Нещата, за които не говорим: От къде идва здравето и източника на болестите

– от къде идва здравето,
– за източника на болестите,
– за животните, планетата и вселената,
– за противопоставянето и лошите чичковци в сянка
– за Луи де Фюнес и розите
– за психическата чорба в главата
– как да започнем, ако искаме здраве

   Четиво за четящи.

   За останалите има twitter-постове, Пайнер-култура, компютърни игри, 3D-формати, “Стани богат” и последния (пети? шести?) роман на писател №1 за България – Венета Райкова.

   ВЪПРОС: “Емо, често психолозите ни дават съвети да избягваме обстоятелства, които ни натоварват и хора, които ни ядосват, които ни лъжат и изобщо лоши хора. Контактите с такива хора определено ни разболяват, защото психиката е от първостепенно значение. Какво е твоето мнение?”

   ОТГОВОР:
   Умно.
   Умно, та оттатък.
   Сиреч – бягане му е майката.

   Ако тръгнем да отбягваме тези обстоятелства и хора, на практика трябва да бягаме (и да избягваме)… всичко.

   А някои даже не би трябвало да се прибират и вкъщи.

   ДА НЕ СЕ ЗАЛЪГВАМЕ: Почти във всеки израз (изречение, словосъчетание, по-дълга тирада), който/които произнасяме, се съдържа:

– или директна лъжа
– или намек за такава
– или леко преиначаване на истината
– или представяне на нещата така, че (формално погледнато) са встрани от истината

   Нюансите са безкрайни, но идеята в повечето случаи не е да излъжем (измамим, прецакаме, да навредим) другия, а точно обратното:

– да не го/я обидим
– да помогнем, обнадеждим, да насърчим
– да не злепоставим трето лице
– да не разрушим отношения, психологични нагласи
– да съхраним настоящия контакт/контакти за в бъдеще
– колкото и да е парадоксално, да представим истината по-… истинно.

   И много други.

   Всичко това, ако човек е злонамерен, ако е лишен от интелектуална проницателност, ако е грубо-тенденциозно фактологичен и осакатен откъм дълбочина на мисленето и възприятията, ще го оприличи на лъжа

   Но?

   Знаем, че не е.

   Просто е част от истинското, нормално, ежедневно човешко общуване.

   В ОСНОВАТА НА ЗДРАВЕТО е единството.

   Нашият организъм е здрав, когато всички системи и органи работят заедно, в синхрон и разбирателство.

   Започне ли разнобой, влизаме в спиралата на болестите.

   А тялото, от чието състояние сме зависими, е директен продукт (създание) на света около нас – земя, вода, въздух и космос.

   Както казваше Карл Сейгън: “Направени сме от звезден прах”.

   Звездният прах е директен и съвсем несимволичен аналог на единството и безграничните взаимовръзки навсякъде в мирозданието на Вселената.

   ВСИЧКО, КОЕТО НИ ЗАОБИКАЛЯ (земният свят, космосът, вселената) функционира в абсолютно и ненарушимо единство:

   – животните са един организъм и, всъщност, отделните видове се поддържат и подпомагат.

   – растенията, въпреки привидната борба за живот, са най-големият единен организъм на Земята

   – животните и растенията (и водата, и почвата, и въздухът) работят заедно за оцеляването си. Примерно – вълците прочистват еко-системата, така биват доведени нови животински и птичи видове, оттам едни места за водопой биват сменени с други, което подобрява свлачищните процеси, обогатяват се растителните видове и т.н.

   – в космически мащаб: Земята не би оцеляла без “загрижеността” на Слънцето, което я пази (общо погледнато) със своя слънчев вятър и магнитно поле.

   – Слънцето (като квачка) се грижи за планетите в Слънчевата система, но черпи сили и заряд от енергии и лъчения, които идват от дълбокия, открит космос

   И още, и още по n-та на n-та степен.

   Едно грандиозно, величествено и неописуемо в своята мощ Единство, което…

   Да?

   Което ние:

   1. Претворяваме? Следваме?
   2. Или пък не?

   … в своя ежедневен, вътрешноличностен, личен, семеен, групов и обществен, човешки живот?

   Защото от отговор “да” или “не” на поставените два въпроса зависят функциите на единодействие (или разнобой) в нашето тяло.

   Храненето, пиенето на вода, движението и спортът идват много след това.

   “РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ” – всички знаят максимата.

   Смисълът е, че всяко разделяне отслабва основната структура и тя може да бъде победена.

   Още в първите години на ХХ век в Америка започват военни, шпионски разработки (чиито идейни постановки се коренят назад в столетията), чрез които хората да бъдат разединявани, манипулирани и, разбира се, използвани.

   Една от тези разработки (представяна като основен пункт на балона, наречен “демокрация”) е твърдението, че всички имат права – за какво ли не, но най-вече за всичко.

   Както каза, с много горчивина, Ален Делон:

   “Учат подрастващите, че имат права, преди да им посочат, че на първо място са задълженията към близките, към семейството и обществото”

   Теоретиците на “правата” забелязват, че войнстващата защита на личните права бързо измества човечността, съпричастността, стремежа към взаимопомощ, топлотата и умението хората да се обединяват и да действат заедно.

   Професионалното използване, внедряване и подтикване към противопоставяне (всеки срещу всеки) бе проверено (и се проверява ежедневно къде ли не) по света, където възникнаха и продължават да възникват (просто така?) цветни революции, предпоставки за преврати, насилствено сваляне на законните правителства, племенни противопоставяния и верски междуособици.

   Разбира се, днешния “миротворчески” подход бе проигран и трениран преди няколкостотин години на гърба на безбройните, нормално живеещи индиански племена на територията на Америка. Бяха насъсквани едно срещу друго, бяха измислени скалпиранията, бяха подкупвани, набеждавани, бяха убивани с куршуми, с отровни храни, отровна вода и напоени с отрова одеяла… за да останат накрая шепа хора.

   От гледна точка на съвременната действителност – това изместване на фокуса – от единна човешка общност към патологична, уплашена и оттам – агресивна индивидуалност, е мечтаният “философски камък” за диригентите на парите, скрити в сянката. На тях са им нужни разединени, каращи се, джавкащи се, болезнено комплексирани индивиди, лесни и крайно податливи на манипулиране чрез…

   Чрез?

   Чрез стремежа да си лично задоволен (консуматор): нови дрехи, нови коли, нови дрънкулки (досущ като индианците) нови “последни писъци” на лъскавите технологии, бляскави, но кухи телевизионни състезания и купища псевдо-информация (в интернет), която те кара да мислиш, че си в центъра на събитията, че знаеш, а всъщност…

   Всъщност си неук, тотално необразован, нискоинтелигентен простак, не по-различен от доволното прасе в кочината, което угояват за настъпващия празник.

   Едно озлобено срещу всичко и всички прасе и, като следствие – болно от какво ли не.

   Радост за здравната каса, Медицина-ООД, фармацевтите и крадците на пенсионни фондове.

   ДА СИ СПОМНИМ за малкия, вечно усмихнат, а всъщност, тъжен в себе си Луи де Фюнес, който ни разсмиваше до сълзи.

   Като истински Малък Принц, Луи се грижеше до последно за своите рози и те…

   …и те го обичаха дотам, че напуснаха света заедно с него.

   Луи де Фюнес обичаше да казва:
   “Няма значение дали имаш стил, репутация, или пари, ако нямаш добро сърце, не струваш нищо.”

   Въпросът е, когато отворим уста, когато погледнем някого или застанем пред другите – какво носим?

   Обединение? Идея за заедност? Стремеж към знание? Излъчване за широта, необятност и загатнато, далечно блещукане на звезди?

   Добро сърце?

   Ако не, защо изобщо си отваряме устата?

   ВМЕСТО СЪВЕТ:
   Да се отбягваме, да се затваряме и изолираме, да поставяме граници, е в противовес на механизма, по който функционира Природата. Енергията е безгранична, всепроникваща и в неспирно движение.

   Колкото по-близо сме до това, ние, хората, толкова по-близо е до нас здравето.

   Запомнете: всяка граница създава напрежение, което води до болест – лична или обществена.

   Ето защо, ако искаме истинска основа, от която да “произлезе” нашето здраве, преди всичко е необходимо:

   – да се учим (да учим и децата си) да разговаряме с другия/другите,
   – да се вглеждаме в очите на другия,
   – да се учим и да учим децата си на топлота, съпричастност и състрадателност към другия.
   – да можем да подаваме ръка на нуждаещия се
   – да откриваме себе си у другия. Това ще ни накара да го ценим, да го чувстваме близък, наш, без въобще да ни мине през ум дали ние или той има/ме повече право за каквото и да било.

   В приятелството, в другарството, в обичта и в любовта няма права.

   Спомнете си въпроса на Харуки Мураками:
   “Много ли са хората в твоя живот, които биха поговорили с теб за теб?”

   В КРАЯ:
   Ако сме от хората, които биха поговорили “с теб за теб”, човеците на света ще са с един повече.


П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.

Leave a Comment

Ако си съглсен с написаното до тук,
може да харесаш страницата във Facebook!

Емил Златев - здраве, спорт, хранене