Природата като хапче или „Колко време да се правим на хора, за да сме после отново нормални идиоти?“

   ВЪПРОСчета:
– „Хубава диета си ми изпратил, Емо. Колко време да я спазвам?“
– „Емо, почвам програмата, обаче за какъв срок говорим?“
– „Няма проблем да ставам рано и да изпълнявам предписаното. Но колко време така?“
– „От утре съм бетон с гимнастиката сутрин, няма проблем. Колко време ще е необходимо да я правя?“
– „Добре, ще опитам да общувам с детето, но ще ми е трудно да говоря с него, защото темите, които ни интересуват, са различни. За колко време, мислиш, че ще се оправят нещата?“

   И ТАКА – до края на света.

   Последният, специално, въпрос, наистина ни води към края на света, защото вменява разбирането, че да общуваш с детето си, подлежи на срок – от-до.

   После ставаш (again) нормален, неинтересуващ се от детето си (български) родител.

   ВЪПРОСИТЕ са малка част от десетките/стотиците, които получавам.

   Общото между тях е видно и без лупа – колко време да се прави нещо (да се храним някак, да спортуваме някак, да общуваме измъчено с близките), че после пак да почнем да… живеем.

   Защото…

   То, живот ли е, да ставаме сутрин, да се морим с тъпата гимнастика, да ядем неККви треволяци (плодове, зеленчуци), да пием (леле, божке!) вода, вместо да засмучем бирата и ракията от осем сутринта, да се върнем от работа и вместо да седнем като бели хора да зяпаме Ювентус/Реал (Х-фактор, Стани богат, Мастър шеф и други гой-залъгалки) с вълшебна бира и вълшебен чипс в ръцете… ние, какво?

   Бегом на стадиона.
   Или към фитнеса.
   Стълбите и спортната площадка.
   Басейна?
   Планините и горите?

   Или на приятелски разговор с детето.
   С близкия?
   С най-близкия?
   То – теми, то чудо!

   И това… цял живот?

   УжасТ!!!

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че древните лечители, когато предписвали необходимия лек, изисквали от болния да промени нещо в душата (в характера, възгледите, вярата) си?

   Авицена е разговарял надълго с пациентите си.

   В Платоновите „Диалози“ един ученик на Сократ е с главоболие и пита Сократ, дали може да му даде лекарство. Сократ пояснява: „Имам медикамент, от тракийски (български) лекар. Но той ме е зарекъл: Преди да дадеш лекарството на друг, трябва да му кажеш: „Средството няма да подейства, ако ти не промениш нещо в своята душа.”

   Защо?

   Защото, древните лечители са знаели, че пиейки хапче (спазвайки нещо от-до и после пак да сме същите, непроменени), ние вървим по същия коловоз, който ни е довел до поблемите и болестта. Избегнатият за момента проблем или здравно отклонение изчезват, за да се завърнат под друга, по-лоша, почти нелечима форма.

   Директна е аналогията с консуматорския подход (към всичко) на хората по света и бума на тежките, нелечими и (отново), завърнали се, заболявания – туберкулозата, например.

   КОЛКО МОЖЕМ ДА СЕ ОТДАЛЕЧИМ от корените си, преди да загубим себе си?

   Очевидно – много.

   Защото продължаваме да губим всичко:

– здравето си
– съня си
– спокойствието
– възможностите да общуваме истински
– близките хора
– децата си

   Губим дори планетата (която е в основата на ФАКта, че ни има) и вървим към планетарно самоубийство, без да се погледнем в огледалото и да разберем, че се превръщаме…

   В животни?

   Не, в много по-лошо.

   В предатели на самите себе си.

   ЗАМИСЛЯЛИ ли сте се, кога започва загубата на добрата форма и здравето? То започва да изтича, когато загубим най-елементарните здравословно-хигиенни навици.

1. Когато са уплашени и под стрес, нашите братя – животнитните, не се хранят. Усещането, че вътре в теб всичко е свито на топка, за тях е реалност.

За нас е просто нов повод да се натъпчем и то с неща, които нямат нищо общо с естествеността – захарни изделия, тестени и пържени измишльотини.

2. Когато са болни (или се разболяват) животните намаляват храненето или го спират за няколко дни.

При започване на болест (прим. кашляне, настинка), вместо да дадем на физиологията почивка, ние, хората, правим точно обратното – натоварваме я.

Накрая, разбира се, стигаме до антибиотиците, които в един момент спират да действат и проблемът не е в тях, а у нас.

3. По отношение на обществения климат и здраве: животните имат подход едно спрямо друго, който никога не се нарушава – и преди векове и сега, е един и същ.

Пример: младите слонове биват (задължително) гонени от стадото, за да изпосталеят, да се научат на оцеляване и на уважение спрямо по-възрастните и водачите. Когато покажат, че са „проумели“ задачата, биват приети.

Така е при ВСИЧКИ животни (под различна форма) – вълци, елени, при птиците, дори при делфините след порастването на малкото. Общественият, закодиран подход към възпитанието на идното поколение е безкомпромисен, защото възпитанието и уважението са част от огромния механизъм на видовото оцеляване.

Така е било и Е при всички народи, живеещи в непосредствен досег с природата – американските индианци, степните народи на Азия, Южна Америка, Австралия и пр.

   ПРЕДИ ДНИ присъствах (и участвах) в следното:

   Бях оставил колата далеч и се върнах с тролея. На една спирка възрастна жена беше изблъскана и нарочно съборена на тротоара от 15-16 годишно гаменче. Жената се удари, разплака се, помогнах и да стане, хванах идиотчето и го накарах да се извини.

   Знаете ли, как реагира този… бъдещ член на обществото?

   Разциври се и се развика, че имал права и те били нарушени. Най-интересното бе, че другите възрастни, директни свидетели, вместо да помогнат, вкупом взеха страната му.

   Стокхолмски синдром на ента по ента степен.

   Е, слязох и се прибрах пеш… за да не бъда въвлечен в (нормален мъжки, библейски) грях.

   ВЪПРОСИТЕ, които можем да зададем са много. Както и отговорите. Дискусиите, които да оформим – също.

   Дори, ако държим да сме нравствено ялови до дупка, можем да създадем комисии, които да разглеждат подобни проблеми – Великият Български Парламент е Великият Печален пример.

   Но, ако държим да оправим нещата, се изисква действие.

   Не действаме ли, влизаме в образа на Хамлет, играещ ролята на Винету, който трябва да гръмне въжето, с което лошите ще бесят приятеля му Олд Шетърхенд. Та, вместо да спасим човека, ние бродим насам-натам, мъдруваме, приказваме с черепа на Йорик, въртим се около полата на майка си, а през това време…

   Приятелят ни е мъртъв.

   Обществото ни е мъртво – преносно и буквално.
   Образованието ни – мъртво.
   Отбраната ни – мъртва.
   Историята и народността ни – мъртви.

   (Ръководителите, които избираме – предатели и родоостъпници до един. Безотговорни търгаши и страхливци, не смеещи да поставят над всичко Род и Родина. Но, да, всички те са закачили (всъщност „обесили“) Левски зад гърбовете в кабинетите си.)

   В личен план – същото: болни деца, болни родители, болни възрастни хора.

   КАЗАНО МЕТАФОРИЧНО (символично): Хамлет е изтръгнал борбеното сърце на (истинския) Винету, заменил го е с Устава ва БХК (или друга такава формация) и картинката е пред нас.

   Всеки ден.
   Всеки час.
   Всяка минута.

   А ние лепим фейсбучни снимки с котенца, кученца и със самите нас – белозъбо усмихнати и с нарисувни лигави шарлита по бузите.

   Лигави и избирателни, защото, когато ансамбалът на руснаците падна в морето, шарлита нямаше – все едно в дълбините падна хладилник, а не сто и кусур живи хора, вкл. и деца.

   Все едно някой е забил стъкълца от счупеното огледало в сърцата ни – досущ Кай, когото Герда целунала и глупостите на Снежната Кралица отишли по дяволите.

   Въпросът е… нас кой ще ни целуне?
   И готови ли сме за тая, точно, целувка?

   ВСИЧКО Е ВЗАИМОСВЪРЗАНО:

1. Когато предстои война (катаклизъм), оцеляващата популация моментално увеличава броя на потомството си – важи за животните и хората.

Погледнете какво става по света и в Европа.

В Европа и в България, по дяволите.

2. Когато няма общност, децата растат неуки, нахални и бягат – от племето, от страната, от Родината.

3. Когато предстои война (или природен катаклизъм), женската популация става агресивна в търсенето на партньор, модата абсурдно-екстравагантна, а полите на жените се скъсяват до невъзможност – четете и изучавайте социология.

3. Когато обществото губи ценностите си (знанието за рода, традициите, механизма на оцеляване), хората стават родоотстъпници, популацията намалява и родът се затрива.

ЗАПОМНЕТЕ: Здравето е следствие от изстрадани нравствени стойности, превъплътени в Начин на Живот.

   Не е следствие от хапче за здраве, изпито от идиот.

   В КРАЯ:
   Имаме неотложна работа.

   Някой виси на въжето – самите ние.
   И друг трябва да простреля въжето – отново самите ние.

   Здравето (макар че и за него става въпрос) е най-малкият, от възможно най-малките проблеми.


 

Вашият коментар