ВЪПРОС: “Как да запазим сърцето си здраво, Емо? Напоследък се задъхвам много и сърцето направо ми се качва в гърлото.”
ОТГОВОР:
Въпросът е от човек, на когото през 2001 съм направил профилактична програма за хранене и спорт. Още тогава съм го предупредил, че с предразположението към покачване на тегло и обездвижването има огромна вероятност да вдигне захарта и кръвното, но…
Но човекът имал “по-важни” ангажименти и просто хвърлил листчето с препоръките.
Днес, осемнайсет години по-късно, ми се обажда отново, защото:
– килограмите му са с двайсет отгоре
– не може да се изходи по три-четири дни
– кръвното удря тавана
– има захарен диабет от близо десет години
– сдобил се е с незарастваща рана (язва) на десния крак
– бъбреците периодично правят пясък и камъни
– зрението е занижено на пет диоптъра
Спирам до тук.
Има още поне два пъти по толкоз.
А всичко е можело да се избегне с малко разум, решителност, воля и настойчивост при изграждането на нови хранително-двигателни навици.
ПО АЙНЩАЙН:
Представете си, че през 2001-2002 човекът се е “гмурнал” в Нова Паралелна Реалност: открил е у себе си отговорност към децата и близките, променил е храненето си, започнал е да спортува и днес (близо двайсет години по-късно) е здрав, строен и усмихнат.
Така във време-пространството възникват, текат и битуват две Реалности с един и същ човек, но с два абсолютно различни живота:
– в Реалност-1 човекът е действен, можещ и истинска опора на семейството си.
– в Реалност-2 (сегашната) е болен, трудноподвижен, харчи луди пари за “лекарства”, с прекършен дух e и без надежда.
В живота е така: винаги има “гратисен” период (от няколко месеца до 3-5-7 години), в който ни се отпуска време да осмислим нещо, да разберем нещо, да си зададем стойностни въпроси и търсейки отговорите, да започнем да действаме.
Говоря за реално действие, не за празни философии и безволеви заричания от типа “от понеделник – няма шега!”.
В коя от двете Реалности на собствения си живот сте, приятели, другари и другарки?
А до коя от двете Реалности докарахме живота (здравето, състоянието, бъдещето) на Родината с бездействието, с малодушието си и липсата на воля да се съберем заедно и да решим проблемите?
ОТ КРАКАТА ЗАПОЧВА ВСИЧКО:
Един прост тест: Направете десет лицеви опори (ръцете на жените на висока поставка или на масата – 80-100 см) и вижте колко ще сте задъхани.
Сега клекнете и подскочете (ходилата се отлепят 5-10 см. от пода, за да включим прасците) и пак и пак – десет пъти.
Съпоставката с лицевите опори е смазваща: подскоците изискват много повече въздух.
КАКВО ОЗНАЧАВА “ПОВЕЧЕ ВЪЗДУХ”?
Да го кажем направо: при покой две трети от наличната (ни) кръв се намира в долната половина на тялото.
Което означава:
– сгъстяване на кръвта в краката, таза и долната част на корема.
– трудно движение на кръвта и още по-трудно изкачване нагоре.
– недостиг на кислород във важните органи
– недобро прочистване на кръвта в дробовете
– мудна (направо умряла) лимфа (движението на лимфотока зависи от мускулната работа на краката)
– мудният, тежък, пълен с отрови лимфоток означава слаба имунна система.
Това до тук е достатъчно, надявам се.
Когато накараме краката да работят мускулно (което означава свиване в коляното поне до прав ъгъл и изправяне – многократно и в серии), кръвообращението литва в небесата, лимфата тръгва буйно и това, разбира се, изисква кислород – ето защо започваме да дишаме дълбоко.
Не тренираме ли мускулите на краката, всички течности в нас (кръв, лимфа, междуклетъчна течност и пр.) замират и ние влизаме в режим на активно остаряване.
ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ? Я ПАК?
Когато при мен дойде човек с великата, измислена болест “високо кръвно“, първото, което го карам да прави, е да обиколи на лек полу-бегом залата двайсетина пъти или да поскача десетина минути лекичко на въже, ако му се удава.
След това идват клековете до долу, т.е. под хоризонта на бедрото, освен при наличие на някакъв ставен проблем.
И – о, чудо!
Кръвното започва да се смъква.
Пада още в рамките на първата тренировка.
И, разбира се, когато предпиша на човека съответен режим на хранене и той започне да го спазва, високото кръвно налягане изчезва в небитието.
ХРАНОСМИЛАНЕТО И КРАКАТА:
Вече знаете, че седим ли на едно място, кръвта е събрана предимно в краката, ниско в таза и е застояла, мудна, тежка и нееднородна като консистенция.
Когато се нахраним, би трябвало голяма част от кръвта да е в стомаха и червата, но…
Така ли е, наистина?
Ами, не – не е и с напредването на годините (и телесната застоялост) става все по-зле.
Какво, всъщност, ви казвам?
Първо: за да има (достатъчно) кръв в стомаха и червата, трябва краката редовно да подпомагат кръвообращението и да я изпращат нагоре.
Второ: за да е свежа кръвта и да върши добра (храносмилателна) работа, трябва да минава активно през дробовете, което няма как да се получи, ако живеем застоял живот и не се натоварваме всеки ден до сериозно тренировъчно задъхване.
Трето: застоялата и тежка лимфа, която отговаря за елиминирането на клетъчните отрови (от храненето) не е в състояние да го прави. Надявам се, помните, че лимфата се движи винаги нагоре, но движението и замира, ако няма мускулно усилие. Напрягането на мускулите на краката изтласква лимфата като помпа.
Не тренираме ли краката редовно, общият резултат е затруднено, все по-некачествено храносмилане, все по-мудна обмяна, все повече токсини в тялото и все по-лениви черва.
ОБЩОПРИЕТИ СПОРТНИ ЗАЛЪГАЛКИ:
Велоергометър:
При него седите на едно място, тазът не се движи и поради наличието на седалка, кръвотокът нагоре е затруднен по подобие на пясъчен часовник – отдолу идва, но трудно отива нагоре.
Накратко: Със седалка в задника, кръвообращение няма.
Бягаща пътечка:
Ако ще посещавате фитнес-залата за да бягате на пътечката, по-добре потичайте из квартала. При пътечката придвижването на тялото напред (както е при нормално бягане) липсва, което означава, че липсва участието на основни мускули на краката.
Тренирам десетки хора, десетки хора смъкват килограми и ги довеждам в отлична форма, но правилата при мен са:
– никакъв велоергометър
– никакви бягащи пътечки
– никакви ски-тренажори
Едно напомняне: Вижте какви крака имат балетистите, без никога да са се качвали на бягаща пътечка или велоергометър.
ЗАБЕЛЕЖКА: Програми за отслабване или напълняване, тренировъчни съвети, профилактика на заболявания – по телефона и на съобщения.
ПРОСТИ СЪВЕТИ:
1) Започвайте деня с активна гимнастика за разтягане, с бягане на място и клекове, клек-подскоци или качване на стълби.
2) По време на работа: намирайте две-три-четири минути за раздвижване и една-две серии клякане.
3) След края на работния ден:
– повторете гимнастиката от сутринта
или
– направете сериозна тренировка в зала (на стадион, сред природата), като наблегнете и натоварите мускулите на краката. И помнете: бягането е загрявка. Истинското натоварване на мускулите на краката започва с клякане или клек-подскоци (със собствено тегло, с тежести, с щанги, със стълби)
Вариантите са много.
4) Ако живеете в блок до шестия етаж, не ползвайте асансьор.
В КРАЯ:
Ние сме диви, гъвкави животни, създадени за движение.
Не диванни плужеци.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.