ВЪПРОС (твърдение): “… и се вижда, Емо, че няма нкаква връзка между храненето, спорта, напълняването, холестерола и болестите. Всичко е божа работа, а напоследък даже откриха, че ако не ядем мазно и мазнини, черният дроб сам ги произвежда и пак качваме холестерола. Така че, колкото – толкова!”
ОТГОВОР:
Абе, да.
Да се чуди човек тогаз, накъде съм се юрнал през плувния коридор в търсене на… какво?
Вятърните мелници на здравето?
ПРОБЛЕМЪТ, приятели, не е в това, че е пълно с хора, които мислят в абсурдната посока и яловия контекст на зададения въпрос-твърдение.
Проблемът е, че тези хора живеят сред нас, срещат се с други хора, понякога са на ръководни постове, правят деца, възпитават (олеле, божке!) тия деца и най-важното – разнасят своето деградивно “верую” под път и над път. Омаломощават крехката вяра на малките и подрастващите, заразяват лесно податливите по-възрастни и създават всеобща нагласа за безизходица, безнадежност, празни приказки и липса на възможност за промяна.
И твърде често тези болестотворни плужеци излъчват смазваща компетентност, която заразява и увлича овчите, стадни човекоединици като прашинки във водовъртеж.
ЛЮБОПИТНО: В началото на студентството живях една година на квартира заедно с мой приказлив и мързелив колега от армията. В армията бях инструктор по карате и специализиран ръкопашен бой.
Моят бивш съказарменик бе прекарал армейските две години като… продавач в лафката, но винаги, когато обучавах бойците, седеше отстрани, гледаше и се опитваше да дава акъл.
В университета водех тренировките по карате и бях играещ треньор-състезател. Обаче на събиранията и квартирните студентски джамбурета, моят съквартирник изземваше думата, насъбираше момичетата, представяше се като специалист по карате и за три месеца се издигна до ранга “корав мъж и препатил боец”.
И – дойде мигът на истината.
Колегата, повярвал си, че да приказваш глупости и да се биеш, е едно и също, реши да участва в състезанието по карате между студентския отбор и ШЗО-В. Търново.
Опитах да го разубедя, но моят човек беше убеден в непобедимостта си.
Излезе на татамито, застана в красива бойна стойка. Удариха гонга и… всичко приключи.
Киро (това му е името) получи директен удар с юмрук, който счупи носа му. Залитна назад, седна на пода и, сред кръв, сълзи и сополи, се разрева с глас.
Залата ахна, момичетата изпаднаха в потрес, а ореолът на Човека-балон изтля моментално.
ПРИЯТНО И ЖИЗНЕУТВЪРЖДАВАЩО е, да поставяме на точното им място празнословците, самохвалковците, самонадулите се празни балони, подлеците, двуличниците и прикритите извратеняци – директно, безкомпромисно и на мига.
И да не се притесняваме, че ще се появят комитети, организации и агенции (спонсорирани от запад), защитаващи правата им.
Накратко: Без Кировци в жизненото ни пространство и околните вселени.
—
В НАЧАЛОТО на 80-те на миналия век, когато България беше държава, в Лабораторията за експериментални проучвания към БАН беше проведен строго контролиран диетологичен експеримент.
Двайсет души доброволци (студенти) в рамките на 4х2 седмици живяха в коренно различен двигателен и хранителен режим.
1. Първи две седмици – хранене с повече мазнини и пълна липса на активен спорт и движение.
2. Втори две седмици – хранене с повече мазнини и активен спорт и движение два пъти дневно – сутрин и вечер.
3. Трети две седмици – нормално хранене, достатъчна дажба плодове и зеленчуци и пълна липса на активно движение и спорт.
4. Четвърти две седмици – нормално хранене, достатъчна дажба плодове и зеленчуци и активен спорт и движение два пъти дневно – сутрин и вечер.
Резултатите:
1. Първи две седмици: от 50% до 70% повишаване на мазнините в кръвта, с предпоставки за бъдещи запушвания и развитие на инфаркт и инсулт.
2. Втори две седмици: спадане с 20% до 30% (т.е. 30%-50% от предходните две седмици) на омазняването след включване на ежедневен спорт, но без промяна на храненето.
3. Трети две седмици: запазване леката омазненост, но с тенденция към леко подобрение на кръвните показатели.
4. Четвърти две седмици: изчистване на кръвта, висок обем на белите дробове, висок общ спортен статус и общо изчистване на мазнинните показатели (талия, ханш, таз).
Заключение: Точка 4 е пътят към здраве, общо отлично самочувствие и силна имунна система.
БЕЗМАЗНИННОТО ХРАНЕНЕ (строго вегетарианство, суровоядство, веганство) в дългосрочен план води до повишаване на лошия холестерол.
Проблемът при тези диети е, че в организма се вкарва т.нар. “остра” енергия – не само като фибри, но и като излъчване. В традиционните здравно-медитационни системи (прим. йога) такъв начин на хранене е неприемлив, понеже се нарушава психо-физическият баланс – Упанишадите изрично говорят за това.
Цялата Аюрведа (както и почти 100% от традиционните кухни по света) е подчинена приоритетно на баланса между мекия и твърдия принцип в храненето.
Добре е, да помним, че традициите са хранителният начин на оцеляване на народите – не са елитарни био-измишльотини, или логистични-бизнес диети (високопротеинова, тридневни въртележки, макробиотична и пр.)
ОСТРАТА ЕНЕРГИЯ на суровите храни, колкото и парадоксално да е, изгаря много от физиологичния кислород и това става, въпреки привидното кислородно хранене с “живи” продукти. Причината е една – това не е, никога не е бил и няма как да бъде ЕСТЕСТВЕНИЯТ начин на хранене, при който човекът е оцелявал през хилядолетията – все едно да изсипете свежа салата пред лъва и да го насилите да яде, защото вътре имало куп витамини… и той да се съгласи. Или да стоварите прясно месо пред бивола, защото бъкало от протеини, а на него са му необходими, хе, хе, за мускулна маса.
Онова, с което сме оцелявали, е заложено у нас като генетичен код, народностни нагласи, сходна емоционалност и етно-поведение.
Нормалната мазнинност на храната (често и по-засилена) и нормалната захарност са естествен антифриз против замръзване на кръвта и тъканите в големите геологични студове. Липсват ли (изцяло) животински мазнини, тъканите се напукват на микроравнище и черният дроб ще-не ще, синтезира промишлено количество холестерол.
За да се стигне до тази повсеместна мастна обложеност (и психо-проблеми със световъзприемането, пасивната агресивност и липсата на личностна социализация) минават доста години, през които индикаторите, че нещо не е наред, са повсеместни.
ПРОБЛЕМЪТ №1 с храненето с повече мазнини, захари и сладкарски изделия е в създаването на Безкислородна Физиологична Среда, която изсушава клетките.
Изсушаването (отново) напуква тъканите и създава висока киселинност. Черният дроб синтезира и изпраща холестерол, с който замазва пробойните, а в кръвта плуват мазни петна и мастни съсиреци.
ПРОБЛЕМЪТ №2 с консумирането на сладкарски изделия е, че техните захари навлизат директно в кръвообращението, изпълват организма и запушват рецепторите – бързо и агресивно.
За нормалните въглехидрати (чер хляб, овесени ядки, жито, елда и пр.) не остава никаква възможност да бъдат усвоени и се трупат като тлъстини – вътрешни и външни, наред с неусвоените мазнини.
В ЕДИН КУБИЧЕСКИ САНТИМЕТЪР нормална тъкан има стотици метри кръвоносни съдове – големи, малки, много малки и микро-каналчета. Защо? Защото това е жива тъкан.
В един кубически сантиметър тлъстина (онова мекото, бялото и отпуснатото при човека, което при прасето наричаме сланина) кръвоносните съдове са точно… нула (0,00) милиметра. Можем да изрежем сланината в живо тяло и то въобще няма да страда. Защо? Защото – технически погледнато и с известни уговорки – това е мъртва тъкан.
НО ТЛЪСТИНАТА не е пасивно образувание, а агресивен придатък, който омазнява ежесекундно кръвта, сърцето, органите и тъканите, натрупва се в кожата, образува мастни кожни израстъци (подутини, брадавици, злокачествени израстъци) и води до тежки болести на цялото тяло.
Когато посегнете към тортите, пастите, сладката, подсладените напитки, аспартама, шоколада и пр. – имайте предвид това.
Когато решите да тъпчете детето си с подобни храни – имайте предвид това.
НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО РЕДОВНИЯТ СПОРТ е големият стабилизатор на тялото след повечето сладки глупости, с които хората “прегрешават” – често или от време на време.
Сметнете:
1. Утринна гимнастика – разтягане, раздишване, мускулни упражнения за тонус и стягане.
2. Ходене пеш през деня.
3. Бързи пет-минутни раздвижвания на работното място.
4. Вечерна гимнастика – същата, както сутринта.
5. Вечерна аеробно-силова тренировка – сърдечно натоварване, тежести, бързи супер-серии.
6. Активно плуване (качване на стълби, бягане) 2-3 пъти седмично по един-два часа.
7. Планински походи, бързи трениовъчни преходи, активно колоездене по 2-3-4- часа в свободните дни.
8. Липса на алкохол, тютюнопушене, наркотици, сънотворни.
АКО СЕ ВКЛЮЧВАТЕ в горната система от осем точки (поне на 80%), няма да имате проблем с холестерола, със здравето въобще и външният ви изглед ще говори вместо вас.
РАЗБИРА СЕ, ако сте последователи на “каквото и да ядеш – полза никаква, колкото и да спортуваш – все тая”, идва момент, когато ще си отлежите в инвалидния стол или опиканото болнично легло години наред.
С изкривена лява страна на лицето, трепереща лява ръка и аристократично вирнато ляво кутре – като за аристократичен следобеден чай. Без аристократичността и чая, има си хас.
Дълго, кофти сбогуване, преди Голямото “Лека нощ”.
Ще почивате и (докато санитарката маже със спирт изранените ви, посинели и гноясали от лежане и обездвижване, задни части) ще си спомняте отминалите моменти, когато все още е било възможно да промените живота си, да тръгнете по друг път и вместо в омърляната постеля, днес да сте навън – на чист въздух, сред зеленина, спокойствие, с приятели и близки хора.
Искате оптимизъм? Копнеете за позитивизъм?
Какво ще кажете за здравословна и животоспасяваща (като шут в задника) доза неподправен реализъм?
В КРАЯ:
Изборът е прост и лесен.
И дете би могло да го направи.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.