Каменни магии за камъни в бъбреците



ВЪПРОС: „Емо, разбиваха ми камъни в бъбреците, обаче пак се образуват. Казаха ми да налагам гърба на мястото на бъбреците с топъл гладък камък или стоплена тухла. Това дали ще помогне, добре ли е за здравето и какво ще ме посъветваш?“

   ОТГОВОР:
   Дааа, камъните помагат за запазване на живота и здравето. Тухлите и те.

   Особено, ако те нападнат изневиделица в тъмна нощ и имаш под ръка няколко здрави камъка или две тухли.

   Обърнем ли историята за Жоро Павето (от близкото минало) в героичен вариант, ще си направо Балканският Тухлен Батман.

   НО, за да вярват хората в подобни пред-средновековни глупости, достигнатото ниво на масово (образователно и интелектуално) невежество и степента на българското днешно здравеопазване очевидно са се сринали до и отвъд времената на родово-общинния строй.

   Родово-общинните съвременни български вярвания изобилстват с подобни глупости: скъпоценни камъни за зачеване, „специални“ обици за възраждане на отдавна изстинала любов, герданчета за сексуална мощ, червени конци за парично благополучие, пръстени против дископатия, кехлибар за спадане на нервно напрежение и отваряне на, ъ-ъ-ъ, чакрите и пр. въдици за лековерни, платежоспособни шарани.

   БЪБРЕЦИТЕ са едновременно утаител и сито, които трябва да са в постоянно (не „перманентно“, а постоянно!) движение, изстискване и подрусване. Освен това – да бъдат ежесекундно оводнявани и третирани с „препарати“ за прочистване и заздравяване – алкалните и витаминозни субстанции от суровите плодове и зеленчуци.

   С едно напомняне за плодовете: винаги на гладно, преди ядене и с никаква друга храна.

   Изядем ли ги след храна…
   Накратко: превръщат се в киселинна отрова.

   ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪПРОСА: Всяка топлина (грейка, горещ душ, гореща вана, топла торбичка с морска сол или, хе, хе… топла тухла) могат да разширят за момент отделителните каналчета на бъбреците и през тях да успее да се провре някой бъбречен камък, но… не е сигурно.

   Топлината няма нищо общо с излекуването.

   Освен това, ходът на камъка е съпроводен с жестоки болки – бъбречните камъни са с остри ръбове като скалпел. Те раздират плътта и образуват възпаления, които довеждат до вътрешни абцеси и срив на имунната система.

   Без да се впускаме в медицински подробности (урати, оксалати и пр.), повтаряни многократно напред във времето, образуването на бъбречни камъни води до блокаж на отделителната система, до тежки сърдечни отклонения, отравяне на лимфата, отравяне на тъканите и бавна, мъчителна смърт.

   Баща ми (понеже не се вслушваше и не вярваше, че яйцето може да учи кокошката) умря от крайно тежка форма на пиелонефрит, гангрени на крайниците, тежка астма и няколко инфаркта и инсулта. Десетки години ходеше със специален затоплящ пояс, в който пъхаше всякакви лечебни глупости: морска сол, грейки, камъни.

   Помогнаха му точно, колкото чистата бистра вода помага на потъващия в нея удавник. Защото обичайното му хранене беше пача, саздърма, суджук, кървавица, джумерки, бял хляб, много сол, много захар, кисела туршия и каквото се сетите в тая поредица.

   Ако видите това (и го виждате дълго време), дали не бихте си задали въпроси, относно… личното си бъдеще?

   ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ПОЗНАНИЕТО, водещо до здраве след промяна в начина на живот, е да се премахне причината, водеща до образуването на бъбречни камъни и въобще – до премахване на болестните предпоставки.

   Без познание и действие, няма здраве.

   НАЧАЛОТО НА ИСТОРИЯТА с бъбречните камъни винаги започва в далечното, мило и глезено детство, когато мама и тати изграждат нашия начин на хранене, който, с малки изключения, е копие на техния.

   В този начин на хранене плодовете са нередовна, несъществена притурка в края на храненето от три яденета, а водата – досадна течност, с която преглъщаме хапките си. Преяждането е редовно следствие, на което не обръщаме внимание, защото дотолкова сме му свикнали, че не ни прави впечатление.

   Още там, в началото на Приказката на Живота ни, солта и захарта са в количества, способни да осолят и озахарят половината китайски народ. С времето всичко у нас се подкиселява бавно, повсеместно и често правим настинки, вдигаме температура, подуване на сливиците, гнойни ангини и дори може да имаме симптоми на синузит.

   Дето се вика, основите са положени.

   ПОСЛЕ ИДВА зрелостта, в която запазваме хранителните навици от детството. Мързи ни да тренираме или просто нямаме време, защото се занимаваме (олеле, боже!) със сериозни работи – служба, пари, удоволствия и търсене на щастието.

   Начинът ни на хранене и липсата на активно движение, довеждат до вкаменяване на киселите утайки дълбоко в нас – в началото като малки песъчинки с неясна симптоматика, а впоследствие до болезнени бъбречни кризи.

   И, в един кофти момент, когато а-ха да открием щастието и се оказва, че сме го изтървали.

   Задълго или безвъзвратно.

   Защото сме с бъбречна недостатъчност, лежим уплашени на болничното легло, парите изтичат за лекарства, а бъдещето е… път без изход.

   ОЧЕВИДНО Е, ЧЕ ИЗХОД ИМА: Достатъчно е, да обърнем наобратно изброените негативни условия и нещата лека-полека си идват на мястото.

   Накратко:


1. Започвайте и завършвайте деня с активна, изпотяваща гимнастика, с бягане, скачане на въже, качване по стълби, много упражнения за огъване, усукване и разтягане.

2. Сутрин на гладно пийте много вода с лимонов сок, яжте един-два сурови плода (без банан и авокадо)

3. Преди всяко хранене – две чаши вода и един воден плод. Забравете пиенето на вода и течности по време на хранене.

4. Поне два пъти на ден – сурова зеленчукова салата.

6. Забравете асансьорите – стълбите са вашия път към щастието.

7. Вечер – задължително активна, динамична тренировка с тежести.

8. Един гладен ден в седмицата: на вода, лимонов сок, сурови зеленчукови сокове и много движение – походи, босоходство, тренировки, плуване.

   На прима виста – толкоз.

   Помнете, че мерките, които трябва да вземем, са много повече, както и въпросите, които е необходимо да си зададем.

   Забележка: (тренировъчни и хранителни програми, въпроси, съвети – на съобщения)

   „ТЕЛЕ ВЛЕЗЕ, ВОЛ ИЗЛЕЗЕ“ – Останем ли с разбиранията от миналото, никога няма да надскочим себе си. Поговорката поставя ударението точно върху това – никаква възможност за израстване, за промяна, за разчупване на ограниченията, ако се водим само от инстинктите и генетичната кодировка.

   Превръщаме се в предизвестен, изгоден продукт на системата, която дава пари, време и ресурси да бъдем точно такива – овчи данъкоплатци, телета за работа и месо, работоспособни до възрастта за пенсиониране, след което трябва да напуснем сцената, защото сме в преразход.

   Освен ако не боледуваме дълго и финансово-напоително за Здравната каса, фармацията, бизнес-медицината, частните клиники, знахарите, врачките, баячките и в края, разбира се, престъпниците на върха, които продължаваме да преизбираме като овце, за да ни управляват.

   Които дирижират цялата, изгодна за тях мръсотия, и които ние (все още, докога, поради что и за чий) търпим, след като за тях има изградени… специализирани сгради.

   И празни, безименни парцели.

   Дали ще растем и ще направляваме посоката на живота, зависи от възпитанието, което сме получили, от образованието и себеобразованието, от книгите, които сме чели, от приятелствата, които сме изградили, от бариерите, които сме прескочили, от въпросите, които сме си задавали и отговорите, които сме изстрадали.

   От хората и човеците, в които сме се превърнали… не по силата на инерцията, разбира се.

   В КРАЯ:
   Генетиката ни вменява реакции, а съзнанието, че сме хора – отговорности.
   Пътят напред зависи от нас.


**Забележка: за въпроси и контакт с мен натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар