За смешките с:
– имунната система, дето била “бетон”
– желанието за боледуване или любовта към живота
– неболедуващите, леко облечени, боси идиоти
– тоалетната хартия и липсата на хигиена
– отзадните неволи на ходещите веднъж на ден
– настоящите и бъдещите здравословни веселби
– корона-вирусът, дъното на гащите, слънцето и горещата вода
И още:
– Различни, различни, колко да сме различни?
– прости насоки за здраве
—
ВЪПРОС-ТВЪРДЕНИЕ: “… имам силен имунитет и като пипна грип, го изкарвам много леко – в рамките на два до три дни, като лечението включва само чай и най-много три-четири парацетамола. Така че каква полза да се товаря и да включвам два пъти дневно в менюто си поне по три вида зеленчуци и плодове?”
—
ВЪПРОС-ТВЪРДЕНИЕ: “Виж сега, Емо, аз си се лекувам с греяна ракия и чесън и затова имунитета ми е бетон. Като направя грип, започвам ударни дози чесън и греяна ракия и след три-четири дни съм готов.”
—
ОТГОВОР:
Даа, туй е то, да си знаеш, че имаш силен имунитет – правиш два-три грипа в годината за по три-четири дни всеки, преборваш ги, гълташ (само парацетамоли и греяна ракия) оздравяваш и, щом си оздравял (сиреч, щом не си умрял!), значи имунитетът ти е бетон.
Даже, от бетон нагоре, защото няколко пъти годишно не се уморява да воюва и да се справя с грипа.
Докато ние, дето въобще (ама съвсем) не правим ни грип, ни настинки, ни еднодневна температура, нито най-обикновено зачервено гърло, главобол или безобидни сополи…
… та, като грам не боледуваме (което си жива дискриминация, не мислите ли?), никак, ама съвсем никак не сме наясно силна ли ни е имунната система, слаба ли е и дори…
Абе, дори не сме наясно имаме ли имунна система или не.
Неведението е лоша работа, ще знаете.
Май е по-добре е да си боледувате.
—
ПРЕКРАСНА РАБОТА Е БОЛЕДУВАНЕТО:
Три, четири (или повече) дни твоят свят е леглото, хоризонтът ти е тавана, дето го зяпаш, а спортът се изчерпва с ходене до тоалетната и обратно.
Но пък удоволствията са безкрайни:
– разбираш, че имаш глава, защото тежи, боли, но е там, не си я загубил
– осъзнаваш, че можеш да вървиш като моряк и вкъщи, защото залиташ и всеки ръб ти е до болка познат – все едно си в разпадаща се яхта насред Бермудския триъгълник
– гравитацията на Нютон и Айнщайн ти е първа дружка. Изпълнен си с космическото усещане, че не си на Земята, а в черна (от черна по-черна) дупка, където една изрезка от нокът би тежала хиляди тонове. А ти си … притежател на две по десет цели нокти на ръцете и краката!
– откриваш, че можеш да отделяш килограми слуз, сополи и храчки, което си е жив принос към екологията и Грета Тунберг
– в тоалетната си жив Пикасо в жълто-кафявия му период, когато е прохождал и е рисувал с водни, твърде редки, бои.
– и, като цяло, си в еволюционна форма, нагледно доказваща, че имаш директна родствено-емоционална връзка с мекотелите и безгръбначните. За гръбначните… не е сигурно.
Седмото небе… в разгара си.
—
А НИЕ, ГЛУПАЦИТЕ, ДЕТО НЕ БОЛЕДУВАМЕ
Какви глупаци, направо сме си мазохисти – само вижте снимката.
Докато нормалният народ боледува и тъне в удоволствия, ние:
– бродим боси, голи и гладни из планините и горите
– леки сме, пъргави, жизнени и сме изпълнени с любопитство
– дишаме чист, свеж, необезопасен от марли и маски, въздух
– обхождаме студения камък на скалните манастири
– скачаме в морето и бием с юмруци вълните (зима е!)
– зяпаме като идиоти безкрайната синева на небето
– палим лагерни огньове, прескачаме ги и броим звездите
– смеем се, пеем, обичаме се, прегръщаме се, любим се из знайни, незнайни и твърде екзотични места
Такива простотии, нали?
Срам да го хване човек.
—
ХОРАТА В МОЯ КЛУБ сме толкова дървени (идиоти, разбирате), че дори един корона-вирус не хванахме.
А имахме и имаме толкова толкова прекрасни възможности….
Смятайте:
Наши хора ходиха два пъти до Китай наскоро – нито вирус, нито корона, нито дори температура.
Наши хора съвсем скоро пребиваваха в Италия – точно в градовете, дето никой не ходи, дето всички си стоят вкъщи с пушки до прозореца и дебнат… знаете за какво.
Върнаха се преди дни и… нищо.
Ама съвсем.
Обидно е, някак.
Извън това, редовно сме някъде на открито, почти голи, събираме се с десетки, без маски, плуваме заедно, заедно дишаме, боричкаме се, правим упражнения заедно… противно на изискванията да не се приближаваме един до друг на обществени места.
Знаете: Шипка, 3-ти март, наредбата, дето… и президента… че и хората… и въобще.
Говорим за десетки по десетки хора, членове клуба, от които тия страхливи вируси бягат от години и се крият, все едно не се познаваме.
—
СЕРИОЗНО:
Грипът, приятели, другари и другарки, дето ще го хванете, не е доказателство за силна имунна система.
То е, все едно, да се радваме, че сме спали, че защитниците на крепостта ни също са го ударили на вино и сън и, когато…
Когато врагът е разбил портите, нахълтал е вътре, започнал е да коли и трепе, едва тогава сме се съпикясали и, с цената на тежки загуби, сме успели да го изтласкаме навън.
Не да го убием.
Не да го унищожим.
Не да го уплашим до степен никога да не припарва.
Не.
Просто е вън, пред портите, коли добитък, яде, държи ни под обсада и в един (Хубав? Хубав ли, казахте?) ден, отново ще нахълта.
По-силен, нагъл и унищожителен.
Защото днешният грип (вирусна инфекция, ангина, пневмония и пр.) е предпоставка за бъдещи…
… за бъдещи тежки разрушения.
Тежки, съсипващи и, от един момент нататък, необратими болести.
“Some day”, както казват в старите каубойски филми.
———————-
———————-
ВЪПРОС: “Абе, Емо, ако ходим три пъти на ден по голяма нужда, ще ни трябват тонове тоалетна хартия. Ти да не си скрит рекламен агент на “Емека”?”
—
ЛЮБОПИТНО:
Знаете ли, че в онази част от света, където не се разчита на тоалетна хартия (след ходене по голяма нужда), а на канчето с вода, хемороидите са (почти) непознати?
Почти-то е за да не обидя любителите на тоалетна хартия.
—
ПРЕДИ ГОДИНИ, когато бях състезател по тенис на корт, помня протъркванията в слабините, под мишниците и във всички кожни гънки, където попадаше червен прах от кортовете, на които играехме.
Протърквания, които се превръщат в охлузни рани, болят и се разраняват всеки път, когато стъпиш на корта.
Не можеш да избършеш всепроникващия прах.
Можеш само да го отмиеш с вода.
—
МИСЛИТЕ ЛИ, че с тоалетна хартия можете да избършете Онова Място Отзад идеално, до степен да не остане и микроб?
Ако някой наистина го допуска, очевидно не е с всичкия си.
Тоалетната хартия минава над фините гънки, обърсва каквото може, попива, което е влажно, но в падините на най-малките гънки на (около и във) ануса остава… каквото остава.
Този остатък е киселинен и дразни кожата, тя събира кръв, за да се овлажни и да отмие микро-мръсотията. Разбира се, не успява, налягането продължава и събраната кръв надува артериите и вените. Когато сме в зряла възраст и плътта започне да се отпуска, се получават издутини (вътрешни и външни), които са именно хемороиди.
—
КАКВО ВИ КАЗВАМ ЛИ?
В почти 99% хемороидите могат да изчезнат (или да бъдат безболезнено и безпроблемно контролирани):
– с разумна, ежедневна външна хигиена
– с разумно, съобразено хранене
– с разумен спорт и ежедневно физическо натоварване
– с осъзната, разумна и редовна вътрешна хигиена
Оставим ли нещата (само) на тоалетната хартия, влизаме в ненужни разходи:
– за, хе, хе, тоалетна хартия
– за текущи прегледи там долу
– за козметични обезболители (кремове, мазила)
– за медицински интервенции и хирургически намеси
И още, и още.
—
КАК ДА НЕ СПОМЕНА И НЕЛИЦЕПРИЯТНИЯ ФАКТ, че ако не ядем редовно сурови плодове (на гладно) и зеленчуци (два-три пъти дневно)…
Та, не го ли правим, се случват следните прекрасности:
1) Ходим по голяма нужда под два пъти дневно, което ни води до точка №2
Пояснение:
При дву- и трикратно хранене на ден, ходенето по голяма нужда под два пъти е симптом за задържане на мръсотия. Освен това е ярък показател, че храненето е некачествено откъм количество питейна вода, сурови плодове и сурови зеленчуци.
И, разбира се, е ясно, че движението и спортът са в минимално, под-здравословно количество.
2) В дебелото черво винаги (винаги, винаги, винаги!) остават готови за изхвърляне, но неизхвърлени, мръсотии – при под два пъти ходене на ден.
3) След всяко изхождане, в самия край (сигмата) на дебелото черво и малко по-нагоре остава една трета неизхвърлено съдържимо, което дразни лигавицата и хемороидите са готови.
Съвет: абстрахирайте се от неприязънта и след като се изходите, бръкнете с пръст в ануса. Ако не напипате остатъци (а при повечето хора са почти още цяла шепа), значи нещата са наред.
4) Останалата в нас мръсотия ни обезводнява (кожата става на парцал), натоварва черния дроб, бъбреците и е една от основните предпоставки за бъдещи инфаркти, инсулти, разширени вени, тромби, тумори (рак – особено, ако пушим) на дебелото черво и текущи – хреми, синузити, ангини, белодробни възпаления и пр.
Текущата веселба с гриповете и настинките (вкл. и измисления корона-вирус) е гарантирана.
Гарантирани са и бъдещите празници на червото и плътта – само хвърлете поглед наоколо и се разходете из болниците в татковината.
Дето се вика, да ви имам гаранциите.
—
А СЕГА НАКЪДЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, приятели, другари и другарки?
Разберете и помнете:
Не сме толкова различни, колкото им се иска на комплексарите, дето не могат да открият истинската си индивидуалност. И от няма и къде, я съизмерват с малоумщината, че ако един яде плодове и е здрав, за друг полезността е в ракията и джумерките.
Е, десетки години се занимавам със спорт, водя стотици хора от цял свят към здраве и не съм видял кой знае какви различия по отношение на здравето.
Накратко – за тези, които наистина искат здраве:
1) Започвайте деня с лимон, портокал и много топла (почти гореща) вода за пиене
2) Носете термос с чай, един лимон и ябълка навсякъде.
3) Ако на работа няма да има зеленчуци към храната, носете си. Съветът ми е да не се оставяте на случайността, а да планирате и подготвяте храненето си от вечерта на предния ден.
4) Откривайте (колкото и кратки да са) моменти през работния ден, в които да излезете на чист въздух и да се раздвижите.
5) След края на работния ден не се оставяйте на “оф, уморен/а съм”, а тренирайте. В най-лошия случай – 15-20 минутна гимнастика в къщи на отворен прозорец.
6) Не пушете и не употребявайте алкохол.
7) Прекарвайте повече време на слънце голи или леко облечени и не слушайте глупостите за рак на кожата – правят го пушачите, както и тези, които се мажат със слънцезащитни кремове.
Между другото, откритата слънчев светлина, освен че е основен фактор за натрупването на вит. D (оттук и силна имунна система, бърза мастна и въглехидратна обмяна), нагрява кожата над 23-25 градуса, при което за повечето вируси, както и за китайския коронован такъв, настъпват крайно неблагоприятни времена.
8) Променете храненето си и вкарайте глада в начина си на живот.
Като начало тези точки вършат работа.
—
В КРАЯ:
Краят е за комплексарите и незнаещите.
За нас всеки миг е ново начало.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.