(Отговори на най-често задаваните ми въпроси:
– за отличната физическа форма и ежедневния график
– за гладуването и енергията
– за храненето и месото
– за бързите въглехидрати, напълняването и плодовете
– отново за кръвното налягане и отговорността)
—
ВЪПРОС №1:
“Как поддържаш тази отлична физическа форма цяла година, Емо?”
ОТГОВОР:
Имам четири крайно интензивни тренировки с тежести (12-15 тона за двайсет и пет-трийсет минути) или на улични уреди за цялото тяло в четири различни дни от седмицата – това е за мен. Всяка седмица, всеки месец, цяла година, десетки години.
Имам и четири до осем тренировки с клиенти, като с тях правя 50-60% от тренировката им.
Водя поне една тренировка по карате в седмицата (останалите ги водят инструкторите с черен пояс от клуба) и поддържам ежедневно ниво от (поне) триста карате-ритника.
В неделя провеждам двучасово йога-занимание, което е доста натоварено – откъм мускулно усилие, динамична гъвкавост и интензивни видове дишане.
Най-малко веднъж в седмицата имам четири-пет часов планински преход (по време на който пия само чай и вода) и, отделно от това, една тренировка на морето – с гуми, стълби и плуване, без значение от атмосферните условия и сезона.
Извън изброеното всяка сутрин правя интензивна двайсетминутна гимнастика: гъвкавост, разтягане, десетки коремни преси, а един-два пъти в седмицата – утринно бягане по стълби. Утринната гимнастика и стълби завършват със (поне двеминутен) студен душ.
Всяко изкъпване, дори и най-горещото, завършва с дву-триминутен студен душ.
Храненето ми е изцяло премерено, планирано и затова навсякъде можете да ме видите с прословутата синя раница. Вътре има термос с чай, плодове, зеленчуци и най-малко едно подготвено хранене.
В раницата ми винаги има и две книги за четене.
И, както всички хора в активна възраст и аз ходя ежедневно на работа.
—
ВЪПРОС-РЕПЛИКА: “Изброеното е много натоварена програма. Не се ли изморяваш?”
—
ОТГОВОР:
Винаги съм изпълнен с енергия.
Отдавам го на съобразеното хранене, редовното утринно гладуване и високата степен на вътрешно-физиологична чистота, която поддържам.
—
ВЪПРОС-РЕПЛИКА: “Този начин на живот не е ли твърде… отчуждаващ? Как поддържаш приятелства?”
—
ОТГОВОР:
Зависи от приятелите и хората, които искаш да са край теб.
Ако сте с мен някъде, ще видите колко лесно установявам контакт с всички. Постоянно наоколо има смях, закачки, солени вицове, интригуващи истории, а и приятелите, с които сме често заедно, са от същото тесто – пълни с енергия, любопитство, хумор и тестостерон до козирката.
Така е навсякъде: на тренировка, на спортно мероприятие, на поход, на събиране, където и да е.
Просто е: на хората, които са “твои” им е интересно, каквото и да правиш.
*************
*************
ВЪПРОС №2:
“Ядеш ли месо, Емо?“
ОТГОВОР:
Да уточним кое е месо и кое, не.
Рибата не е месо. Скоро говорих за това в интервю за БНР. У нея има до 12-15% фотосинтезни процеси, което я различава изцяло от животните.
Птиците са пълноценно и леко за възприемане месо, което (ако не страдаме от етични и емоционално-фанатични задръжки) можем да поставяме на масата три-четири и повече пъти в седмицата.
За тежко трениращите и активно спортуващите птиците може да са почти ежедневно в менюто, наред с рибата.
За хората с малко или никакво движение е най-добра рибата – три-четири пъти седмично.
Месото на големите и тежки сухоземни животни изобилства с крайно вредни ферменти на смъртта (освен, ако е съвсем прясно или уловено в гората) и, решим ли въобще да го ядем, трябва да подхождаме към него като към лекарство – в съвсем малко количество.
Ям риба и птици.
Червено месо не, въпреки че е възможно два-три пъти в годината (на големи събирания) да взема някоя символична хапка.
***************
***************
ВЪПРОС №3:
“Да те питам за плодовете. Има фитнес-инструктори, които говорят, че плодовете са бързи въглехидрати и не е добре да се консумират повече от веднъж на ден. Какво е твоето мнение?”
ОТГОВОР:
Е, те затова са фитнес-инструктори, а аз уча хората на здраве. Не забравяйте, че каквито и теми да разглеждам, всъщност, винаги говоря на първо място за здраве.
Прекрасният изглед сам по себе си не означава нищо, защото е пълно с прекрасно изглеждащи фитнес-манияци, които боледуват по десет пъти в годината, отвътре са с язви, колити, увредени бъбреци, уголемен черен дроб и пр. екстри, а някои просто… умират.
Прекрасният изглед е естествено следствие от доброто здраве, но обратното не важи дори и на 1%.
—
СУРОВИЯТ ПЛОД може да е (и е!) вреден само в един случай: когато се яде в края на храненето, като десерт.
Тогава той не минава през стомаха бързо, започва да гние и ферментира още в стомаха, повдига киселини и, наред с останалата (вече шупнала) храна, води тялото и всички телесни течности към постепенно отравяне.
Един път така, втори път така, трети път, четвърти, постоянно така (защото така си научен и защото дори дипломирани, уж, диетолози съветват така!!!) и в един момент започват проблемите.
—
ЗДРАВОСЛОВНИЯТ МИНИМУМ за плодове е два пъти на ден – сутрин преди закуска и на обяд преди сядане на масата.
Бих добавил и в четири часа следобяд, особено ако изоставаме с изхожданията.
Дори диабетиците могат да ядат по два-три плода на ден, но да са по-кисели, разбира се.
На йога-тренировките, които водя, също и в индивидуални разговори, разяснявам тънкостите в храненето и те са част от програмите за хранене, които изготвям.
Всеки, който има необходимост – да пише.
—
СКОРО ПРОЧЕТОХ как една скъпарско-лъскава фитнес-инструкторка (с която се познаваме – беше идвала да ме пита за здравето си, с изкуствени гърди, с лицеви пластични корекции, правеща настинки и ангини през месец) съветва да ядем най-много по един плод на ден, защото иначе щяла да ни се замаже коремната преса и да качим килограми на дупето.
Е, можете да видите колко е замазана и липсваща моята коремна преса – снимката е в движение, отпреди два дни по време на няколкочасов преход, с плуване в морето накрая. Това е ден, три четвърти от който преминава на чай и плодове. Провеждам го редовно – всяка седмица, а понякога и два пъти седмично.
—
ЗАПОМНЕТЕ:
Нищо не може да развали добрия ви външен изглед, ако се храните със сурови плодове и зеленчуци, с достатъчно количество белтъчини и вода и, ако редовно правите съобразени с възрастта, пола и здравето ви, гладни паузи.
И, разбира се, ако тренирате редовно.
Стигнете ли до момент, в който да отпускате колана на масата, защото сте преяли, забравете за енергията, за жизнеността и здравето.
Правилото е: ако стомахът и червата ви са спокойни, ненатоварени и здрави:
– винаги
– винаги
– винаги
… и още хиляди пъти “винаги”, ще ви зареждат с неудържима жизнена енергия, с добро настроение и желание за действие.
*************
*************
ВЪПРОС №4:
“Скоро беше казал, че кръвното налягане, може да се излекува за две седмици. Това сериозно ли е, Емо или просто успокояваш хората?”
ОТГОВОР:
Точно обратното: нарочно увеличих излекуването до две седмици, за да не скандализирам медицинската общност.
Ако човек се вслуша и изпълни препоръките ми, кръвното налягане ще се нормализира трайно най-късно до два-три дни.
Без никакви препарати и хапчета.
—
ДОСТАТЪЧНО Е в първите три дни човек да предприеме:
1) Да направи гладен ден с две клизми – сутринта и вечерта.
2) На втория ден пие два литра (може да е топла) вода и да яде три-четири полукисели плода.
3) Още от първия ден да включи двуразова (сутрин и вечер) двигателна дейност по определена, изцяло моя, специфична програма, която съм съставил и проработил през годините.
Двигателните упражнения разбиват кръвните уплътнения и правят кръвта еднородна, подтикват кръвообръщението, а гладът, клизмите и спокойните черва отмахват напрежението.
Досега не съм имал нито един случай (от стотиците през годините), при който човек да започне при мен и кръвното налягане още на втория-третия ден да не е нормално.
—
РАЗБИРА СЕ, високото кръвно налягане може да е следствие от вътрешен възпалителен, болестен процес – бъбреци, стомах-черва, сърдечно-съдови проблеми и др.
Ако случаят е такъв, след нормализиране на кръвното налягане е необходима промяна в начина на живот – абсолютна промяна в храненето, стриктна двигателна дейност, включване на специфични дихателни упражнения и пр.
Винаги (винаги, винаги, винаги) в основата на излекуването е…
Решението на човек да вземе съдбата и здравето си в свои ръце.
—
ПРЕДИ ВРЕМЕ (преди 1995) хората бяха навити, изпълнителни, образовани, волеви и готови да действат без офлянкване, без избиване на комплекси и ялови препирни.
И до днес помня фрапиращия случай (в средата на 80-те) с мъж на петдесет и пет, който дойде при мен с хронично високо кръвно налягане (на медикаменти от години) и тежка, некрозирала, страшна наглед, гангрена на крака. Бяха му насрочили ампутация след месец и половина.
Говорихме много.
Предписах му стриктен глад на вода и специфични комбинации от плодове, плодови сокове и клизми.
Човекът си отиде и изцяло забравих за него, докато…
Докато не се появи след три месеца: благодарен и изпълнен с енергия и надежда. Лекарите отменили ампутацията, защото гангрената… изчезнала.
Кръвното и то.
Гангрена и високо кръвно, изчезнали по, хе, хе, необясним начин.
—
СМЕЛОСТТА ДА ПОЕМЕМ ЗДРАВЕТО В СВОИ РЪЦЕ, е показателна за смелостта въобще.
Да поемеш отговорност за собственото здраве, за здравето на детето и останалите в семейството, е нещо като да си върха на острието на ножа: тази част от стоманата, която е в постоянна, висока бойна готовност и непрекъсната борба с твърдостта на всякакви материи.
Говорим за реална бойна готовност, а не за никого не задължаващи празни приказки на дивана пред телевизора.
—
ОТ ЧАСТНОТО КЪМ ОБЩОТО:
Днес хората мрънкат, мързеливи са, страхуват се, не вярват на себе си, не искат да четат и мислят, че да четеш в Уикипедия е… образование.
Не, не е.
Това е информация, в девет десети тенденциозна, преработена във вид, одобрен в тайни военни агенции и шпионски централи и, поради това, страховито подвеждаща.
Балъците мислят, че имат в ръцете си нещо уникално, а единственото, с което разполагат, е вирус, който сами инжектират в съзнанието си и хакват… самите себе си.
Това е целта на Ония, Лошите В Сянката: тълпи от празноглави човекоподобни боклуци, купуващи боклуци, хранещи се с боклуци, живеещи в боклуци, раждащи и възпитаващи бъдещи деца-боклуци и всичко това – лесно за манипулация и подлежащо на периодично рециклиране.
Информацията, приятели, другари и другарки, днес е навсякъде, но как ще я тълкуваш и използваш, зависи от манталитета, интелекта, знанието, образованието, опита и целите, които си поставяш.
Тези аспекти на личността не са вродени (като задника, дето всеки го има), а се работи за тях, докато бъдат изградени.
Същото е и със задника, между впрочем.
Не натрупаш ли купчини с книги, които да изчетеш, а после още и още, не започнеш ли да общуваш с хора на високо ниво, не започнеш ли да си задаваш сериозни въпроси, да търсиш още по-сериозни отговори, не започнеш ли да прилагаш наученото и да се учиш от грешките си, да изпитваш желание да помогнеш…
Да?
Ако не живееш и не гориш с всичко това, образование, опит, знание и отговорност няма.
—
УЖ, МАЛКАТА ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ за нашето собствено здраве, се прехвърля като отговорност и за здравето на децата, на близките, прелива в отговорност за здравето на рода, общността и страната.
Изградим ли умение да виждаме и усещаме неравновесието, дисонанса, разнобоя, скърцането между отделните механизми и структури в тялото, лесно ще усетим нарушения баланс в човешките и социалните отношения, а оттам разнобоя и болестните симптоми в държавата.
Не започнем ли да си помагаме един на друг, да поддържаме активна, действена и единна гражданска общност, да излезем заедно на улицата и да въздадем справедливост, откровените престъпници и предатели във властта ще продължават да разграждат и унищожават държавата.
Ракът, приятели, няма спиране, докато не убие целия организъм или обратното – организмът да го унищожи. На ниво “клетка” и “орган” борбата е свирепа и неимоверно кървава: имунните клетки гонят безмилостно нашественика, той пищи, крие се, изплъзва се, докато не бъде настигнат, хванат, разфасован и физически унищожен.
Никъде в природата (човешкото общество е част от нея) няма процес на доброволно отказване от власт, доброволно връщане на заграбеното и доброволно авто-очовечаване.
С ледени хора в реките, с кючеци по кръчмите, с плачливи спомени колко могъщи сме били и колко древни, с размахване на призивни плакати, със закани във фейсбук и със законосъобразни овчи шествия не става. Ние сме имунните клетки и ако не го разберем, ако не открием у себе си заложената от природата свирепост, ако не осъзнаем директната си отговорност и не поемем задълженията си… изходът ще е летален.
Ако се питате има ли черни дупки във вселената, страховитото “нищо”, от което никой не се връща, погледнете дупката, към която сме се запътили.
Държавата е тежко болна, приятели, другари и другарки и едва диша. Наша отговорност е да пристъпим към излекуването и.
—
В КРАЯ:
Лекуването е възвръщане паметта на тялото за единството.
Какво ще направите днес за единството, приятели?
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.