Факторът “Олеле, божке!” или онова нещо… сладкото
ВЪПРОС:
“Как да поддържаме оптимално ниво на кръвната захар, Емо? Не мога да тренирам качествено, ако не изям половин кутия шоколадови бонбони.”
КРАЛСКИ ОТГОВОР: Че, що само половин кутия? Всичко или нищо, давай цялата. “Щом няма хляб, ще ядем пасти“, казал някой си. Като налапаме всичките бонбони, немедленно решаваме тъпите въпроси с адреналина и ендорфина, сиреч – с енергията и удоволствието.
Или, ако перифразираме Нийл Армстронг: Една малка хранителна крачка (бонбони, дъвчене, кеф) и една огромна крачка към крайното FIN/THE END.
ОТНОШЕНИЕ: Четете, за да действате, не да спорите. Спорът е продукт на противопоставянето и в него не се ражда истина.
Истината идва в разговор и човешко общуване.
ОТГОВОР:
ЩО Е “КРЪВНА ЗАХАР“? Всяка храна, която сдъвчем и преглътнем, се превръща (след множество вътрешни, комплексни, химични процеси) в захар/глюкоза. Без значение, дали ядем ябълка, портокал, сирене, хляб, месо, яйца, покълнало жито, ядки или каквото и да е, крайният продукт е глюкоза.
Глюкозата се използва като гориво за всички физически дейности, спорт и вътрешно-физиологичните процеси. От качественото й усвояване зависи дали ще имаме енергия в ежедневието, както и степента на възприемане на веществата (минерали, микроелементи, витамини).
Количеството захар в кръвта е показател за нормално (или не) усвояване на захарта като гориво. Високо (над 6) означава, че не усвояваме добре захарта. Нормално (от 3.9 до 6) и ниско – под 3.9.
ДА И НЕ: Да използваме генетичния фактор (обремененост, предразположеност) като оправдание за здравните проблеми, означава да бягаме от отговора, от разбирането на истинските причини и е показател за страх от поемане на лична отговорност. Разбира се, наследствената генетичност е основата, върху която стъпват повечето вътрешни заболявания, в т.ч. и диабета. Но дали ще се проявят и доколко, зависи от начина на живот (хранене, движение, почивка, характер, начин на реагиране, вяра).
ОПАЛЯНКА: Ами мазнините и приказките за вегетарианство?
При крайно ниски температури и висока надморска височина, въглехидратите (физиологичното гориво) се разграждат много бързо, почти не изпълняват функцията си и “дерат” организма на клетъчно равнище.
Народите, които живеят в крайния север (ескимоси, инуити, якути и пр), както тези над 3-4000 м. височина, наред с бавните въглехидрати (жито, овес, елда – ако ги има), консумират неимоверни количества животински мазнини – краве и биволско масло, меча, тюленова, китова и акулова мас. Студът и ниското налягане подтиква организма да превръща скоростно тежките мазнини в гликоген – процес, които директно би ни докарал инфаркт/инсулт под 800-1000 м. и на морското равнище.
Ето защо хранителните навици на тези народи не включват плодове (освен сушени) и месото се яде 90-98% сурово. Да пропагандираме вегетарианство (веганство и пр.) означава непознаване на географските особености, физиологичните реакции и откровено незачитане на столетните традиции.
ИСТИНСКИЯТ МЕХАНИЗЪМ, с който регулираме усвояването на кръвната захар е:
Интензивната физическа дейност (спорт, труд, преходи). Мускулната система и черният дроб са депа на гликоген. Ако тренираме редовно и интензивно, организмът поддържа рецепторите, отговорни за усвояване (разпознаване) на инсулина чисти и в постоянна готовност. Мускулите и черния дроб отпускат глюкоза, тя навлиза в кръвта, а оттам (чрез инсулина) бива довеждана до нуждаещите се клетки.
Спрем ли интензивната физическа дейност, настъпва застой, “клемите” се зацапват и не разпознават (не реагират на инсулина), мазнините се увеличават, теглото също, организмът бие тревога… но кой да го чуе?
Единственият начин, да покажем на тялото, че го чуваме, че сме с него, е да действаме. Не да зяпаме мързеливо и да чакаме решение отвън.
FUCK/ТОРЪТ (факторът) “Олеле, божке, наистина ли цели 15 минути?”: При несъобразено хранене трупаме мазнини. За да намалеят, е необходимо да бъдат превърнати в гликоген и да изгорят.
Как става това?
Отидем ли в залата (стадиона, спортната площадка, басейна), трябва да загреем и след това да започнем упражнения със средна до (поносимо) висока интензивност, които да продължат 12-15 мин. Едва тогава (след десетата, дванайсетата минута) изгарят повърхностните въглехидрати и започва постепенното включване на мазнините като гориво.
Съществуват множество спортни методики, комплекси от упражнения и подходи.
Най-лесно става, когато имате (компетентен) треньор, който ви познава, действа разумно, но неотстъпчиво и не се огъва от моментни оплаквания и глезотии.
НО!!!
Вкараме ли шоколад, пасти, бонбони (кухи, бързи въглехидрати), заобикаляме процеса, който води до разграждане и изгаряне на мазнините. Организмът гори сладкарските изделия, инсулинът тича като луд насам-натам, клетъчната захар е в застой (въпреки че тялото лее пот), мазнините спят непобутнати и цялата система вие на опасност… но на нас ни е кеф.
Подход-трепач, буквално.
ПРАКТИЧНО: Основните въглехидрати, върху които да се спрем, са: плодове, зеленчуци, ориз, картофи, зърнени храни. Единственият критерий за увеличаване/намаляване на консумацията им, е теглото и съпътстващите параметри: талия, ханш, бедра и общ изглед.
При трениращите мъже (и жените спортистки) има още един критерий – сила и енергия по време на тренировка.
Забележка: За изработване на хранителни и тренировъчни програми – на съобщения.
И ВСЕ ПАК… ШОКОЛАДЪТ? Шоколадът е нещо хубаво, ако не разчитаме на него като средство за енергия (освен инцидентно – преди и по време на състезания) и ако консумацията му не води до проблеми с теглото и здравето.
Освен това, ако сме информирани, шоколадът е добра съставка към един от основните спортни хранителни подходи, познат като “Въртене на въглехидратите”.
ПРИКАЗКИТЕ, да опознаем себе си единствено в покой, съзерцание и мълчание, са празни напътствия на хора, които са твърде далеч от реалната човешка природа и физиология. Да опознаеш себе си, без активно, редовно движение, е все едно, да разбереш, каква е една кола… само с поглед.
Т.е. невъзможно е.
ЧОВЕКЪТ Е ЧОВЕК, КОГАТО Е НА ПЪТ: Всеки ден, още с утрото, се “качвайте в себе си”, палете двигателя и навъртайте няколко кръгчета. Вечер – също.
Така ще имате ясна представа за старта, скоростните характеристики, въртящия момент, разхода на гориво, маневреността и надежността на автомобила, носещ вашето име.
В КРАЯ: “Търкалящият се камък, мъх не хваща“
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.