Ще четете за:
– движението е енергия
– блатото на застоя
– редовното физическо бездействие води до психо-срив
– липсата на ежедневни цели и депресиите
– паразити и енергийни вампири
– да приучим децата на отговорност
– десет съвета за силна психика и здраво тяло
– ние сме искряща светлина
—
ВЪПРОС №1:
“Липсва ми енергия, Емо. С каквото и да се захвана, все съм уморена или губя интерес. Постоянно съм в някаква такава безволева дупка, от която не знам как да изляза. Има ли изход от положението?”
ВЪПРОС №2:
“… и често говориш за силна психика, Емо, обаче повечето хора, да не кажа никой, нямат нито твоята енергия, нито целите, които ти си поставяш. Не им трябват приключения, не им трябват ранно ставане и посрещане на изгрева. Даже из гората ако отидат, пак ще търсят къде да седнат да запалят цигара и ще извадят кюфтетата, саздърмата и ракията. Разбира се, ще дъни тонколоната с чалга, то как иначе?”
—
ОТГОВОР:
Всяко бързодвижещо се нещо (микрочастица, предмет, течност, животно, човек, планета, звездна система, галактика) създава вихър от различни по интензивност полета (електромагнитно, светлинно, гравитационно), чиято наситеност зависи от скоростта на движение.
Казано иначе, колкото по-бързо се движи нещо, толкова е по-заредено с енергия.
—
ЧОВЕШКОТО ТЯЛО е изпълнено с течности (вода, кръв, лимфа, слуз, клетъчна плазма и пр.), които са в постоянно движение.
Но!
Заседим ли се дълго на едно място, скоростта на течностите в тялото пада до степен на буквален застой.
Оттук пада и качеството на биохимичните реакции, които са в основата на обмяната на веществата:
– замира преносът на хранителни вещества,
– замира възстановяването на тъканите и клетките,
– затлачват се фините тъканни рецептори (начални проблеми с инсулина, кислорода, с калциевия обмен, чревната дейност и пр.),
– започва всеобщ спад на имунната система
Общият вид на човек се променя: става унил, муден, мисловният процес е затруднен, изчезва и оптимистичното настроение.
Искрящата жизненост помръква и неусетно потъваме в блатото на застоя, мрака и липсата на енергия.
—
НАКРАТКО:
Редовното физическото бездействие е начало на:
– обективен
– видим
– лесен за наблюдаване
– субективно осезаем
… психологически срив, който може да доведе до сериозни вътреличностни промени и продължителни депресивни състояния.
—
АМИ ЛИПСАТА НА ТОЧНИ, ЕЖЕДНЕВНИ ЦЕЛИ?
Приятели, съмишленици, другари и другарки!
Всяко ежедневие, чийто времеви ход е размит, разтеглен, неясен, без точни ориентири (сега правя това, след това за половин час ще свърша онова, после имам час почивка и т.н.) е в състояние да вкара в безидейна безперспективна и отчайваща психологическа мъгла всеки от нас.
Измамното усещане, че “най-важното е да търсим себе си”, че “човек трябва да живее без да се интересува от минутите и часовете”, че да имаш точни времеви ориентири е досада, че часовникът е необходим само за пейзаните и тъпаците, дето не знаят да живеят…
Та, тази псевдо-арт-боза е най-краткият път до дълбоката, черна психофизическа бездна на мрачната душевна пустота, чието временно, уж, просветляване върви с празните приказки, купищата цигари, десетките кафета, успокоителните, сънотворните, стимулантите и наркотиците.
Която боза, някога, в далечното дество (и може би в друга вселена), е започнала с липсата на точно поставени от родителите задачи и отговорности:
– в осем часа отиваш до магазина и купуваш (следва списък)
– в девет закусваш (закуската е на масата или в хладилника)
– в десет си на тренировка
– в единайсет сядаш да прегледаш уроците
И т.н.
Някога, когато бях на училище следобяд, а родителите ми от сутринта заминаваха на работа, сутринта намирах на масата лист, на който цялата ми сутрин беше точно разпределена.
Имах ясното усещане какво и кога трябва да свърша.
От подготовката на уроците, зависеха оценките и как ще премине лятото ми (в учение или в игри).
От отиването ми в магазина, зависеше обядът и вечерята на цялото семейство.
В крайна сметка имах отговорности, които трябваше да поема и това, хем ме изпълваше с усещане за значимост, хем ми помагаше да знам стойността на времето, хем ме поддържаше нащрек като диво животно, което е винаги в готовност за оцеляване.
—
ЗАПОМНЕТЕ:
Оставите ли се на бездействието, на безплодните мисли и на липсата на точно формулирани отговорности…
… вие навлизате в състояние (психо-дупка), което не може да съществува и да се поддържа, без да краде, да изземва и да изяжда вашата жизнена енергия.
Всяко нещо, което е застой (или плод на застойни процеси) не притежава собствена енергия. То може да оцелява както паразитните увивни растения (или животни-паразити, паразитни микроорганизми) като изяжда енергията (храната) на гостоприемника, докато…
Докато го лиши от живот.
Не искате да сте гостоприемници на подобни “черни дупки”, нали?
Не искате да сте причина жизнеността на децата ви да бъде изсмуквана (от вас като родител-енергиен вампир) или от провокирана и създадена от вас безволевост и липса на съзнание за реална човешка отговорност?
Тогава?
—
ДЕСЕТ СЪВЕТА ЗА СИЛНА ПСИХИКА И ЗДРАВО ТЯЛО:
1) МОЖЕТЕ ДА КОНТРОЛИРАТЕ психиката си само и единствено чрез (през, посредством) тялото. Да мислите, че ако тялото ви не е подготвено, ще можете да влияете благотворно на психиката, е умряла работа.
2) ВСЯКА АКТИВНА ФИЗИЧЕСКА ДЕЙНОСТ носи бодрост, готовност за действие и енергия. Затова започвайте всяко утро с десет-петнайсетминутна гимнастика.
3) ВЕЧЕР СЛЕД РАБОТА телесните течности са замърсени, тежки, тъканите (особено краката) са отровени и надути. След прибиране се наплискайте с хладка вода и направете:
– десет-петнайсетминутна гимнастика на чист въздух.
или
– трийсетминутна специализирана тренировка (в зала, на открито, в басейна, на морето, в планината)
4) ТЕЛЕСНИТЕ ТЕЧНОСТИ са в процес на постоянно сгъстяване, самоотравяне и затлачване. Решението е да пиете по половин литър чиста вода на гладно (никога по време на хранене) през час-два. Докато легнете вечер, трябва да сте изпили поне два литра вода.
5) ПРЕСНИТЕ ПЛОДОВЕ НА ГЛАДНО са чиста, слънчева енергия. Яжте ги преди закуска, преди обяд и следобяд. Не яжте плодове вечер, защото ще имате подуване на корема.
Изградите ли навик да ядете плодове на гладно, автоматически започвате да усещате, че необходимостта от хляб, сладко, сладкиши, захар, теста, козунаци и пр. отпада.
6) ЧАЯТ С ЛИМОН И МЕД е отлично средство за:
– поддържане чистота на телесните течности
– поддържане на спокойни, чисти и отворени лигавици (гърло, дробове и пр.)
– зареждане с енергия
Където и да сте, винаги носете термос с чай.
На снимката: цял ден на чай, дълбоко в горите и планините.
7) ВСЯКА СЕДМИЦА по един ден на плодове и чай (или само на чай). Ако имате редовен тренировъчен процес три-четири пъти седмично и се храните правилно, не можете да загубите нито грам мускул.
За себе си:
Тренирам всеки ден (щанги, със собствено тегло, плуване, карате и т.н.).
Имам един гладен ден всяка семица.
Един-два дни седмично съм на вода и плодове до вечерта.
И, очевидно, мускулите ми са си на мястото.
8) ПОСТАВЯЙТЕ СИ ЕЖЕДНЕВНИ, СВЪРЗАНИ С ВРЕМЕ, ЦЕЛИ!
– закуската и обядът ви да са в точния, избран от вас, час
– четенето на книги (от хартия) да е точно регламентирано и абсолютно ежедневно. Иначе просто отъпяваме.
– микрораздвижването на работа (скрити телодвижения, скрита гъвкавост, шпагати, сила) да е в секундата, когато това стане възможно. Не се оставяйте на празни мисли, на инерция и офлянкване!
9) ПРЕДСТАВЯЙТЕ СИ, ЧЕ СТЕ:
ДИВО ЖИВОТНО
Движете се гъвкаво, тихо, пъргаво, очите ви да забелязват всичко и да сте готови за реакция и оцеляване.
ПРИКЛЮЧЕНЕЦ-ОТКРИВАТЕЛ
Така целите, които ще си поставите за почивните дни ще са различни от безцелното очакване за напиване, преяждане, седене на маса, наливане с алкохол, разпускане на коланите и неспирно готвене.
Приключенецът-откривател от вечерта знае, че сутринта ще стане, ще нарами раницата, ще поеме към широките необятни простори, ще поведе близките си, ще запали децата да го следват, да наблюдават, да правят изводи и да обичат природата.
10) НОСЕТЕ СВЕТЛИНА, НАДЕЖДА, ПОДКРЕПА И УПОВАНИЕ
Нека се запитаме, дали:
– с присъствието си
– със знанията
– с думите, които изричате,
– с нещата, които правите,
– с разбирането за живота,
– с вярата, която носите
… даваме на хората надежда и упование?
Дали ги подтикваме към взаимопощ, разбирателство и единство?
Дали сме опората, която биха пожелали, на която биха се облегнали и биха се доверили?
Дали сме светлината и енергията, от която имат необходимост?
—
В КРАЯ:
Ние сме искрящ къс, никога неспираща и неугасваща светлина.
Осъзнаем ли го, нататък е лесно.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.