За комплексите, страховете и дали ние сме това, което ядем

Ще четете за:
– срамът от излязлото и неизлязлото
– връзка между излязлото и функциите на организма
– как да постъпим, ако изхвърлленото не ни харесва?
– познатите стъпки към здравето
– Моцарт и тоалетната
– какво сме ние и можем ли да заблудим някого?
– истината винаги излиза наяве
– какво е нашето истинско лице?

ВЪПРОС: „Защо разни психолози съветват да не гледаме в тоалетната чиния, когато сме се изходили, Емо?“


ОТГОВОР:

Защото ги е срам от това, което Не Е Излязло.

А е трябвало да излезе.
Или от онова, което е излязло.
Но не им е харесало.

НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА ЗНАЕМ как функционираме вътрешно, ако не сме наясно какво изхвърляме.

Цветът на урината веднага ни показва дали сме се заседяли повече, дали питейната вода е достатъчно или не, дали сме яли повече мазно и пр.

Изхвърленото по голяма нужда е ценен визуален (и обонятелен) коректив за
– начина на хранене
– удачността на използваните хранителни продукти
– бактериалното функциониране на червата (рядко или твърдо)
– продължителността на застояване на отпадъците

И още, и още.


ПОВЕЧЕТО ХОРА са изпълнени с чувство за вина, комплекс за малоценност и страх, а те са основа за:

– наглост, нахалство и агресия навсякъде в ежедневието
– постоянно себеизтъкване
– невъзможност да говорят за друго, освен за себе си
– желание да са в центъра на вниманието
– липса на отговорност
– тотална липса на съпричастност и човешка топлота
– готовност за претопяване (като личност, като националност)

Това са психо-поведенческите екстри, които наблюдаваме в последните години – от най-малките до зрелите и дори възрастните, които уж, би трябвало да са мъдри, знаещи и непоколебими.

Цялата ужасяваща палитра на малодушно себеНЕпознаване, води до страх да погледнеш в себе си, а това…

… а това, да видиш какво излиза от теб и да отчетеш от какво (наистина) имаш необходимост е твърде… нелицеприятно.

Пък и нали има лекари: ще му звъннеш по телефона, той ще ти предпише някаква фармакологична отрова, но…

Но няма да направи както в старите, човешки времена:
– да дойде у вас, да види как живееш и да поговори с теб
– да види цвета на урината и да опита вкуса и
– да види отделеното по голяма нужда, да ти разясни какво се случва в теб и да набележите мерки за възвръщане на здравето

В ковидните времена, реалността е: тест и диагноза.
Общуването и разговорите са за идиотите.


МОЯТ СЪВЕТ е да държите под контрол

– цвета
– консистенцията
– формата
– плаваемостта
– мириса
– кратността за ден
… на онова, което изхождате.

Защо ли?

1) Ако цветът е твърде тъмен, най-вероятно ядете премного месо и ви липсва вода

2) Ако цветът е твърде светъл, най-вероятно губите минерали, витамини и е възможно да имате проблем с черния дроб.

3) Ако изходеното е рядко, почти водно, бактериалната флора е пред срив и съсвсем скоро ще имате неразположение от рода на настинка, температура, зачервено гърло, храчки и пр. Най-общо ви очаква срив на имунната система.

4) Ако изхождате твърди брубонки или почти каменни наденици, сте на път да вдигнете кръвно, да завишите холестерола, да усетите неразположения със сърцето, главоболие или (след време) инсулт или инфаркт.

5) Ако мирисът е твърде остър и задържащ се, имате дълго задържане на отпадъците в червата и премного лоши хранителни комбинации. Което ще доведе до стабилен срив на имунната система в недалечно бъдеще.

Представените пет точки са най-обикновено напомняне (заостряне) да държите под наблюдение какво се случва в тоалетната и да знаете, че видяното, усетеното и помирисаното са изключително
– обективен
– надежден
– навременен
– ежедневен

… показател за вашето здраве в момента, утре, след седмица, две, три или месец.

Човек би трябвало да е идиот, ако не използва даденото от Природата.


СТЪПКИТЕ, КОИТО БИ ТРЯБВАЛО ДА ПРЕДПРИЕМЕМ

Те са в няколко, до болка познати, посоки:

1) Повече питейна вода – между два и четири литра на ден.

2) Контрол и готовност за промяна на храненето – темата е дълга от Земята до оттатък Луната.

3) Редовно движение, редовно спортно натоварване и походи – и тази тема е със земно-лунна продължителност.

4) Редовно трениране на дихателни техники и физическо натоварване с дълбоко дишане.

5) Промяна на съзнанието чрез литература, изкуство, разширяване на кръгозора и нещата, които ни интересуват.


В КРАЯ:

Нещата са прости, приятели.

Не се вързвайте на псевдо-специалисти (пък били те и с дипломи, накачени по стените), които ви убеждават, че всичко е сложно, трудно и неразбираемо.

Най-вероятно техните (на „специалистите“) лайна са от бетон, както казваше Моцарт в „Амадеус“.

Не бихте искали това за себе си, нали?
–––-
–––-
ВЪПРОС: „Емо, какво мислиш за твърдението, че ние сме това, което ядем?“

ОТГОВОР:

Всъщност, ние сме това, което вършим най-често.


Това, в което влагаме най-много емоции.


Това, което най-често ангажира мислите и съзнанието ни.

Всичко останало е прикритие, което…

Което може да продължи цял живот.

И накрая човек загубва себе си.

МИСЛИТЕ ЛИ, че можете да заблудите някого?

Себе си?

Ако вместо да излезете и да се порадвате на хубавото време, сядате и си наливате чаша твърд алкохол, какви са вашите „велики“ интереси?

Ако (в почивния ден) вместо да сложите в раницата термос с чай, една ябълка и да поведете децата си към планините, вие се излежавате до един следобяд… кого бихте убедили, че сте добър родител и духовен човек?

Ако отворим вашия хладилник и вътре са само пушени и пържени меса, майонези, бял хляб, кекс, бира и пр, кой би ви повярвал, че искате здраве?

Ако вместо да прочетете някой ред художествена литература и да се замислите за светли, надежедневни неща, на вас ви е по-приятно да седнете с колежки да сплетничите, докато пушите и наоколо вони на мръсотия, ще кажете, че вътре в себе си сте светли и чисти като лазурно небе?

Ще ви дам пример:

Вземате кръгла еластична гумичка (от тия, които мъжете стискат за силен хват) и започвате да я стискате, докато…

Докато мисловно решавате някакъв сериозен проблем.

Ще откриете, че след броени секунди умът и мислите ви се отклоняват от проблема и следят стискането на гумичката. Продължите ли с това, уж, никакво движение, цялото ви внимание и съзнание ще бъдат ангажирани с него и решаването на проблема (за момента) отива на кино.

Какъв е изводът?

Онова, което правите най-често, ангажира изцяло мисленето ви.

Онова, за което мислите най-често ви подтиква да извършвате дейности, свързани с него.

Взаимовръзката е очевидна:

– ако сте пушач, ще си купувате цигари, ще търсите места за пушене, ще мислите като пушач и ще миришете от пет метра на такъв

– ако обичате да се излежавате, ще лежите до късно, мислите ви ще са полусънни, тялото ви ще е тяло на човек от дивана и ежедневните ви приоритети ви ще са свързани със стоене/седене на едно място

– ако сте любител на алкохола, емоциите и цялата ви личност ще е са свързани с него.

– ако страстта ви е да готвите и да правите взевъзможни засукани ястия, мислите ви ще се въртят около манджите, вкуса, подправките и най-вероятно вие (или поне един член на семейството) ще сте с наднормени килограми.

Дори да се намерят изключения (от представените примерни зависимости), те само ще подчертаят още повече верността на правилото.


КАКВО, ВСЪЩНОСТ ВИ КАЗАХ?

1) Ако искате здраве:
– интересувайте се и четете
– изградете си здравни навици
– променете храненето
– тренирайте
– прекарвайте много време сред природата

2) Ако искате да сте добър родител (не готвач и давач на пари):
– изградете си начин на живот, който да е интересен за детето
– изградете си навици, които ще са полезни за детето и то ще ги попие
– ако искате детето ви да чете, четете вие
– ако искате детето ви да е стройно, пъргаво и жизнено, тренирайте и му дайте първоначалната обич към спорта
– ако искате детето ви да стане стойностен младеж или девойка, разговаряйте с него и бъдете приятели

Истината, приятели, е, че видите ли детето, можете да разберете какви са родителите.

3) Ако мислите за себе си като за стойностен човек, погледнете:
– каква музика харесвате?
– какви филми предпочитате?
– какви книги четете (имам предвид в момента, не някога, като ученици)
– колко време през деня съзнанието ви е ангажирано с изкуство (музика, картини, скулптура, литература)
– дали красотата ви съпътства в ежедневието (вашата фигура, облеклото ви, отношенията с хората, начина по който говорите, вашето излъчване и духовни интереси)

И още, и още.

ЗАПОМНЕТЕ, приятели, другари и другарки:

Не е нужно да доказваме нещо на другите.


Не е необходимо да убеждаваме когото и да било в каквото и да е.

Онова, което носим, което ни интересува, което търсим, което ангажира мислите и емоциите ни,

– винаги
– винаги
– винаги

… излиза наяве.

Най-същественото, макар и да е скрито от очите и да се усеща със сърцето…

… в края на краищата…

Винаги е на показ.

В КРАЯ:
Какво е твоето истинско лице, приятелю?


**Забележка: за въпроси и контакт, натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар