Апотеоз на Празното Пространство под шапката

ВЪПРОС №1: „Не е вярно, че човек не трябвало да пуши, защото наскоро прочетох, че цигарите помагат да не боледуваме от Алцхаймер.“

   ОТГОВОР:
   Абе, прав си.

   Да турим на един кантар Алцхаймер от едната страна и, примерно, рака на белия дроб от другата, не е сериозно. Къде по-престижно е да умрем от рак, плюейки части от дробовете си наляво-надясно – някак по-комфортно е, звучи направо аристократично и, хе, хе, жизнеутвърждаващо.

   ОТ ДРУГА СТРАНА, да откриваш всеки ден света в лицето на абсолютно непознати хора, които до вчера са ти били деца, съпрузи и приятели от детинство, е една от забавните страни на Алцхаймер. Всичко е ново, интересно, удивително, виждаш всяко нещо за пръв път и около теб витае особен откривателско-приключенски дух.

   Поантата на емоциите, разбира се, е моментът, когато погледнеш в огледалото и зърнеш неизвестния нахал, който те зяпа отсреща.

   ЗАЩОТО, КОЙ Е ТОЛКОЗ ЛУД, че вместо да пуши кутия след кутия (против Алцхаймер) и да зяпа в айфона по двайсет и четири часа в денонощието:

   1. Да вземе да почете литература – проза, поезия, есеистика, публицистика и:

   – да подчертава,
   – да запаметява,
   – да разсъждава,
   – да анализира,
   – понякога да декламира и да използва цитати

   2. Да научава и да учи нови неща, да говори за литература, изкуство, спорт, за своите търсения…

   С кого?
   С приятеля, приятелката, съпругата, децата, близките.

   Т.е. да води истински, топъл, човешки разговор с истински, близки хора. Разговор, в който мислиш, чувстваш, следиш мисълта на другия и най-вече – интересуваш се от него.

   Защото тогава…

   АМИ, ТОГАВА…

   Гаранцията, че Алцхаймерът няма да се появи, е над 95%

   Гаранцията, че ако общувате човешки, децата ти няма да са поредните (нищо не чуващи и нищо не виждащи) айфонни дебили – и тя е в тия високи проценти.

   Гаранцията, че с близките хора ще имате много теми за разговор, общуване, допир, че ще имате общи ценности и се разбирате добре – и тя там.

   В КРАЯ:
   Дето се вика – малко останахме… истински лудите.


ВЪПРОС №2:… затова на вечеря замених рибата и зеленчуците от твоята програма, Емо, с ориз, картофи и зеленчуци, което пак е белтъчини и зеленчуци, нали?

   ОТГОВОР:
   Ама, разбира се.

   Оризът е бял, значи близко до ума и фасулската логика е, че е пълен с белтъци. Виж, картофите жълтеят, значи са родствени с жълтъка на яйцето, но – карай да върви.

   Пусни си клипчето „Защото снощи правих кекс“ (майтап да става) и си сортирай манджите по цветови признак – може и някое есенно обагрено листо да туриш, но ще трябва здраво дъвчене.

   ВМЕСТО Дъ ЕНД:
   Въпреки убийствената ти (вербално-цветова) логика, все пак внимавай с активния въглен, защото въглехидратите и въглищата нямат нищо общо.

   ВЪПРОС №3: “ … и като завали сняг, веднага давам сладолед на детето, за да изравня температурата и да не го боли гърло. Правиш ли така, няма да ти боледува от гърло детето. Иначе като има сняг, гърлото се пресича и боли. Когато завали сняг, веднага давам сладоледа. Аз мойта дъщеря в три часа посред нощ съм я будила заради завалял сняг. Будя я и ѝ казвам, че няма да ляга, докато не изяде купата със сладоледа.

   ОТГОВОР:
   Дето се вика – онемях.
   И нещо ме присви гърлото.

   ТОВА Е ТО, да имаш майка, чиято логика и познания турят в джоба си онзи от „Бейкър стрийт“.

С английското каскетче, цигулката и лулата.

   Четейки тия, ъ-ъ-ъ, свирепи съвети, ми идват наум още подобни взаимовръзки:

   1. Преди да излезем навън през зимата, добре е да постоим петнайсетина минути в студа, голи до кръста на балкона. Разбира се – дъвчейки сладолед. Като изравним, ъ-ъ-ъ, температурата, слагаме джапанките и тръгваме – изравнени отвсякъде.

   2. Ако сме насред студената зимна гора и ни измръзнат ръцете, намираме най-близкия леден ручей и потапяме кунките си в него. („кунки“, щото после от тях ръце няма да стане)

   3. Като се връщаме зимата вечер премръзнали и вкочанени, най-доброто, което можем да сторим, е да си пуснем един дълъг, животоспасяващ… леден душ. След това близките ще ни носят като дъска за гладене.

   4. Вдигнем ли температура през зимата (ние, близките, детето или някой, на когото имаме зъб), спасението е следното:

   – събличаме болния по гащи,
   – обтриваме го с мокра, ледено студена кърпа,
   – туряме един стол на балкона/двора, вързваме болника на него и му пъхаме в ръцете купа със сладолед,
   – носим леген пълен с ледена вода (с кубчета лед от фризера) и там (сред сняг, ледени висулки и градуси под -10), потапяме краката му.

   Дето се вика – ако не оздравее, поне няма да оцелее.

   В КРАЯ:
   Краят е… окончателен.


**Забележка: за контакт натиснете по-долния бутон и използвайте формата

Вашият коментар