Да решим, дали наистина го искаме.
Немалко хора декларират, че искат да отслабнат и да влязат в добра форма, но когато се стигне до конкретни действия, се оказва, че не са готови.
Със себеобразование.
Първо четете, добивате увереност, набелязвате план за хранене и тренировки и още на следващия ден започвате.
ПЪРВО:
ВТОРО:
Между храненията се пие много вода или чай.
ТРЕТО:
Да се храним бавно, да дъвчем много и да не пием нищо по време на хранене. Когато дъвчем много, се засищаме с една една пета до една осма от количеството, което сме поемали преди.
Можете ли наистина да си представите – една осма!
Извън заниженото количество, храносмилането и усвояването на основните съставки, микроелементите и витамините е на несравнимо по-високо, направо космическо ниво.
Това са насочващи примери, не меню.
Отдавате се на Природата: излизате на дълъг поход, на който да посетите интересни места или да изживеете завладяващи емоции.
Пиете само вода или чай.
На поход съзнанието ви е ангажирано с цели, които излизат извън ежедневния кръг “глад, хладилник, маса, ядене”.
Съзнанието се контролира още по-добре, ако преходът изисква усилия, свързани с оцеляването – катерене, провиране през пещери, преминаване на реки и пр.
Обградете се с хора, които живеят по този начин.
Говорим за клуб (като нашия), в който животът е низ от тренировки, събития, мероприятия, дейности, събирания и лагери, където хората имат общи цели извън общоприетите глупости “дай да седнем на маса, да се наядем и напием” и “когато сме най-зле, тъй да сме”.
Това е единственият реално работещ начин да контролираме храненето.
Ако нашите ценности са храната, покупките и шляенето в моловете, ние ще се стремим именно към такова ежедневие. Този начин на прекарване на времето определено е свързан с много хранене и консумация на сладко, пържено и алкохол.
С такива (уж!) ценности, спазването на хранителен и тренировъчен режим става невъзможно – те просто нямат място в чорбата от желания, прищевки, глезотии и мързеливи следобедни (среднощни) похапвания.
… е, тогава определено храненето е някъде далеч в периферията, защото истинското ни съзнание лети в съвсем други посоки.
Виждате ли колко е просто?
Ако имате истински, широки, просторни цели, спазването на хранителен и тренировъчен режим става лесно и без усилия, защото…
… освен до високия холестерол, проблемите с бъбреците, черния дроб, кръвното, а някъде напред ни чакат инфарктът и инсултът.
В последните месеци на измислена covid-пандемия и медийно внушавана опасност, тези, които не знаят как да се хранят, които не полагат усилия да разберат и, като реално следствие, не могат да контролират здравето си, са сред най-уплашените, най-масконосещите, най-дезинфекциращите се и най-големите консуматори на фармацевтика и противогрипни ваксини.
Разбира се и най-боледуващите.
А тъжната комедия е, че е пълно с овце, които си чакат противоковидната ваксина.
Е, ние, хората на здравето и хората живеещи активно, нямаме никакъв здравен или сезонно-грипен проблем и знаем, че имаме имунна система за чудо и приказ. Тя ежедневно, ежемесечно и целогодишно ни държи здрави, жизнени и показва, че болестите съществуват… само, ако решим да ги допуснем в себе си.
Просто е, но се изисква познание и контрол върху храненето.
Специално в нашия клуб преходът от обикновена психика (примерно: “Студено е, ще настина!” или “Има вируси, те летят, мога да се заразя и да се разболея”) към психологията на активно живеещите и въобще неболедуващите е около четири-пет месеца.
За толкова време се променя изцяло храненето.
Променя се външният вид.
Променя се начинът на мислене.
Студът се превръща в ежедневно условие за здраве и енергия.
Имунната система е толкова силна, че става (буквално) несъпоставима с изпадналата в нокдаун амрофна “имунна” система на масата хора.
И – ето ви нов, различен, неболедуващ, усмихнат човек.
Отблизо, не.
Ще сте бледи, без тонус, с неприятна, мека и провиснала плът.
С напредване на годините ще става все по-зле.
Просто е: всяка сутрин петнайсетминутна гимнастика, вечер след работа също и три-четири пъти в седмицата силова тренировка в зала.
“Силова” е условно казано.
Най-важното условие е да тренираме сърцето (то е най-животоподдържащият мускул), а за това има различни подходи и всички те изискват продължително (над седем минути без спиране) натоварване.
Най-добре е да имате компетентно изготвен тренировъчен план.
Имаме близо осемстотин мускула в тялото си – ти, аз, те, всички.
Как, мислите, ще ги накарате да работят, да се съкращават и разпускат усилено, да излъчват жизненост (мускулите живеят от движение и правилно хранене), да хранят кожата и да поддържат плътта стегната и здрава?
Искате стегнато дупе, нали?
Ще е такова, ако клякате редовно със собствено тегло или с тежест, ако тичате нагоре по стълбите в работни, тренировъчни серии.
Надявате се, когато вдигнете ръце, плътта да не виси като тесто?
Е, ще трябва да накарате ръцете, гърба и раменете да поработят, но това не става с простиране на пране.
Има упражнения, гирички, по-големи тежести за мъжете и план-сглобка на тренировката.
Ами лицето?
Мислите ли, че ще изглежда свежо, румено, с опъната кожа и без торбички под очите, ако тялото е грохнало, старческо, ако плътта е лошо кръвоснабдена и безжизнена?
Тренирате ли тялото, мускулната и физиологичната индукция правят истински вълшебства с лицето и то винаги (винаги и безотказно!) изглежда с пет, десет дори повече години под реалната възраст.
Бихте се радвали, коремът ви да е стегнат, очертан и не бихте отказали някоя плочка?…
Ами в края на всяка тренировка, когато сте хвърлили много пот и енергия, правете пет-шест серии коремни преси.
Редовно.
И така нататък.
Точно така, в дивата природа няма спорт.
Има неспирно, активно, животоспасяващо, високоскоростно, интензивно движение за оцеляване, сблъсъци, борба за надмощие (отново за оцеляване), огромни преходи (сухоземни, прелетни, водни) и неимоверно физическо натоварване за намиране на храна и размножаване.
Така е било с хората някога не много отдавна, погледнато историко-геологически… но на кого от агресивно мързеливата популация (имаща се за хора) му дреме?
Днес “оцеляването” започва сутрин на стола в офиса, върви с вафлите, баничките и бързите пакетирани храни, минава надвечер през супермаркета и завършва на масата пред телевизора – апогей на (активно) забравената връзка с природата.
Помислете, какво искате, приятели, другари и другарки:
– да бъдете поредните лоясали мързеливо-диванни плужеци
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.
