ВЪПРОС:
“… и не можем в ежедневието да се занимаваме постоянно само със здравето си, нали имаме и друга работа.”
ВЪПРОС:
“Емо, умилявам се на публикациите ти, но през деня времето не ми стига за нищо. Ставам в пет всяка сутрин и докато легна вечерта към десет и половина, се оказва, че съм наникъде. Хем съм убийствено изморена, хем се разболявам често от притеснение, хем не съм свършила кой знае какво и не знам докъде ще я докарам така.”
ВЪПРОС:
“Как да направим организация на ежедневието си, Емо, че да сме здрави и времето да ни стига за всичко?”
ВЪПРОС:
“… а на теб ти е лесно, ти си свикнал, може би нямаш и много досадни ангажименти, но за хората, които не са били спортисти, организирането на деня е много сложна работа.”
—
ОТГОВОР:
Е, да, нямам никакви досадни ангажименти.
А и ми е леко… ежедневието.
Ставам сутрин преди шест, в седем трябва да съм на училище, занимавам се с деца (караници, сбивания, падания по стълбите, някоя кражба, напрежение и неразбиране, постоянни, абсолютно недоброжелателни родителски набези, постоянно писане на обяснения защо съм казал това и онова, защо съм погледнал някого така и онака и още, и още).
Това до към два-три, след което ял, не ял, изтощен и омерзен от какво ли не, хуквам към залата, където…
Където имам две-три тренировки с хора, в две трети от които тренирам с тях – бягам, скачам, коремни преси, набирания и пр. На тези тренировки събирам по двеста клек-подскока, над триста коремни преси, над осемдесет набирания… и това всеки ден.
Прибирам се за обяд… в четири следобяд.
Пиша програми, отговарям на въпроси и очите ми стават на палачинки от взиране в компютъра, а кръстът… да го коментирам ли изобщо?
Преди шест вечерта излизам за нова порция тренировъчни уроци, в които отново бягам и подскачам, а след седем и половина вечерта започвам тренировка за себе си.
Защото до този момент просто съм си клатил краката.
Малко преди десет вечерта се прибирам, и докато бързам да се изкъпя и да седна за първата си (именно: първата) вечеря, отговарям на обаждания по телефона, а времето ме притиска ли, притиска.
Вечерям в десет и половина, отново пиша програми и говоря по телефона, додето дойде време за втората ми (малка, питателна и задължителна, без нея просто падам главоломно на килограми) късна вечеря.
Да прибавя, че изброеното е Всеки Ден, че пътувам постоянно, постоянно имам походи по планини и скали, плувания в морето (което лека-полека става хладно и студено) че постоянно заставам пред десетки (някои не особено доброжелателни) хора, което допълнително ме изтощава буквално до смърт, че имаше дълъг период, в който карах и нощни смени, а когато бях състезател, към всичко това се прибавяха състезанията и спортните тренировъчни лагери.
Извън прожектора остават още десетки ангажименти, но няма как да изброя всичко.
Накрая лягам към 0:00 часа, често и по-късно.
Заспивам на минутата.
Както виждате, лесно ми е, леко е и даже ми е лекокрило, както се пее в детските песнички.
Но!
—
КОЕ, ВСЪЩНОСТ, Е НАЙ-ВАЖНОТО?
На първо място, приятели, съмишленици, другари и другарки, е Негово Величество Здравето.
Върху здравето стъпва възможността да извършваме качествено ежедневните си дейности.
От здравето зависи да отидем (или не) на работа и да имаме средства за препитание и оцеляване.
Здравето ни дава възможност да се грижим добре за близките хора и най-вече децата. Примерно, ако ги учим да карат велосипед (защото доскоро са имали помощни колелца), ние хем трябва да ги поддържаме, хем трябва да тичаме с тях и най-важното – трябва да сме в състояние да го правим днес, утре, вдруги ден и доста дни занапред.
От здравето и добрата форма зависят нашето вътрешно себеусещане, самочувствието ни и оттук – проявлението ни в обществото и мнението на околните за нас.
От здравето ни зависи да можем да помагаме, да даваме, да носим усмивка и енергия на хората, а не да чакаме и да изискваме дългогодишни, денонощни грижи, защото сме немощни, болнави и… умиращи.
Накратко, приятели:
Ако искаме нещо в живота ни да върви, подготовката за това Винаги, Винаги, Винаги…
И още стотици пъти Винаги…
Винаги минава през Здравето.
—
ЕТО ЗАЩО…
Когато правим план за Утрешния Ден…
Винаги започваме с моментите, които биха ни осигурили възможността да сме здрави.
Първият момент е непосредствено след ставане от сън и измиването. Бих казал “веднага след студения душ” (който е половин минута след излизане от постелята), но…
Но повечето хора нямат решимостта, волята и подготовката да поддържат в дългосрочен план сутрешния студен душ и затова за тях остава Обичайното Измиване и Наплискване. То също (както и студения душ) е първата за деня тухличка в изграждането на Нашата Къща На Здравето.
След измиването идва нашата Утринна Гимнастика.
Ако наистина бързаме, времетраенето ѝ е не повече от четири-шест минути. Навеждане надолу, усукване, огъване назад, малко махове с краката, серия коремни преси и толкоз.
Ако разполагаме с десетина (или повече) минути (което в забързаното ежедневие е трудна работа), тогава оформяме по-сериозно раздвижване.
За да сме здрави, е необходимо да огледаме възможностите за кратки, бързи физически раздвижвания в службата: серия клякане, разкършване, протягане и пр. Или да използваме стълбите в сградата, като намерим претекст да се изкачим до горния (последния) етаж и слезем. Възможностите и интерпретациите зависят от вашата енергия, желание, воля и мисъл за бъдещето.
Направени два-три пъти, кратките едно-дву и триминутни раздвижвания поддържат обмяната, дишането и сърдечно-съдовата система, но…
Но най-важното в случая е, че оказват въздействие на и подтикват към промяна Нашето Мислене и Светоглед.
Вечер след работа е необходимо да привнесем в дома си настроение, свежа енергия и усмивка, а това става с (бързо) обновлние на самите нас: малка гимнастика (или кратка тренировка) и душ.
Ето, приятели, това е основата, върху която (гъвкаво, реалистично и разумна) би трябвало да напаснете всичко останало в ежедневието си.
—
ИСТИНСКАТА ОСНОВА НА ЗДРАВЕТО
Това е Негово Величество Храненето.
Без разумно и съобразено хранене, никакво здраве не е възможно.
Основата на всяко разумно хранене е Водата.
Без вода се състаряваме, разболяваме и умираме.
Водата, приятели, се пие Само На Гладно.
На празен стомах.
След ставане и измиване на устата и зъбите – чаша вода.
След утринната гимнастика – две-три чаши вода.
Преди закуска – две чаши вода.
Преди обяд – две чаши вода.
След обяд (най-малко час след обяда) – още до една-две три чаши вода.
Преди вечеря – две чаши вода.
Схванахте ли?
—
ХРАНЕНЕТО
Втората основа на храненето са суровите плодове и суровите зеленчуци.
Без тях няма да имаме Жива Клетъчна Вода, което значи, че клетките ще работят много под възможностите си, ще се напрягат, ще се изхабяват и ще умират много преди закодираното от природата време.
Без сурови плодове (двайсет минути преди сядане на масата) и без сурови зеленчуци по време на самото хранене, ние ще правим Висока Степен На Хранителна Левкоцитоза (ненормално увеличаване на белите кръвни телца след хранене) и това…
Това ще изтощава
– имунната система
– лимфната система
– белите дробове
– лигавиците
– сърдечно-съдовата система
И всички останали органи и функции.
Т.е. ежедневно ще се приближаваме към болестите или ще сме постоянно (повече или по-малко) болни.
Това ли искаме?
Това ли искаме за децата си?
—
ТРЕТАТА ОСНОВА НА ЗДРАВЕТО
Това е количеството.
Вижте колко би било най-малкото количество, в което можете да вместите необходимите ви хранителни съставки (белтъци, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали, микроелементи) и се водете по него.
Обикновено това количество е между две и три шепи, за жените – твърдо две.
—
ЧЕТВЪРТАТА ОСНОВА НА ЗДРАВЕТО
Как да смесваме храните?
Никога не смесвайте
– мляко (и млечни: сирене, кашкавал и пр.) с леща или с боб
– мляко с месо или риба
– отделни видове месо (прим. телешко и свинско) или месо с риба
– различни видове млечни в едно хранене (прим. сирене и кашкавал)
Темата за смесването е изключително дълга и многостранна.
Тук просто насочвам вниманието ви към най-важното.
—
ДРУГИ ВАЖНИ ЗА ХРАНЕНЕТО НЕЩА
1) Не пийте вода и течности по време на хранене.
2) Не яжте захар и не завършвайте храненето с десерт.
3) Винаги се водете от принципа: по-малкото количество е по-добрият избор.
4) Правете план за всяко хранене през деня и планирайте състава и количеството им от предния ден.
—
ДА ОБОБЩИМ ПЛАНА ЗА ДЕНЯ
Т.е. да набележим основните моменти, върху които стъпва цялото ежедневие.
1) Здраве след ставането (студена вода, гимнастика), текущо здраве (дву-триминутни раздвижвания) през деня, здраве след работа (кратка вечерна гимнастика, тренировка, разходка на чист въздух).
2) Пиенето на вода.
3) Планиране на храненията (кога, къде, количества, съставки).
4) Съобразяване на храните (продуктите) с някои лични (психо-физически) проблеми (телесно тегло, заболявания, моментно здравно състояние, непоносимост към нещо, прим. глутен и пр.)
Оттук нататък наслагваме в плана текущите дейности (работа, професионални задължения, емоции, контакти, непредвидени обстоятелства и пр.)
Не е кой знае колко сложно, нали, приятели?
—
“ПРЕДУПРЕДЕНИЯТ Е ВЪОРЪЖЕН”
Представих ви основата, върху която (би трябвало да) стъпва всеки, разумен, реалистично изграден ежедневен план.
Т.е. въоръжени сте и сте опасни за болестите и застоя.
При вас те не виреят.
“Предупреденият е въоръжен”, знаете поговорката, нали?
—
В КРАЯ:
Готови ли сте да карате Собствения Си Влак или ще тичате подире му?
П.П: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.