Директно общуване: микробиомът вътре и макробиомът вън

Ще четете за:
– нашето тяло
– без илюзии: ние сме отворена система
– дебилно предпазване
– за природата, отвореността и енергията
– любопитно за мен
– чревните бактерии
– босото ходило и храносмилането
– ние и природата
– помните ли „Танцуващият с вълци“?

ВЪПРОС:
„Емо, напоследък с тия вируси и противоепидемичните мерки, съвсем се обърках. Как в крайна сметка да направим така, за да имаме някаква гаранция, че няма да прихванем, я вирус, я бактерия, въобще нещо, което да ни срине тотално?“


ОТГОВОР:

Нашият организъм се е оформил като огромна организация (сдружение, общност) от милиони клетки и стотици хиляди микросъщества, специализирани за десетки различни дейности.

Но!

Всички тези микроорганизми се подчиняват на идеята за оцеляване на общността, което е възможно само в постоянен контакт със света вън…

… за да са в постоянна готовност за „новостите“ във външните заплахи (нови видове, мутации), с които да се справят възможно най-добре.

В този смисъл тялото не е затворена, а точно обратното: то е отворена система с многобройни КПП-та, неподкупни митнически служби, постоянно действащо вътрешно контра-разузнаване и огромна армия от широко и тясно специализирани бойци, която наричаме (най-общо) имунна система.


ЗА ОТВОРЕНОСТТА

Не си правете илюзии, приятели: тялото ни е отворено за всичко.

През устата, през носа, ушите, през кожата, през кожни ранички и разслоявания, през корените на космите, през ануса, през очите и въобща отвсякъде у нас постоянно навлизат различни по големина външни микроорганизми.

Тази неимоверна по своята мащабност дейност е абсолютно необходима, в противен случай цели системи в тялото ни биха изпаднали в постепеннен изолационен колапс, който в крайна сметка би довел до болест или система от болести.

Пример:
Храносмилателната ни система е населявана от повече от четиристотин вида бактерии, а в устната ни кухина виреят над стотина разновидности на бактерии.

По кожата на здравия човек има стотици видове, в това число и такива, които не са непременно вредни.

Едно от полезните неща, които кожните бактерии правят, е да препятстват колонизацията на кожата от други, опасни видове. При нарушение на нормалната микрофлора, в резултат на болест или прекомерна употреба на антибактериален сапун, лосиони, кремове, S-фактори и др, защитните функции на най-големия орган в тялото на човека се понижават


ДЕБИЛНО ПРЕДПАЗВАНЕ


Вижте надписите до пешеходните пътеки „Погледни наляво“, „Погледни надясно“ и хората, които изпълняват мо-та-мо всичко, вкл. и децата.

В повечето случаи те не са готови да реагират, а знаят, че са защитени, че трябва да бъдат пазени, че са неприкосновени, а някои…

Някои дори си играят с нервите на шофьорите, като клякат насред улицата, поглеждат подигравателно към спрелите коли и бавно-бавно си вързват обувката.

Въпросът е, мислите ли, че сетивата на тия деца/хора са като на диво животно?

Мислите ли, че са подготвени за мигновена реакция?


Можете ли да допуснете, че в съзнанието им, извън „Аз имам права“, стои в готовност, уж, изконно заложеното „очакване на неочакваното“?

Всички знаем как стоят нещата, приятели, но повечето се страхуват да го изрекат с думи.

Никой от Тези Продукти На Последните Дни не е готов, а е просто… разглезен.

Изнежен.


Цвете под похлупак.

Досущ селектирано домашно кученце с дрешки и терлички, на което лапките му измръзват като се разходи по балкона.

Нашите човешки подобия ще мрънкат, ще се оплакват, ще се отказват и ще се предават всеки път, щом срещнат истинска, опасна, недвусмислена (не офисно-виртуална) трудност.

Ще предават приятелите си (знаете през какво ще им е за човека до тях) и ще бъдат биологично „нещо“, на което никой не би имал доверие в трудни моменти.

Е, когато навличате тялото, когато го предпазвате с ненужни покрития (шапки, дрехи, обувки, шалове, маски), вие водите телесните системи към безизходица и срив, по подобие на разглезените и неспособни да оцеляват (и да се грижат за други) в реална ситуация хора.


ЗА ПРИРОДАТА, ОТВОРЕНОСТТА И ЕНЕРГИЯТА


Природата не търпи затворени (отделени, изолирани) пространства, приятели, защото всичко навсякъде е взаимосвързано и взаимопреливащо се.

Опитаме ли (само да опитаме!) да затворим или да спрем енергията, тя веднага разрушава преградите.

Когато обърканото човешко Аз (индивидуално или колективно) се опита да създаде (да поддържа) изкуствена отделена от околната природа система, въпрос на време е тази система да бъде разрушена.

Ако човек се отдели от природата, тялото се разболява.

Ако човек не допуска природата в психиката и мислите си, влиза в режим на задълбочаващ се психо-срив, психологически девиации, маниакални депресии или склонност към убийство и самоубийство.

Процесът може да бъде оприличен на костелив орех и огромно външно налягане. Колкото и да е твърд орехът, външната сила ще го разтроши… рано или късно.

Какъв е изводът?

Колкото по-отворени сме, толкова по-свободно тече енергията.
Колкото по-свободно тече енергията, толкова по-здрави, по-можещи и по-усмихнати сме.


ЛЮБОПИТНО

Често пътувам, изнасям лекции за здравето и показвам нагледно що е здраве и добра форма.

Преди две седмици проведох семинар в София и в един момент демонстрирах нещо, което правя поне сто пъти в годината:

Клекнах, намокрих дланта си, натърках я в пода на семинарното помещение, после отидох до една от участничките, взех обувката и, натърках още веднъж хубаво дланта си в подметката, след което я… облизах.

Дланта ми беше станала видимо мръсна, сивкаво-черна и след демонстрацията из устата и между зъбите ми проскърцваха песъчинки.

В погледите на присъстващите се четеше всичко: от изумление, през погнуса до неверие, че утре ще съм пред тях. Очевидно някои бяха убедени, че до часове ще съм в спешното, в инфекциозното или в което там… отделение.

Защо отварям дума за това ли?

Защото, ако моето тяло е както при повечето хора:

– обуто (запушено отдолу) в чорапи и маратонки
– не е оводнено с два-три литра вода и сок от лимон
– не е активно раздишано, с много кислород в тъканите
– не е с активна обмяна (спорт, хранене, отделяне)
– не е с непробиваема имунна система, която пречупва всеки нежелан интервент
– не е оставяно на спокойствие (без храна и хранителни отрови) поне веднъж в седмицата

… и още, и още, и още…

Тогава, да, би имало място за реално притеснение.

За такова „затворено“, „разглезено“ и „предпазвано“ тяло подобен масиран и концентриран наплив на болестотворни микроби, вируси, бактерии и какво ли не още, би бил съкрушителен, опасността би била крайно непозната и реакцията на повечето хора (на имунната им система) би била неадекватна и слаба.

В основата, обаче, на реакцията на моето тяло е отвореността: имунната ми система постоянно „тренира“, защото има тази възможност от сутрин до вечер:

– почти постоянно съм бос
– ако съм в горите и реша да ям, не си мия ръцете (просто няма с какво)
– върху тялото ми постоянно има „всичко“: изсъхнала пот, прах, дървесен боклук, паячета, мравки, непознати буболечки, комари, мухи, очевидно милиони микроорганизми и…

И всичко това във всеки миг взаимодейства (общува, подпомага, бие се и пр.) с вътрешния микро-свят на тялото ми.

Как мислите, приятели: чий организъм е по-подготвен за оцеляване:

– облеченият в костюм, вратовръзка, скъпи обувки?
или
– голото тяло, свикнало да живее в хомеостаза (взаимопреливане) с околната природа?

Оттговорът е очевиден и предрешен.


ЧРЕВНИТЕ БАКТЕРИИ (чревен микробиом)

Да уточненя още веднъж:


Бактерии и разнообразни микроорганизми има навсякъде из тялото ни, но…

Но сме свикнали да говорим за бактерии най-вече в стомашно-чревния тракт, защото е най-разбираемо и лесно за възприемане (там е мръсно, застояло, значи има бактерии).

Нагласата „там, долу е мръсно“ при повечето хора е закономерна, защото си дават (кофти) сметка, че се хранят като прасета.

Всъщност, огромната част от бактериите в червата са от добрите, а които не са, биват държани под контрол.

Добрите бактерии подпомагат всички стъпала на обработката на храната, разпределението и възприемането и, а също така и почистването на червата.

Всъщност, и лошите са участници в телесните процеси, но биват използвани като отровата в лекарствата – в минимална степен.

Всички (поне) са чували, че равновесието добри-лоши бактерии се нарушава, когато приемаме антибиотици, антидепресанти, анаболи, обезводнители, лаксативи и прочие убийствена химия, която унищожава полезните микро-животинки.

В по-малка степен това се получава и когато вземаме, уж, безвредни комплексни витамини, хранителни добавки, мултиминерали или отделни минерално-витаминни субстанции. В естествените храни витаминно-минералното съотношение е замислено от Природата, но в купешките коктейли, не.

Но ще ви кажа, че процесът на измиране на добрата чревна флора е постоянен, непрекъснат и кофти-стабилен и при хора, които:

– пребивават в задушни помещения без чист въздух
– не дишат дълбоко и нямат дихателна практика
– не пият достатъчно чиста вода на празен стомах
– пият вода и други течности по време на хранене
– не прекарват достатъчно време на слънце
– се хранят предимно с термично обработена храна
– имат минимален (или никакъв) дял на сурови плодове и зеленчуци
– не дъвчат достатъчно, следователно не ослюнчват храната

И още, и още.

Всяка от представените подточки може да бъде тема на отделна публикация, защото сама по себе си води до процеси, които влияят негативно и в продължителен период унищожават храносмилането.


БОСОТО ХОДИЛО И ХРАНОСМИЛАНЕТО

Връзката „босо ходило и храносмилане“ е концентриран израз на последно изредените тирета от предходния пасаж.

Връзката е в три посоки:
1) Статично електричество и положителна йонизация
2) Нарушена/подобрена циркулация на кръвта
3) Енергийна анормалност

(1) СТАТИЧНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО е най-разбираемо:
Чрез ходила, стъпили върху трева (земя, камък, дърво, пясък, вода) натрупаното статично електричество се отдава, отделя и организмът се отпуска. Отпускането е най-вече в стомашно-чревната област, което моментално засилва кислородното насищане и:

– оказва тласък върху имунната система
– поддържа популацията на добрите бактерии
– повлиява отлично на мозъчната дейност и емоциите

(2) НАРУШЕНА/ПОДОБРЕНА ЦИРКУЛАЦИЯ НА КРЪВТА
Постоянно и изкуствено поддържаното топло и потно ходило предизвиква застой на кръвта в ходилата, прасците и бедрата, което моментално нарушава

– хода на кръвта
– телесния температурен обмен
– чистотата на кръвта
– чистотата и циркулацията на венозния поток
– циркулацията на лимфотока
– възможността за раждане на силни и борбени имунни клетки

Отделно, се нарушава работата на дробовете, на бъбреците, увеличава се напрежението и мозъкът работи в изкуствено поддържано напрежение.

(3) ЕНЕРГИЙНА АНОРМАЛНОСТ
Излъчването (отделянето и приемането на енергия) на Планетата Земя е перпендикулярно на земната повърхност.

Ходилата са програмирани да отделят ненужната телесна енергия в почвата и да поемат благотворното излъчване на Земята. Когато ги запушим с гума, пластмаса и въобще химически обработена нафта, възможността за енергообмен се свежда до нула.

Това автоматично кара тялото да задържа огромно количество положителни (мръсни, разболяващи) йони, да нарушава функциите на имунната система, тъканите се изпълват със свободни (ръждясали) радикали, кръвно-мозъчната бариера става лесна за преодоляване от невъобразим брой токсини и оттук нататък психиката и тялото стават уязвими за всякакви болести.

Толкова е просто.

НИЕ И ПРИРОДАТА

Облеклото, приятели, съмишленици, другари и другарки, когато не е необходимо…

Е израз на абсолютно неверие, недоверие, омаловажаване и отчуждение от Нашата Майка Природа.

Представете си, че имате до себе си човек, на когото всеки миг, всяка минута, час, ден, седмица, месец и пр, показвате, че не му вярвате за нищо.

Въпросът е:
Какви ще са отношенията ви?
Колко би изтраяло това измислено съжителство?
А ако имате деца, какво биха попили и как биха израстнали?

Въпросите отразяват пълния блокаж на енергията (от природата към тях) при почти 99% от хората по света.

Тревата? Майната ѝ!
Водата? Майната ѝ! Има бира.
Въздухът? Майната му?
Слънцето? Майната му?
Животните? Майната им, ние сме венецът на… природата.
Земята? Аз да си изживея живота, пък после… голям праз.

Слънчевата система? Абе, имало диаманти по другите планети, значи вземаме кирките, качваме се на ракетите и… да копаем!

Галактиката? Вселената? Космосът? Ами Животът?…
Боже господи, какви глупости?
Я чуй как сладко припуква свинското във фурната!

Мила, родна… не само нашенска, картинка.

То обич към себеподобните, то бъдеще за децата, то отношение към планетата, то вяра в единството… то, чудо!

„Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова“

… както е възкликнал поетът, онзи, днес отритнатият, дето по заповед на царя (човеколюбивия и милостивия), го разстреляли два пъти. Вторият път, додето кървял, дишал и бил жив, в тила от упор.

Като мокра поръчка… каквато е била.

Е, как няма да сме на дереджето, на което сме?


В КРАЯ:

Помните ли „Танцуващият с вълци“ и приятелката му „Изправена с вдигнат юмрук“?

Как ще ни запомнят поколенията и как ще ни вижда Природата: като изправени с вдигнат юмрук или… наведени с вирнат задник?


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия ви е харесала, може да получавате най-новите публикации директно на имейл. Запишете се като натиснете бутона по-долу! 

Нова публикация всяка неделя!

Записване от тук >>

Вашият коментар