ВЪПРОС №1: “Емо, правя всички дихателни упражнения редовно, но все пак се разболях от грип. Значи ли това, че дишането не помага срещу болестите?”
ВЪПРОС №2: “… и въпреки, че тренирам редовно и се боря с болестите, аз също паднах в борбата с грипа” (от човек, който се мисли за инструктор по здравословен начин на живот)
ВЪПРОС №3: “Как да вярвам, че спорта помага, след като втора седмица съм с грип, температура и страшна кашлица?”
ОТГОВОР:
Повечето народ си умира да се бори с болестите… и да боледува.
То борба, то чудо.
Очевидно безполезна.
(НЕ)БОЖЕСТВЕНА КОМЕДИЯ: Да вземем една средностатистическа, може би ваксинирана, човекоединица.
Годишната му/и (здравна???) рекапитулация е:
– две-три-пет- седем настинки (температура, гърло, хрема и пр)
– един до три грипа за 365-те дни
– едно-две до четири-пет разстройства (летни, зимни, пролетни, есенни, хе, хе, вируси)
– две до четири-пет пъти стомашни неразположения – повръщане
– един-два-три пъти висока температура с неясен произход
– два-пет пъти виене на свят, гадене с много чудене – ще ме събори ли или да?
И още.
И още.
И още пет-седем до осем-десет пъти, когато нещо му/и има (на човекоединицата), не знае какво е, не знае отде е прихванато, но определено се чувства като парцал.
Тук е мястото да кажем “Наздраве” – както когато някой ви се изкиха в лицето и ви опръска напоително.
ПИША ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ минути след интервюто (за здраве, спорт и закаляване), на което бях поканен в Дарик Радио.
Там го казах (надявам се и да го чуете) – че никой не може да се бори с нещо постоянно, да се чуди откъде ще му дойде, да живее в страх и неведение, да не знае какъв ще е врагът, какво ще го зарази, как ще го нападне и така… цял живот.
Крепостта е предадена още преди започването на битката.
Защото постоянното пазене, постоянната борба и страх от опасността изтощава, обезсилва и (накрая) съсипва всекиго.
НАШЕТО ТЯЛО Е ОГРОМНА организация от микроорганизми, бактерии и дори по-големи организми. Всички те са обединени почти по военному: по количество, сфера на дейност, начин на действие, свръзки с околните организации, изхранване, готовност за подмяна на загиналите и т.н.
Няма добри и лоши микроорганизми. Те стават лоши, ако им се даде прекалена автономия, ако започнат да се размножават прекалено и по този начин започнат да унищожават съседните популации, с които доскоро са били в приятелски отношения.
Най-често подобно нарушаване на равновесието се получава:
1. От неправилно хранене: Когато преобладават едни хранителни вещества за сметка на други. Примерно: ако липсват сурови плодове и зеленчуци, тъканите стадат от липса на кислород и витамни. Резултат: гражданска война за кислород, която след години се изражда в рак.
2. Липса на достатъчно вода: Отпадъците остават вътре в тялото и около тях започват да се развиват болестни микроорганизми, които започват да надделяват над клетките от имунната система. Резултат: на първо място запек, на второ – всички останали болести.
3. От неправилни хранителни навици: пиене на течности по време на хранене и смесване на много и различни продукти. Така, колкото и да е парадоксално, тялото губи вода, общата РН отива в посока киселинност, бактериалната флора в стомаха и червата се нарушава, в резултат на което започват рефлуксни проблеми, гастрити и пр.
4. От прием на антибиотици: те убиват всичко, в резултат на което тялото отвътре е като държава след война – разорана от бомби, изтърбушена и обезлюдена. Навлизащите в тялото болестни микроорганизми лесно прегазват имунната система и най-често следват цистити и гъбични инфекции (бяло течение – при жените) и стомашно-чревни проблеми при мъжете.
5. От прекален застой, обездвижване и изнежване: нарушава се усвояването на въглехидратите, захарите в кръвта се увеличават, а преносът на кислород се затормозява. Резултат: запек, хиперинсулинемия (преддиабет), висок холестерол, високо кръвно, инфаркт, инсулт.
6. От неправилни хигиенни навици: дишане през устата, мръсни ръце, лоша устно-зъбна хигиена и пр.
7. От липса на (гол) допир с природата: босоходство, слънчеви лъчи върху кожата, дневна светлина върху ретината и пр. Гол допир не е да ходим голи и боси в къщи по мокета. Необходим е допир на кожата със земята, водата, тревата, въздуха – на открито, т.е. да захвърлим чорапите, маратонките и дрехите. Не го ли правим, тялото се изпълва с т.нар. свободни радикали, които отнемат кислорода от тъканите. Резултат: всичко от изброеното.
8. От редовен прием на добавки: от, уж, най-обикновени мултивитамини, суплементи, енергоносители, масто-разградители до пред-анаболни и откровено хард-анаболни субстанции. Резултат: всичко възможно като заболяване, но запек, настинки и грипове – на кило.
9. От тютюнопушене, редовна употреба на алкохол и наркотици.
И това, приятели, другари и другарки, е само началото.
Само началото.
КАТО ФИЛМ НА УЖАСИТЕ:
Всички знаем, какво става, когато от “Чистота” закъснеят да извозят кварталните боклуци – смрад, мръсотия навсякъде, кучета, котки, мушици и мухи (ако е топло).
А сега да си представим, как ще изглежда един N-ски град, ако боклукът не се събира, примерно, пет месеца.
Да, пет.
“Подушвате” ли, хе, хе, светлото бъдеще?
Представяте ли си заразите и отровите, които ще плъзнат буквално навсякъде?
Към това прибавете и пет месеца без вода (т.е. без канализация) и опитайте да пророкувате какво ще е в домовете, как ще се чувстват хората, какво ще е социалното напрежение и дали (ако говорим за пет месеца) напрежението няма да стигне до там, че да се разпаднат държавните и социалните устои.
Най-вероятно болестите, бунтовете и разпадът ще започнат много преди достигането на петте месеца.
А сега прехвърлете социалния експеримент върху собственото си тяло, което най-вероятно редовно:
– страда от остра липса на вода
– има огромно (за повечето хора неосезаемо) задържане на отрови и мръсотия
– страда от абсолютно недостатъчно изхождане, потене, издишване (“Чистота” ги няма никакви)
– има усилено размножаване на всякакви болестотворни микроорганизми
Алюзията е ясна, нали?
Чудно ли е, тогава, че настинките (неразположенията, диариите, запекът, вирусните инфекции, грипът и пр.) се редуват на всеки два-пет месеца?
ЗНАЧИ?
Изводът е простичък, приятели: Не се “хабете” да се борите, да се криете, да увивате в марля устата си и прочие глупости.
Вирусите винаги…
винаги,
винаги,
винаги…
Абсолютно винаги ще намират начини да влизат в нас – в мен, в теб, в тях, във всички. Така е от милиони години и истината е, че ние, хората, все пак сме оцелели – голи, боси, студуващи, хранещи се с немити плодове, с месо, пиейки непреварена вода.
Дали ще се разболеем, зависи от отпадъците (храната на болестотворните агенти), която нашето тяло предоставя на интервентите.
Ако отвътре сме чисти – грип (и прочие вирусни глупости) няма. Вирусите идват, оглеждат и си отиват.
Или измират.
Или биват избити, без дори да усетим, от бойците на имунната система.
Аз и хората около мен го показваме и доказваме, без да парадираме – всеки може да дойде, да се запознае, да се поучи, да тренира при нас и да не боледува.
Обратното?…
Не ви се слуша пак за боклуци, неизхождане и т.н. нали?
РАБОТЕЩИ ПРЕПОРЪКИ (само най-важните, като за статия):
1. Преди всяко хранене: половин час преди да седнете на масата изпийте две чаши вода и изяжте бавно един плод (без банан)
2. При хранене: забравете за Първо, Второ и Трето. Яжте само едно ядене (едно блюдо) и зеленчукова салата.
3. Никога (никога, никога, никога!!!) не пийте течности по време на хранене!
4. Два до три часа след ставане сутрин не яжте нищо, само пийте вода с лимон, чай, и яжте малко плодове.
5. Задължително: Сутрин и вечер по петнайсет минути гимнастика с дълбоко дишане. Използвайте всяко свободно време за спорт, движение, походи.
(снимката е отпреди ден-два в предпланините на Стара планина)
6. Правете всяка седмица един гладен ден.
7. Не се подлъгвайте в посока крайно вегетарианство и веганство. Яйцата, рибата, птиците (всички те в умерено количество) и от време на време червеното месо (дори късче сланина) са в списъка на храните, даващи живот и най-важното – стръв за живота.
8. Не пушете, не пийте алкохол, не употребявайте енергийни напитки, добавки, анаболи и наркотици.
Спирам тук, защото иначе няма спиране.
ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, другари и другарки:
С правила (шест, десет, сто или хиляда) не се живее.
Нито със страх и вечно предпазване.
Що за живот би бил това?
Здравето идва от Природата – когато с Начин На Живот, с мисъл, сърце, действие, вяра и с цялото си същество се обърнем към нея.
Всяка половинчата заигравка (сега ще правя това, за да получа онова, т.е. здраве) свършва с половинчати или с никакви резултати.
Опитът за половинчата заигравка е вид алъш-вериж (на ти – дай ми, бакалски, консуматорски подход), което е немислимо спрямо Природата/Космоса, откъдето идваме всички – ние, децата ни, включително и целия свят на планетата Земя.
Открийте у себе си искреността, чистотата, доверието и детското любопитство към нещата.
Нататък е лесно.
В КРАЯ:
Нататък е лесно, защото се връщаме у дома.
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.