Синдромни народни приказки за червата, имунната система и още нещо

“Откриха ми раздразнени черва, Емо. Често имам разтройство, което се редува със запек по няколко дни. Опитвам да ям редовно трици и фибри, но няма голяма полза. Има ли решение за моя проблем?”

“Вярно ли е, Емо, че фармацевтично постигнатият имунитет от ваксина е по-добър от естествения? Така говореше онзи ден някакъв лекар по телевизията.”

—

Ако всичко е дотолкова замърсено и ГеМеОдизирано, как така едни са откровено болни, а други (при същата гемео-химия) са стабилно здрави и никак (ама съвсем никак) боледуващи?

Тия, неболедуващите, нито настинка хващат, нито температура, ни разстройство, ни колики, ни ковид, барем едно гърло да ги (ни) беше хванало, а то – нищо.

И всичко туй буквално на гол тумбак (голи, боси, с шорти, посред зима по сандали и през ден в морето), но без чифте пищовите.

Разни плазмодийни мързеливци (отблизо и далеч) ми пишат, че най-вероятно съм генетично надарен, а покрай мен и хората, които ме следват.

Т.е. за да оправдаят собствения си мързел, се опитват да ни изкарат (мен, хората ми и стотиците от страната и света, дето ме следват) неККви…

Какви?

… да ни изкарат някакви генетично неболедуващи идиоти, без дори да се вслушат, да чуят и разберат, че девет десети от НАС до преди време са били най-обикновени хора, боледуващи през месец-два, правещи пневмонии един-два пъти годишно, вдигащи температура, хъхрещи от ангина, кашлица и хрипове…

… и въобще цялата гнусно-лепкава болнава каша, позната на всички, които разчитат на сиропи, хапчета, витамини, ваксини, на фармацевти и лекари и робуват на окаяното разбиране, че нещо извън тях самите ще оправи живота им.

На нас просто ни е писнало да изпадаме в болестна несъстоятелност една трета част от годината, обмислили сме, образовали сме се, научили сме, проверили сме от личен опит и сме приели кардинално решение да вземем нещата в свои ръце.

А другите (90% и повече от народонаселението) продължават да блеят безволево, да чакат седнали до каруцата в гората, да викат Неволята и, всъщност, да мързелуват.

—

Смесена със сок от лимон (или лъжица-две оцет), водата много бързо дезинфекцира стомаха и червата.Храносмилателните сокове стават отново наситени, здрави, силни и активни.

Без първоначално измиване и дезинфекциране (преди всяко хранене) нормалното храносмилане е невъзможно.

—

ТОЗИ ПОДХОД (вода, оцет, плод) го научих преди много години от един възрастен мъж в Пирин/Родопите, където бях разпределен за месец от армията и обикаляхме огромните планини да ги картографираме.

“Възрастен” означава, че тоя човек беше на 98 години, но вървеше наравно с мен (а и повече) по десет часа на ден.

Плодът на другаря ми беше ябълка, но по-често слагаше в раницата една-две краставици, които подхващаше рано сутринта и ги изяждаше докато седнем някъде да закусим.

—

Когато чревната флора бъде нарушена (от антибиотици, от цигари, алкохол, от редовни многобройни смесвания на хранителни продукти), се създават (формират) неправомерни болестни белтъци, които биват атакувани от имунната система. 

Ако процесът е повторяем (а в почти 100% той е), имунната система започва да атакува не белтъците, а клетките, които ги синтезират.

Това са отровените, нехранени, гладни и озлобени наши клетки.

… е почти нелечим.

Знаете ли какво ви казвам?

Че това е началото на тежките, автоимунни заболявания, започнали съвсем като на шега – най-вече с обичайното, объркано, претрупано хранене от бебе, прието в семейството.

Но по-страшното (в контекста на предлаганите днес ваксини) тепърва предстои.

Всички знаете, че ваксините (уж, против ковид), които се опитват да натрапят на хората, подтикват нашите клетки да образуват специфичен белтък (мишена), спрямо който да реагира имунната ни система.

Но имунната ни система, приятели, е умна и не се лъже от изкуствени неприятели. Тя открива кой създава проблема (това са нашите изстрадали, излъгани собствени телесни клетки) и започва да ги унищожава.

– наследена проблемна чревна флора от майката (най-вече от противозачатъчни, алкохол, тютюн, обезболителни, антибиотици и пр.)

Б) Сланина, саздърма, салам, пържоли и ракия (ГМО, трупни отрови, стабилизатори, оцветители, отровни транс-мазнини, патогенни чревни паразити, ларви на трупни паразити и килограми Е-та)

С това, разбира се, вървят в комплект белият хляб, майонезата, козунаците, баниците, мекиците, сладкишите и, (как без него), кафето.

—

… се превръща в (почти) невъзможна за елиминиране отровна субстанция, която организмът обвива в мазнинно-воднист пашкул (все едно бетонен саркофаг на гръмнал ядрен реактор), за да не отравя околните тъкани.

Най-често отложените тлъстини не са неизгорени калории, а невъзможни за изгаряне и изхвърляне субстанции. Тези отрови са преминали през стените на червата (синдром на…), разтворили са клетъчните сита, направили са ги пропускливи (синдром на…), отровили са флората (синдром на…) и са задушили имунната система.

Дотук открихме директни предпоставки за осем-девет десети от познатите болести.

Със супа и хляб, после второ (смесване на първото с второто) с хляб (който е тесто), с вода (или безалкохолно) по време на ядене, а накрая десерт (захар, захар, захар). 

Повтаряно редовно като механизъм на хранене, води до момент, в който организмът (след трийсетте и четирийсетте) видимо сдава багажа, но…

… но преди това години наред е показвал, че нещата хич не са наред – с “настинки”, ангини, хреми, синузити, подути лимфни възли, запек, диария, стомашно-чревни проблеми, бъбреци…

Които, обаче, са лекувани с, хе, хе, химия и антибиотици.

Кръгът от безсмислици е затворен, неразбиваем (ако не променим храненето) и, както гласи надписът надДантевия “Ад” “Надежда всяка тука оставете!”

—

ГЛУПОСТТА, свързана с твърдението, че с ваксина се постига по-добър имунитет, отколкото с Начин на живот, е дотолкова тенденциозно подвеждаща, че има две възможности:

На фона на разкритията колко докторски народ е директно подкупен от пфайзерните емисари, второто най-вероятно, е причината. 

Има нещо, с което медицината не е запозната (като изключим и тънкостите около храненето) и това е ежедневната тренировъчна работа върху директната, практическа, действаща взаимовръзка психика-физиология.

Когато сме унили, нашата кръв, лимфа и всички телесни течности са също мудни, слабо активни и не вършат добре работата си.

Още по-зле е имунната система, която при психологически спад, буквално се срива.

Всеки фармацевтичен продукт влияе отрицателно върху чревната дейност, а оттук се стига до застойни физиологически състояния. Те водят до тежка психологическа дупка, която от своя страна съсипва нормалните физиологични функции.

Преди време беше направен експеримент, при който човек се концентрира върху изпълване на тялото със светлина и задържането и. Наблюдението върху кръвните и имунните клетки показа, меко казано, фрапиращо-положителни резултати.

При навлизане на (въображаемата?) светлина в тялото, клетъчната активност стигаше апогей, технически непознат и неописан в конвенционалната медицина. Специално клетките на имунната система придобиваха невъзможно висока бойна адаптивност и възможности за справяне с различни, на практика непознати за тях вирусни интервенти.

И обратно: при изпълване на човешкия индивид със съмнения, притеснения, страх (огледайте последните месеци, в които се насажда откровен, абсолютно целенасочен страх у хората), клетките като че ли заспиват, предават се и стават лесна жертва на постъпилите в кръвта болестотворни интервенти.

—

Осъзнаем ли светлината в нашето тяло, взаимодействието между него и околната природа (слънце, горещина, студ, дъжд, вятър) преминава на ниво “приятелски взаимообмен”. Тогава всяка наша клетка разбира, че е част от огромен, невъобразимо многоизмерен свят (светове, реалности) и изпълнява с лекота задълженията си. 

—