ДИШАНЕТО е, всъщност, най-чистото хранене, с минимално количество отпадни продукти. Дихателният процес е най-близо до храненето с чиста енергия.
—
ДИХАТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС има два аспекта: здравословен и медитативен.
—
1. ЗДРАВОСЛОВЕН АСПЕКТ: СУТРИН въздухът е изпълнен с отрицателна йонизация и затова не бива да пропускаме възможността да заредим тялото, психиката и съзнанието с чистота и енергия. Дишането в ранна утрин се извършва след раздвижване, огъвкавяване на ставите и гръбнака, за да може диафрагмата да работи спокойно и с максимална амплитуда при изправетно положение.
—
ДИХАНИЕТО на Природата е в ритъм “едно към две”, т.е. на една част приемане (зареждане, изпълване) съответстват две части разпределение на приетото. Най-лесно това се вижда на морския бряг: вълната се плисва върху пясъка за броени секунди, но разстилането и, попиването и връщането обратно, отнемат двойно повече. Послушайте аудио-запис на шум от морски вълни и ще разберете. Същото е с Деня и Нощта: активната част в денонощието (топлообмен, прием на светлина, натрупване на вещества) е средно около осем часа. Останалите шестнайсет (2х8) са за разпределение и усвояване на енергията.
—
УТРИННАТА практика би трябвало да синхронизира дихателния ни процес с природния ритъм 1:2. Накратко: Една част вдишване, две части издишване и лека пауза. Това означава, че концентрацията на дишането сутрин е върху ритъма, защото здравето следствие от общия синхрон на ритмите в организма. Дори туптенето на сърцето е в ритъм 1:2 и след втория тласък сърдечният мускул прави видима пауза. Когато сърдечният ритъм излезе извън съотношение 1:2, говорим за хипоксия и болестни предпоставки. Редовното сутрешно дишане на празен стомах успокоява сърцето и обединява физиологичните системи в здравословен 1:2 ритъм.
—
РИТМИЧНОТО дишане е добре да се практикува сутрин и в първата половина на деня. Това са часовете, в които организмът и психиката са настроени “бойко” и се стремим към положителен резултат в решаването на неотложните ежедневни проблеми.
—
2. МЕДИТАТИВЕН АСПЕКТ на дишането: При него концентрацията е върху абстрактни субекти – приятна мелодия в съзнанието, красиви природни картини при затворени очи, мисъл върху определен проблем, задържане на ума върху избрана идея, въпрос, представа и пр.
—
ПОЗАТА НА ТЯЛОТО при медитативно дишане: добре е да сме легнали. Така отпускането се постига лесно и единственото, което ни остава е, да се съсредоточим върху избрания обект.
—
ПРИ МЕДИТАТИВНОТО дишане не се стремим към ритъм. То е “сънно”, НЕамплитудно и спокойно дишане, при което най-важна и отчетлива е паузата след издишване – точно, като при човек в дълбок сън. Целта е отпускане на тялото и съзнанието, но ако заспим, не е грешка.
—
ВРЕМЕТО, в което медитативното дишане е добре да се практикува – след завършване на активния работен ден. То отпуска тялото, пречиства съзнанието и премахва индивидуалистичните нагласи в отделната клетка – нагласи, които се засилват с възрастта и са основната предпоставка за възникването на ракови образувания.
—
ИЗВОД: Дишането е основната функция на организма, която обединява Физиологията, Съзнанието, Ума и Стремежа ни към Духовност.
—
В КРАЯ: Не сме само животни, макар че у нас има доста от животните. Не сме и чиста духовност – иначе не бихме притежавали тяло, което има необходимости. Единство от двете сме, но за да има мир между тях, е необходимо да поддържаме животното в нас силно и здраво, а духовността – трептяща, готова да задава въпроси, да търси отговорите и да вижда добротата, красотата и светлината, дори когато вън е студено и мъгливо, а слънцето е скрито зад тъмни облаци…
П.С: Ако сте съгласни с написаното или тази статия Ви е харесала, може да я споделите от бутоните по-долу, за да достигне до повече хора.