Сладкарница в джунглата (инсулинова резистентност и хипер-инсулинемия)

  ВЪПРОС: „Емо, имам хипер-инсулинемия. Храня се често, по малко, но много обичам и сладко и шоколад. Как да се откажа?“

   ОТГОВОР:
   Онзи ден срещнах позната, която бързаше. Поинтересувах се, защо не е в някоя сладкарница (обичайното и местопребиваване), а тя вика:

   – Въобще не ми е до сладко и сладкарници! В МОЛ-а са пуснали едни дрешки на промоция, бързам да не ги изпусна…

   Така, де!
   O, tempora, o mores…

   Трябваше да прехвърля (хе, хе) четирийсетте, та да науча, че има и по-силни неща от кафетата, парфетата и всичките там… белозахарни сладострастия.

   АЛЕКСАНДЪР СЕЛКИРК е истинският Робинзон. Главил се моряк, но понеже бил скандалджия и побойник, през 1704 г. капитанът на ветроходния кораб заповядал да го оставят сам на безлюдния остров Мас а Тиера – някъде край бреговете на Чили.

   Открили го през 1709 г. и разказите за приключенията му вдъхновили Даниел Дефо да създаде неговия литературен вариант – Робинзон Крузо.

   ИНТЕРЕСНОТО Е, че може би изгонването на Александър Селкирк не се дължи само на скандалджийския му нрав, а и на лигавите, незарастващи рани, които имал на краката си и заради които моряците го избягвали.

   Няма как да знаем диагнозата, но е известно, че понякога Селкирк изпадал в полусъзнание с треперене на крайниците. Най-близкото (като извод) до познатите ни заболявания е нещо с усвояването на захарта – преддиабет или модната вече – инсулинова резистентност.

   Поводът да говоря за този човек е, че след като бива намерен, от болестта и припадъците му няма и следа.

   ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДНИ и седмици Александър Селкирк утолявал глада си с вода от потоците, с ядливи треви, с по някой кисел див плод и когато успеел, крадял яйца от гнездата на птиците. По метода на пробата и грешката разбрал кои местни плодове стават за храна и кои – не.

   Всъщност, това бил маниерът му на хранене и през последвалите пет години отшелничество. Успял да се научи да лови диви кози, да ги дои, да приготвя сирене, да лови риба, но през повечето време скитал и принципът му на хранене бил: „Първо вода за залъгване на глада, после набрани пътьом плодове, някое сурово яйце, а по обяд или надвечер – някаква форма на топла (сготвена) храна.“

   ХРАНЕНЕТО на Александър Селкирк отразява в концентриран вид начина, по който се е хранил Човекът през неизброимите хилядолетия на земните геологически епохи.

   Нашата храносмилателна система се е формирала (като структура, съотношение, обем, дължина, бактериална флора и подпомагащи органи – дъвкателен апарат, слюнка, жлъчка, черен дроб, апендикс и пр.) именно на базата на този начин на хранене.

   Това е механизмът на приемане на храната, който осигурява безпроблемно взаимодействие с околната среда, лесно неутрализиране на болестотворните агенти и, в крайна сметка – здраве.

   КАЗАНО РАЗБИРАЕМО, по реда на приемане:

   1. Водата (най-малко половин час преди хранене) промива и изчиства целия храносмилателен апарат.

   2. Плодовете (предимно не-сладки, полу-кисели и кисели, приети на гладно, след водата) изстъргват остатъците и налепите от червата и подтикват заседналите полуразложени парчета към зоната за изхвърляне.

   3. Суровата зеленчукова салата (с яденето) подпомага алкалната реакция и снижава киселинността на обработените храни.

   ПРОБЛЕМЪТ С ВЪГЛЕХИДРАТИТЕ:

   Исторически погледнато, в 99.99 % от изминалото геологично време човек въобще не е имал възможност да приема въглехидрати от рода на зърнени и житни култури. Последните 1000 години не съставляват и един процент от Човешкото Време на Земята.

   Връщайки се назад в еоните време, откриваме, че в храненето на хората не са присъствали (тестени) въглехидрати извън някои грудки, корени и отделни зърна диво жито.

   Възможността хората да приготвят хляб, настъпва с оформянето на обществените структури, разделението на труда и развитието на сечивата.

   Т.е. едва от вчера.

   Казано точно: Човешката храносмилателна система не е пригодена за приемане на тесто и сладко (освен в крайно малки, буквално незначителни количества). В това отношение не сме много по-различни от нашите домашни любимци кучетата и котките.

   Упорстваме ли с тестата (хляб, картофи, ориз, сладкиши, торти пасти и т.н.) почти винаги стигаме до някоя от степените на инсулинова резистентност или диабет.

   В дивата природа (джунглата), откъдето идваме, сладкарници няма.

   Невероятно: докато пиша публикацията, получих седем писма от жени с различна форма на инсулинемия, инсулинова резистентност, сериозно наднормено тегло (едната е 110 кг.) и високо кръвно, които ме питаха… може ли да ядат (поне два-три пъти седмично) шоколад.

   Поне!

   НАКРАТКО: Човекът е изключително икономично (от енергийна гледна точка) същество. Свикнал е да преминава огромни разстояния и да понася неимоверни натоварвания, пиейки вода и хранейки се с не много плодове, ограничено количество зеленчуци, грудки, яйца, малко мляко и сирене, риба и месо.

   НАКРАТКО-2: В заложения естествен механизъм на хранене и движение е ключът към човешкото здраве, дълголетие и живот без болести.

   Забележка: въпроси, съвети, програми – на съобщения.

   И СТИГАМЕ ДО… ПСИХИКАТА:

Започнах публикацията с жената, бързаща за МОЛ-а, която въобще е забравила за сладкото и шоколада (обичайните и изкушения), защото те са изместени в съзнанието и от идеята за покупки на нови дрехи.

   Т.е. много е лесно да забравим за сладкото, ако имаме друга цел.
   Нещо, което обхваща ума и променя мисленето ни.

   ОТ ДРЕВНОСТТА се знае, че за да стигнем до психиката, трябва да започнем от тялото. Ето защо всяка медитативна система има свой набор от упражнения (на първо място за тялото), които погледнати общо, винаги имат сходни елементи с всички други подобни системи по Земята.

   В един от храмовете на йога в Индия, местен инструктор, казва следното:

   „Самата практика е чудесна, но огромно значение за психиката и вниманието на начинаещите, които идват тук, е общото усещане за умиротворение и действие едновременно. Упражненията канализират ума, но истинското му обхващане идва от всички дейности (хигиена, чистене, приготвяне на храната, участие в песнопения, походи в планината и др.). Така мисълта няма възможност да кривне, а ако го направи, което е нормално, лесно се връща в ежедневния мисловен поток.“

   Преведено на наш, ежедневен език – не конкретното упражнение, а цялостната организация на ежедневието водят до състояние, в което „изкушенията“ вече не са такива.


ПРАКТИЧНО:

  1. Ако започваме деня с гимнастика (желателно навън), това изисква подходяща психическа нагласа, чиято инерция продължава часове напред.

   2. Ако използваме всеки (възможен) миг на работа и през деня за раздвижване (кратко – на стола или пътьом по стълбите), това означава, че сме готови да превключваме бързо т.е. вече изграждаме динамичен психо-физически стереотип.

   3. Ако реагираме на температурно-времевите промени (слънце, топлина, студ) с навременна смяна на облеклото – събличане на ненужното – ние вече сме Едно с Природата, въпреки затвореността на работното място.

   4. Ако избираме дългия път (стъпала, етажи, коридори) до тоалетната, до колега и пр, ние мислим като здраво дете (като диво животно), което иска да се раздвижи, да усети акта на силно и активно движение, да се задъха, да се почувства различно.

   5. Ако, след работа, не ни сдържа и на бегом се изнасяме на тренировка (не да се приберем и да се оплакваме), очевидно промянта в себеусещането, мисленето и световъзприемането е необратима.

   6. Ако в почивните дни необходимостта от чист въздух, движение и единение с природата ни кара да прекарваме много време на открито в походи, разходки и спортуване, с минимално количество храна, ние вече сме нов човек.

   7. Ако планираме времето си за хранене така, че да включва вода, плодове, основно хранене (с минимални или липсващи въглехидрати), ние наистина успяваме да чуем тялото и себе си.

   ЗА ХОРАТА с инсулинова резистентност и хиперинсулинемия:

   Публикацията не е медицински наръчник.

   Тя е подадена ръка за знание, разбиране на собственото тяло, импулс за воля и подтик за незабавнен (личен) план за действие.

   Не да висите по кабинетите, да гълтате хапчета, да влачите крака и да мрънкате „Ми, то… аз… какво да направя?“

   С този комплексен подход ще започнете да изгаряте наднормените килограми, да намалявате обиколката на талията, да прочиствате инсулиновите рецептори, да вкарвате отложените мазнини в горивната камера на мускулите и да изхвърляте ненужното през бъбреците (урина), през кожата (пот), през дробовете и дебелото черво.

   Просто нямате друг избор и, колкото по-скоро го осъзнаете, колкото по-бързо предприемете промяна в начина на живот, движение, спорт и хранене, толкова по-рано ще върнете организма си в коловоза на здравето.

   Една древна сентенция казва: „Когато си помислим, че имаме време, вече е късно“

   Не го забравяйте.

   ВЕЧЕ Е ЯСНО, че ако погледнем по нов начин на живота (си), на нещата, които са истински стойностни, ако държим децата и близките ни да са здрави…

…достатъчно е да изучим историята на предците, далечното си минало, да получим и да подновяваме знанията си за навиците, привичките, механизмите за оцеляване на хората, живели преди нас…

   и…

… просто да прилагаме това знание с усмивка, вяра и упование.

ОБАЧЕ, какво правим (ние) днес?

– имаме корени, но слушаме други – без корени.
– имаме минало и история, но слушаме други – без минало и без история.
– имаме традиции и обичаи, но слушаме Ония – без традиции и обичаи.
– имаме най-дългата поредица от достойни предводители (ханове, царе и т.н.), но слушаме Ония, които застрелват президентите си, а после проглушават ушите на Света, колко били велики.
– имаме нравственост и вяра, а слушаме, отвъдокеанската измет, наследници на престъпници и подлеци, чиято нравственост и вяра се измерват с едно: пари.

   Е, колко още ще се самосъсипваме – себе си, децата си, родителите си, народа и държавата, докато разберем, че пътят към оцеляване е съвсем друг?

   Онзи път, завещан и извървян от прадедите ни.
   С кръв.

   В КРАЯ:
   To be continued…
   Ако ни дойде акълът, обаче.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

*** Нова публикация всяка неделя! ***

Записване от тук >>

Вашият коментар