Ежедневното, текущо авто-обесване – как да дишаме

Ще четете за:

– основата на живота е дишането
– макрофагите и положението в България
– (почти) смърт в басейна
– дишането започва с храненето
– от опита на елитните гмуркачи
– древните традиции и педупреждения
– най-честите причини за вътре-клетъчно задушаване
– смъртоносният адреналин
– актът на дишане
– как да дишаме (практически насоки)
– плувайте, приятели!
– погледнете нощното небе…

ВЪПРОС: „Можеш ли да кажеш повече за дишането, Емо?

ДИШАНЕТО Е ОСНОВНО за съществуването ни.

Без дишане ще оцелеем две, три, пет минути и приключваме.

Дишането влияе (подтиква, катализира, забавя, възражда) всички процеси в организма.
Дихателният процес поддържа единството между всички клетки, органи и структури и ако то престане, разпадът и смъртта започват поетапно след минута-две.

ОБЕДИНИТЕЛЯТ НА КЛЕТКИТЕ, тъканите и функциите е кислородът. Без него започва борба за оцеляване между нормалните клетъчни системи и нововъзникналите агресивни туморни образувания.

Аналогията със случващото се в България през последните седмици е удивителна.

Доскоро народът беше хванат за гушата, разединен, аморфен и вял – липса на работа, липса на нормално заплащане, липса на права и пълна безизходица.

Разрастването на тумора (подставеното лице Б.Б. и бандата Герб), използващо ситуацията, продължи в нечувани размери, но заедно с това възникна и съпротивителна сила, която обедини хората.

И ето ни днес – борбата за оцеляване е на път да навлезе в острата оздравителна фаза, при която

– или организмът ще се предаде и загине (разпад на държавата)

– или туморът ще бъде унищожен.

Е, можем ли да допуснем разпад?

Стои ли въобще като (хипотетичен) дневен ред?

ИМУННАТА СИСТЕМА И ЕТИЧНИТЕ ПОСТАНОВКИ

Виждали ли сте как макрофаг (бойна имунна клетка) гони болестотворен микро-агент? Гони я безмилостно, неспирно, неотклонно и навсякъде, докато не я унищожи.

Без съд, препирни, лакърдии и, евентуален, но несигурен… затвор.

Не може някой да унищожава поминъка, да съсипва бъдещето на децата, да обрича хиляди възрастни (нашите майки и бащи) на жалка и унизителна смърт, да разкапва морала, да изменя предателски историята, да плюе на светините и героите и накрая?…
… накрая неККъв подкупен съдия да удари с чукчето „невинен“.

Както казваше Тодор Колев в „Двойникът“: 
„Нека първо изучим законите на природата и тогава да решаваме“

А законите на природата, приятели, другари и другарки, изискват действия като при макрофагите, иначе…
Иначе отиваме в канала.

(ПОЧТИ) СМЪРТ В БАСЕЙНА

Когато бях в изпитващата комисия на БЧК за спасители, в закрития двайсет и пет метров басейн на В. Търново преживяхме следния хем опасен, хем любопитен, хем изправящ на нокти и хем поучителен случай.

Млад мъж, отличен плувец, се явяваше на изпит и дойде частта, в която кандидатите показват умения за дълго плуване под вода.

Обикновено разстоянието, което се преодолява, е от 25 до 60 м.

Любопитното се оказа, че плувецът се беше отдал на тридневно галадуване, за по-високи резултати.

Момчето влезе във водата, направи дежурните десетина раздишвания (хипервентилация), пое дълбоко въздух, клекна на дъното с гръб към стената, оттласна се с крака и движейки се на 20-30 см. от дъното, заплува в перфектен стил по разстоянието.
Беше истинско удоволствие да го следим отгоре, докато след обръщането за третата дължина (над 50 м.) установихме, че плуващият не издишва.

Ако не издишваме, при такива дълги плувания под вода, налягането от поетия въздух връща отработения въгледвуокис обратно в тялото.

Резултатът е скоростно отравяне със загуба на съзнание.

При липса на помощ – смърт.

Младият мъж изплува три дължини (75 м), обърна за четвъртата и малко преди да завърши стоте метра се отпусна на дъното, все едно заспа.

Наскачахме както бяхме с дрехите, извадихме го и учудвнето ни бе, че въпреки моментната загуба на съзнание, той се възстанови бързо.

Ако не бяхме го изхвърлили бомбено над водата, щеше да умре за минути – вдишва вода (сладка) и край.

Медицинското заключение беше, че е издържал под вода толкова много (почти сто метра), без да се отрови, защото е в процес на гладуване – организмът е работел в крайно икономичен режим и наблъсканият в дробовете въгледвуокис не е бил в смъртоносното количество.

При тежко, претрупано хранене, изхвърляният въгледвуокис е в пъти повече.

КАКТО ВЕЧЕ НАУЧИХТЕ, дишането, приятели, другари и другарки, започва с храненето.

Именно: с храненето.

СЛЕД РАЗКАЗАНИЯ СЛУЧАЙ едва ли ще ви е чудно, защо над 80% от елита на свободните гмуркачи няколко месеца преди състезание навлиза в постепенен, близък до, полу- или откровено вегетариански хранителен режим.
Отговорът е лесен и вече знаете основното: колкото повече отпадъчни вещества (слуз) остава в тялото след хранене, толкова по-затруднени са дробовете
– да изхвърлят отровите
– да осигурят необходимия кислород за тъканите
– да се самопочистят
Последното (самопочистването) е в основата на качественото дишане.

НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА в древните традиции на всички народи има предупреждения – при интензивните медитативни дихателни техники да се съблюдава определен (по-чист) режим на хранене, защото:
– „огънят на прана ще изгори дробовете“ (Индия)
– „вместо при Маниту, ще отидеш при злите земни духове“ (индианците от Северна Америка)
– „пламъците на тайгата ще подпалят дробовете ти“ (далечния Север)

За какво, всъщност, става въпрос?

При дълбокото интензивно дишане (хипервентилация) обвитите в слуз алвеоли не могат да изхвърлят отпадъчния въгледвуокис, нито да поемат необходимия кислород. Ако упорстваме, просто започваме да пукаме кръвоносни съдове и, продължим ли, влизаме в тежка болестна белодробна ситуация.

Същото е и, ако извършваме задържане на дъха:
– при пълни гърди: В кръвообращението се нагнетяват със сила отпадъчни вещества и слуз, което е масивно авто-отравяне
– при празни гърди: Същото тежко авто-отравяне, но тогава дробовете сами (поради вакуума) всмукват отровите, подготвени за изхвърляне

Първите признаци са:
– закашляне по време на дихателната практика
– усещането, че дори при пълно поемане на дъх, въздухът все едно не ни достига.

НАЙ-ЧЕСТИТЕ ПРИЧИНИ за вътреклетъчно задушаване:

1) ПРЕТРУПАНО ХРАНЕНЕ
Отново ще дам пример с яйцата, сиренето, месото (шунка) и маслото (на едно сядане на масата – скоро говорих за това), който като практика е повсеместен, за съжаление.

Три различни белтъка (които се усвояват по различен начин), допълнени с масло, при положение, че мазнината в яйцата, сиренето и месото, събрана в едно, най-вероятно надхвърля седмичната норма за зрял, много активен, физически трениран мъж.

Като прибавим и хляб (киселина), аперитив, бира по време на хранене, десерт и кафе, получаваме…
… получаваме ужасяващ краен телесен продукт, който би затлачил (образно погледнато) и канализацията на средно голям жилищен блок.

И не, не говоря за инфаркт или инсулт (макар че това е пътят), а за
– слуз
– храчки
– тежки трупни отрови
– тежки химически отрови
– тежки отрови от смъртта на хиляди имунни клетки

Всичко това влачено из тялото като тежко, като смрадно блато, създаващо огнища на смърт, които извличат кислорода от всяка тъкан.

Крайният резултат е общо телесно задушаване и бавно приближаване към еманацията на безкислородността – Негово Величество Ракът.
2) ЛИПСА НА ДВИГАТЕЛНА И ДИХАТЕЛНА АКТИВНОСТ

Думите са излишни:

Всеки може да излезе, да се разходи, да потича, да направи кратка гимнастика и ще се почувства изключително освежен.

Интересното е, че след цял ден работа и неприятности, когато облечем проветриви тренировъчни дрехи и направим специализирана тренировка,
– настроението
– самочувствието
– общото усещане за тялото
– виждането за проблемите
… стават много по-оптимистични, откриваме нови пътища за справяне със задачите и това ни зарежда с вяра и желание за живот.

Ефектът се обяснява лесно: активното изцеждане и извеждане на тъканните отрови чрез физическите усилия, чрез потта и дишането се съпровожда с внасянето на свежи литри чист въздух (кислород), които повишават обмяната и дават свеж импулс на съзнанието.

СМЪРТОНОСНИЯТ АДРЕНАЛИН

Навсякъде се говори за вълшебните енергетични свойства на адреналина, но някой казал ли ви е, че това вещество, всъщност се явява отрова?

Отрова, която като змийската може да ни убие, но в крайно малко количества е стимулант.

Обаче, ако я поемаме всяка секунда?

Защото, когато чрез начин на живот (лошо хранене, обездвижване, кофти емоции) накараме клетките да се борят за въздух и да оцеляват екстремно, тялото започва да произвежда постоянно адреналин, който не може да оползотвори.

Наред с останалите съпътстващи лоши условия, адреналинът се включва във всеобщото микроотравяне.

Да, микро, но всеки ден, всеки час, всяка минута, всеки миг.

Ето откъде идва и постоянното усещане за напрегнатост, превъзбуденост, изхабяване и изтощение в ненормалната съвременност.

Това подтиква слабите, уязвими, податливи хора, лишени от ценности и морал, да посягат към допълнителни стимуланти – всеки следващ все по-възбуждащ и все по-убийствен.

Еднопосочен път – изтъкан от малодушие и, в повечето случаи, безсмислено кратък.

КАКТО ВИЖДАТЕ преди да започнем самия акт (и въобще тренировки) на дишане, е необходимо да имаме познания, да изграждаме навици и да храним тялото така, че то да е в състояние
– да работи с кислорода
– да има достатъчно желязо, което да го поема и разнася
– да изхвърля през чистите алвеоли отпадъчните газове

Всичко това съставлява над 90% от обмена на газовете в организма, от който зависят:
– директното оцеляване (ще живеем или не)
силата на имунната система (без кислород няма силна и непобедима имунна система)
– елиминирането на отровите в клетките
– усещането за енергия, бодрост и настроение
– здравето в кратък и дългосрочен план

КАК ДА ДИШАМЕ (кратки практически насоки)

1) ВДИШВАМЕ И ИЗДИШВАМЕ винаги през носа! Винаги!

Не спазваме ли това правило, изсушаваме лигавиците в гърлото, което изчерпва водните запаси в клетките, обърква обмяната и (не на последно място) вкарва безпроблемно неизброими количества болестотворни микроорганизми.

2) ПЪРВО ИЗДИШВАМЕ, ПОСЛЕ ВДИШВАМЕ
Излезете ли на чист въздух, започвате ли дихателна практика – това е началото.
Не го ли извършваме, новият въздух се смесва с отработения и първата реакция на дробовете е да се свият спазматично, за да отхвърлят повторното поемане на нечистотии.
Т.е. закашляме се и понякога съвсем не безобидно.

3) ПАУЗА СЛЕД ИЗДИШВАНЕ
Слушайте дишането на здрав, спящ човек.
Ще забележите, че когато съзнанието е изключено, тялото прави отчетлива пауза след издишване – за да могат тъканите „да огладнеят“ за въздух.

Не направим ли пауза след издишване, ние „прехранваме“ тялото – не го оставяме да се отпусне и влизаме в процес на разболяване.

Почти всяка позната болест се съпътства от отчетливо намаляване или пълно изчезване на паузата след издишване.

И обратното: добрата по продължителност, естествена пауза след издишване, е ярък показател за отлично здраве и бликаща жизненост.

ПЛУВАЙТЕ, ПРИЯТЕЛИ!

Плувайте както можете, колкото можете, колкото ви позволяват силите и тренираността.

Но плувайте, защото когато сме във водата, естественото дишане (издишване, пауза, вдишване) започва да се възстановява от само себе си, без участието на мисълта и интелекта.

Изключим ли мисълта и интелекта, оставим ли его-то настрана, закодираните функции започват да се стабилизират удивително бързо.

Дишането е естествен процес, но е необходимо да оставим тялото само да го възстанови, а ние просто да наблюдаваме, без да се намесваме.
На снимката: Двамата с дъщеря ми Людмила в 08:00, след поредната, ранна, утринна плувна тренировка.

В КРАЯ:
Гледайте нощем небето и… ще дишате спокойно.
Удивлявайте се на звездите и… ще дишате спокойно.
Вслушайте се в тишината на гората… и ще дишате спокойно.
Едно с Природата.
Простичко е.

**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар