбинация с пиене на много вода и употреба на зеленчукови сокове е първата стъпка. Нататък – специфичен хранителен режим и всичко по изброените точки.
4. Абсолютна промяна в начина на обличане – редовно, всъщност постоянно босоходство – вкъщи и, когато времето позволява, навън.
Забравяте за красиво изглеждащите, но вредни найлонови клинове, разболяващите гумени (скъпи, прескъпи или от пет лева) маратонки, забравяте за комбинацията чорап + маратонка (чорап + обувка) или откровено дебилната картинка сандал + чорап.
Бельото – памучно и проветриво, а в повечето случаи… без него.
“Първичен инстинкт” – буквално и преносно, а най-често – постоянно.
КАКТО ВИНАГИ:
Решението на всеки проблем, започва с познание.
С познането вървят промяната и действието.
Промяната и действието водят до резултати.
Резултатите ни изпълват с вяра и благоговение.
И Животът ни вече е различен.
В КРАЯ:
Вярата и благоговението идват естествено, когато сме сред просторите на Природата.
Още ли сте на дивана вкъщи?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.